var textForPages = ["ELENA KREJČOVÁ – NADEZHDA STALYANOVA                                            BULHARSKÉ TEXTY                    K PŘEKLADATELSKÉMU SEMINÁŘI                                                          ČÁST 3.                                                      MASARYKOVA UNIVERZITA","Masarykova univerzita                                                 Filozofická fakulta                                                                    Bulharské texty                                 k překladatelskému semináři                                                        Část 3.                                             Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                                               Brno 2018","© 2018 Elena Krejčová, Nadezhda Stalyanova               © 2018 Masarykova univerzita              ISBN 978-80-210-8940-2","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                                    съдържание                          УВОД ......................................................................................................................5                     ОБЩИ УСЛОВИЯ ПО ЗАСТРАХОВКИ                   „ЗЛОПОЛУКА“ И „ЗАБОЛЯВАНЕ“ ................................................................... 7                      ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ЗАСТРАХОВКА                   НА „СЕЛСКОСТОПАНСКИ КУЛТУРИ“ ...........................................................17                     ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ И АВТОКАСКО ...........................................23                      ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ  .....................................................................26                      НАРЕДБА ЗА ДОПИНГОВ КОНТРОЛ ПРИ  ...................................................31                     ТРЕНИРОВЪЧНА И СЪСТЕЗАТЕЛНА ДЕЙНОСТ ........................................31                      ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА ......................................................................66                     В ОКОЛНАТА СРЕДА ........................................................................................66                      СЕМЕЕН КОДЕКС .............................................................................................. 79                      ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ..............................................101                     ЕТИЧЕН КОДЕКС НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ ..........................................119                      ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ ..........................................................................................125                     ПОДРОБНИ ИНСТРУКЦИИ ЗА УПОТРЕБА                   НА ВЕРТИКАЛЕН ХЛАДИЛНИК И ФРИЗЕР  ..............................................170                                                                         3","","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                                                 Увод                        Помагалото по български език за напреднали е насочено към студенти,                   изучаващи български език като чужд в горни курсове, магистърски програ-                   ми или преводачески семинари. То съдържа текстове от различни сфери –                   застрахователно дело, финанси, семейно право, спорт, битова техника, еко-                   логия, медийна политика, селско стопанство и др.                       Голяма част от текстовете представляват части от българското законода-                   телство – действащи закони в Република България.  В повечето от тях са                   включени т.нар. допълнителни разпоредби, които изясняват значението на                   употребените в законовия текст термини. Тези разпоредби биха могли да                   служат като основа за създаване на глосарий в съответната тематична об-                   ласт.                      Всеки  текст  завършва  с  упражнения  за  употреба  на  определени  фрази                   в подходящ контекст и за попълване на правилния предлог, т.е. авторите                   обръщат  внимание  на  заучаването  на  фрази  и  конструкции,  необходими                   в практиката на бъдещите преводачи.                                                                                                                  5","","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                             ОБЩИ УСЛОВИЯ ПО ЗАСТРАХОВКИ „ЗЛОПО-                                         ЛУКА“ И „ЗАБОЛЯВАНЕ“                                              РАЗДЕЛ І. ДЕФИНИЦИИ                      Чл. 1. 4. Страни по договора са застрахователят и застраховащият.                       5. Застраховател е Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД                   ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, със седалище и адрес на управление                   ул. “Света София“ № 6, София 1301.                       6.  Застраховащ  (договорител)  е  лицето,  което  сключва  договора  за  за-                   страховка  със  застрахователя  и  плаща  определената  в  договора  премия.                   В случай че застраховката е върху живота/ здравето/телесната цялост на за-                   страховащия, той е и застрахован.                       7. Застрахован (застраховано лице) е лицето, върху чийто живот, здраве                   и телесна цялост Застрахователят носи отговорност.                      8.  Ползващо  се  лице  е  лицето,  на  което  при  определените  в  договора                   обстоятелства се изплаща застрахователно обезщетение.                      9. Застрахователна сума е сумата, която страните по договора се споразу-                   мяват да бъде основа за определяне и/или лимитиране на размера на застра-                   хователните плащания, дължими от застрахователя на ползващите се лица                   при настъпване на застрахователно събитие или при други условия, посочени                   в съответния застрахователен договор. Застрахователната сума или начинът                   на изчисляването й се посочват в специалните условия на договора.                       10. Застрахователна премия (наричана за краткост “премията“) е сумата,                   която застраховащият дължи на застрахователя срещу поетите от послед-                   ния задължения по застрахователния договор.                      11. Застрахователно плащане е паричната сума, която съгласно покритите                   рискове застрахователят изплаща на ползващото се лице при настъпване на                   застрахователно събитие.                      12. Срок на застраховката (срок на покритие, застрахователен срок) е сро-                   кът, през който застрахователят покрива поетите рискове. Неговото начало                   и край се посочват в специалните условия.                      13. Застрахователна година е периодът от време между две годишнини на                   договора. Годишнините на договора се отчитат спрямо началото на застра-                   хователното покритие.                       14. Покрит риск са обстоятелствата, определени в условията на застрахо-                   вателния договор, при сбъдването на които застрахователят трябва да из-                   плати застрахователната сума или процент от нея.                      15. Застрахователно събитие е злополука или заболяване, настъпили със                   застрахования през застрахователния срок, което съобразно покритите ри-                   скове по договора води до застрахователно плащане.                                                                 7","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            16. Заболяване е съвкупност от оплаквания и клинични прояви, диагности-                   цирани в лечебно заведение за болнична или извънболнична медицинска по-                   мощ и регистрирани в официален медицински документ. За дата на настъпва-                   не на заболяването се приема датата на първичното му диагностициране.                      17.  Акутно  заболяване  е  заболяване  или  болест  с  остро,  внезапно  и  не-                   предвидено начало,  представлява опасност за живота или здравето на за-                   страхования, има тежки симптоми и кратка продължителност, включител-                   но всякакви интензивни симптоми, като например силна болка и изисква                   спешна и неотложна медицинска помощ.                      18. Хронично заболяване е болест или нараняване, което притежава един                   или повече от следните признаци:                         18.1. за него не е известно признато лечение;                          18.2. продължава за неопределено време;                         18.3. повтаря се или е вероятно да се повтори;                          18.4. постоянно е;                         18.5. изисква палиативно лечение;                          18.6.  изисква  дългосрочно  наблюдение,  консултации,  прегледи,  кон-                         тролни прегледи или изследвания;                         18.7. трябва да бъдете рехабилитирани или специално обучени, за да се                         справите с него.                      19. Инфекциозно заболяване е заразно заболяване, причинено от вируси,                   бактерии, гъбички и паразити.                        20. Предварително съществуващо заболяване или състояние е заболява-                   не, нараняване, медицинско състояние или симптом.                       21. Злополука е непредвидено, случайно и внезапно събитие с външен за                   застрахования произход, настъпило през срока на застраховката и против                   неговата воля, което  причинява  на застрахования телесно  увреждане  (от-                   крито или вътрешно нараняване, счупване или спукване на кост, изкълчва-                   не на става, скъсване или разтягане на сухожилие или мускул, обгаряне или                   измръзване на телесна повърхност, отравяне, задушаване или удавяне).                       22. Трудова злополука е злополука, настъпила със застрахования:                          22.1. по време и във връзка или по повод изпълнение на служебните/                         трудовите му задължения;                         22.2. по време на работа, невключена в служебните/трудовите задъл-                         жения на застрахования, но извършена по нареждане на работодателя                         му и във връзка с дейността на работодателя;                          22.3. през време на регламентираните почивки в работно време;                          22.4. през време, когато застрахованият отива на работа или се връща                         от работа, но в рамките на един час до началото на работното време                         и на един час от изтичане на работното време.                                                                8","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            23. Битова злополука /не трудова/ е злополука, която не се включва в оп-                   ределението на трудова злополука.                       24. Предшестваща злополука е каквато и да е предишна злополука, която                   би изисквала хоспитализация и/или медикаментозно лечение и/или е била                   диагностицирана преди първия ден на застраховката                       25. Смърт от злополука на застрахования (в контекста на покритите ри-                   скове) е смърт, която е пряк резултат на (и единствено на) злополука, пре-                   търпяна от застрахования през застрахователния срок, и която е настъпила                   до една година от датата на злополуката.                       26. Смърт от заболяване на застрахования (в контекста на покритите ри-                   скове) е смърт, която е пряк резултат на заболяване, настъпило със застра-                   хования през застрахователния срок.                       27. Трайно намалена или загубена работоспособност е окончателно и не-                   възстановимо намалена или изгубена способност за извършване на обичай-                   ни действия и занятия, вследствие нарушена функция на отделен орган или                   на целия организъм. Трайно намалената или загубена работоспособност се                   определя в проценти от Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК)                   или  Застрахователна  медицинска  комисия  (ЗМК)  при  застрахователя.  За                   дата на настъпване на трайно намалената или загубена работоспособност                   се приема датата на инвалидизиране, посочена в решението на ТЕЛК или                   ЗМК.                        28. Временна загуба на работоспособност е намалена или напълно загу-                   бена способност за извършване на обичайни действия и занятия вследствие                   на  преходно  намаляване  на  общите  или  локални  функции  на  организма,                   възстановими в определен срок, през който застрахованият реално ползва                   отпуск по болест, чието начало е в срока на застраховката. Продължител-                   ността на временната неработоспособност се определя съгласно действаща-                   та нормативна уредба.                       29. Медицински разходи са следните разходи:                          29.1. разходи за медицински преглед, изследвания, лечение и хирурги-                         ческа намеса;                          29.2. разходи за лекарства, медицински средства и употреба на меди-                         цински уреди;                         29.3. разходи за стационарно лечение;                          29.4. разходи, направени за превозване по спешност на застрахования                         с линейка от мястото на злополуката или мястото, където е настъпи-                         ло заболяването, до най-близкото лечебно заведение за оказване на                         спешна и неотложна медицинска помощ;                         29.5. разходи за репатриране на застрахован, който е на стационарно                         лечение в чужбина, до болница в страната на местоживеенето му;                          29.6. разходи за репатриране на тленните останки на застрахования до                         местоживеенето му.                                                                9","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            30. Непредвидени и неотложни медицински разходи са медицински раз-                   ходи, спешно наложили се в резултат на злополука или внезапно започнало                   акутно заболяване, чието неизвършване би довело до:                            30.1. постоянна опасност за здравето на застрахования;                             30.2. сериозно влошаване на телесните функции;                          30.3. други сериозни последствия, касаещи здравето и живота на за-                         страхования. Не са непредвидени и неотложни медицински разходи,                         разходите за лечение на хронични заболявания, при които симптоми-                         те са близки до тези на акутните заболявания, но които са съществува-                         ли преди началото на срока на застраховката;                      31. Самоучастие в направените медицински разходи е част от покритите по                   застраховката медицински разходи, която застрахованият плаща за своя сметка.                       32. Болница е лечебно заведение за болнично лечение, създадено и ли-                   цензирано в съответствие с действащото законодателство, в което се лекуват                   лица с остри заболявания, травми, изострени хронични болести, състояния,                   изискващи оперативно лечение в болнични условия. Не са болница:                            - лечебни заведения за болнично лечение на лица, нуждаещи се от                         продължително възстановяване на здравето и лица с хронични забо-                         лявания, изискващи грижи и поддържане на задоволително телесно                         и психическо състояние;                          - лечебни заведения за болнично лечение на лица, нуждаещи се от                         физикална терапия, моторна и психична рехабилитация, балнео-, кли-                         мато- и таласолечение;                           -  рехабилитационните  центрове  и  специализираните  болници,  кли-                         ники и отделения за лечение на психичноболни, алкохолици и нарко-                         мани.                       33. Хоспитализация /болничен престой, стационарно лечение/ е непрекъс-                   ваем минимум 24 часов престой на застрахования в болница по лекарско пред-                   писание за извършване на неотложно изследване, наблюдение или лечение.                                                         РАЗДЕЛ ІІ.                                                        ПРЕДМЕТ                      Чл. 2. Застрахователният договор се сключва срещу покрити, съгласно ус-                   ловията на договора, рискове, свързани със здравето или телесната цялост                   на  застрахования.  Застрахователят  се  задължава  срещу  платена  застрахо-                   вателна премия при настъпване на застрахователно събитие в рамките на                   покрития риск да изплати на Застрахования определеното в специалните                   условия застрахователно плащане.                      Чл. 3. (1) По тази застраховка се застраховат лица на застрахователна възраст                   от 16 до 64 години - при индивидуални договори, и до 74 години – при групови                   договори.                                                                 10","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            (2) Възрастта на застрахования се определя в цели години към началото                   на застраховката, като при изтичане срока на договора застрахованото лице                   не трябва да бъде по-възрастно от 65 години – при индивидуални договори,                   съответно до 75 години – при групови договори.                     Чл. 4. Застраховката покрива само застрахователни събития, настъпили                   на територията на Европейския съюз, но доказани с документация, издаде-                   на от официални органи, действащи в Република България, освен ако в Спе-                   циалните условия не е уговорен друг териториален обхват.                     Чл.  5.  Застраховката  осигурява  24-часово  покритие  през  денонощието,                   освен ако в Специалните условия не е уговорен друг времеви обхват.                     Чл. 6. По застраховки „Злополука“ и „Заболяване“ застрахователят сключ-                   ва следните видове застрахователни договори:                          1. индивидуални застраховки с физически лица;                         2. групови застраховки за всички лица, включени в група, като застра-                         хователните  премии  са  за  сметка  или  на  застрахованите,  или  на  за-                         страховащ /работодател и др./;                         3. групови застраховки на ученици, включително и педагози.                                                         РАЗДЕЛ ІІІ.                                         ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПОКРИТИЕ                        Чл. 8. По тези Общи условия се покриват следните основни и допълни-                   телни рискове:                      1. Основни рискове:                          1.1. смърт на застрахования вследствие на злополука или заболяване;                          1.2. трайно намалена или загубена работоспособност на застрахования                         вследствие на злополука или заболяване.                       2. Допълнителни рискове :                         2.1. временна загуба на работоспособност на застрахования вследствие                         на злополука или заболяване;                          2.2. медицински разходи вследствие на злополука или заболяване, вкл.                         акутно;                          2.3. разходи за медицинско транспортиране и репатриране, наложено                         от злополука, акутно заболяване или смърт;                            2.4. други спомагателни рискове, свързани с изброените по-горе ри-                         скове.                      Чл.  9.  Застрахователният  договор  може  да  се  сключи  за  всеки  риск  по                   от-делно, за комбинация от няколко риска или за всички рискове. Рискове-                   те, които конкретният договор покрива, са описани в специалните условия.                                                                  11","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                           Чл. 10. (1) Задължението на застрахователя да изплати суми в случай на                   смърт или трайна неработоспособност от злополука, или временна нерабо-                   тоспособност от злополука се поражда, ако:                           1.  смъртта  или  трайно  намалената  работоспособност  са  настъпили                         най-късно  до  една  година  от  деня  на  злополуката  и  са  в  причинна                         връзка с нея;                          2. уврежданията, довели до временна неработоспособност от злополу-                         ка, са се проявили и са диагностицирани за първи път до един месец от                         датата на злополуката;                      Чл. 11. (1) Застрахователят възстановява всички извършени необходими                   и присъщи медицински разходи за диагностика и лечение в болница.                       (2) Разходи за предписани лекарства се възстановяват, само при условие,                   че са закупени до 15 дни от датата на предписването им.                       Чл. 12. (1) Застраховката не покрива смърт на лица под 14 години или на                   недееспособни лица.                       (2) Застрахователят не покрива застрахователни събития и техните по-                   следствия, когато са пряк или косвен резултат от:                          1. самоубийство, опит за самоубийство;                         2. извършване или опит за извършване на престъпление от общ харак-                         тер от страна на застрахования; изпълнение на смъртна присъда или                         злополука, настъпила, докато застрахованият е задържан от органите                         на властта или се намира в затвор;                         3. преднамерени действия на застрахования, довели до загуба на рабо-                         тоспособност или смърт;                         4. преднамерени действия от страна на заинтересовано лице;                         5. виновно поведение на застрахования при управление на МПС, както                         и при липса на документи за правоспособност;                         6. бременност, /вкл. и извънматочна/, раждане, аборт, както и произ-                         тичащите от тях усложнения, заболявания или медицинско лечение,                         освен ако не са предизвикани от настъпила застрахователна злополу-                         ка; лечение на стерилитет, изкуствено оплождане;                         7. в резултат на събития, настъпили вследствие на излагане на опасност,                         преднамерено действие или непредпазливост от страна на застрахова-                         ния, независимо дали под формата на самонадеяност или небрежност,                         както и когато застрахованото лице с действията си е нарушило дейст-                         ващ законов или подзаконов нормативен акт;                          8.  температурни  влияния  –  слънчев  и  топлинен  удар,  измръзване,                         простуда, освен ако те не са следствие от застрахователна злополука,                         настъпила по време на застраховката или не е уговорено друго;                          9. война или военни действия, въстание, държавен преврат, бунт, те-                         рористичен акт или други подобни социални явления;                                                                12","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               10.  ядрена  енергия,  радиоактивно  излъчване,  ядрени  взривове,  при-                         родни бедствия и всички други подобни събития с масови последици.                         Изключението за ядрена енергия не се прилага в случаите, когато яд-                         рената енергия е използвана за медицинско лечение. Застрахователят                         не носи отговорност към трети лица;                         11. самолечение, неспазване на лекарските предписания;                         12. сбиване от страна на застрахования;                          13.  практикуване  на  високорискови  дейности  –  за  такива  се  считат                         всички  видове  моторни,  летателни,  въздухоплавателни,  водоплава-                         телни и подводни спортове и занимания, скокове от високо, катерения,                         изискващи специална екипировка и спелеология;                          14. употреба на алкохол, наркотици и други упойващи или стимулира-                         щи вещества;                         15. при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда;                          16. боравене с оръжие;                         17.  предварително  съществуващи  заболявания  или  състояния,  както                         и вродени заболявания;                          18. СПИН, СПИН – свързан комплекс (ARC) и всички болести, причи-                         нени от/или свързани с вируса на СПИН (HIV).                       (3)  Не се включват в обхвата на покритието и следните разходи:                         1. разходи, свързани с преглед, лечение и хирургическа намеса, които                         не са извършени от правоспособен лекар или лицензирано лечебно за-                         ведение;                          2. разходи, свързани с медицински преглед и изследвания, при които                         не е диагностицирано заболяване или не е констатирано настъпване-                         то на злополука със застрахованото лице, разходи, свързани с венери-                         чески болести, лечение на стерилитет, промяна на пола или имплан-                         тиране;                         3. разходи за рехабилитация, физиотерапия, кинезитерапия и курорт-                         но лечение;                         4. разходи, направени след репатрирането;                         5. всякакви разходи, свързани с предварително съществуващо заболя-                         ване или състояние на застрахования;                         6.  разходи  за  лечение  на  психични  заболявания  или  психични  раз-                         стройства, хронични заболявания и вродени заболявания или дефек-                         ти, венерически болести, смяна на пола;                         7. разходи за ефективна или козметична хирургия, която е предназна-                         чена за корекция на външен вид, освен ако е наложена от обезобразя-                         ване или остро заболяване, покрито по тези Общи условия и съответ-                         ните Специални условия;                                                                13","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               8. всякакви разходи за експериментални или изследователски услуги;                          9. всякакви разходи за медицинско наблюдение или изследване, или                         диагностични  изследвания,  които  са  част  от  рутинно  физическо  из-                         следване  или  проверка  на  здравето,  включително  ваксинации,  вита-                         мини, протеини, противозачатъчни средства, специализирани храни,                         разходи за стъкла на очила, контактни лещи, слухови апарати, помощ-                         ни средства за рехабилитация, издаване на удостоверения и др.;                         10. разходи за личен комфорт при стационарно лечение като: телеви-                         зор, радио, фризьорски или бръснарски услуги;                          11. разходи за продукти за отслабване или продукти за контрол върху                         теглото; тонизиращи продукти, медицински вина, продукти от рибен                         хранителни добавки; слабителни средства; козметични продукти;                          12. протези, ортези, патерици, изправителни средства и медицински                         уреди,  които  не  са  необходими  вътрешно-оперативно,  в  т.  ч.  очила,                         контактни  лещи,  слухови  апарати,  зъбни  протези  и  стоматологични                         уреди;                          13. всякакъв вид потребителски такси, регламентирани в действащото                         българско законодателство, както и дарения;                              РАЗДЕЛ V. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ  НАСТЪПВАНЕ                              НА  ЗАСТРАХОВАТЕЛНО СЪБИТИЕ. ИЗВЪРШВАНЕ                                        НА  ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПЛАЩАНЕ                      Чл. 20. За получаване на застрахователно плащане е необходимо ползва-                   щото се лице да представи следните документи (в оригинал или нотариално                   заверено копие):                         1. Във всички случаи и независимо от характера на иска – заявление                         и застрахователна полица в оригинал или дубликат, удостоверяващи                         наличието на сключена застраховка.                         2. В случай на злополука:                            2.1. документ, удостоверяващ настъпването на злополуката – анке-                           тен лист в случай на битова злополука, а в случай на трудова зло-                            полука се представят декларация за злополука и разпореждане на                           НОИ, протокол за разследване на трудова злополука, съотв. от рабо-                           тодател, и от НОИ;                           2.2. протокол от КАТ или други правно-релевантни документи, ако                           събитието е настъпило в чужбина;                            2.3. болнични листове, епикризи и други медицински документи от ли-                            цензирани лечебни заведения. Началната дата на първичния болничен                           трябва да следва началото на срока на застраховката, а останалите тряб-                            ва да са негово продължение и поставените в тях диагнози да са в при-                           чинно-следствена връзка с диагнозата в първичния болничен лист;                                                                 14","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                 2.4 удостоверение за професия и месторабота на застрахования.                          3. В случай на заболяване:                           3.1. епикризи, оригинални фактури, издадени от болница – в случай                            на болнично лечение;                            3.2.  оригинални  медицински  документи,  съдържащи  медицинска                            диагноза  за  заболяване  и/или  информация  за  проведено  лечение                            (болничен лист съгласно правилата по т. 2.3., талони, рецепти и др.) –                            в случай на извънболнично лечение;                         4. В случай на смърт:                           4.1. акт за смърт;                            4.2. съобщение за смърт от лекаря, удостоверил смъртта;                           4.3. удостоверение за наследници, в случай че в качеството си на полз-                            ващи се лица те не са били посочени поименно;                           4.4. при груповите застраховки – служебна бележка или копие от спи-                           съка.                          5. В случай на трайно намалена или загубена работоспособност:                           5.1. решение на НЕЛК, ТЕЛК или ЗМК с точно определения процент                            на трайно намалена или загубена работоспособност, медицински до-                            кументи, в това число – болнични листове, епикризи, резултати от                            медицински изследвания;                           5.2. при груповите застраховки – служебна бележка или копие от спи-                           съка.                         6. В случай на временна загуба на работоспособност:                             6.1. медицински документи, епикризи, резултати от медицински из-                           следвания, издадени от лицензирани лечебни заведения;                            6.2.болнични листове и протоколи, издадени от ЛКК;                             6.3. при груповите застраховки – служебна бележка или копие от                           списъка.                         7. в зависимост от направените разноски:                            7.1. болнични листове, документи, доказващи направените медицин-                           ски разноски, разходи за медицинско транспортиране и репатриране;                            7.2. медицинска форма, попълнена от лекаря, осъществил лечението;                           7.3. рецепти за предписаните лекарства;                            7.4. фактури за извършените разходи;                           7.5. епикризи от болнично заведение.                          8. Други документи, удостоверяващи датата, причината и обстоятел-                         ствата, при които е настъпило застрахователното събитие, или свиде-                         телстващи за направените медицински разноски.                                                                15","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                           Чл. 21. (1) При настъпване на застрахователно събитие застраховащият/                   застрахованият/ ползващото се лице е длъжен в седемдневен срок от узна-                   ването да уведоми застрахователя.                      (2)  Застраховащият/застрахованият/  ползващото  се  лице  е  длъжен  да                   представи поисканите документи, свързани с установяването на събитието.                       (3) В случай че застраховащият/застрахованият/ ползващото се лице не                   изпълни задълженията си по предходните алинеи, застрахователят може да                   откаже плащане на застрахователната сума или съответения процент от нея.                       (4)  Застрахователят  има  право  да  откаже  плащане  на  застрахователна                   сума или процент от нея, ако застраховащият/застрахованият/ ползващото                   се лице представи неверни или преправени доказателства или документи.                      Източник: http://www.bulstradlife.bg/OU_Zl%20i%20Zab.pdf                                                                                                                          16","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                 ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ЗАСТРАХОВКА НА                                 „СЕЛСКОСТОПАНСКИ КУЛТУРИ“                                        І. ПРЕДМЕТ НА ЗАСТРАХОВКАТА                       По настоящите Общи условия „Застрахователна и здравноосигурителна                   компания Надежда“ АД застрахова:                          1. Реколтата от селскостопанските култури и от овощни, зеленчукови,                         розови  и  черничеви  градини,  лозя,  ягоди,  малини,  културна  шипка,                         културна къпина, овощни разсадници, маточници, вкоренилища, ме-                         дицински растения, касис (черно френско грозде), хмел, разсади, семе-                         нилища, цветя за семе и продажба и култури в парници и оранжерии;                            2. Декоративни растения - дървета, храсти и градини, отглеждани на                         открито, като дълготрайни материални активи;                           3. Новосъздадени трайни насаждения като овощия, ягоди, малини, къ-                         пини, касис, рози, лавандула и хмел;                       които са собственост на посочено в полицата лице, навсякъде по-долу на-                   ричано „Застрахован“.                                         II. ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПОКРИТИЕ                      На обезщетение по застраховката подлежат понесените от Застрахования                   загуби, както следва:                          1. Количествени щети по реколтата, дължащи се на механични увреж-                         дания като оронване на плода, разкъсване на листа, стебла и плодове                         и пречупване на цели растения вследствие на:                            1.1. градушка;                            1.2. буря;                           1.3. пожар на корен;                           1.4. проливен дъжд;                            1.5. наводнение;                            1.6. късно пролетно и ранно есенно осланяване;                           1.7. измръзване и изтегляне на зимни житни култури;                           1.8.  понижаване  на  качеството  /покълване  на  клас/  в  резултат  на                            киша;                            2. Декоративни растения, включително дървета, храсти, градини, от-                         глеждани  на  открито  и  новосъздадени  трайни  насаждения  (овощни,                                                               17","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               ягоди, къпини, касис, рози, лавандула) се застраховат като дълготрай-                         ни материални активи само за рисковете                            2.1. градушка;                           2.2. буря;                            2.3. пожар на корен.                         3. Настъпването на застрахователно събитие се установява по данни на                   хидрометеорологични служби и други подобни институции, а при липса на                   данни за конкретния район – посредством характерни белези и по анкетен                   път.                           5. Определения                          За целите на застраховката се прилагат определения на застраховател-                         ните събития, посочени в т. 1 и т. 2, както следва:                           5.1. градушка – валеж на ледени зърна или парчета;                            5.2. буря – вятър със скорост над 15 метра в секунда и причинена                            ветрова ерозия на почвата, вихрушка, смерч;                           5.3. пожар на корен – запалване с наличие на пламък и изгаряне на                           част или цял посев;                           5.4. проливен дъжд – внезапно падане на големи количества валеж                           за къс период от време;                            5.5.  наводнение  –  наводняване  вследствие  придошли  води  отвън                            като реки;                            5.6. късно пролетно и ранно есенно осланяване – наличие на мину-                           сови температури след 20 април и преди 1 октомври;                           5.7.  киша  –  продължителни  дъждове,  които  влошават  качеството                            (покълване на клас) на пшеницата;                            5.8. измръзване и изтегляне на есенници при температури по-ниски                           от минус 15°.                                            ІІІ. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СУМА                          1. Застрахователната сума за отделните култури се договаря между За-                         страхователя и Застрахования, но не може да бъде по-малка от мини-                         малната такава и по-голяма от максималната, определени от Застра-                         хователя.                         2.  Застрахователната  сума  на  отделните  култури  следва  да  бъде  съо-                         бразена с производствените възможности на съответния район.                                                                   18","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                     ІV. СКЛЮЧВАНЕ И СРОК НА ЗАСТРАХОВКАТА                          1. Застраховката се сключва на основание писмено предложение от За-                         страхования, в което същият е длъжен да обяви точно и изчерпателно                         всички съществени обстоятелства, които са му известни, или при по-                         ложена дължима грижа трябва да са му известни и са от значение за                         риска.                          2. Застраховката се сключва във форма на застрахователна полица, не-                         разделна част от която са предложението на Застрахования, Общите                         условия  на  застраховката,  Специални  условия,  допълнителни  спора-                         зумения (добавъци) и други писмени договорености между страните,                         ако има такива.                          3. Застраховката се сключва преди съответните култури да са пострада-                         ли от застрахователно събитие.                         4. Застраховката може да бъде сключена:                           4.1. за всички посочени в Раздел II рискове или за отделни групи от                           тях съобразно тарифата на Застрахователя;                            4.2. за всички култури, отглеждани от застрахования, или за отдел-                            ните групи култури.                         5. Краен срок за сключване на застраховката е:                           5.1. за риска измръзване и изтегляне на зимни житни култури – до                           28 февруари;                            5.2. за тютюн – до 20 юни;                           5.3. за всички останали култури – до 20 май;                            5.4. за късните и втори култури се сключва допълнителна застрахов-                            ка в срок до 10 юли с допълнителен опис.                         6. Културите, които са частично увредени от застрахователно събитие                         към дата на сключване на застраховката, се посочват като изключени                         от покритието или с намалена застрахователна сума в полицата или                         в приложение към нея.                         7. Застрахователната сума на една и съща култура при един Застрахо-                         ван следва да бъде еднаква за всички местности от дадено землище,                         в които се отглежда.                         8. При настъпване на промени в площите и местностите, където окон-                         чателно  са  засяти  или  засадени  застрахованите  култури,  Застрахова-                         ният е длъжен преди да пострадат същите от застрахователно събитие,                         да уведоми Застрахователя.                         9. Отговорността на Застрахователя е на база действително засятите                         и засадени площи, но не повече от тези, които са посочени в полицата.                         10. Ако  се  установи  неточно  обявяване  или  премълчаване  от  Застра-                         хования на обстоятелства, при които Застрахователят не би сключил                                                                19","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               застраховката или би я сключил при други условия, последният има                         право:                            10.1. При съзнателно неточно обявяване или премълчаване – да из-                            мени условията на застраховката (вкл. ограничение на покритието                            и/или допълнителна премия), да я прекрати предсрочно и/или да                           откаже обезщетение при спазване на чл.363 от Кодекса за застрахо-                            ването.                           10.2. При несъзнателно неточно обявяване – да изиска изменения                            в условията на застраховката, да я прекрати предсрочно и/или да                            намали обезщетение при спазване на чл.364 от Кодекса за застра-                            ховането.                         11. Влизане в сила                            11.1. Застраховката е в сила след подписване на застрахователния до-                            говор от двете страни, при условие наличен застрахователен инте-                            рес и платена застрахователна премия съгласно договореното.                            11.2.  По  отношение  на  застрахованите  култури  застрахователното                            покритие влиса в сила от:                              11.2.1. за култури, които се сеят, за картофи и цветя от луковици –                              от поникването им;                               11.2.2. за многогодишни сети треви (люцерна, детелина, еспарзета                              и др.) – от започване на вегетациятa през втората и следващите                              години;                               11.2.3. за култури, които се разсаждат (зеленчуци, тютюн, цветя                              и др.) – от момента на разсаждането им на постоянно място;                               11.2.4. за овощията – от прецъфтяването им и видимото оформяне                              на плода;                              11.2.5. за розовите градини – от момента на бутонизацията (поя-                              вяване на цветни пъпки);                          12. Застрахователното покритие е в сила до момента на пълното оби-                         ране на плодовете (реколтата), но не по-късно от обичайното за отдел-                         ния район за това време, включително за пожънати и покосени култу-                         ри, когато са в процес на прибиране.                         13.  През  срока  на  застраховката  Застрахованият  е  длъжен  да  спазва                         агротехническите  изисквания  при  отглеждане  на  селскостопанските                         култури, като при неизпълнение Застрахователят има право да изиска                         изменения в условията на застраховката, да я прекрати предсрочно, да                         намали или да откаже обезщетение.                                                                        20","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                             VI. ЗАСТРАХОВАТЕЛНО СЪБИТИЕ                          1. При настъпване на застрахователно събитие Застрахованият е длъжен:                            1.1. да вземе необходимите мерки за ограничаване на щетите, въз-                           становяване на пострадалите култури, когато е възможно – за опол-                           зотворяване на продукцията от засегнатите култури.                            1.2. да уведоми Застрахователя без забавяне и не по-късно от 3 (три)                            дни от узнаване за събитието;                           1.3. да запази за оглед пострадалите култури, както са били в момен-                           та на събитието, а по изключение (когато културата е в момент на                            прибиране, или преораване) да остави пробни парцели, да предос-                           тави възможност и да съдейства на Застрахователя за извършването                            на огледа.                          2. Застрахованият е длъжен да докаже своя застрахователен интерес                         и да представи доказателствата и документите, поискани от Застрахо-                         вателя във връзка с установяване на събитието и размера на вредите,                         вкл. документи, издадени от компетентни органи.                          В частност, щети от буря (вихрушка, смерч) и проливен дъжд се доку-                         ментират с писмо от хидрометеорологичната служба, а при липса на                         наблюдение при огледа по Раздел VІІ, т. 1 се съставя протокол с види-                         ми белези на събитието.                          3. Застрахователят е задължен в срок от 10 дни след получаване на ис-                         кането за оценка да извърши оглед и оценка на пострадалите култури.                        4. Ако Застрахованият не изпълни свое задължение по Раздел VI, За-                         страхователят има право да намали или да откаже обезщетение и/или                         да прекрати застраховката предсрочно.                                                  IX. ДРУГИ УСЛОВИЯ                           1. Със сключване на настоящата застраховка Застрахованият дава съг-                         ласие  личните  данни,  предоставени  от  него,  да  бъдат  обработвани                         и предоставяни от Застрахователя за нуждите на застраховката и за                         статистически цели.                         2. Настоящите Общи условия могат да бъдат допълвани или изменяни                         на основата на писмена договореност между страните, отразена в по-                         лицата или в приложение към нея.                          3. За неуредените в настоящите Общи условия въпроси се прилага бъл-                         гарското законодателство.                         4.  Споровете  между  страните,  които  не  могат  да  бъдат уредени  чрез                         преговори, се отнасят за решаване към компетентния български съд.                                                                    21","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                         Настоящите Общи условия са приети от Съвета на Директорите                   на  ЗК  „Надежда“  АД  на  19.12.2013  г.,  изменени  и  допълнени  на                   28.01.2016г.                     Днес .................................г., долуподписаният/а........................................….                    ............................................................................................................................                    получих подписан екземпляр от Общите условия към полица №                    .......................................................................... и съм съгласен/на с тях.                    Предал: ЗК „НАДЕЖДА“ АД ........................................................ /подпис/                   Приел: .......................................................................... /подпис/                       Източник: http://zknadejda.bg/bg/Zastrahovka_Selskostopanski_kulturi_-c183                                                                                                                       22","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ И АВТОКАСКО                                               Гражданска отговорност                       Застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на собстве-                   ниците и водачите на МПС за причинени от тях телесни увреждания и/или                   смърт и/или материални щети на трети лица, за които те носят отговорност                   съгласно действащото законодателство.                                              ЛИМИТИ НА ОТГОВОРНОСТ:                       Лимитите на отговорност са еднакви за всички застрахователни компа-                   нии и са както следва:                      При  събития,  настъпили  на  територията  на  Република  България:                   За  всяко  събитие  при  едно  пострадало  лице  –  2  000  000  лева;                   За всяко събитие при две или повече пострадали лица – 10 000 000 лева;                   За вреди на имущество за всяко събитие – 2 000 000 лева.                      При събития, настъпили на територията на държава членка на Европей-                   ския съюз: Минималните лимити на отговорност, приложими в съответна-                   та държава членка, на територията на която е настъпило застрахователното                   събитие, съгласно нейния закон или покритието съгласно закона на тери-                   торията, където обичайно се намира моторното превозно средство, когато                   това покритие е по-високо.                                             ТЕРИТОРИЯ НА ВАЛИДНОСТ:                       Застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите е валидна на                   територията на страните, членки на Европейски съюз, Европейското ико-                   номическо пространство и тези, подписали Многостранното споразумение                   (Австрия,  Белгия,  България,  Великобритания,  Германия,  Гърция,  Дания,                   Естония,  Ирландия,  Исландия,  Испания,  Италия,  Кипър,  Латвия,  Литва,                   Люксембург,  Малта,  Норвегия,  Полша,  Португалия,  Румъния,  Словакия,                   Словения,  Унгария,  Финландия,  Франция,  Холандия,  Хърватска,  Чехия,                   Швеция, плюс Андора, Сърбия и Швейцария).                                             СЕРТИФИКАТ ЗЕЛЕНА КАРТА                       Зелената карта е международен сертификат към Гражданската отговор-                   ност, който удостоверява дали МПС има валидна Гражданска отговорност                   и дали полицата покрива територията на съответната държава. За страни-                   те, членки на Европейски съюз, Европейското икономическо пространство                   и тези, подписали Многостранното споразумение, сертификатът не е не-                   обходим. Няма граничен контрол и не се изисква при влизане на терито-                   рията на съответната държава. Държавите, в които е валидна застраховката,                   са: Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания,                                                                23","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                         Естония,  Ирландия,  Исландия,  Испания,  Италия,  Кипър,  Латвия,  Литва,                   Люксембург,  Малта,  Норвегия,  Полша,  Португалия,  Румъния,  Словакия,                   Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция плюс                   Андора, Хърватска и Швейцария.                      Сертификат  зелена  карта  е  задължителен  при  пътуване  във  всички                   други  страни,  членки  на  споразумението  Зелена  карта  -  Албания,  Босна                   и Херцеговина, Беларус, Македония, Израел, Иран, Молдова, Мароко, Ру-                   сия, Тунис, Турция, Украйна и Черна гора. Документът ще бъде изискан при                   преминаване на границата, при пътна проверка или при ПТП.                                                         Автокаско                       Застраховка Автокаско осигурява пълна застрахователна защита на МПС                   срещу пожар, кражба, злоумишлени действия на трети лица, природни бед-                   ствия, пътно-транспортни произшествия, включително щети в паркирано                   състояние и други неизключени събития, водещи до частична повреда или                   пълна загуба на автомобила.                          Покрити рискове:                         •  Пожар                        •  Експлозия                        •  Природни бедствия                         •  Авария                         •  Пътно-транспортно произшествие                        •  Злоумишлени действия на трети лица                         •  Кражба или грабеж                                                   Злополука на места                       Застраховката предвижда изплащането на обезщетения на лица, нами-                   ращи се в МПС, за телесни увреждания или фатален край, настъпили вслед-                   ствие на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ до една година от датата                   на събитието.                       Застраховат  се  всички  места  в  автомобила,  обявени  в  регистрационни-                   те документи на МПС, включително мястото на водача. За застраховани се                   считат всички лица, намиращи се в автомобила по време на ПТП.                                                        Автоасистанс                       Застраховката  Автоасистанс  предлага  помощ  при  настъпване  на  инци-                   дент, ако пътувате с автомобила си. При настъпване на повреда или при ин-                   цидент, застрахователната компания предлага телефон на спешен център,                   на който можете да позвъните и да получите инструкции и помощ. Застра-                                                                 24","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         ховката има за цел да помогне с плащане на разходи за хотел, настаняване                   и транспорт в случай на настъпването на инцидент.                   Източник: http://www.motopfohe.bg/bg/leasing/zastrahovki/grazhdanska-otgovornost-i-avtokasko                          1. Употребете в подходящ контекст:                      Застрахователна премия                       Настъпване на застрахователно събитие                      Трудова / битова злополука                       Преднамерени действия                      Държавен преврат                       Трайно намалена работоспособност                      Застраховката не покрива застрахователно събитие                       Трайни насаждения                      Пострадало лице                       Извършвам оглед                      Злоумишлени действия                         2. Попълнете с подходящия предлог:                       Изпълнения .... трудови задължения                      Боравене ..... оръжие                       Престъпление ..... общ характер                      Репатриране  .... тленни останки                       Удостоверение .... наследници                      Водач .... МПС                      ... съответствие ... действащото законодателство                     .... случай .... злополука                                                                                    25","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                        ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ                     Днес, .............................20........г., в гр. ..................................... се сключи на-                   стоящият договор                   между:                    ..................................................................................................................................,                   представлявана от .................................................................................................                    и наричана по-долу накратко БАНКА,                   от една страна,                    и                   от друга страна                    ...................................................................................................................................                   със седалище гр./с. ......................................................общ. .................................                    адрес: .......................................................................................................................                   вписан в търговския регистър на ............................................................... съд                    въз основа на решение по фирмено дело № ................... от......г.,                   под парт. № ....../............, том ...., партиден № ...., стр. ....., представляван                    от ...............................................................................................................................                   л. к. сер. ........, № ......................, издаден на .................... от ............. РУ на                   МВР,                    жител на гр./с. ...................................................................., ЕГН .........................                   наричан по-долу за краткост КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ.                                              I. ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА                      Чл. 1. БАНКАТА предоставя на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ (краткосрочен,                   дългосрочен)  кредит  за  закупуване  на  (оборотни  средства,  основни  сред-                   ства) в размер на ............ (..................................) лева за целите, дейностите                   и обектите, подробно описани в искането за предоставяне на кредит, прило-                   жено към настоящия договор и съставляващо неразделна част от него.                                      II. УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА КРЕДИТА                     Чл. 2. Отпуснатият кредит се ползва след осигуряване на договорените                   обезпечения на кредита по раздел V от договора.                      Чл. 3. Краен срок за ползване на кредита е ..........., след което отпада за-                   дължението на банката да предоставя суми от кредита, а ако кредитът се                   усвои преди посочения срок, то същият се счита за краен срок за ползване                   на кредита.                                                                 26","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                           Чл. 4. (1) Крайният срок за издължаване на кредита е ....................                       (2) Погасителните вноски, включително и лихвите, се дължат в размери                   и срокове, съгласно погасителния план, приложен към договора и съставля-                   ващ неразделна част от него.                       (3) Кредитополучателят се задължава до ......... число на месеца да осигу-                   рява постъпването на средства по разплащателната си сметка №   ..............                   за изплащане на начислените за предходния месец лихви.                      Чл. 5. (1) Банката събира лихви за предоставения кредит по процент, кой-                   то включва основен лихвен процент за дадения период и договорена над-                   бавка в размер на ......... пункта.                     Чл.  6.  При  несвоевременно  постъпване  по  разплащателната  сметка  на                   суми за погасяване на начислените  лихви, същите се отнасят в просрочие.                      Чл. 7. От разрешения кредит се разплащат доставки, работи и услуги как-                   то следва:                         – По безкасов начин по формите, предвидени в Наредбата за плаща-                         нията срещу представяне на редовно оформени платежни документи.                        –  Чрез  предоставяне  на  суми  в  брой  –  до  ............ (.....................) лева,                         ако  няма  условия  плащането  да  се  извърши  по  безкасов  начин.                                III. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ                      Чл. 8. КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е длъжен:                         – да ползва разрешения кредит само за целите и дейностите, предвиде-                         ни в договора;                         – да застрахова придобитите с банков кредит имущества (машини, съ-                         оръжения, насаждения, животни, стоки и материали и др.) в срок до ...                         дни от придобиването им за сума, равна на ............ (вариант: най-мал-                         ко на размера на кредита), за което се представя застрахователно сви-                         детелство;                         – да води редовна счетоводна отчетност за дейността си в съответствие                         с  нормативните  изисквания,  която  да  предоставя  при  поискване  на                         банковите контролни органи и да им оказва съдействие при извърш-                         ваните от тях проверки за целевото използуване на кредита, за нали-                         чието на съответна обезпеченост на същия, за условията на съхранение                         и качеството на стоките, за закупуването на които е ползуван кредитът;                        – да издължава ползвания кредит и лихвите по него съгласно условия-                         та по договора, включително и предсрочно;                        – до издължаване на кредита да не прехвърля собствеността, да не уч-                         редява вещни права и да не обременява по какъвто и да е начин в пол-                         за на трети лица изграденото или придобито с банков кредит имуще-                         ство и вещите и имотите, заложени или ипотекирани за обезпечаване                         вземането на банката;                                                               27","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                 IV. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БАНКАТА                      Чл. 9. БАНКАТА е длъжна:                        – да открие отделна заемна сметка за разрешения кредит на името на                         кредитополучателя и да извършва всички плащания при условията на                         настоящия договор;                        – да предоставя по искане на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ информация за                         движението по сметката;                         – да информира незабавно КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ при промяна на                         основния лихвен процент;                         – да следи и управлява заложените при нея ценни книжа и други взе-                         мания, при наличие на такива, както и да съхранява предоставените                         в залог злато, депозити и др.;                         – да отпусне уговорения в този договор кредит в срок от ....... дни от                         подписването на настоящия договор, като за всеки ден просрочие се                         дължи неустойка в размер на ...  лева.                                           V. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА КРЕДИТА                     Чл. 10. За обезпечаване на кредита КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ учредява                   в полза на БАНКАТА залог върху:                          а) придобитите с кредит имущества                        ...................................................                         ...................................................                        ...................................................,                          които остават във владение и на отговорно пазене при КРЕДИТОПО-                         ЛУЧАТЕЛЯ.                         б) придобитите с кредит стоки и материали в преработка, които КРЕ-                         ДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ има право да преработва и реализира продук-                         цията при условие, че едновременно с това издължава редовно креди-                         та или заменя преработената част от залога с други ценности.                         в) придобитите с кредит стоки в оборот, които КРЕДИТОПОЛУЧАТЕ-                         ЛЯТ има право да реализира при условие, че едновременно с това из-                         дължава кредита или заменя отчуждената част от залога с други цен-                         ности.                          г) ценни книжа – акции, облигации, съкровищни бонове и др., стоково                         разплащателни документи за вземания в места и чуждестранна валута                         (собственост на кредитополучателя или трето лице). Същите се преда-                         ват на банката с протокол и депозитно удостоверение № .............                          д) депозит на чуждестранна валута и благородни метали съгласно екс-                                                                28","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               пертизата (вид, брой, количество) ..................................................                      Чл. 11. За учредените залози се сключва договор за залог и подписва про-                   токол за предаване на отговорно пазене, които са неразделна част от насто-                   ящия договор.                      Чл. 12. КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заявява, че са му известни разпореж-                   данията на Наредба № 8 на Министерство на правосъдието за условията                   (реда за продажба на търг на сгради, машини или съоръжения, придобити                   с банков кредит (ДВ бр. 93/88 г.).                      Чл. 13. Когато кредитът не бъде издължен в срок, БАНКАТА има право без                   съдебна намеса да продаде изцяло или частично заложената вещ и с полу-                   чената сума да удовлетвори вземането си, като предаде остатъка на длъж-                   ника.                                                VI. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ                      Чл. 14. Действащите и влезли в сила нормативни актове след подписване-                   то на настоящия договор, засягащи предоставянето, ползването и издължа-                   ването на кредита и др., имат задължителна сила за страните.                     Чл. 15. При изменението на основния лихвен процент страните съответно                   предоговорират определените в настоящия договор лихвени проценти.                     Чл. 16. Страните ще решават всички възникнали спорове по споразуме-                   ние, а доколкото такова не бъде постигнато – по реда на ГПК.                       Настоящият договор се състави в две еднообразни екземпляра – по един                   за всяка от договарящите страни, и се подписа от тях както следва:                         БАНКА: ..................                                КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ: .................                      Източник: www.bglegis.com/Dogovor%20za%20bankov%20kredit%202.doc                         1. Употребете в подходящ контекст:                       Благородни метали                       Оборотни средства                      Предоговорирам                      вписан в търговския регистър                       води редовна счетоводна отчетност                       учредява вещни права                      задължението отпада                                                                  29","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            2. Попълнете с подходящия предлог:                       Договор ... залог                      Остават .... владение и ... отговорно пазене                       Движение ... сметка                     ... съответствие ... нормативните изисквания                       постъпване ... средства .... разплащателната си сметка                                                                                                                                     30","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               НАРЕДБА ЗА ДОПИНГОВ КОНТРОЛ ПРИ                      ТРЕНИРОВЪЧНА И СЪСТЕЗАТЕЛНА ДЕЙНОСТ                                                       Глава първа.                                               OБЩИ РАЗПОРЕДБИ                     Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат организацията и контролът за предот-                   вратяване използването на забранени субстанции и забранени методи от                   спортисти и длъжностни лица, установяването на нарушенията на антидо-                   пинговите правила и налаганите санкции.                      (2)  Наредбата  се  прилага  спрямо  лицензираните  спортни  организа-                   ции и техните членове, спортистите и спрямо всички лица, които участват                   в спортно-състезателната и тренировъчната дейност.                     Чл. 2. (1) Национален орган за осъществяване на допингов контрол, пре-                   венция и борба срещу допинга в спорта е Антидопинговият център към ми-                   нистъра на физическото възпитание и спорта.                      (2) Антидопинговият център е национална антидопингова организация.                      Чл. 3. Лицата, участващи в дейността по осъществяване на допингов кон-                   трол, са длъжни да пазят и да не разгласяват информацията, станала им из-                   вестна във връзка и по повод на тяхната работа, освен в случаите, посочени                   в наредбата.                      Чл. 4. (1) На допингов контрол подлежат:                          1. спортистите, картотекирани към лицензирани спортни организации                         на територията на Република България;                          2. спортистите от страните, подписали Допълнителния протокол към                         Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа, съста-                         вен на 12 септември 2002 г. във Варшава (ДВ, бр. 82 от 2005 г.) и ра-                         тифициран със закон от Народното събрание (ДВ, бр. 17 от 2005 г.),                         когато те пребивават на територията на Република България;                          3. спортистите, участващи в международни спортни прояви на терито-                         рията на Република България по искане от международните спортни                         организации.                       (2) Допинговият контрол, извършван въз основа на годишния план за                   разпределение на проверките, е за сметка на бюджета на Антидопинговия                   център.                       (3) Извън случаите по ал. 2 допингов контрол може да бъде извършен                   и по искане на:                         1. международна спортна организация;                         2. лицензирана спортна организация или нейни членове;                          3.  спортна  организация  от  страна,  подписала  Допълнителния  прото-                         кол към Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа,                                                               31","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               осъществяваща състезателна и тренировъчна спортна дейност на тери-                         торията на Република България.                          (4) Искания от организация за допинговия контрол по ал. 3 могат да                         бъдат отправяни само по администрирания от нея спорт и се заплащат                         съгласно ценоразпис, утвърден от изпълнителния директор на Анти-                         допинговия център.                     Чл.  5.  Спортните  организации  са  длъжни  да  известяват  незабавно  Ми-                   нистерството на физическото възпитание и спорта, Антидопинговия център                   и Българския олимпийски комитет при установяване на нарушения на ан-                   тидопинговите правила от друг контролен орган.                     Чл. 6. (1) Нарушения на антидопинговите правила съставляват:                       1. наличието на забранена субстанция, нейни метаболити или маркери                   в проба на спортист при съобразяване със следните условия и изключения:                         а) лично задължение на всеки спортист е да се увери, че в организма му                         не постъпват забранени субстанции; спортистът носи отговорност за                         всяка забранена субстанция, нейни метаболити или маркери, открити                         във взета от него проба, и не е необходимо да се доказват намерение,                         вина, небрежност или съзнателно използване от страна на спортиста                         за установяване на нарушението;                          б) достатъчни доказателства за установяване на нарушението има при                         наличие  на  забранена  субстанция,  нейни  метаболити  или  маркери                         в проба „А“, при условие че спортистът отхвърли правото на анализ                         на проба „Б“ и такъв не се състои, както и при условие че проба „Б“ се                         анализира и резултатът от нейния анализ потвърждава наличието на                         забранената субстанция и/или нейните метаболити или маркери, от-                         крити в проба „А“ на спортиста;                         в) с изключение на субстанциите, за които в Списъка на забранените                         субстанции и методи е определен количествен праг, наличието на как-                         вото и да е количество забранена субстанция, нейни метаболити или                         маркери в пробата на спортист съставлява нарушение на антидопин-                         говите правила;                       2. използването или опитът за използване от спортист на забранена суб-                   станция или забранен метод при съобразяване със следните условия и из-                   ключения:                          а) лично задължение на всеки спортист е да се увери, че в организма му                         не постъпват забранени субстанции и не е необходимо да се доказват                         намерение, вина, небрежност или съзнателно използване от страна на                         спортиста за установяване на нарушението, свързано с използването                         на забранена субстанция или забранен метод;                          б)  дали  използването  или  опитът  за  използване  на  забранена  суб-                         станция или забранен метод са били успешни или не е без съществе-                         но  значение;  за  установяване  извършването  на  нарушение  на  анти-                         допинговите  правила  е  достатъчно,  че  забранената  субстанция  или                                                                32","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               забраненият  метод  са  били  използвани  или  е  бил  направен  опит  за                         тяхното използване;                       3. отказът за участие или неучастие на спортист без уважителна причина                   във вземане на проби след получаване на известие съгласно установеното                   в наредбата или избягване по какъвто и да е друг начин на процедурата по                   вземане на проби;                      4. нарушаването на изискванията, свързани със задължението на спор-                   тиста да бъде на разположение за извънсъстезателно тестване, включително                   неуспешното подаване на информация за местонахождението и пропусна-                   тите проверки, които се декларират въз основа на правила, съответстващи                   на посочените в Международния стандарт за тестване; всяка комбинация                   от  3  пропуснати  проверки  и/или  неуспешно  подаване  на  информация  за                   местонахождение,  извършени  в  срок  18  месеца  съгласно  установеното  от                   антидопинговите организации с правомощия спрямо спортиста, съставлява                   нарушение на антидопинговите правила;                       5. фалшифицирането или опитът за фалшификация на която и да е част                   от процедурата за допингов контрол;                       6. притежаването на забранени субстанции или забранени методи при                   съобразяване със следните условия и изключения:                         а) притежаване на забранена субстанция или забранен метод от спор-                         тист по всяко време и на всяко място, освен ако спортистът установи,                         че притежанието е съгласно разрешение за терапевтична употреба, из-                         дадено по реда на чл. 15, или друго приемливо оправдание;                         б) притежаване на забранена субстанция или забранен метод по време                         на състезание или извън състезание от длъжностно лице във връзка                         със спортист, освен ако длъжностното лице докаже, че притежаването                         е съгласно разрешение за терапевтична употреба, издадено по реда на                         чл. 15, или друго приемливо оправдание;                       7. трафикът или опитът за трафик на забранена субстанция или забранен                   метод;                      8. прилагането или опитът за прилагане на забранена субстанция или                   забранен  метод  върху  спортист,  както  и  съдействието,  подстрекаването,                   подпомагането, подбуждането, прикриването и всеки друг вид съучастни-                   чество, включващо нарушение или опит за нарушение на антидопинговите                   правила.                       (2) Допингът е проява на едно или повече от нарушенията на антидопин-                   говите правила по ал. 1.                      (3) Предприемането на каквито и да е действия спрямо спортисти или                   други лица, нарушили антидопинговите правила, е недопустимо, освен ако                   тези действия бъдат предприети в срок до 8 години от датата, на която е ус-                   тановено нарушението.                                                                   33","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                            Глава втора.                               ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДОПИНГОВИЯ КОНТРОЛ                                                         Раздел I.                         Задължения и отговорности на Антидопинговия център,                                             спортистите и други лица                       Чл. 7. (1) Изпълнителният директор на Антидопинговия център издава                   инструкция, с която определя критериите за включване на спортистите в Ре-                   гистъра на спортистите за тестване и Техническите процедури по тестването.                       (2) Спортистите и други лица са длъжни да знаят кое съставлява наруше-                   ние на антидопинговите правила и кои субстанции и методи са включени                   в Списъка на забранените субстанции и методи.                      Чл. 8. (1) Всеки спортист, определен за тестване, е длъжен да се яви пред                   антидопинговите екипи, дори и при отказ от участие в състезанието или                   тренировката.                       (2) Определен за тестване спортист се освобождава от председателя на ан-                   тидопинговия екип и дежурния лекар, когато спортистът е прекратил учас-                   тието си в срещата или тренировката по медицински показания и е транс-                   портиран  до  лечебно  заведение.  Председателят  на  антидопинговия  екип                   и дежурният лекар изпращат писмен доклад за това до изпълнителния ди-                   ректор на Антидопинговия център.                      (3) В случаите, когато спортист е прекратил участието си в състезанието                   по медицински показания, на тестване подлежи предварително изтеглена                   чрез жребий резерва.                      (4)  Временното  отлагане  на  процедурата  за  тестване  се  допуска  само                   в случаите, определени по реда на чл. 29, ал. 3.                      Чл. 9. (1) Спортист – участник в състезание, е длъжен след приключване-                   то му и преди напускане на спортния обект да провери при антидопинговия                   екип дали е определен за тестване.                       (2) Спортист, определен за тестване извън състезание, е длъжен да се яви                   за вземане на проба от антидопинговия екип в определения срок съгласно                   уведомяването по чл. 28.                      Чл. 10. (1) Спортистите, включени в Регистъра на спортистите за тества-                   не на Антидопинговия център, са длъжни да предоставят точна и актуална                   информация за своето местонахождение. Антидопинговият център може по                   всяко време да изисква допълнителна информация от съответната лицен-                   зирана спортна организация за местонахождението на отделни спортисти.                       Спортист с наложено наказание временно отстраняване или лишаване от                   права подлежи на извънсъстезателно тестване и е длъжен при поискване да                   предоставя на Антидопинговия център информация за местонахождението                   си по време на срока на наказанието.                        Спортист, който е известил писмено Антидопинговия център, че прекра-                                                                 34","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         тява своята спортносъстезателна дейност, не може да се завърне към такава,                   освен ако извести Антидопинговия център за това поне 6 месеца преди да-                   тата на очакваното си завръщане. За посочения период до действителното                   завръщане към спортносъстезателна дейност спортистът е длъжен да бъде                   на  разположение  за  извънсъстезателно  тестване  без  предизвестие,  както                   и  при  поискване  да  спазва  изискванията  за  подаване  на  информация  за                   местонахождението си по Международния стандарт за тестване.                      Чл. 11. (1) Спортистите носят отговорност за всяка забранена субстанция                   или нейни метаболити или маркери, открити в техните проби, както и за                   притежаването на ресурси за прилагане на забранен метод.                       (2) Спортистите не носят отговорността по ал. 1, ако:                         1. забранената субстанция, нейните метаболити или маркери не над-                         вишават граничното ниво, определено в Списъка на забранените суб-                         станции и методи на САА или в Международния стандарт за лаборато-                         рии и техническите документи към него;                         2.  са  получили  разрешение  за  терапевтична  употреба  на  откритите                         забранени субстанции или забранени методи и концентрацията им не                         надвишава  праговите  лимити  съгласно  Списъка  на  забранените  суб-                         станции и методи;                         3. използването на откритата забранена субстанция или забранен ме-                         тод е следствие от предприети спешни медицински мерки, възпрепят-                         стващи тежки увреждания на спортиста.                      (3) Спортистите са длъжни да информират лекуващите ги лекари за отго-                   ворността си по ал. 1.                     Чл. 12. Лицензираните спортни организации приемат с решение на упра-                   вителния си орган антидопингови правила, съобразени с изискванията на                   Световния антидопингов кодекс и наредбата.                      Чл. 13. (1) Медицинските лица, работещи в областта на спорта, при лече-                   ние на спортисти са длъжни:                          1.  да  не  препоръчват,  предписват,  дават  или  прилагат  лекарства,  съ-                         държащи забранени субстанции, ако те могат да бъдат заменени с дру-                         ги, които не съдържат такива субстанции;                          2. да не препоръчват, предписват, прилагат или предлагат използване-                         то на забранени методи, ако те могат да бъдат заменени с такива, които                         не са забранени.                      (2) Медицинските лица, работещи в областта на спорта, при лечение на                   спортисти може да не спазят правилата по ал. 1 при условие на спешност.                      (3) След оказване на спешната помощ по ал. 2 медицинското лице е длъж-                   но незабавно писмено да извести изпълнителния директор на Антидопин-                   говия център и спортиста за приложеното лечение.                                                         Раздел II.                                                                35","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                           Списък на забранените субстанции и методи и разрешения за                                              терапевтична употреба                      Чл.  14.  (1)  Световната  антидопингова  агенция  ежегодно  изготвя  и  пуб-                   ликува  като  международен  стандарт  Списъка  на  забранените  субстанции                   и методи, в който изчерпателно се изброяват забранените субстанции и заб-                   ранените методи. Измененията в Списъка на забранените субстанции и ме-                   тоди влизат в сила за Република България по реда на Международната кон-                   венция за борба с употребата на допинг в спорта, ратифицирана със закон                   от Народното събрание.                      (2)  Списъкът  на  забранените  субстанции  и  методи  се  разпространява                   от Антидопинговия център до всички лицензирани спортни организации                   и Българския олимпийски комитет и се публикува на интернет страницата                   на Антидопинговия център и на Министерството на физическото възпита-                   ние и спорта.                      (3) Списъкът на забранените субстанции и методи се прилага към анти-                   допинговите правила, приети от всяка лицензирана спортна организация.                      (4) За целите на прилагане на глава пета всички забранени субстанции                   ще бъдат наричани „специфични субстанции“ с изключение на:                          1. субстанциите от класовете на анаболните средства и хормоните;                         2.  онези  стимуланти,  хормонални  антагонисти  и  модулатори,  които                         Списъкът  на  забранените  субстанции  и  методи  идентифицира  като                         забранени субстанции.                      (5) Забранените методи не са специфични субстанции.                       (6) Определянето на Списъка на забранените субстанции и методи от САА                   и класифицирането в него на субстанциите в категории е окончателно и не                   подлежи на оспорване от спортиста или друго лице въз основа на аргумента,                   че субстанцията или методът не са маскиращи средства, нямат потенциал                   за повишаване на постиженията, не представляват риск за здравето или не                   накърняват спортния дух.                     Чл. 15. (1) Спортистите с документирани заболявания, за които се изисква                   използване на забранена субстанция или забранен метод преди използва-                   нето им, са длъжни да подадат молба за разрешение за терапевтична упо-                   треба по образец, утвърден от САА и публикуван на интернет страницата на                   Антидопинговия център. Наличието на забранена субстанция, нейни мета-                   болити или маркери, използването или опитът за използване на забранена                   субстанция или забранен метод, притежаването на забранени субстанции                   и методи и прилагането или опитът за прилагане на забранен метод или                   забранена субстанция не се считат за нарушения на антидопинговите пра-                   вила, когато са в съответствие с разпоредбите на приложимо разрешение                   за терапевтична употреба, издадено съобразно Международния стандарт за                   разрешения за терапевтична употреба.                       (2) Разрешения за терапевтична употреба се издават:                                                                 36","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               1. за спортисти на национално ниво – от изпълнителния директор на                         Антидопинговия център след становище на Контролно-медицинската                         комисия;                         2. за спортисти на международно ниво – от съответната международна                         спортна организация, освен ако същата не е предоставила това право                         на Антидопинговия център.                      (3) Редът и начинът за разглеждане на молбите за издаване на разреше-                   ние за терапевтична употреба се определят от Контролно-медицинската ко-                   мисия с вътрешни правила.                       (4) Спортистите по ал. 2, т. 1, освен в извънредни случаи, трябва да искат                   разрешение за терапевтична употреба не по-късно от 21 дни преди участие                   в състезание или спортна проява.                       (5) В случаите на ал. 2, т. 1 изпълнителният директор на Антидопинговия                   център в най-кратък срок, но не повече от 7 дни от получаване на молба-                   та с решение издава или отказва издаване на разрешение за терапевтична                   употреба. Решението на изпълнителния директор подлежи на обжалване                   в тридневен срок пред Българския спортен арбитраж към Българския олим-                   пийски комитет. Ако Българският спортен арбитраж промени решението за                   отказ за издаване на разрешение за терапевтична употреба, неговото реше-                   ние може да бъде обжалвано от САА пред Спортния арбитражен съд в гр.                   Лозана, Швейцария.                       (6)  Изпълнителният  директор  на  Антидопинговия  център  предоставя                   информация на САА и на съответната лицензирана спортна организация за                   решенията по ал. 5.                       (7) Съответната лицензирана спортна организация предоставя информа-                   ция на международната спортна организация за взетите решения по ал. 5.                      (8) Световната антидопингова агенция има право да преразгледа реше-                   нието за издаване или отказ за издаване на разрешение за терапевтична                   употреба, както и да го отмени, в случай че установи, че не е спазен Между-                   народният стандарт за разрешение за терапевтична употреба.                      (9) Решенията, с които САА променя издаването или отказа за издаване                   на разрешение за терапевтична употреба, могат да бъдат обжалвани само                   пред Спортния арбитражен съд в Лозана, Швейцария, от спортиста или от                   антидопинговата организация, чието решение бива променено. Решенията,                   постановяващи отказ за издаване на разрешение за терапевтична употреба,                   които не бъдат променени от САА, могат да бъдат обжалвани пред Спорт-                   ния арбитражен съд в Лозана, Швейцария - за спортистите на международ-                   но ниво, или пред Българския спортен арбитраж - за всички останали спор-                   тисти.                                                                        37","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                             Раздел III.                                               Антидопингови екипи                      Чл. 16. (1) Процедурата по вземане, запечатване, съхраняване, транспор-                   тиране и предаване на проби за анализ се осъществява от антидопингови                   екипи при спазване правилата на Международния стандарт за тестване.                      (2) Изпълнителният директор издава сертификати на лицата, които имат                   право да участват в антидопингови екипи.                      (3) Съставът на всеки антидопингов екип е от поне двама членове, един от                   които е председател, и се определя със заповед на изпълнителния директор                   на Антидопинговия център. Със заповедта изпълнителният директор може                   да определи служител от Антидопинговия център, който да упражнява кон-                   трол върху дейността на антидопинговия екип.                      (4) Изпълнителният директор на Антидопинговия център издава на ли-                   цата по ал. 3 служебна карта, осигуряваща право на достъп до всички състе-                   зания, спортни прояви и спортни обекти и съоръжения.                      (5)  В  състава  на  антидопинговите  екипи  не  могат  да  бъдат  включвани                   лица, които:                          1. са наказвани за нарушения на антидопинговите правила;                         2. работят в лаборатория за допингов контрол;                         3. работят по трудово правоотношение или на граждански договор към                         лицензирана спортна организация;                         4. представляват или са членове на ръководен орган на лицензирана                         спортна организация.                      Чл. 17. Членовете на антидопинговия екип:                          1. вземат проби от биологичен материал от спортистите, подлежащи на                         тестване;                         2. събират данни и констатират факти с цел установяване на наруше-                         ния на антидопинговите правила в дейността на спортисти, длъжност-                         ни и други лица;                         3. попълват документацията за дейностите по т. 1 и 2 и носят отговор-                         ност за правилното отразяване на всички данни;                        4. отговарят за правилното вземане, запечатване, съхраняване, транс-                         портиране и своевременното предаване на пробите в акредитирана от                         САА лаборатория.                      Чл. 18. (1) Във връзка с констатиране на нарушения на антидопингови-                   те правила по смисъла на чл. 6, ал. 1 членовете на антидопинговия екип                   имат право да извършват проверка на личния багаж и вещи на спортистите                   и длъжностните лица.                                                                     38","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            (2) При откриване на субстанция при проверката по ал. 1, за която има                   съмнение, че е включена в Списъка на забранените субстанции и методи,                   членовете на антидопинговия екип имат право да я изземат за анализ.                      (3) За иззетата субстанция по ал. 2 се попълва протокол и субстанцията                   се изпраща за анализ в акредитирана от САА лаборатория по реда на чл. 34.                      Чл. 19. Лицата - организатори на състезания и/или спортни прояви, са                   длъжни да осигурят условия за работа на антидопинговите екипи, опреде-                   лени в Техническите процедури за тестване по чл. 7, ал. 1.                      Чл. 20. Лабораторният анализ на пробите, взети от антидопинговите еки-                   пи, се извършва от акредитирани или одобрени от САА лаборатории.                                                         Глава трета.                                   ПРОЦЕДУРИ ПО ДОПИНГОВ КОНТРОЛ                                                         Раздел I.                                        Подбор на спортисти за тестване                      Чл. 21. (1) При тестване на спортисти, вписани в Регистъра на спортистите                   за тестване на Антидопинговия център, подборът се извършва, както след-                   ва:                          1. по време на състезание:                           а) при индивидуалните спортове - класиралите се на първите три                            места и други спортисти по жребий;                           б)  при  отборните  спортове  -  чрез  жребий  се  определят  по  двама                           спортисти и един - за резерва, от всеки отбор от заявените за участие                            в състезанието;                            в) всеки спортист, поставил световен, европейски или национален                            рекорд;                             г)  председателят  на  антидопинговия  екип  има  право  да  подбира                           спортисти за целево тестване по собствена преценка;                          2. извън състезание:                            а) случаен подбор на спортисти, включително такива, изтърпяващи                            период на лишаване от права или временно отстраняване;                            б) целево тестване на спортисти, включително такива, изтърпяващи                            период на лишаване от права или временно отстраняване.                      (2)  Тестването  по  ал.  1  е  без  предизвестие,  освен  при  изключителни                   обстоятелства.                      (3) Когато при извършено по реда на ал. 1 и 2 тестване бъдат установени                   нарушения на антидопинговите правила от двама или повече спортисти от                   един и същ отбор, се извършва разширен допингов контрол, който може да                   обхване всички спортисти от отбора.                                                                39","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                           Чл. 22. (1) Тегленето на жребий за определяне на спортисти за тестване при                   индивидуалните спортове се извършва от председателя на антидопинговия екип                   съвместно с главния съдия на състезанието, а при отборните спортове - и с по                   един представител на отборите.                      (2) Тегленето на жребий при индивидуалните спортове се извършва преди за-                   почване на състезанието или спортната проява - за определяне на дисциплините                   и/или категориите, и в края на състезанието или спортната проява - за опреде-                   ляне на спортистите.                      (3) Тегленето на жребий за подбор на спортисти за тестване по време на състе-                   зание при отборните спортове се извършва:                         1. за футболни състезания - по време на редовната почивка между полувре-                         мената;                          2. за останалите отборни спортове - в последната почивка преди края на                         състезанието.                     Чл. 23. При определяне на спортистите, подлежащи на тестване по време на                   състезание, може да присъства по един представител на Антидопинговия център                   и на съответните спортни организации при спазване на задължението по чл. 3.                                                           Раздел II.                                                  Вземане на проби                       Чл.  24.  Процедурата  по  вземане  на  проби  за  допингов  контрол  се  осъ-                   ществява по начин, който гарантира целостта, сигурността и идентичността                   на пробата, при зачитане на личната свобода и достойнство на спортиста                   и в съответствие с Международния стандарт за тестване на САА.                       Чл. 25. (1) Вземането на пробите се извършва в специално оборудвано за                   целта място, наричано станция за допингов контрол.                       (2) Станцията за допингов контрол трябва да осигурява уединено даване                   на пробата от спортиста и възможност за контрол от членовете на антидо-                   пинговите екипи с цел недопускане на нейното фалшифициране.                      Чл. 26. При известяване за допингов контрол и вземане на проби члено-                   вете на антидопинговите екипи са длъжни да се легитимират със служебна-                   та карта по чл. 16, ал. 4.                     Чл. 27. (1) По време на състезание определените за тестване спортисти                   се известяват писмено непосредствено след приключване на участието им                   в състезанието.                      (2) Известието за тестване е част от формуляра за допингов контрол по                   чл. 33, ал. 1.                       Чл. 28. (1) При провеждане на тестване извън състезание антидопинго-                   вите екипи установяват местонахождението на определения спортист и го                   уведомяват за допинговия контрол, като посочват мястото и времето, опре-                   делени за даване на допинг пробата.                                                               40","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            (2) Уведомяването по ал. 1 за тестване трябва да е направено писмено, по                   телефон, имейл, факс или по друг подходящ начин.                      Чл. 29. (1) Спортистът, определен за тестване по време на състезание, се                   явява в станцията за допингов контрол в срока, определен в полученото от                   него известие.                       (2) Спортистът няма право да напуска станцията за допингов контрол без                   разрешение  от  председателя  на  антидопинговия  екип.  В  случай  че  полу-                   чи разрешение за временно напускане на станцията за допингов контрол,                   спортистът задължително се придружава от член на антидопинговия екип                   за времето на отсъствието му.                      (3)  Напускането  на  станцията  за  допингов  контрол  преди  даването  на                   пробата се допуска след разрешение на председателя на антидопинговия                   екип в следните случаи:                          1. непосредствено участие в друго състезание;                         2. участие в церемония по награждаване;                          3. участие в пресконференция;                        4. оказване на медицинска помощ;                          5. осигуряване на представител, придружител и/или преводач;                         6. представяне на документ за самоличност.                      Чл. 30. (1) Всеки спортист, определен за тестване, има право да се яви                   в станцията за допингов контрол с придружител - лекар, треньор или слу-                   жебно лице, а при международни състезания се допуска и преводач.                       (2) Всеки непълнолетен спортист има право да бъде придружен в станци-                   ята за допингов контрол освен от лицата по ал. 1 и от един от законните си                   представители.                       (3) Спортист с увреждания има право да бъде придружен в станцията за                   допингов контрол освен от лицата по ал. 1 и от лице, посочено от него.                      (4) Лицата, придружаващи спортиста, могат да присъстват при процеду-                   рата по вземане на пробата, освен при физиологичните действия на спор-                   тиста по даване на уринна проба.                      (5)  Спортистът  удостоверява  самоличността  си  с  документ  за  самолич-                   ност или акредитационна карта за спортната проява със снимка.                      (6) Председателят или член на антидопинговия екип е длъжен да обясни                   на спортиста и на неговите придружители или представител последовател-                   ността на действията при процедурата по вземане на пробата.                      Чл. 31. (1) Използваните от антидопинговия екип комплекти технически                   пособия за вземане на проби трябва да отговарят на Международните стан-                   дарти за тестване на САА.                       (2) Всеки комплект технически пособия за вземане на проба трябва да                   отговаря на следните изисквания:                                                               41","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               1. да има уникален номер;                          2. системата на запечатване на пробите да осигурява невъзможност за                         тяхното манипулиране;                         3. да осигурява анонимност на спортистите, дали пробите;                         4. да гарантира стерилност и еднократната им употреба.                     Чл. 32. (1) Процедурите за вземане на кръвни проби трябва да отговарят                   на международно признатите стандартни предпазни мерки и на Междуна-                   родния стандарт за тестване на САА.                      (2) Кръвната проба се взема от член на антидопинговия екип с медицин-                   ска квалификация.                       (3) Взетото количество кръв трябва да отговаря на изискванията за ана-                   лиз на пробата. Запечатаните кръвни проби се съхраняват в съответствие                   с вътрешните правила на съответната одобрена от САА лаборатория.                      Чл. 33. (1) За взетата проба се попълва формуляр по образец, утвърден от                   САА и публикуван на интернет страницата на Антидопинговия център.                       (2) Всички възражения към процедурата за вземане на пробите се запис-                   ват във формуляра за допингов контрол по ал. 1 в частта „коментари“.                      (3) Възражения за всички нарушения по процедурата за вземане на про-                   би могат да правят лицата по чл. 30 с изключение на преводача.                       (4) Екземпляр от формуляра по ал. 1 със записаните в него възражения                   за нарушение на процедурата за вземане на проба се представя на Контрол-                   но-медицинската комисия при Антидопинговия център от председателя на                   антидопинговия екип не по-късно от 24 часа след приключване на проце-                   дурата.                     Чл. 34. (1) След даването на последната проба от спортистите, определени                   за тестване, всички проби се запечатват в транспортния контейнер, за да се                   гарантират  тяхната  цялост,  идентичност  и  годност,  и  се  осигурява  транс-                   портирането и предаването им в акредитирана от САА лаборатория, при-                   дружени от необходимата документация.                       (2) Транспортирането на пробите се осигурява от член на антидопинго-                   вия екип, който отговаря за доставянето на транспортните контейнери в ак-                   редитирани от САА лаборатории, по най-бързия и сигурен начин.                      (3) Предаването на пробите от член на антидопинговия екип до трети                   лица се описва надлежно във формуляра за реда на предаване на пробите,                   утвърден от САА и публикуван на интернет страницата на Антидопинговия                   център.                       (4) В празнични и почивни дни, както и при извънредни обстоятелства,                   които не позволяват предаването на пробите в акредитирани от САА лабора-                   тории, транспортните контейнери се предават на изпълнителния директор                   на Антидопинговия център или на упълномощено от него длъжностно лице                   за съхраняване в централната станция за допингов контрол. Контейнерите                                                                 42","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         с проби се съхраняват при подходяща температура в хладилна камера, коя-                   то се заключва от изпълнителния директор на Антидопинговия център или                   от упълномощено от него длъжностно лице.                     Чл. 35. (1) Предаването на пробите в акредитирана от САА лаборатория                   заедно  с  предназначената  за  лабораторията  документация  се  извършва                   с формуляра по чл. 34, ал. 3.                      (2)  Членът  на  антидопинговия  екип  предава  на  председателя  на  Кон-                   тролно-медицинската комисия документацията от взетите проби, която не                   е предназначена за акредитираната от САА лаборатория, доклад по образец,                   утвърден от САА и публикуван на интернет страницата на Антидопинговия                   център, и допълнителния формуляр, утвърден от САА и публикуван на ин-                   тернет страницата на Антидопинговия център, в случай на необходимост.                                                          Раздел III.                                          Анализ на проби и процедури                                 по първоначално разглеждане на резултати                      Чл. 36. (1) Изпълнителният директор на Антидопинговия център по пред-                   ложение на директора на Лабораторията за допингов контрол утвърждава                   вътрешни правила на лабораторията за приемане, проследяване и освобож-                   даване  на  проби,  съобразени  с  Международния  стандарт  за  лаборатории                   и техническите документи към него.                      (2) Вътрешните правила на Лабораторията за допингов контрол включ-                   ват и образци от документи за надлежно отразяване на приемането, просле-                   дяването и освобождаването на проби.                     Чл. 37. (1) Пробите се приемат за анализ от служител на акредитирана от                   САА  лаборатория,  който  проверява  целостта  на  пломбата  на  транспортния                   контейнер, целостта на пробите, както и документите, придружаващи пробите.                      (2) Пробите се приемат от акредитирана от САА лаборатория в специал-                   но закодирани бутилки с уникален номер, осигуряващи анонимността на                   спортиста.                      (3) Предадените проби се анализират, ако няма причини за отказ от стра-                   на на акредитираната от САА лаборатория.                       (4) Акредитираната от САА лаборатория отказва анализиране на проба                   в следните случаи:                         1. липсва или е нарушена целостта на пломбата върху транспортния                         контейнер;                         2. нарушена е целостта на бутилката с пробата;                          3. представена е проба без съпътстващи документи;                        4.  в  документите,  съпровождащи  пробите,  или  върху  самите  проби                         е отбелязано името, поставен е подпис, инициали или друг знак, който                         би могъл да разкрие самоличността на спортиста;                                                               43","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               5. съществуват различия между кодовите номера на пробите и тези, за-                         писани в придружаващите ги документи;                          6. съществуват видими разлики между уринните проби „А“ и „Б“ - цвят,                         мътност, наличие на утайка;                          7. количеството и рН на уринната проба са различни от изискванията                         на Международния стандарт за лаборатории;                         8. уринните проби са с относително тегло, по-малко от 1,005, измерено                         с рефрактометър в акредитираната от САА лаборатория след отваряне-                         то на проба „А“.                      (5) Отказът за анализиране на пробата или пробите се вписва в съответ-                   ните документи по чл. 36, ал. 2.                       (6) Отказът за изследване на пробата или пробите се съобщава на заинте-                   ресованата антидопингова организация.                      (7) Пробите, за които е отказано изследване, се съхраняват при подходя-                   щи условия от акредитираните от САА лаборатории за срок 3 месеца, счита-                   но от датата на предаване на съответния документ по чл. 36, ал. 2 на Антидо-                   пинговия център и/или на заинтересованата антидопингова организация.                      Чл. 38. (1) За установяване наличието на забранени субстанции, техни ме-                   таболити или маркери по чл. 6, ал. 1, т. 1 Антидопинговият център изпраща                   проби за анализ в акредитирани от САА лаборатории.                      (2) Пробите по ал. 1 се анализират за откриване на забранени субстан-                   ции или забранени методи от Списъка на забранените субстанции и мето-                   ди, както и на други субстанции съгласно разпореденото от САА във връзка                   с нейната Програма за наблюдение или за подпомагане на Антидопинго-                   вия център или националните организации при профилирането на необхо-                   димите параметри в урината, кръвта или друга биологична течност/тъкан,                   взета от спортист, включително ДНК или геномно профилиране с антидо-                   пингова цел.                      (3) Пробите не могат да бъдат използвани за цели извън описаните в ал.                   2 без писменото съгласие на спортиста. Пробите, които със съгласието на                   спортиста се използват за цели извън посочените в ал. 2, не бива да съдър-                   жат  никакви  идентификационни  знаци,  които  биха  могли  да  доведат  до                   разкриване самоличността на съответния спортист.                       (4) Дадена проба може да бъде анализирана повторно за целите на ал. 2                   по всяко време само при разпореждане на антидопинговата организация,                   взела пробата, или на САА. Условията и обстоятелствата, при които дадена                   проба се подлага на повторен анализ, трябва да отговарят на изискванията                   на Международния стандарт за лаборатории.                     Чл. 39. (1) За резултатите от анализираните проби се съставя доклад в 3                   екземпляра, който се изготвя от директора на акредитираната от САА ла-                   боратория. (2) Директорът на акредитираната от САА лаборатория предава                   екземпляр от доклада за аналитичните изследвания на изпълнителния ди-                                                                44","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         ректор на Антидопинговия център и на председателя на Контролно-меди-                   цинската комисия. Един екземпляр от доклада остава на съхранение в акре-                   дитираната от САА лаборатория.                      (3) Цялата дейност по ал. 1 и 2 задължително се осъществява при условия                   на конфиденциалност и се докладва на САА чрез АДАМС.                      Чл. 40. (1) При отрицателен резултат от изследването на проба „А“ изпъл-                   нителният директор на Антидопинговия център или упълномощено от него                   длъжностно лице писмено известява спортиста чрез съответната лицензи-                   рана спортна организация.                       (2) Документацията за проби с отрицателен резултат се съхранява от Ан-                   тидопинговия център за срок две години, считано от датата на вземане на                   пробите. Пробите се съхраняват от Лабораторията за допингов контрол за                   срок 3 месеца, считано от датата на предаване на доклада с резултата на                   Антидопинговия център при условия, гарантиращи запазването на химиче-                   ския им състав.                     Чл. 41. (1) При установяване на неблагоприятен аналитичен резултат от                   изследването на проба „А“ докладът с резултата от анализа и цялата доку-                   ментация,  свързана  с  вземането  на  пробата,  се  внасят  за  разглеждане  от                   Контролно-медицинската комисия към Антидопинговия център.                      (2) Контролно-медицинската комисия извършва предварителна провер-                   ка, за да определи дали:                         1. е било, или предстои да бъде издадено разрешение за терапевтична                         употреба съгласно предвиденото в наредбата и в Международния стан-                         дарт за разрешения за терапевтична употреба;                         2.  има  видимо  отклонение  от  Международния  стандарт  за  тестване                         или от Международния стандарт за лаборатории, което е причинило                         неблагоприятния аналитичен резултат.                      Чл.  42.  (1)  Контролно-медицинската  комисия  не  провежда  изслушване                   и обявява резултата за невалиден, когато:                          1. е установено съществено нарушение на процедурите за вземане, за-                         печатване, съхраняване, транспортиране, предаване и анализ на про-                         бата;                          2. спортистът има валидно разрешение за терапевтична употреба на                         забранената  субстанция  или  забранения  метод,  открити  в  пробата,                         и тяхната концентрация не надвишава допустимите терапевтични гра-                         ници.                       (2) При съмнение, че неблагоприятният аналитичен резултат се дължи                   на физиологично или патологично състояние на спортиста, Контролно-ме-                   дицинската комисия назначава допълнителни медицински изследвания за                   сметка на спортиста и не провежда изслушване до тяхното приключване                   и представяне на резултатите.                                                                  45","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (3) В случаите по ал. 1 и 2 Контролно-медицинската комисия чрез изпъл-                   нителния директор на Антидопинговия център писмено известява спортис-                   та и съответната лицензирана спортна организация за взетите решения.                     Чл. 43. (1) Когато не са налице условията по чл. 42, изпълнителният ди-                   ректор на Антидопинговия център известява спортиста чрез лицензирана-                   та спортна организация и САА за неблагоприятния аналитичен резултат от                   проба „А“ и за изискването лицензираната спортна организация да наложи                   временно отстраняване на спортиста.                      (2) Известяването на лицензираната спортна организация по ал. 1 се из-                   вършва писмено и може да бъде получено от председателя й или от упълно-                   мощено от него длъжностно лице.                      (3) В известието по ал. 2 изпълнителният директор определя дата, час                   и място за предварително изслушване на спортиста пред Контролно-меди-                   цинската комисия и дава разяснение относно:                         1. правото на спортиста да приеме неблагоприятния аналитичен резул-                         тат;                          2. правото на спортиста да поиска в определен от Контролно-медицин-                         ската комисия срок да бъде извършен контролен анализ на проба „Б“,                         което право се счита за отхвърлено, в случай че не постъпи такова ис-                         кане;                          3. възможността спортистът или негов представител да присъства на                         отварянето  на  проба  „Б“  в  рамките  на  посочения  в  Международния                         стандарт за лаборатории срок при постъпило искане за провеждане на                         анализа;                        4.  правото  на  спортиста  да  поиска  копие  на  пакета  на  лабораторни-                         те документи, съдържащи информацията, която се изисква съгласно                         Международния стандарт за лаборатории.                       (4)  Лицензираната  спортна  организация  известява  спортиста  за  резул-                   тата от проба „А“ и за своето решение относно временното му отстранява-                   не.  Лицензираната  спортна  организация  няма  право  да  разгласява  само-                   личността на спортиста пред трети лица до окончателното потвърждаване                   на неблагоприятния резултат.                      (5) Спортистът има право да подаде писмена молба до изпълнителния                   директор на Антидопинговия център за извършване на контролен анализ                   на проба „Б“ в срок до 5 работни дни от получаването от страна на лицензи-                   раната спортна организация на известието по ал. 2. Ако спортистът не пода-                   де молба в определения срок или приеме неблагоприятния аналитичен ре-                   зултат, резултатът от анализа на проба „А“ се счита за окончателен и цялата                   документация  по  извършения  допингов  контрол  се  изпраща  от  изпълни-                   телния директор на Антидопинговия център на Дисциплинарната комисия.                      (6) Молбата се подава на място, по факс или по куриер.                      Чл. 44. (1) Предварителното изслушване се провежда от Контролно-ме-                                                                46","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         дицинската комисия при спазване на принципите по чл. 59, ал. 8 в срок не                   по-дълъг от 5 работни дни.                       (2) Предварителното изслушване по време на спортни прояви може по                   искане на спортиста да се проведе по ускорена процедура - непосредствено                   след временното му отстраняване.                       (3) За провеждането на предварителното изслушване се съставя прото-                   кол, който се подписва от спортиста и от членовете на Контролно-медицин-                   ската комисия.                      Чл.  45.  (1)  При  условие  че  бъде  поискан  от  спортиста  или  от  Контрол-                   но-медицинската комисия, контролният анализ се извършва от Лаборато-                   рията за допингов контрол и се насрочва не по-късно от 7 работни дни след                   получаване на молбата на спортиста.                       (2)  Спортистът  и  съответната  лицензирана  спортна  организация  се  из-                   вестяват за деня и часа на провеждане на анализ на проба „Б“. Провеждане-                   то на контролния анализ може да бъде отложено по писмено взаимно спо-                   разумение между спортиста, Антидопинговия център и Лабораторията за                   допингов контрол.                      (3) Контролният анализ се извършва от екип, който не е участвал при                   анализа на проба „А“.                      Чл. 46. (1) Анализът на проба „Б“ се извършва в същата акредитирана от                   САА лаборатория, в която е извършен анализът на проба „А“.                      (2) В случаите по ал. 1 редът за извършване на контролния анализ се оп-                   ределя съобразно правилата на съответната лаборатория съгласно Между-                   народния стандарт за лаборатории, като всички разноски са за сметка на                   спортиста и/или на съответната лицензирана спортна организация.                      Чл. 47. (1) При отваряне на проба „Б“ за провеждане на контролен анализ                   могат да присъстват:                         1. спортистът и/или нотариално упълномощено от него лице;                          2.  представител  на  лицензираната  спортна  организация,  към  коя-                         то  е  картотекиран  спортистът,  и/или  на  съответната  международна                         спортна организация;                          3.  изпълнителният  директор  на  Антидопинговия  център  и  член  на                         Контролно-медицинската комисия;                        4. директорът на Лабораторията за допингов контрол;                          5. представител на Българския олимпийски комитет или на съответ-                         ния национален олимпийски комитет;                          6. преводач.                       (2) Екипът от Лабораторията за допингов контрол, който извършва кон-                   тролния анализ, отваря пробата „Б“ и попълва съответния документ по чл.                   36, ал. 2 за потвърждаване на нейната идентичност, който се подписва от                   лицата по ал. 1.                                                               47","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (3) Спортистът или упълномощеното от него лице има право да присъст-                   ва в лабораторията в продължение на цялата аналитична процедура, при                   условие, че не възпрепятства и не влияе върху процеса на извършването й.                   Присъствието на останалите лица по ал. 1 може да бъде ограничено от ди-                   ректора на Лабораторията за допингов контрол по съображения за сигур-                   ност.                       (4) Ако спортистът или упълномощеното от него лице не се яви в Лабо-                   раторията за допингов контрол в определения ден и час, анализът на проба                  „Б“ може да бъде отложен и определена нова дата само след представяне на                   надлежен документ, доказващ невъзможността за явяване.                       (5) Непредставянето на надлежен документ в срок до 3 дни води до ли-                   шаване от възможността за анализ на проба „Б“ и приемане на резултата от                   анализа на проба „А“ за окончателен.                      Чл. 48. (1) Резултатът от анализа на проба „Б“ е окончателен, като докла-                   дът от него се предава от директора на Лабораторията за допингов контрол                   на изпълнителния директор на Антидопинговия център.                      (2) Ако анализът на проба „Б“ не потвърждава резултата от анализа на                   проба  „А“,  резултатът  от  допинговия  контрол  се  обявява  за  отрицателен                   и процедурата се прекратява. В този случай изпълнителният директор на                   Антидопинговия център незабавно известява спортиста и съответната ли-                   цензирана спортна организация, Българския олимпийски комитет, между-                   народната спортна организация и САА.                       (3) Ако резултатът от анализа на проба „Б“ потвърждава неблагоприятния                   аналитичен резултат от анализа на проба „А“, изпълнителният директор на                   Антидопинговия  център  незабавно  известява  спортиста  чрез  съответната                   лицензирана спортна организация, министъра на физическото възпитание                   и спорта, съответната международна спортна организация и САА и изпраща                   със съпроводително писмо цялата документация по извършения допингов                   контрол на Дисциплинарната комисия.                       (4) Всички лица, участвали или присъствали при провеждането на ана-                   лиза на проба „Б“, са длъжни да не разгласяват информацията, станала им                   известна във връзка и по повод процедурата, до официалното удостоверява-                   не с доклад за резултата от анализа на проба „Б“.                       (5) Спортистът или упълномощеното от него лице има право да получи                   при поискване и срещу заплащане копие от цялата документация по извър-                   шените анализи на проба „А“ и проба „Б“.                      Чл. 49. Документите, свързани с проби с неблагоприятен аналитичен ре-                   зултат, се съхраняват от Антидопинговия център и съответната акредити-                   рана от САА лаборатория за срок 8 години, считано от датата на вземане                   на пробите. Пробите се съхраняват от акредитираната от САА лаборатория                   при условия, гарантиращи запазването на химическия им състав, за срок 6                   месеца, считано от датата на предаване на протокола с резултата на Анти-                   допинговия център.                                                                48","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                           Чл. 50. (1) Съобразно предвиденото в международните стандарти лабора-                   ториите докладват наличието на забранени субстанции, които е възможно                   да са били произведени ендогенно, като атипични резултати, подлежащи                   на допълнително разследване.                      (2) При получаване на атипичен резултат от проба „А“ Контролно-меди-                   цинската комисия провежда разглеждане, за да определи дали:                         1. е било издадено приложимо разрешение за терапевтична употреба;                          2.  има  видимо  отклонение  от  Международния  стандарт  за  тестване                         или от Международния стандарт за лаборатории, което е причинило                         атипичния резултат.                      (3) Ако първоначалното разглеждане на атипичния резултат по ал. 2 раз-                   крие приложимо разрешение за терапевтична употреба или отклонение от                   Международния стандарт за тестване или от Международния стандарт за                   лаборатории, което е причинило атипичния резултат, резултатът от проба-                   та се счита за отрицателен, за което биват информирани спортистът, съот-                   ветната лицензирана спортна организация и САА чрез изпълнителния ди-                   ректор на Антидопинговия център.                      (4) Ако първоначалното разглеждане на атипичния резултат по ал. 2 не                   разкрие приложимо разрешение за терапевтична употреба или отклонение                   от Международния стандарт за тестване или от Международния стандарт за                   лаборатории,  Контролно-медицинската  комисия  провежда  необходимото                   разследване. След приключване на разследването се известяват спортистът,                   САА и съответната лицензирана спортна организация чрез изпълнителния                   директор на Антидопинговия център за това дали атипичният резултат ще                   бъде или няма да бъде представен като неблагоприятен аналитичен резул-                   тат по чл. 43.                      (5) Изпълнителният директор на Антидопинговия център не връчва из-                   вестието за атипичния резултат до приключване на разследването и взема-                   не на решение дали този резултат ще бъде представен като неблагоприятен                   аналитичен резултат, освен ако е налице някое от следните обстоятелства:                         1. ако Контролно-медицинската комисия определи, че проба „Б“ тряб-                         ва да бъде анализирана преди приключване на последващото разслед-                         ване, Контролно-медицинската комисия би могла да поиска от лабо-                         раторията да извърши анализ на проба „Б“, след като изпълнителният                         директор на Антидопинговия център извести спортиста посредством                         известие, съдържащо описание на атипичния резултат и информаци-                         ята по чл. 43, ал. 3;                          2.  ако  в  Антидопинговия  център  постъпи  искане  от  организация  за                         спортни прояви от най-висок ранг непосредствено преди някоя нейна                         спортна  проява  или  от  лицензирана  спортна  организация,  отговаря-                         ща за селекцията на отбор за международна спортна проява преди на-                         ближаващ краен срок за разкриване дали срещу някой от спортистите                         съгласно предоставен от съответната организация списък има висящ                                                                49","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               атипичен  резултат,  изпълнителният  директор  на  Антидопинговия                         център дава отговор след връчването на известие за атипичния резул-                         тат на съответния спортист.                     Чл. 51. (1) Ако анализът на проба „А“ даде неблагоприятен аналитичен                   резултат за наличие на забранена субстанция, която не е специфична суб-                   станция по смисъла на чл. 14, ал. 4, и предварителната проверка по чл. 41,                   ал. 2 не разкрие приложимо разрешение за терапевтична употреба или от-                   клонение от Международния стандарт за тестване или от Международния                   стандарт за лаборатории, което да е станало причина за неблагоприятния                   аналитичен резултат, следва да бъде наложено временно отстраняване не-                   забавно след разглеждането и известието по чл. 43.                       (2) За случаите, които не са обхванати от ал. 1 и по които Антидопингови-                   ят център взема решение да бъдат представени като явно нарушение на ан-                   тидопинговите правила, би могло да бъде наложено временно отстраняване                   след разглеждането и известяването по ал. 1, но само преди анализ на проба                  „Б“ или окончателното изслушване по чл. 59.                      (3) Временното отстраняване по ал. 1 или 2 може да не бъде наложено,                   освен ако на спортиста или на лицето им бъде дадена:                          1. възможност за предварително изслушване преди или своевременно                         след налагането на временно отстраняване;                          2. възможност за изслушване по ускорена процедура по чл. 44, ал. 2                         своевременно след налагане на временното отстраняване.                      (4) Ако въз основа на неблагоприятен аналитичен резултат от проба „А“                   бъде наложено временно отстраняване, но последвалият анализ на проба                  „Б“ (в случай че такъв е поискан от спортиста или от антидопинговата орга-                   низация) не потвърди резултата от анализа на проба „А“, спортистът прес-                   тава да подлежи на временното отстраняване за нарушение по чл. 6, ал. 1,                   т. 1. В случаите, когато спортист (или неговият отбор) е отстранен от дадено                   състезание за нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 1, но последвалият анализ на про-                   ба „Б“ не потвърди резултата от анализа на проба „А“, спортистът или отбо-                   рът продължават своето участие в състезанието при възможност да бъдат                   включени повторно, без това да повлияе на състезанието.                      Чл. 52. (1) Управлението на резултати във връзка с явно неподаване на                   информация за местонахождение от страна на спортист, който е включен                   в Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център, се про-                   вежда от Антидопинговия център съобразно Международния стандарт за                   тестване, освен при наличието на споразумение тази отговорност да бъде                   поемана от съответната международна спортна организация.                      (2) Управлението на резултати във връзка с явна пропусната проверка от                   страна на спортист, който е включен в Регистъра на спортистите за тества-                   не  на  Антидопинговия  център,  вследствие  на  опит  за  подлагане  спортис-                   та на проверка от или от името на Антидопинговия център се провежда от                   Антидопинговия  център  съобразно  Международния  стандарт  за  тестване.                                                                50","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         Управлението на резултати по отношение на явна пропусната проверка на                   спортист вследствие на опит за подлагането му на проверка от или от името                   на антидопингова организация се провежда от тази организация съобразно                   Международния стандарт за тестване.                      (3) При условие че в рамките на период от 18 месеца спрямо спортист от                   Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център и от ре-                   гистъра на спортистите за тестване на международна спортна организация                   бъдат  декларирани  3  неуспешни  подавания,  3  пропуснати  проверки  или                   комбинация  от  3  неуспешни  подавания  и  пропуснати  проверки,  Антидо-                   пинговият център ги представя като явно нарушение на антидопинговите                   правила пред Дисциплинарната комисия.                      Чл. 53. За всички случаи, при които антидопинговите екипи са събрали                   достатъчно данни и/или са констатирали факти, даващи основание за уста-                   новяване нарушение на антидопинговите правила, изпълнителният дирек-                   тор на Антидопинговия център изпраща цялата документация по случая на                   Дисциплинарната комисия.                                                         Глава пета.                    НАЛАГАНЕ НА САНКЦИИ НА СПОРТИСТИ И ДРУГИ ЛИЦА ЗА                            НАРУШЕНИЯ НА АНТИДОПИНГОВИТЕ ПРАВИЛА                      Чл. 62. Санкциите на спортисти и други лица по наредбата се налагат не-                   зависимо  от  имуществената,  административнонаказателната  или  наказа-                   телната отговорност, ако такава се предвижда в друг нормативен акт.                      Чл. 63. (1) Нарушение на антидопинговите правила при индивидуални-                   те спортове, извършено от спортист и установено във връзка с проверка по                   време на състезание, автоматично води до анулиране на индивидуалните                   му резултати, постигнати на това състезание, включително отнемане на ме-                   дали, точки и награди от ръководния орган на проявата.                      (2) В случай че се установи липса на вина във връзка с нарушението и кон-                   статираното нарушение не е оказало влияние върху резултатите, постигна-                   ти преди неговото извършване, те се запазват. В този случай се вземат под                   внимание резултатите от предишни проби, взети от спортиста по време на                   същото състезание.                      (3) Нарушение на антидопинговите правила, настъпило по време на или                   във връзка със спортна проява, може при решение на ръководния орган на                   спортната проява да доведе до анулиране на всички резултати, постигнати                   от спортиста, с произтичащите от това последици, включително отнемане                   на медали, точки и награди, с изключение на случаите по ал. 4.                       (4) В случай че спортистът установи липса на вина или небрежност от не-                   гова страна за извършване на нарушението в конкретното състезание - част                   от спортната проява, индивидуалните му резултати, постигнати в останали-                   те състезания, не се анулират, освен ако има вероятност тези резултати да са                   били повлияни от нарушението на антидопинговите правила.                                                               51","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (5) При автоматичното анулиране на резултати от състезание, във връз-                   ка с което е установена положителна проба, всички състезателни резултати,                   постигнати от датата на вземане (независимо дали по време на или извън                   състезание) на пробата или на появата на друго нарушение на антидопинго-                   вите правила до началото на срока на временно отстраняване или на лиша-                   ване от права, се анулират с всички произтичащи последствия, включител-                   но отнемане на всички спечелени медали, точки и награди.                       (6) Задължително условие за възстановяване правата на спортист след                   признаването му за виновен в извършване на нарушение на антидопинго-                   вите правила е той да заплати пълния размер на спечелените парични на-                   гради, отнети по силата на този член.                       (7) Отнетата парична награда се разпределя, на първо място, за покри-                   ване  на  разходите  на  антидопинговата  организация,  която  е  предприела                   необходимите  мерки  за  отнемането  й,  след  това  -  за  възстановяване  раз-                   ходите на антидопинговата организация, която е провела процедурата за                   управление на резултати, а остатъкът (при наличие на такъв) се разпределя                   съгласно предвиденото в правилата на съответната международна спортна                   организация освен в случаите, когато правилата на международната спорт-                   на  организация  предвиждат  разпределение  на  отнетата  парична  награда                   между други спортисти.                     Чл. 64. (1) Спортист, извършил първо нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 5                   и т. 6, буква „а“, се наказва с лишаване от права за срок две години, освен ако                   са изпълнени определените в наредбата условия за премахване, намаляване                   или удължаване срока на неправоспособност.                      (2) Спортист, извършил първо нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 4, се наказва                   с лишаване от права за срок от една до две години.                       (3) Спортист, извършил първо нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 7 и 8, се наказ-                   ва с лишаване от права за срок минимум четири години и максимум - окон-                   чателно лишаване от права, без право на възстановяването им.                      Чл. 65. (1) Длъжностно лице, извършило първо нарушение по чл. 6, ал. 1,                   т. 5 и т. 6, буква „б“, се наказва с лишаване от правa за срок две години.                      (2) Длъжностно лице, извършило първо нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 7 и 8,                   се наказва с лишаване от права за срок минимум четири години и максимум                  - окончателно лишаване от права, без право на възстановяването им.                      (3) Длъжностно лице, извършило допинг нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 8                   спрямо непълнолетен спортист, се наказва с окончателно лишаване от пра-                   ва без право на възстановяването им.                     Чл. 66. (1) При условие, че спортистът или друго лице могат да установят                   начина, по който дадена специфична субстанция е попаднала в организма                   на спортиста или е станала тяхно притежание, както и че тази субстанция не                   е била предназначена за повишаване на спортните постижения на спортис-                   та или за прикриване използването на субстанция, която служи за повиша-                   ване на постиженията, при първо нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 1, 2 и 6 срокът                                                                 52","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         за лишаване от права се заменя с минимум - порицание, и максимум – ли-                   шаване от права за срок от две години.                       (2) За да оправдаят премахването или намаляването на санкцията, спор-                   тистът или другото лице в подкрепа на твърденията си са длъжни да пред-                   ставят доказателства за липсата на намерение за повишаване на спортните                   постижения или за прикриване използването на субстанции, служещи за                   повишаване на постиженията, до удовлетворяването на разглеждащия със-                   тав. Вината на спортиста или на съответното друго лице е критерият, който                   се взема под внимание при определянето на размера на намаляването на                   срока на лишаване от права.                      Чл. 67. (1) Ако спортистът установи липса на вина или небрежност от не-                   гова страна, приложимият срок за лишаване от състезателни права се пре-                   махва. За премахването на срока за лишаване от права при нарушение по                   чл. 6, ал. 1, т. 1 спортистът е длъжен да установи начина на попадане на заб-                   ранената субстанция в организма му. В случай на премахване на срока за                   лишаване от права нарушението на антидопинговите правила престава да                   се зачита при определяне на санкциите за многократни нарушения по чл. 71.                       (2) Ако спортист или друго лице установи липса на значителна вина или                   небрежност  от  негова  страна,  приложимият  срок  за  лишаване  от  права                   може да бъде намален, като оставащият размер на срока не може да бъде                   по-малък от половината на иначе приложимия срок. Ако иначе приложи-                   мият срок е лишаване от права без право на възстановяване, намалената съ-                   гласно този член санкция не може да бъде по-малка по размер от 8 години.                   За да бъде намален срокът на лишаване от права при нарушение по чл. 6, ал.                   1, т. 1, спортистът е длъжен да установи начина на попадане на забранената                   субстанция в организма му.                     Чл. 68. (1) Преди произнасяне на окончателно апелативно решение или                   преди  изтичането  на  срока  за  обжалване  Дисциплинарната  комисия  и/                   или лицензираната спортна организация може да отложи изтърпяването                   на част от наложения срок за лишаване от права при оказано значително                   съдействие на антидопингова организация от страна на спортиста или на                   съответното друго лице и това съдействие е довело до разкриване или уста-                   новяване на нарушение на антидопинговите правила, извършено от друго                   лице.                      (2) При одобрение от САА или от съответната международна спортна ор-                   ганизация Дисциплинарната комисия и/или лицензираната спортна орга-                   низация може да отложи изтърпяването само на част от приложимия срок                   за лишаване от права след издаване на окончателно апелативно решение                   или изтичане на срока за обжалване.                       (3) Размерът на отложената за изтърпяване част от срока за лишаване                   от права се определя в зависимост от тежестта на извършеното от спортис-                   та или от съответното друго лице нарушение на антидопинговите правила,                   както и въз основа на значимостта на оказаното значително съдействие във                   връзка с усилията за елиминиране използването на допинг в спорта.                                                                53","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (4) Отложената за изтърпяване част не може да надвишава три четвърти                   от иначе приложимия размер на срока за лишаване от права. Ако приложи-                   мият срок е окончателен, без право на възстановяване, частта, която трябва                   да бъде изтърпяна, не може да бъде по-малка по размер от 8 години.                      (5) В случай че по реда на ал. 1 - 4 Дисциплинарната комисия и/или ли-                   цензираната спортна организация отложи изтърпяването на част от срока                   за лишаване от права, той е длъжен незабавно да изпрати писмени мотиви                   за своето решение до всички антидопингови организации с право на обжал-                   ване на решението. Ако впоследствие Дисциплинарната комисия и/или ли-                   цензираната спортна организация поради неоказване на очакваното значи-                   телно съдействие от страна на спортиста или съответното друго лице реши                   да възстанови отложената за изтърпяване част от срока на неправоспособ-                   ност, спортистът или съответното друго лице могат да обжалват по реда на                   чл. 60.                      Чл. 69. Срокът за лишаване от права може да бъде намален до не по-мал-                   ко от половината на иначе приложимия размер, при условие че спортистът                   или друго лице направят доброволни самопризнания, преди да са получили                   известие за участие в процедура по вземане на проби, която би установила                   нарушение  на  антидопинговите  правила,  и  тези  самопризнания  са  един-                   ственото надеждно доказателство за въпросното нарушение към момента,                   в който са направени.                     Чл. 70. Намаляването на размера на санкцията по чл. 67, ал. 2, чл. 68 и 69                   се извършва след определяне на приложимия срок на лишаване от права по                   чл. 64 - 66 и 72. Ако спортистът или съответното друго лице установят, че                   имат право на намаляване или отлагане изтърпяването на срока на лишава-                   не от права съгласно повече от една от следните разпоредби: чл. 67, ал. 2, чл.                   68 и 69, размерът на санкцията може да бъде намален или изтърпяването й                   да бъде отложено с част не по-малка по размер от една четвърт от приложи-                   мия срок за лишаване от права.                     Чл. 71. (1) Срокът за лишаване от права се увеличава до максимум четири                   години, ако във връзка с нарушение на антидопинговите правила, различно                   от нарушенията по чл. 6, ал. 1, т. 7 и 8, бъдат установени утежняващи обстоя-                   телства, които оправдават налагането на по-дълъг срок на лишаване от пра-                   ва  от  стандартната  санкция,  освен  ако  спортистът  или  съответното  друго                   лице съумеят да докажат до удовлетворяване на разглеждащия състав, че                   нарушението не е било извършено съзнателно.                       (2) Спортистът или съответното друго лице могат да избегнат прилагане-                   то на този член посредством направата на самопризнания за извършване на                   нарушението, които да съвпадат с твърдението на Антидопинговия център,                   незабавно след като бъдат обвинени.                      Чл. 72. (1) Спортистите и другите лица се наказват за извършено второ на-                   рушение на антидопинговите правила съобразно таблицата в приложението.                       (2) В случаите, когато спортист или друго лице, извършило второ нару-                   шение  на  антидопинговите  правила,  установи,  че  има  право  на  отлагане                                                                54","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         на изтърпяването или намаляване на част от срока за лишаване от права                   по реда на чл. 68 и 69, разглеждащият състав първо определя размера на                   приложимия срок по таблицата към ал. 1, а след това налага съответното                   отлагане на изтърпяването или намаляването. Остатъкът от срока след при-                   лагането на която и да е от тези разпоредби задължително трябва да бъде                   в размер една четвърт от приложимия срок.                      Чл. 73. За трето нарушение по чл. 6, ал. 1 наказанието е окончателно ли-                   шаване от права без право на възстановяването им, освен ако нарушението                   изпълнява условията на чл. 66 за премахване или намаляване на срока за                   лишаване от права или става дума за нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 4. В тези                   случаи срокът за лишаване от права е от 8 години до окончателно лишаване                   от права без право на възстановяване.                     Чл. 74. (1) За целите на налагане на санкции по чл. 72 нарушенията на                   антидопинговите правила се разглеждат като втори, само ако антидопин-                   говата организация е в състояние да установи, че съответният спортист или                   друго лице са извършили второто нарушение след получаване на известие                   за първо нарушение по реда на глава втора, раздел III или след полагане на                   съответните усилия от страна на антидопинговата организация да им бъде                   връчено такова известие.                       (2) Ако антидопинговата организация не съумее да представи доказател-                   ства по ал. 1, нарушенията се разглеждат заедно като едно-единствено пър-                   во нарушение, а санкцията се определя въз основа на нарушението, за което                   е предвидена по-тежка санкция. Появата на многократни нарушения може                   да бъде разгледана като фактор при определянето на утежняващи обстоя-                   телства.                      (3) Ако след вземането на решение по нарушение на антидопинговите                   правила Дисциплинарната комисия и/или лицензираната спортна органи-                   зация  узнае  факти  по  друго  нарушение,  извършено  от  спортиста  или  съ-                   ответното друго лице преди известяването им относно първото нарушение,                   Дисциплинарната комисия и/или лицензираната спортна организация на-                   лага  допълнителна санкция въз основа  на  санкцията, която  би  била при-                   ложима,  ако  двете  нарушения  се  разглеждат  едновременно.  Резултатите,                   които са постигнати от спортиста или съответното друго лице по време на                   всички състезания в периода между двете нарушения, се анулират по реда                   на чл. 63.                       (4) За да избегнат възможността за установяване на утежняващи обстоя-                   телства за сметка на извършеното по-рано, но открито по-късно, нарушение,                   спортистът или съответното друго лице трябва да направят самопризнания                   за извършването на по-ранното нарушение своевременно след получаване                   на известие за нарушението, в което са обвинени първоначално.                       (5) Правилото по ал. 4 се прилага и в случаите, когато Дисциплинарната                   комисия и/или лицензираната спортна организация узнае факти по повод                   на предишно нарушение, след като вече е взела решение по повод на второ                   нарушение на антидопинговите правила.                                                                55","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (6) За да се счита, че е налице многократно нарушение за целите на този                   член, е задължително всяко от нарушенията на антидопинговите правила                   да е извършено в рамките на 8 години.                     Чл. 75. (1) За начало на срока за лишаване от права се счита датата на взе-                   тото при изслушването решение за неговото налагане, а при отказване от                   правото на изслушване за начало на срока се счита датата на доброволното                   му  приемане  или  налагането  му  по  друг  начин.  Срокът  на  всяко  времен-                   но отстраняване независимо дали е наложено, или е прието доброволно, се                   приспада от срока за лишаване от права.                      (2) В случаите на съществени забавяния на процедурата за изслушване                   или на друг етап от допинговия контрол, които не са причинени от спор-                   тиста или от съответното друго лице, Дисциплинарната комисия и/или ли-                   цензираната спортна организация при налагане на санкцията имат право                   да определят по-ранна дата за начало на срока за лишаване от права, като                   например датата на вземане на пробата или на последно появилото се нару-                   шение на антидопинговите правила.                      (3)  В  случаите,  когато  спортист  направи  самопризнания  за  извършено                   нарушение  незабавно  (което  във  всички  случаи  означава  преди  участие                   в следващо състезание), след като бъде обвинен от антидопингова органи-                   зация, за начало на срока за лишаване от права може да бъде обявена датата                   на вземане на пробата или на последно появилото се нарушение на антидо-                   пинговите правила.                       (4) В случаите по ал. 2 и 3 спортистът или длъжностното лице изтърпяват                   поне половината от срока за лишаване от права след:                         1. датата на доброволното приемане на налагането на санкцията;                          2. датата на взетото на изслушването решение за налагане на санкци-                         ята, или                          3. датата на налагане на санкцията по друг начин.                      (5) Ако на спортист му бъде наложено временно отстраняване и той го из-                   търпи, размерът на срока на временното отстраняване се приспада от евен-                   туално наложения му срок за лишаване от права.                      (6) Размерът на временното отстраняване се приспада от евентуално на-                   ложения срок за лишаване от права, при условие че спортистът даде свое-                   то писмено съгласие да бъде временно отстранен от лицензираната спорт-                   на организация, след което се въздържа от участие в състезателна дейност.                   Препис от писменото съгласие се изпраща до всяка от страните, които съ-                   гласно чл. 43 имат право да бъдат известени за потенциално нарушение на                   антидопинговите правила.                                                                          56","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            (7) Периоди на неучастие в спортносъстезателна дейност отпреди дата-                   та на влизане в сила на временното отстраняване (било то наложено или                   прието доброволно) не могат да бъдат приспадани от срока за лишаване от                   права независимо дали произтичат от предпочитанието на спортиста да не                   участва в спортносъстезателна дейност, или са в резултат на отстраняването                   му от неговия отбор.                      Чл. 76. (1) По време на срока на лишаване от права съответният спортист                   или друго лице нямат право на участие по никакъв начин в каквито и да                   е състезания или дейности (с изключение на оторизирани образователни                   или рехабилитационни антидопингови програми), които са разрешени или                   организирани  от  подписали  страни,  техни  организации  членки,  включи-                   телно лицензирани спортни организации, техни клубове или организации                   членки, както и в състезания, които са разрешени или организирани от про-                   фесионални лиги или организации, провеждащи международни или дър-                   жавни спортни прояви.                       (2) Спортистите и лицата, изтърпяващи над 4-годишен срок за лишаване                   от права, могат след края на четвъртата година да участват в местни спорт-                   ни прояви по спорт, различен от спорта, в който са извършили нарушение                   на антидопинговите правила, и то само ако съответната спортна проява не                   се  провежда  на  равнище,  което  би  позволило  директно  или  индиректно                   класиране или натрупване на точки за участие в държавно първенство или                   в международна спортна проява.                      (3) Спортистите и лицата, които изтърпяват срок за лишаване от права,                   продължават да подлежат на тестване.                      (4) При нарушаване на забраните по ал. 1 и 2 за участие в спортна дейност                   от страна на спортист или длъжностно лице, което изтърпява срок за лиша-                   ване от права, резултатите от участието им в съответното състезание или                   спортна проява се анулират и санкцията започва да тече наново от датата на                   нарушаване на забраната.                      (5) Ако спортистът или съответното друго лице установят липса на зна-                   чителна вина или небрежност от тяхна страна във връзка с нарушаването                   на забраната, наложеният наново срок за лишаване от права може да бъде                   намален по реда на чл. 67, ал. 2. Антидопинговата организация, чиято про-                   цедура за управление на резултати е довела до първоначалното налагане                   на срока за лишаване от права, е тази, която определя дали има нарушение                   на забраната, както и дали е уместно повторно наложената санкция да бъде                   намалена по реда на чл. 67, ал. 2.                      (6) При нарушение на антидопинговите правила, за което не се прила-                   га намалена санкция за специфична субстанция по реда на чл. 66, подпи-                   салите страни, техните организации членки, включително лицензираните                   спортни организации и правителствата прекратяват частично или изцяло                   финансовата подкрепа или свързаните със спортната дейност облаги за ли-                   цето нарушител.                                                                  57","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                           Чл. 77. Ако повече от двама спортисти в отбор по отборен спорт бъдат                   признати за виновни в извършване на нарушение на антидопинговите пра-                   вила във връзка с конкретна спортна проява, в допълнение към санкциите                   за нарушителите могат да се наложат санкции на целия отбор по преценка                   на ръководния орган на проявата.                     Чл. 78. (1) Ако спортист или друго лице прекрати спортната си кариера                   преди  края  на  процедура  по  управление  на  резултати,  Антидопинговият                   център си запазва правото да я доведе докрай. Ако спортист или друго лице                   прекрати спортната си кариера преди началото на процедурата по управле-                   ние на резултати, за чието провеждане Антидопинговият център притежава                   правомощия, Антидопинговият център запазва правото на провеждане на                   тази процедура.                      (2) Като условие за възстановяване на статута си в края на срока за лиша-                   ване от права спортистът е длъжен да бъде на разположение за състезателно                   и извънсъстезателно тестване, провеждано от Антидопинговия център, от                   съответната лицензирана спортна организация или която и да е антидопин-                   гова организация с правомощия за провеждане на тестване, и при поисква-                   не - да предоставя актуални и точни данни за своето местонахождение.                       (3) Ако лишен от права спортист, който прекратява спортната си кариера,                   бива изваден от съответните регистрирани групи за тестване, но на по-къ-                   сен етап поиска да бъде възстановен, той не може да възстанови статута си,                   преди  да  е  известил  Антидопинговия  център  и  съответната  лицензирана                   спортна организация и да се е подложил на извънсъстезателно тестване за                   период, равен по размер на останалия за доизтърпяване срок за лишаване                   от права, след датата на прекратяване на кариерата.                     Чл. 79. Лицензираната спортна организация взема решение за налагане                   на  определеното  от  Дисциплинарната  комисия  наказание.  Решението  се                   взема в 15-дневен срок, като препис от него се изпраща на: Антидопинговия                   център, министъра на физическото възпитание и спорта, Българския олим-                   пийски комитет и САА и съответната международна организация.                      Чл. 80. Лицензираните български спортни организации са органите, из-                   пълняващи влезлите в сила решения за налагане санкции на лица, извър-                   шили нарушения на антидопинговите правила.                                               Допълнителни разпоредби                       § 1. По смисъла на наредбата:                         1. „АДАМС“ е системата за администриране и управление на антидо-                         пинговата дейност - интернет базирано пособие за управление на база                         данни, което служи за въвеждане, съхраняване, обмен и докладване на                         данни и е създадено, за да подпомага заинтересованите страни и САА                         при осъществяването на техните антидопингови операции в съответ-                         ствие с нормативните актове за защита на данните.                                                                  58","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               2. „Антидопингова организация“ е подписала страна, която отговаря                         за приемането на правила за иницииране, прилагане или привежда-                         не в действие на частите от процедурата по допингов контрол. Това                         определение включва организации като Международния олимпийски                         комитет, Международния параолимпийски комитет, други организа-                         ции за спортни прояви от най-висок ранг, които при провеждането им                         извършват тестване, САА, международните спортни организации и на-                         ционалните антидопингови организации.                          3. „Анулиране на резултати“ e обявяване на постигнатите от спортиста                         резултати в конкретно състезание или спортна проява за невалидни                         с всички произтичащи от това последици, включително отнемане на                         медали, точки и награди.                        4. „Атипичен резултат“ е анормален резултат, отразен в доклад от ла-                         боратория или друга одобрена от САА организация, във връзка с който                         се налага да бъде проведено допълнително разследване в съответствие                         с Международния стандарт за лаборатории или свързаните с него тех-                         нически  документи,  преди  да  бъде  определен  като  неблагоприятен                         аналитичен резултат.                          5. „Биологичен материал“ са продукти - урина и кръв от човешки орга-                         низъм, взети за анализ за целите на допинговия контрол.                         6. „Внезапен/без предизвестие допингов контрол“ е тестване, което се                         провежда без предупреждаване на спортиста и при което спортистът се                         придружава постоянно от момента на известяване до момента на дава-                         не на проба.                         7. „Временно отстраняване“ е налагане на временна забрана на спор-                         тист или друго лице за участие в състезание преди окончателно реше-                         ние от изслушване по чл. 43, ал. 2 от наредбата.                         8. „Длъжностно лице“ е всеки треньор, инструктор, мениджър, агент,                         член на екипа на отбор, спортно-техническо или медицинско лице, ро-                         дител, както и всяко друго лице, което предоставя лечение, оказва съ-                         действие или работи с участващ или подготвящ се за участие в спортно                         състезание спортист.                          9. „Допингов контрол“ са всички действия и процедури от изготвянето                         на плана за разпределение на проверките до крайния изход от всяко                         обжалване, включително всички междувременни действия и процеду-                         ри,  като  подаване  на  информация  за  местонахождение,  вземане,  за-                         печатване, съхранение и транспортиране на проби до лабораторията,                         извършване на лабораторен анализ, издаване на разрешения за тера-                         певтична употреба, управление на резултати и провеждане на изслуш-                         вания.                         10.  „Държавно  първенство“  е  спортна  проява  с  участието  на  спорти-                         сти на национално или международно ниво, която не е международна                         спортна проява.                                                                59","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               11. „Забранена субстанция или забранен метод“ е субстанция или ме-                         тод, посочени като такива в Списъка на забранените субстанции и ме-                         тоди на САА.                         12. „Значително съдействие“ - за да има значително съдействие, оказ-                         ващото го лице е длъжно да разкрие цялата информация за наруше-                         ния на антидопинговите правила, с която разполага, в подписани от                         него писмени показания, и да окаже пълно съдействие при разслед-                         ването и отсъждането по случаите, за които се касае тази информация,                         включително да дава показания по време на изслушванията по молба                         на  антидопинговата  организация  или  разглеждащия  състав.  Задъл-                         жително е предоставената информация да бъде достоверна и важна за                         обвинението, а в случай че обвинение не е повдигнато - да дава доста-                         тъчно основания за повдигане на такова.                         13.  „Извънсъстезателно  тестване/тестване  извън  състезание“  е  всяко                         тестване, което не се провежда по време на състезание.                          14. „Използване“ е употребата, нанасянето, поемането, инжектирането                         или консумирането по какъвто и да е начин на забранена субстанция                         или забранен метод.                          15. „Индивидуален спорт“ е всеки спорт, който не е отборен.                         16. „Липса на вина или небрежност“ има в случаите, в които спортис-                         тът установява, че без да е знаел или подозирал и без да е възможно                         да е знаел или подозирал (дори при проява на крайна предпазливост),                         е употребявал или му е била прилагана забранена субстанция или заб-                         ранен метод.                          17. „Липса на значителна вина или небрежност“ има в случаите, в кои-                         то спортистът установява, че неговата вина или небрежност (при раз-                         глеждането им спрямо наличните обстоятелства и предвид критерии-                         те за липса на вина или небрежност) не са били съществени във връзка                         с нарушението на антидопинговите правила.                          18. „Лице“ е всяко физическо лице, организация или друго юридиче-                         ско лице.                          19. „Лицензирана спортна организация“ е организация, регистрирала                         и картотекирала състезателните права на спортистите.                         20. „Лишаване от права“ е забрана за участие на спортист или длъж-                         ностно лице в състезания или дейности в областта на спорта, свързани                         с управлението или подпомагането на тренировъчния и състезателния                         процес, както и лишаване от финансиране по реда на чл. 83.                         21. „Маркер“ е съединение, група съединения или биологични параме-                         три, които сочат към използване на забранена субстанция или забра-                         нен метод.                         22. „Международна спортна проява“ е спортна проява, чийто ръково-                         ден орган или орган за назначаване на технически лица е Международ-                                                                60","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               ният олимпийски комитет, Международният параолимпийски комитет,                         международна спортна организация, организация за спортни прояви от                         най-висок ранг или друга международна спортна организация.                         23. „Международен стандарт“ е стандарт, приет от САА в подкрепа на                         кодекса. Спазването на международен стандарт (за разлика от спазва-                         нето на всякакви други норми, практики или процедури) е достатъчно                         условие, за да се счита, че разписаните в него процедури са били осъ-                         ществени  правилно.  Международните  стандарти  включват  и  издаде-                         ните съгласно тях технически документи.                         24. „Метаболит“ е субстанция, произведена от организма на спортист                         чрез процес на биотрансформация.                         25.  „Национална  антидопингова  организация“  е  юридическо  лицe,                         което всяка държава обособява като притежател на основните право-                         мощия  и  отговорности  на  национално  ниво,  свързани  с  приемането                         и прилагането на антидопингови правила, ръководенето на вземане                         на проби, управлението на резултати от проверки и провеждането на                         изслушвания,  или  юридическо  лице,  което  се  обособява  от  няколко                         държави, за да им служи като регионална антидопингова организация.                         Ако такъв орган не бъде обособен от компетентните публични власти                         на съответната държава, неговите функции се поемат от националния                         олимпийски комитет или от обособен от него орган.                          26.  „Национален  олимпийски  комитет“  е  организация,  призната  от                         Международния олимпийски комитет. В Република България нацио-                         нален олимпийски комитет е Българският олимпийски комитет.                         27.  „Неблагоприятен  аналитичен  резултат“  е  резултат,  отразен  в  до-                         клад от лаборатория или друга одобрена от САА организация, съгласно                         който в дадена проба е установено - съобразно Международния стан-                         дарт за лаборатории и техническите документи към него - наличие на                         забранена  субстанция  или  нейни  метаболити  или  маркери  (включи-                         телно завишени количества ендогенни субстанции) или доказателство                         за използване на забранен метод.                         28. „Непълнолетно лице“ е физическо лице, което не е достигнало пъл-                         нолетие съобразно приложимите закони в държавата, в която живее.                          29.  „Опит“  е  доброволно  предприемане  на  действие,  чиято  цел  е  из-                         вършване на нарушение на антидопинговите правила. Няма наруше-                         ние  на  антидопинговите  правила  единствено  въз  основа  на  опит  за                         извършване на нарушение, ако лицето се откаже от опита преди раз-                         криването му от трето лице, което не е замесено.                         30.  „Организации  за  спортни  прояви  от  най-висок  ранг“  са  конти-                         ненталните  сдружения  от  национални  олимпийски  комитети  и  дру-                         ги международни многоспортови организации, които функционират                         като ръководни органи на континентални, регионални и други между-                         народни спортни прояви.                                                                61","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               31. „Отборен спорт“ е спорт, в чиито състезания е позволена смяната на                         играчи.                          32. „Период на спортната проява“ е времето между началото и края на                         дадена  спортна  проява  съгласно  установеното  от  нейния  ръководен                         орган.                          33. „Подписали страни“ са юридическите лица, които са подписали ко-                         декса  и  са  дали  съгласие  за  неговото  спазване,  като  например  Меж-                         дународният  олимпийски  комитет,  международните  спортни  орга-                         низации,  Международният  параолимпийски  комитет,  националните                         олимпийски комитети, националните параолимпийски комитети, ор-                         ганизациите за спортни прояви от най-висок ранг, националните ан-                         тидопингови организации и САА.                         34.  „Притежаване“  e  действителното  физическо  притежаване  или                         действие, което може да бъде изтълкувано като притежаване (което се                         признава,  само  ако  лицето  има  изключителен  контрол  над  забране-                         на субстанция или забранен метод или над помещение, в което има                         забранена субстанция или забранен метод); при условие обаче, че ли-                         цето  няма  изключителен  контрол  над  забранена  субстанция  или  за-                         бранен метод или над помещение, в което има забранена субстанция                         или забранен метод, дадено действие може да бъде изтълкувано като                         притежаване, само ако лицето е знаело за наличието на забранената                         субстанция или забранения метод и е възнамерявало да упражни кон-                         трол  над  него.  Няма  нарушение  на  антидопинговите  правила  един-                         ствено въз основа на притежаване, ако преди получаване на известие                         за  нарушението  лицето  е  предприело  нужните  действия,  за  да  дока-                         же, че не е възнамерявало да притежава забранената субстанция или                         забранения метод и е отрекло, че ги притежава, посредством изрично                         деклариране  на  това  пред  антидопингова  организация.  Закупуване-                         то (включително по електронен път или по друг начин) на забранена                         субстанция или забранен метод съставлява притежаване от страна на                         закупилото ги лице независимо от всичко, което противоречи на това                         в определението.                          35. „Проба „А“ е биологичен материал, взет от спортист за първонача-                         лен лабораторен допингов анализ.                         36. „Проба „Б“ е биологичен материал, взет от спортист за контролен                         лабораторен допингов анализ.                         37.  „Проба  или  спесимен“  е  биологичен  материал,  взет  с  цел  допин-                         гов контрол, който се разделя на две части, маркирани като проба „А“                         и проба „Б“.                          38. „Регистър на спортистите за тестване“ е регистърът на високораз-                         рядните спортисти, подлежащи на състезателно и извънсъстезателно                         тестване,  който  всяка  международна  спортна  организация  и  нацио-                         нална антидопингова организация изготвя във връзка със своя план                         за разпределение на проверките. Антидопинговият център публикува                                                                62","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               списък, в който идентифицира спортистите от своя регистър на спор-                         тистите за тестване поименно или въз основа на ясно определени, спе-                         цифични критерии.                         39. „САА“ е Световната антидопингова агенция.                         40. „Световен антидопингов кодекс“ е кодексът, приет на 5 март 2003 г.                         в Копенхаген от САА и включен в приложение 1 към Международната                         конвенция за борба с употребата на допинг в спорта, ратифицирана                         със закон от Народното събрание (ДВ, бр. 105 от 2006 г.).                         41. „Свързано лице“ е всяко лице, участващо в процеса на допинговия                         контрол, върху което подлежащото на допингов контрол лице може да                         упражни пряко или непряко определящо влияние:                            а)  съпрузите  или  лицата,  които  се  намират  във  фактическо  съжи-                           телство, роднини по права линия - без ограничения, по съребрена                           линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство                           - до втора степен включително;                            б) лицата, едно от които участва в управлението на лицензираната                           спортна организация, която е регистрирала състезателните права на                            другото лице или то е неин състезател;                             в) лицата, едно от които е прехвърлило трансферните си права или                            други права, произтичащи от качеството му на спортист, на другото                           лице;                            г) лицата, едно от които е направило дарение или спонсорство в пол-                           за на другото или на лицензираната спортна организация, която е ре-                            гистрирала или е носител на състезателните права на другото лице;                            д) лицата, едно от които е направило реклама в полза на другото или                            на лицензираната спортна организация, която е регистрирала или                           е носител на състезателните права на другото лице.                        42. „Списък на забранените субстанции и методи“ е списъкът на САА,                         в който са посочени забранените субстанции и забранените методи.                         43. „Спортист“ е всяко лице, което участва в спортна дейност на меж-                         дународно (съобразно определеното от всяка международна спортна                         организация) или национално ниво (съобразно определеното от вся-                         ка национална антидопингова организация, включително, но не само,                         лицата от нейния регистър на спортистите за тестване), както и всеки                         друг състезател, попадащ по друг начин под юрисдикцията на подпи-                         сала страна или на друга приемаща кодекса спортна организация.                         44.  „Спортист  на  международно  ниво“  е  спортист,  който  е  включен                         в Регистъра на спортистите за тестване от една или повече междуна-                         родни спортни организации.                         45. „Спортист на национално ниво“ е спортист, който не е спортист на                         международно ниво и е включен в Регистъра на спортистите за тества-                         не на Антидопинговия център.                                                               63","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            46.  „Спортна  проява“  е  серия  от  единични  състезания,  провеждани  от                   един ръководен орган (например олимпийски игри, световни, европейски                   и държавни първенства и др.).                      47. „Състезание“ е единична надпревара, двубой, мач или единично спорт-                   но съревнование. За етапните надпревари или други спортни съревнования,                   където наградите се дават на дневна или друга междинна база, разликата                   между състезание и спортна проява се определя според правилника на съ-                   ответната международна спортна организация.                      48. „Състезателно тестване/тестване по време на състезание“ е тестване,                   извършено в периода от 12 часа преди началото на състезание, в което спор-                   тистът е заявен за участие, до приключване на състезанието и свързаната                   с него процедура по вземане на проби.                      49.  „Тестване“  са  частите  от  процедурата  по  допингов  контрол,  включ-                   ващи изготвянето на плана за разпределение на проверките и вземането,                   запечатването,  съхраняването  и  транспортирането  на  проби  до  лаборато-                   рията.                      50. „Трафик“ е продаването, даването, транспортирането, изпращането,                   доставянето или разпространяването (по физически, електронен или друг                   начин)  на  забранени  субстанции  и  забранени  методи  от  спортист,  длъж-                   ностно  или  друго  лице,  което  е  под  юрисдикцията  на  антидопингова  ор-                   ганизация, до трети лица, но при условие че настоящото определение не                   включва  действията  на  добросъвестни  медицински  лица,  при  които  е  из-                   ползвана забранена субстанция за реални и правомерни терапевтични цели                   или поради друга уважителна причина; както и действия, включващи заб-                   ранени субстанции, които не са забранени при извънсъстезателно тестване,                   освен ако обстоятелствата като цяло демонстрират, че тези забранени суб-                   станции не са предназначени за реални и правомерни терапевтични цели.                      51. „Фалшифициране“ е променянето с непочтена цел или по непочтен                   начин, оказването на непочтено влияние, непочтената намеса, попречване-                   то, подвеждането или участието в измамническо поведение с цел промяна                   на резултати или възпрепятстване на нормалното протичане на процедури,                   както и предоставянето на неверни данни на антидопингова организация.                      52. „Целево тестване“ е извършването на подбор на спортисти за тества-                   не, при който конкретни спортисти или групи от спортисти се подбират на                   неслучаен принцип за тестване в определен час.                    Източник: http://www.anti-doping.government.bg/images/upload/docs/documenti/1-                   Nacionalni/Naredba_za_dopingov_control_pri_trenirovachna_i_sastezatelna_                   deinost_2011_g..pdf                                                                         64","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         1. Употребете в подходящ контекст:                       Спортно-състезателната и тренировъчната дейност                      Ратифициран                       Терапевтична употреба на откритите забранени субстанции                      Възстановяване правата на спортист                       Отнемане на медали                      Назначавам допълнителни медицински изследвания за сметка на спортиста                       Нарушена е целостта на пломбата                      Съпътстващи документи                       Кръвни проби                     2. Попълнете с подходящия предлог:                       Документ … самоличност                     ... уважителна причина                       Вземане ... проби                      Опит ... фалшификация                       Молба ... образец                      Нарушения ... процедурата ... вземане ... проби                                                                                                        65","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                           ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА                                             В ОКОЛНАТА СРЕДА                                                       Глава първа.                                                ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ                      Чл. 1. Този закон урежда:                         1. оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причи-                         нен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт,                         както и от промишлените инсталации и съоръжения, включително за                         категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117,                         ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и от локални източници                         на шум;                          2. определянето на степента на шумовото натоварване в околната сре-                         да чрез измерване, оценка и картотекиране на шумовите нива в окол-                         ната среда и разработването на стратегически карти за шум;                          3.  акустичното  планиране  чрез  разработването  на  плановете  за                         действие въз основа на резултатите от картотекирането с оглед предот-                         вратяване и намаляване на шума в околната среда, най-вече в случаи,                         при които превишаването на стойностите на даден показател за шум                         може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората, или                         за запазване стойностите на показателите за шума в околната среда                         в районите, в които стойностите не са надвишени;                         4.  достъпа  и  предоставянето  на  информация  на  обществеността  за                         шума в околната среда и неговото въздействие;                         5.  компетенциите  на  държавните  органи  и  органите  на  местното  са-                         моуправление, правата и задълженията на юридическите лица и едно-                         личните търговци, свързани с оценката, управлението и контрола на                         шума в околната среда.                      Чл. 2. Целите на този закон за създаване на здравословни условия на жи-                   вот на населението и опазване на околната среда от шум се постигат чрез                   разработването и прилагането на интегриран подход и мерки за неговото                   избягване, предотвратяване или намаляване.                       Чл. 3. (1) Този закон се прилага за шума в околната среда, на който хора-                   та са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или                   в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урба-                   низираните територии или в районите в близост до детски и лечебни заве-                   дения, училища и научноизследователски организации.                       (2) Този закон не се прилага за шума:                                                                   66","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               1. предизвикан от лицето, подложено на неговото въздействие;                          2. предизвикан от домашни дейности;                         3. предизвикан от съседи в жилищни сгради;                         4. на работните места;                         5. в транспортните средства;                          6. в зони на военни действия.                      (3) Оценката, управлението и контролът на шума в работната среда се                   осъществяват в съответствие със Закона за здравословни и безопасни усло-                   вия на труд и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му.                       (4) Оценката, управлението и контролът на шума в жилищните и общест-                   вените сгради се осъществяват в съответствие със Закона за здравето, както                   и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му.                       (5) Изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съ-                   седи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети, при-                   ети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администра-                   ция.                       (6) Изискванията за ограничаване на вредния шум при проектирането                   и изпълнението на строежите се определят в съответствие със Закона за ус-                   тройство на територията.                                                         Глава втора.                     СТРАТЕГИЧЕСКИ КАРТИ ЗА ШУМ И ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ                      Чл.  4.  (1)  За  агломерациите,  основните  пътища,  основните  железопът-                   ни линии и основните летища на територията на страната се разработват                   и одобряват стратегически карти за шум в околната среда.                      (2) В рамките на стратегическите карти за агломерациите се разработват                   отделни стратегически карти за шум от автомобилния, железопътния, въз-                   душния и водния транспорт, от промишлени дейности и други, при нали-                   чие на такива източници на шум в съответната агломерация.                      (3) Стратегическите карти за шум по ал. 1 съдържат текстова и графична                   информация за:                         1. предходна, настояща и очаквана шумова ситуация, определена чрез                         стойностите на показателите за шум;                          2. надвишаване на граничните стойности на показателите за шум;                         3.  броя  на  жилищата,  детските  и  лечебните  заведения,  училищата                         и научноизследователските организации в определен район, които са                         изложени на завишени стойности на показателите за шум;                         4. броя на хората, обитаващи район, изложен на шум.                                                                67","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (4) Стратегическите карти за шум по ал. 1 определят районите с конста-                   тирано превишаване на стойностите на даден показател за шум, което може                   да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората и за които се                   прилагат планове за действие по чл. 6.                      (5) Стратегическите карти за шум по ал. 1 се преразглеждат и при необ-                   ходимост се актуализират най-малко веднъж на всеки 5 години от датата на                   одобряването им от компетентните органи по чл. 5, ал. 6.                     Чл. 5. (1) Стратегическите карти за шум се възлагат за разработване от:                          1. кметовете на общини - за агломерациите;                         2. министъра на транспорта - за основните железопътни линии и ос-                         новните летища;                          3. министъра на регионалното развитие и благоустройството - за ос-                         новните пътища.                      (2) Кметовете на общини представят проектите на стратегическите карти                   за шум за становище на министъра на здравеопазването и министъра на                   околната среда и водите най-късно 4 месеца преди крайната дата за одобря-                   ването им по § 2.                       (3)  Министърът  на  здравеопазването  и  министърът  на  околната  среда                   и водите в двумесечен срок от представянето на проекта на стратегическа                   карта за шум изпращат становище до кметовете на общини, което се отразя-                   ва при подготовката на окончателен проект на стратегическа карта за шум.                       (4) Извън случаите по ал. 1, т. 1 стратегически карти за шум могат да се                   възлагат за разработване от кмета на съответната община по негова иници-                   атива, като се одобряват от съответния общински съвет.                       (5) Министърът на транспорта и министърът на регионалното развитие                   и благоустройството представят проектите на стратегически карти за шум                   за одобряване от министъра на здравеопазването най-късно 4 месеца преди                   крайната дата за одобряването им по § 2.                       (6) Стратегическите карти за шум по ал. 1 се одобряват от:                      1. общинските съвети - за агломерациите;                       2. министъра на здравеопазването - за основните железопътни линии, ос-                   новните летища и основните пътища, по предложение на експертен съвет                   към него.                       (7) Функциите и съставът на експертния съвет по ал. 6, т. 2 се уреждат                   с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването. Председателят                   на експертния съвет се определя от министъра на здравеопазването, а за-                   местник-председателят - от министъра на околната среда и водите. Минис-                   търът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите опре-                   делят по равен брой членове на експертния съвет.                     Чл.  6.  (1)  С  цел  управление,  предотвратяване  и  намаляване  на  шума                   в околната среда в агломерациите и в районите по чл. 3, ал. 1 в непосред-                                                                68","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         ствена близост до основните пътища, основните железопътни линии и ос-                   новните летища, до промишлените инсталации и съоръжения, включител-                   но за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117,                   ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, както и до локални източни-                   ци на шум, се разработват планове за действие.                      (2)  Плановете  за  действие  по  ал.  1  съдържат  анализи  на  текущото  със-                   тояние, прогнози и мерки за намаляване и предотвратяване на шума, свър-                   зани с превишаване на граничните стойности на даден показател за шума                   в околната среда в районите на агломерациите и в близост до основните                   пътища, основните железопътни линии и основните летища на територията                   на страната.                       (3) Плановете за действие по ал. 1 се преразглеждат и при необходимост                   се актуализират най-малко веднъж на всеки 5 години от датата на одобря-                   ването им от компетентните органи по чл. 8, ал. 2.                       (4) Мерките за намаляване и предотвратяване на шума в околната сре-                   да, предвидени в плановете за действие, се осъществяват в посочените в тях                   срокове и се финансират от собствениците на обектите и съоръженията - из-                   точници на шум в околната среда, а в случаите на сключени концесионни                   договори - от концесионерите.                      (5) Мерките за намаляване и за предотвратяване на шума в околната сре-                   да от промишлени инсталации и съоръжения в категориите промишлени                   дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на                   околната среда са част от условията на комплексното разрешително.                                                         Глава трета.                           ИНФОРМИРАНЕ И УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА                      Чл. 9. (1) При разработване на плановете за действие по чл. 6 компетент-                   ните органи по чл. 8, ал. 1 организират обществено обсъждане, в което могат                   да участват обществени организации, сдружения, физически и юридически                   лица, органи на изпълнителната власт и местното самоуправление, както                   и други заинтересовани страни.                       (2) Компетентните органи по чл. 8, ал. 1 осигуряват достъп до проекта на                   плана за действие 30 дни преди общественото обсъждане. Те уведомяват ли-                   цата по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ                   начин за мястото, на което проектът на плана за действие е на разположе-                   ние, както и за мястото и датата на провеждане на общественото обсъждане.                      (3) Лицата по ал. 1 представят писмено своите становища на срещата за                   обществено обсъждане или ги изпращат на компетентния орган не по-къс-                   но от 7 дни след датата на провеждане на общественото обсъждане.                      (4) Становищата от общественото обсъждане се вземат предвид от компе-                   тентните органи при разработването на окончателен вариант на плановете                   за действие.                                                               69","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                           Чл. 10. (1) Компетентните органи по чл. 8, ал. 1 осигуряват достъп на об-                   ществеността до одобрените стратегически карти за шум и до одобрените                   планове за действие по реда на глава втора от Закона за опазване на окол-                   ната среда, включително чрез съвременните информационни технологии.                      (2) Резюме с най-важната информация от стратегическите карти за шум                   по чл. 4 и плановете за действие по чл. 6 се публикува в ежегодните докла-                   ди за състоянието на околната среда по чл. 11, т. 8 от Закона за опазване на                   околната среда.                      (3) Информацията за шума в околната среда е публична. Тя се публикува                   на Интернет страниците на съответните отговорни институции и лица в съ-                   ответствие с глава втора на Закона за опазване на околната среда.                      (4) Основните показатели и нива за шум в околната среда на населените                   места, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на деноно-                   щието, се определят с наредбата по чл. 11, т. 5 и се публикуват на Интернет                   страницата на Министерството на здравеопазването.                                                      Глава четвърта.                     КОМПЕТЕНЦИИ НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ И ОРГАНИТЕ НА                     МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА                         ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И ЕДНОЛИЧНИТЕ ТЪРГОВЦИ                     Чл. 11. Министърът на здравеопазването:                          1. организира създаването, функционирането и ръководството на на-                         ционалната система за мониторинг на шума в урбанизираните терито-                         рии в съответствие със Закона за здравето;                          2. организира извършването на оценка на вредните ефекти на шума                         върху здравето на населението;                         3. организира извършването на измерването, оценката, управлението                         и контрола на шума в околната среда, предизвикан от локални източ-                         ници на шум;                        4.  ежегодно  изготвя  обобщен  национален  доклад  за  шума  в  околна-                         та среда и в срок 6 месеца след изтичането на календарната година го                         представя на министъра на околната среда и водите във връзка с изгот-                         вянето на ежегодните доклади за състоянието на околната среда по чл.                         11, т. 8 от Закона за опазване на околната среда;                         5. съвместно с министъра на околната среда и водите издава наредба,                         с която се определят показателите за шум в околната среда, отчитащи                         степента на дискомфорт през различните части на денонощието, гра-                         ничните стойности на показателите за шум в околната среда, методи-                         те за оценка на стойностите на показателите за шум в околната среда,                         както и методите за оценка на вредните ефекти от шума върху здравето                         на населението;                                                                70","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               6. съвместно с министъра на околната среда и водите издава наредба за                         реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на национална-                         та система за мониторинг на шума в околната среда, и за изискванията                         за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информа-                         ция от източниците на шум в околната среда;                         7. съвместно с министъра на транспорта и с министъра на регионалното                         развитие и благоустройството издава наредба за изискванията за създа-                         ването, поддържането и съдържанието на регистрите по чл. 13 и 14.                     Чл. 12. Министърът на околната среда и водите:                          1. организира извършването на измерването, оценката, управлението                         и контрола на шума, излъчван от промишлените инсталации и съоръ-                         жения, включително за категориите промишлени дейности по прило-                         жение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда;                          2. съгласувано с министъра на здравеопазването организира предоста-                         вянето на информация и докладването по отношение на шума в окол-                         ната среда пред международни организации в съответствие с между-                         народни договори, по които Република България е страна.                     Чл. 13. Министърът на транспорта:                          1. организира създаването и поддържането на регистър на основните                         летища и основните железопътни линии в страната;                         2. организира дейността по определяне на основните летища и основ-                         ните железопътни линии в страната.                      Чл. 14. Министърът на регионалното развитие и благоустройството:                         1. организира създаването и поддържането на регистър на агломераци-                         ите и основните пътища в страната;                         2. организира дейността по определяне на агломерациите и основните                         пътища в страната;                          3. съвместно с министъра на здравеопазването, министъра на вътреш-                         ните работи и министъра на околната среда и водите издава наредба                         за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при                         тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на                         строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителство.                     Чл.  15.  (1)  Кметовете  на  общини  и  кметовете  на  райони  в  градовете                   с район но деление:                          1. организират и възлагат разработването на стратегическите карти за                         шум по чл. 4 и на плановете за действие по чл. 6 на местно равнище                         и осъществяват контрол върху тях;                          2. определят длъжностни лица от съществуващите структури в общин-                         ската администрация, притежаващи необходимата квалификация, за                         контрол и осъществяване на дейностите, свързани с ограничаване на                         шумовите нива в околната среда.                                                                71","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (2) Компетентните органи на централната администрация оказват мето-                   дическа помощ за изпълнение на задълженията на органите на местното                   самоуправление.                     Чл. 16. Юридическите лица и едноличните търговци:                          1. осъществяват дейността си по начин, който не допуска предизвик-                         ване на шум в околната среда над граничните стойности, определени                         с наредбата по чл. 11, т. 5;                          2. собственици на инсталации и съоръжения за категориите промиш-                         лени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опаз-                         ване на околната среда провеждат собствен мониторинг и предоставят                         информация на регионалните инспекции по околната среда и водите                         (РИОСВ) за излъчвания от тях шум в околната среда;                          3. оказват съдействие на компетентните органи по този закон при из-                         вършване на контрол и проверки.                     Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Не се допуска                   работа и зареждане на обекти за производство, съхраняване и търговия, раз-                   положени в многофамилни жилищни сгради, за времето между 23,00 и 7,00 ч.                      (2) Не се допуска озвучаването на открити площи на заведения за хра-                   нене и развлечения, разположени в жилищни зони и курорти, за времето                   между 23,00 и 7,00 ч.                                                         Глава пета.                                                        КОНТРОЛ                                                         Раздел I.                                                     Общи условия                      Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Министърът                   на здравеопазването, директорите на РИОКОЗ и държавните здравни ин-                   спектори, определени със Закона за здравето, осъществяват контрол върху                   шума в околната среда, причинен от локални източници на шум, по ред,                   определен със Закона за здравето.                     Чл. 18. Министърът на околната среда и водите, директорите на РИОСВ                   или упълномощени от тях длъжностни лица осъществяват превантивен, те-                   кущ и последващ контрол върху инсталациите и съоръженията от промиш-                   леността, включително за категориите промишлени дейности по приложе-                   ние № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.                      Чл. 19. Министърът на вътрешните работи чрез определени от него служ-                   би осъществява контрол върху пътните превозни средства, движещи се по                   пътищата, отворени за обществено ползване, по отношение на излъчвания                   от тях шум в околната среда в съответствие със Закона за движението по пъ-                   тищата и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.                                                                 72","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                           Чл. 20. (1) Министърът на транспорта чрез определени от него служби                   осъществява контрол върху:                          1. въздухоплавателните средства и подвижния железопътен състав от-                         носно шума, излъчван от тях в околната среда;                          2. техническата изправност и одобряването на типа на новите моторни                         превозни средства по отношение на излъчвания от тях шум в околната                         среда в съответствие със Закона за движението по пътищата и подзако-                         новите нормативни актове по прилагането му;                          3. основните летища относно шума, излъчван в околната среда в резул-                         тат на тяхната дейност.                      (2) Контролът относно шума, излъчван в околната среда от основните ле-                   тища, се регламентира с наредба на министъра на транспорта.                      Чл. 21. Министърът на регионалното развитие и благоустройството или                   упълномощени от него длъжностни лица осъществяват превантивен, текущ                   и последващ контрол по отношение на защитата от шума при проектиране-                   то и изпълнението на строежите в съответствие със Закона за устройство на                   територията.                     Чл. 22. (1) Кметовете на общини или упълномощени от тях длъжностни                   лица:                          1. упражняват контрол за спазване на правилата и нормите за изпълне-                         ние на строежите по отношение на шума, излъчван по време на стро-                         ителство;                          2. упражняват контрол за спазване изискванията на този закон в тихи-                         те зони и урбанизираните територии;                          3. организират и регулират движението на автомобилния транспорт                         в населените места с оглед намаляване на шумовите нива до допусти-                         мите норми;                        4. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) упражняват кон-                         трол за спазване изискванията на чл. 16а.                      (2) При необходимост от извършване на измерване на нивото на шума                   контролът по ал. 1, т. 1 се осъществява съвместно с регионалните органи на                   Министерството на здравеопазването.                     Чл.  23.  Органите  на  изпълнителната  власт  и  подчинените  им  админи-                   страции, организациите, физическите и юридическите лица и еднолични-                   те търговци са длъжни да оказват съдействие на органите, осъществяващи                   контрол по изпълнението на този закон.                     Чл. 24. За установените по време на контролната дейност административ-                   ни нарушения контролните органи съставят актове.                                                                      73","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                              Раздел II.                                                Превантивен контрол                      Чл. 25. Превантивният контрол се осъществява чрез процедурите за еко-                   логична оценка и оценка на въздействието върху околната среда и чрез из-                   даване на разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда,                   както и чрез процедурите по съгласуване и разрешаване по реда на Закона                   за здравето и Закона за устройство на територията.                      Чл. 26. (1) Превантивният контрол има за цел предотвратяване излъчва-                   нето на различни видове шум в околната среда над граничните стойности,                   определени в наредбата по чл. 11, т. 5.                       (2) В изпълнение на своите функции и с оглед постигането на целта на                   превантивния  контрол  органите  по  чл.  17  -  21  съставят  предупредителни                   протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридически-                   те лица и на едноличните търговци, които подлежат на контрол.                       (3)  В  протоколите  по  ал.  2  се  отразяват  фактите  или  обстоятелствата,                   които могат да доведат до излъчването на различни видове шум в околната                   среда над граничните стойности, и се дават предписания за недопускане на                   тези факти или обстоятелства.                       (4) Предписанията по ал. 3 са задължителни за проверявания.                                                          Раздел III.                                            Текущ и последващ контрол                      Чл. 27. (1) Текущият контрол обхваща:                         1. контрола върху източниците на шум в околната среда;                          2. контрола по изпълнението на условията в издадените от компетент-                         ните органи комплексни разрешителни и други документи по проце-                         дурите по чл. 25, отнасящи се до излъчването на шум в околната среда.                       (2) Текущият контрол се осъществява чрез извършване на проверки, на-                   блюдения и измервания.                      (3) Текущият контрол включва достъп до:                          1. данните от собствения мониторинг на шума в околната среда, излъч-                         ван от дейността на физическите и юридическите лица;                          2. информацията, свързана с дейността на юридическите лица и едно-                         личните търговци, причиняваща шум в околната среда;                         3. имотите и съоръженията, свързани с дейността, причиняваща шум,                         независимо от формата им на собственост.                      Чл. 28. (1) По време на извършването на текущия контрол длъжностни лица,                   определени от органите по чл. 17 - 21, съставят констативни протоколи или актове.                                                                 74","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            (2) В протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоя-                   телства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и от-                   говорни органи и лица за изпълнението им.                     Чл. 29. Последващият контрол се осъществява чрез проследяване на:                          1. резултатите от изпълнението на мерките, предвидени в плановете за                         действие по глава втора;                         2. изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица                         по време на извършването на превантивния и на текущия контрол.                                                        Глава шеста.                              ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ                         И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ                                                         Раздел I.                                    Принудителни административни мерки                      Чл. 30. За предотвратяване и преустановяване на административните на-                   рушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните ор-                   гани или упълномощени от тях длъжностни лица прилагат принудителни                   административни мерки по реда на чл. 31.                      Чл.  31.  (1)  Министърът  на  здравеопазването,  министърът  на  околната                   среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството                   и кметовете на общини или упълномощени от тях длъжностни лица в съот-                   ветствие с техните правомощия могат да:                          1. предписват мерки за отстраняване на констатирани нарушения;                         2.спират дейности на инсталации и съоръжения на промишлеността,                         включително  за  категориите  промишлени  дейности  по  приложение                         № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и на ло-                         кални източници на шум при нарушаване изискванията на този закон.                                                            Раздел II.                                  Административни нарушения и наказания                     Чл. 33. (1) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъ-                   пления, длъжностните лица се наказват с глоби от 100 до 300 лв.                       (2) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления,                   физическите лица се наказват с глоби от 100 до 300 лв., а на юридическите                   лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер                   от 200 до 2000 лв.                       (3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 физическите лица и длъжност-                   ните лица се наказват с глоби от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица                                                                75","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                         и  на  едноличните  търговци  се  налагат  имуществени  санкции  от  2000  до                   5000 лв.                      Чл. 34. (1) За нарушения на този закон, свързани с превишаване на гра-                   ничните стойности на шум, физическите лица се наказват с глоба от 500                   до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат                   имуществени санкции в размер от 1000 до 3000 лв.                      (2) При повторно нарушение по ал. 1 физическите лица се наказват с гло-                   би от 2000 до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци                   се налагат имуществени санкции в размер от 4000 до 10 000 лв.                      Чл. 35. Наказанията по чл. 33 се налагат и на лицата, които:                         1. не предоставят на контролните органи съществуващите данни и ин-                         формация от собствения мониторинг;                          2.  не  изпълняват  предписанията,  предвидени  в  индивидуалните  ад-                         министративни актове и в констативните протоколи по чл. 28, ал. 1,                         издадени от компетентните органи или от упълномощени от тях длъж-                         ностни лица.                     Чл. 36. Актовете, с които се установяват административните нарушения                   по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от компетент-                   ните органи по чл. 17 - 21.                      Чл. 37. Наказателните постановления по този закон се съставят по реда                   на Закона за административните нарушения и наказания и се издават от                   компетентните органи по чл. 17 - 21.                                               Допълнителни разпоредби                       § 1. По смисъла на този закон:                          1.  „Шум  в  околната  среда“  е  нежелан  или  вреден  външен  звук,  при-                         чинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните                         средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транс-                         порт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, включително                         за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117,                         ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и от локални източници                         на шум.                         2.  „Вредни  ефекти“  са  отрицателните  въздействия  върху  човешкото                         здраве.                          3. „Дискомфорт“ е степента на раздразнение, създавана от шума в окол-                         ната среда, определена посредством проучвания в тази област.                         4. „Локални източници на шум“ са търговските обекти, увеселителните                         заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията,                         определена като урбанизирана територия по Закона за устройство на                         територията.                                                                 76","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               5.  „Показател  за  шум“  е  физична  величина  за  определяне  на  шума                         в околната среда, която има връзка с даден вреден ефект.                          6. „Оценка“ означава всеки използван метод за изчисляване или пред-                         виждане влиянието на даден показател за шум или свързаните с него                         вредни ефекти върху околната среда и здравето на хората.                          7. „Агломерация“ е населено място с население над 100 хил. жители                         или определено като урбанизирана територия по Закона за устройство                         на територията.                          8. „Тиха зона в урбанизираните територии“ е част от територия, където                         не се допускат стойности на показатели за шум, по-високи от гранич-                         ните стойности.                          9. „Тиха зона извън урбанизираните територии“ е територия, където не                         се допускат стойности на показатели за шум, причинен от транспорт,                         промишлена дейност или увеселителни заведения.                         10. „Основен път“ е републикански път, през който преминават над 3                         млн. моторни превозни средства годишно.                         11.  „Основна  железопътна  линия“  е  железопътна  линия,  през  която                         преминават над 30 хил. влака годишно.                          12. „Основно летище“ е гражданско летище за обществено ползване -                         за обслужване на международни и вътрешни превози, което осъщест-                         вява над 50 хил. излитания и кацания годишно, с изключение на тези,                         извършвани само за тренировъчни цели на леките самолети.                          13. „Картотекиране на шум“ е представянето на данни за съществуваща                         или очаквана шумова ситуация като стойности на показатели за шум,                         доказващи нарушения на определена гранична стойност, броя на за-                         сегнатите жители в даден район или броя на жилищата, изложени на                         някои стойности на показатели за шум в определена територия.                         14. „Стратегическа карта за шум“ е карта, предназначена за цялостна                         оценка за излъчването на шум в дадена територия, причинен от раз-                         лични източници на шум, или за общо прогнозиране в такава терито-                         рия.                         15. „Настояща шумова ситуация“ е ситуацията, която отразява състоя-                         нието през предхождащата разработването на стратегическата карта                         календарна година.                         16. „Планове за действие“ са планове, изготвени за управление на шума                         в околната среда, включително за намаляването му, ако е необходимо.                          17. „Акустично планиране“ е контролиране на бъдещ шум чрез плани-                         рани мерки, като планиране използването на земя, системи за проек-                         тиране и планиране на трафик, както и намаляване на шума посред-                         ством мерки за шумоизолиране и контрол на шума при източниците.                          18. „Гранична стойност“ е стойност на показателя за шум, чието преви-                                                                77","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               шаване налага компетентните органи да разгледат и приложат мерки                         за намаляване на шума.                          19. „Мерки“ са определени организационни, икономически или техни-                         чески  решения  за  предотвратяване  и  намаляване  на  шума  в  околна-                         та среда, които не включват конкретна технология, модел, търговска                         марка, патент, тип, произход или производство.                         20. „Шум в зони за военни действия“ е шумът, причинен от мирновре-                         менни човешки дейности в тях.                          21. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от вли-                         зането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя                         се налага наказание за същото по вид нарушение.                    Източник: eea.government.bg/bg/legislation/noise/ZZSHOS.doc                         1. Употребете в подходящ контекст:                         Органи на местното самоуправление                      Урбанизирани територии                       Детски и лечебни заведения                      Жилищни и обществените сгради                       Подзаконови нормативни актове                      Принудителни административни мерки                       Увеселителни заведения                      Гражданско летище                        2. Попълнете с подходящия предлог:                        Завишени стойности ... показателите за шум                       Величина ... определяне ... шума ... околната среда                     ... реда ... чл. 14 от ГПК                       Наказания се налагат ... лица                                                                           78","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                                    СЕМЕЕН КОДЕКС                                                        Глава първа                                                ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ                       Предмет                       Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, род-                   ство и осиновяване, както и настойничеството и попечителството.                      Принципи                         Чл. 2. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:                           1. закрила от държавата и обществото на брака и на семейството;                          2. равенство на мъжа и жената;                          3. доброволност на брачния съюз;                           4. особена закрила на децата;                           5. равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;                          6. зачитане на личността в семейството;                          7. уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.                          Право на брак и на семейство                         Чл. 3. Всяко лице има право да сключи брак и да има семейство при                   условията, определени от този кодекс.                                                        Глава втора                                               СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК                       Граждански брак                         Чл. 4. (1) Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от                   този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.                       (2) Религиозният обред няма правно действие.                       Съгласие на встъпващите в брак                       Чл. 5. Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на                   мъж  и  жена,  дадено  лично  и  едновременно  пред  длъжностното  лице  по                   гражданското състояние.                        Възраст за встъпване в брак                        Чл. 6. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.                         (2)  По  изключение,  ако  важни  причини  налагат  това,  брак  може  да                   сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния                                                               79","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                         съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са                   непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от                   районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор.                       (3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите                   или  попечителя  на  непълнолетния.  Мнението  на  пълнолетния  встъпващ                   в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена                   форма с нотариално заверен подпис.                       (4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да                   се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по                   постоянния адрес на непълнолетния.                         Пречки за сключване на брак                         Чл. 7. (1) Не може да сключи брак лице, което:                          1. е свързано с друг брак;                          2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест                         или  слабоумие,  които  са  основание  за поставянето  му  под пълно за-                         прещение;                           3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или                         здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за                         тези болести.                        (2) Не могат да сключат брак помежду си:                          1. роднини по права линия;                           2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до чет-                         върта степен включително;                          3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини                         по права линия или на братя и сестри.                         Място на сключването на брака                        Чл. 8. (1) Встъпващите в брак избират свободно общината, в която да                   сключат брак.                        (2) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общи-                   ната.                       (3) Бракът може да бъде сключен и на друго място по преценка на длъж-                   ностното лице по гражданското състояние при наличие на уважителни при-                   чини.                         Документи за сключване на брак                        Чл. 9. (1) Всеки от встъпващите в брак представя на длъжностното лице                   по гражданското състояние:                                                               80","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по чл.                         7;                          2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл.                         7, ал. 1, т. 2 и 3;                          3. декларация, че е осведомен за заболяванията на другия по чл. 7, ал.                         1, т. 2 и 3.                      (2) Ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отно-                   шения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите                   за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те представят удостове-                   рение от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му но-                   мер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотари-                   алната камара и района му на действие.                         Ред за сключване на брака                        Чл. 10. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява                   самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от                   тях документи по чл. 9.                      (2) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по граж-                   данското състояние запитва встъпващите в брак дали са съгласни да встъ-                   пят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор съставя акт за                   сключване на граждански брак. В акта за сключване на граждански брак                   се отразява избраният режим на имуществени отношения с данните по чл.                   9, ал. 2. В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения,                   в акта се вписва законов режим на общност.                       (3) Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от                   длъжностното лице по гражданското състояние.                         Действие на акта за сключване на граждански брак                         Чл. 11. (1) Бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключ-                   ване на граждански брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по                   гражданското състояние.                        (2) Действителен е бракът, сключен пред лице, което публично е изпъл-                   нявало функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, без да                   е имало това качество, когато встъпващите в брак не са знаели това.                        Фамилно име на съпрузите                        Чл. 12. При съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки                   от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или при-                   ема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга                   си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името на                   другия съпруг, с което той е известен в обществото.                                                                81","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                            Глава трета                                 ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ                       Равенство между съпрузите                         Чл. 13. Съпрузите имат равни права и задължения в брака.                         Взаимност между съпрузите                        Чл. 14. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на вза-                   имно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.                         Съвместно живеене на съпрузите                        Чл. 15. Съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат                   да живеят разделено.                         Свобода на личността                         Чл. 16. Всеки съпруг има свобода на развитие на личността, на избор                   и упражняване на професия.                          Грижа за семейството                        Чл. 17. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи уси-                   лия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват                   благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпита-                   нието, образованието и издръжката на децата.                                                       Глава четвърта                           ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ                                                        Раздел I                                                   Общи положения                       Режими на имуществени отношения                         Чл. 18. (1) Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:                          1. законов режим на общност;                           2. законов режим на разделност;                          3. договорен режим.                        (2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак                   не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непъл-                   нолетни или ограничено запретени.                                                                 82","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                             (3) Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл.                   19.                       (4) Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по                   време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански                   брак и в регистъра по чл. 19.                        Регистър на имуществените отношения на съпрузите                         Чл. 19. (1) Брачните договори и приложимият законов режим се реги-                   стрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.                       (2) Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от                   общината  или  кметството,  в  чийто  регистър  по  гражданско  състояние  се                   съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща                   незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седа-                   лището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината.                       (3) Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на                   брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и се                   регистрират по реда на ал. 2 въз основа на документите, посочени в чл. 9, ал.                   2 или по чл. 27, ал. 2 и 3.                       (4) Регистърът по ал. 1 е публичен. За справки и удостоверения по регис-                   търа се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет.                       (5) Редът за воденето и съхраняването на регистъра се определя с наред-                   ба на министъра на правосъдието.                        Защита на третите лица                         Чл. 20. При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице,                   когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се при-                   лага законовият режим на общност.                                                           Раздел II                                             Законов режим на общност                       Съпружеска имуществена общност                        Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на                   съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от                   това на чие име са придобити.                       (2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на                   труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.                        (3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.                       (4) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:                          1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;                                                                83","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                2. наследник на съпруг.                           Лично имущество                        Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобити-                   те по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга,                   който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съ-                   пруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг                   по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален ко-                   декс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.                       (2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на                   брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на                   професия или на занаят.                       (3) Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец,                   по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени                   в неговото предприятие.                        Преобразуване на лично имущество                        Чл. 23. Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло                   с лично имущество.                        (2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал.                   1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако                   тази част е незначителна.                         Управление и разпореждане с общо имущество                        Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Дока-                   то трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който                   би получил при прекратяване на имуществената общност.                       (2) Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпру-                   зите.                        (3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата                   съпрузи.                        (4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извър-                   шено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по ис-                   ков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от                   три години от извършването му.                        (5) При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез въз-                   мездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, тре-                   тото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата                   не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно                   разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се из-                   исква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага ал. 4.                                                                  84","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                              Разпореждане с лично имущество                         Чл. 25. Всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане                   с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.                         Разпореждане със семейното жилище - лична собственост                          Чл.  26.  Действията  на  разпореждане  със  семейното  жилище  -  лич-                   на собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия,                   ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична                   собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането                   се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във                   вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.                       Прекратяване на съпружеската имуществена общност                        Чл. 27. (1) Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекра-                   тяването на брака.                        (2) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен                   ред и по време на брака, ако важни причини налагат това.                        (3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време                   на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен                   договор.                       (4) Изпълнението, насочено от кредитор върху вещ – съпружеска иму-                   ществена общност, по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския                   процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общ-                   ността върху тази вещ.                        (5) Съпружеската имуществена общност се прекратява с влизане в сила                   на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съ-                   пруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.                        Дялове на съпрузите                        Чл. 28. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съ-                   прузите са равни.                       Определяне на по-голям дял на съпруга                        Чл. 29. (1) При прекратяване на съпружеската имуществена общност                   поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество                   на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права                   по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него                   особени затруднения.                        (2) Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските                   права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън                   дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпи-                   тание.                                                                85","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                             (3) При прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2                   съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съ-                   пруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на                   другия съпруг.                        Получаване на част от личното имущество                        Чл. 30. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част                   от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от                   вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на зна-                   чителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със                   средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този                   иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който                   е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг                   или на децата.                         Срокове за предявяване на исковете                        Чл. 31. Исковете по чл. 29, ал. 3 и чл. 30 могат да се предявяват в срок до                   една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена                   общност, а по чл. 29, ал. 1 и 2 – до една година от влизането в сила на реше-                   нието за упражняване на родителските права.                         Отговорност за задължения                        Чл. 32. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се пое-                   мат от двамата съпрузи.                       (2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволява-                   не на нужди на семейството.                                                           Раздел III                                          Законов режим на разделност                       Имуществена разделност                         Чл. 33. (1) Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака,                   са негово лично притежание.                       (2) При прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да                   получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, до-                   колкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа                   в домакинството или по друг начин.                         Разпореждане със семейното жилище                        Чл. 34. При разпореждане със семейното жилище се прилага чл. 26.                                                                 86","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               Предоставяне на лично имущество за ползване                       Чл. 35. Когато единият съпруг е предоставил на другия своя вещ за полз-                   ване, при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете,                   които са налице към датата на писменото им поискване.                         Отговорност за задължения на семейството                        Чл. 36. (1) Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се по-                   емат от двамата съпрузи.                        (2) За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите                   отговарят солидарно.                                                          Раздел IV                                                   Договорен режим                       Брачен договор                        Чл. 37. (1) Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отноше-                   ния помежду си с брачен договор.                       (2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.                        (3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на                   брака.                         Съдържание на брачния договор                       Чл. 38. (1) Брачният договор съдържа уговорки само относно имущест-                   вени отношения между страните като:                           1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по вре-                         ме на брака;                           2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди                         брака;                          3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включи-                         телно и със семейното жилище;                           4. участието на страните в разходите и задълженията;                          5. имуществените последици при развод;                           6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;                          7. издръжката на децата от брака;                           8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на                         разпоредбите на този кодекс.                                                                 87","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                             (2) Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени                   и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уго-                   ворка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска иму-                   ществена общност.                       (3) Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на                   смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете                   на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общ-                   ност.                       (4) За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прила-                   га законовият режим на общност.                        Сключване на брачния договор                         Чл. 39. (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена                   форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.                       (2) Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се                   учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заве-                   рява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет                   на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, но-                   тариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони                   по избор на страните.                        (3) Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредя-                   ва или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвър-                   лително  действие  и  се  вписва  в  имотния  регистър  в  деня  на  нотариално-                   то удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Когато договорът                   е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от но-                   тариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на                   граждански брак. Ако договорът подлежи на вписване в друг съдебен район,                   се прилага чл. 25, ал. 6 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.                        (4) Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото                   сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак                   и договорът се регистрира по реда на чл. 19, ал. 2.                         Действие на брачния договор                        Чл. 42. (1) Брачният договор се прекратява:                           1. по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да избе-                         рат  законов  режим  или  да  сключат  нов  договор;  ако  не  направят                         това – прилага се законовият режим на общност;                           2. по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелства-                         та, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на нена-                         вършилите пълнолетие деца или на семейството;                           3. при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат после-                         диците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.                                                                88","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                             (2) Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87,                   ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на                   принципите на този кодекс и на добрите нрави. Развалянето може да бъде                   и частично. Развалянето има действие за в бъдеще.                        Недействителност на брачния договор                       Чл. 43. (1) По отношение на брачния договор се прилагат съответно об-                   щите правила относно недействителността на договорите.                        (2) Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите                   могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не напра-                   вят това, се прилага законовият режим на общност.                                                           Глава пета                                            ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА                       Основания                        Чл. 44. Бракът се прекратява:                           1. със смъртта на единия от съпрузите;                          2. с унищожаването на брака;                           3. с развод.                        Прекратяване на брака при обявена смърт                       Чл. 45. (1) Когато смъртта на единия съпруг е обявена от съда, бракът се                   прекратява с влизане в сила на решението.                        (2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се                   възстановява.                          Основания за унищожаване на брака                       Чл. 46. (1) Бракът се унищожава, когато:                          1. при сключването му са били нарушени чл. 6 и 7;                          2. съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и пред-                         стояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак                         или на негови близки.                       (2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя                   не бъде постановена от съда.                         Предявяване на иск за унищожаване на брака                        Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:                                                                89","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                1. при нарушаване на чл. 6 – от непълнолетния съпруг, не по-късно                         от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака                         и  съпругата не е бременна;                          2. в случая по чл. 46, ал. 1, т. 2 – от заплашения съпруг, не по-късно от                         една година от сключването на брака;                           3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1 – от всеки от съпрузите, от прокурора и от                         съпруга от първия брак;                           4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 – от всеки от съпрузите и от                         прокурора.                       (2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано склю-                   ченият брак е прекратен.                        (3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от                   първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да                   поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака                   и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.                        (4) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 искът може да се предяви от болния                   или запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отме-                   нянето на запрещението, а от другия съпруг или от прокурора – до оздравя-                   ването или отменянето на запрещението.                        (5) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен,                   ако болният съпруг е оздравял.                        (6) При нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3 бракът не може да бъде унищожен,                   ако осиновяването е прекратено.                        Последици от унищожаване на брака                       Чл. 48. (1) Унищожаването на брака има действие за в бъдеще.                        (2) Предположението за бащинство по чл. 61 важи и за заченатите или                   родените по време на унищожения брак деца.                       (3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имущест-                   вените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и де-                   цата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестност-                   та при унищожаване на брака има значението на вината при развода.                        Развод поради разстройство на брака                         Чл. 49. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дъл-                   боко и непоправимо разстроен.                         (2)  Съдът  напътва  съпрузите  към  помирение  чрез  медиация  или  друг                   способ за доброволно уреждане на спора.                       (3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно                   вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.                                                                90","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                             (4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред                   съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.                        (5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са                   защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирек-                   ция „Социално подпомагане“.                        Развод по взаимно съгласие                         Чл. 50. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите                   за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратя-                   ване на брака.                        Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие                         Чл. 51. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят спо-                   разумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родител-                   ските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно                   ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамил-                   ното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.                      Фамилно име след развода                         Чл. 53. След развода съпругът може да възстанови фамилното си име                   преди този брак.                      Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт                        Чл. 54. (1) След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни                   наследници  един  на  друг  и  губят  изгодите,  произтичащи  от  разпорежда-                   нията в случай на смърт, направени преди това. Тези последици настъпват                   и когато основателността на иска за развод е установена по чл. 52, ал. 2.                      Родителски права след развода                         Чл. 59. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите                   относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца                   от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл.                   49, ал. 5.                       (2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановя-                   ва при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя                   упражня ването на родителските права, определя мерките относно упраж-                   няването на тези права, както и режима на личните отношения между де-                   цата и родителите и издръжката на децата.                       (3) Определянето на режима на личните отношения между родителите                   и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може                   да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, офици-                   алните празници и личните празници на детето, както и по друго време.                       (4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятел-                   ства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на роди-                                                                91","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                         телите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието                   на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта                   на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,                   социалното обкръжение и материалните възможности.                                                         Глава шеста                                                       ПРОИЗХОД                       Произход от майката                        Чл. 60. (1) Произходът от майката се определя от раждането.                        (2) Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асис-                   тирана репродукция.                       (3) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде                   оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка,                   от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от                   мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.                       (4) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът                   на жената, която оспорва произхода, както и детето.                       (5) Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция,                   не може да бъде оспорван на това основание.                         Произход от бащата                         Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по                   време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратя-                   ване.                        (2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяване-                   то на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се                   смята съпругът на майката от новия брак.                        (3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1                   и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от да-                   тата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт – от датата на                   предполагаемата смърт.                                                                                  92","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                                            Глава осма                                                    ОСИНОВЯВАНЕ                                                         Раздел I                                               Условия за осиновяване                         Чл. 77. (1) Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на                   молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години.                       (2) Близнаци се осиновяват заедно. По изключение те могат да бъдат                   осиновявани поотделно, ако в продължение на 6 месеца от вписването в ре-                   гистъра по чл. 83 не са могли да бъдат осиновени заедно и ако интересите                   им налагат това.                       (3) Братя и сестри се осиновяват заедно, ако имат емоционална връзка                   помежду си.                          Осиновяващ                        Чл. 78. Може да осиновява дееспособно лице, което не е лишено от ро-                   дителски права.                         Разлика във възрастта                          Чл.  79.  Осиновяващият  трябва  да  е  най-малко  с  петнадесет  години                   по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато                   съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг. Когато осиновяването се                   извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия                   от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за                   другия съпруг.                                                         Глава девета                                 ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА                       Родителски права и задължения                         Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение                   на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.                        (2)  Родителите  имат  равни  права  и  задължения,  независимо  дали  са                   в брак.                       (3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпъл-                   нение на неговите задължения.                                                                        93","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            Упражняване на родителските права и задължения                         Чл. 123. (1) Родителските права и задължения се упражняват в инте-                   рес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят                   е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.                          Права и задължения на детето                        Чл. 124. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по на-                   чин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравстве-                   но и социално развитие.                       (2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд                   е постановил друго.                        Чл. 125. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физиче-                   ското, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за него-                   вото образование и за неговите лични и имуществени интереси.                       (2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява обра-                   зованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и на-                   клонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отго-                   ворна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи                   на възпитание, които уронват достойнството на детето.                       (3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното                   си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.                         Съвместно живеене                         Чл. 126. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят за-                   едно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.                        (2) Когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си,                   районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постано-                   вява връщане на детето, след като го изслуша. Определението на съда може                   да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението.                   Връщането на детето се осъществява по административен ред.                        (3) Ако съдът установи наличието на важни причини по ал. 1, той отказва                   връщането на детето при родителя и уведомява дирекция „Социално подпо-                   магане“ по настоящия адрес на детето, която предприема незабавно мерки                   за закрила.                         Спор относно родителските права                        Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат                   съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителски-                   те права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат                   от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението                                                                94","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от                   Гражданския процесуален кодекс.                       (2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава                   от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно                   местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните                   отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Реше-                   нието може да се обжалва по общия ред.                       (3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес                   на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомага-                   не“. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от съ-                   щия съд.                       (4) Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 59, ал. 8.                         Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина                       Представителство и попечителско съдействие                        Чл. 129. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетното                   си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете                   в негов интерес.                       (2) При противоречие между интереса на родителя и на детето се назна-                   чава особен представител.                         Управление и разпореждане с имуществото на детето                         Чл. 130. (1) Родителите управляват имуществото на детето в негов ин-                   терес и с грижата на добър стопанин.                       (2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за него-                   ви нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семей-                   ството.                        (3)  Извършването  на  действия  на  разпореждане  с  недвижими  имоти,                   с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни кни-                   ги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по                   настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на                   детето.                        (4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди за-                   дължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение                   обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се из-                   върши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при                   извънредни нужди на семейството.                        (5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само огра-                   ничението по чл. 6, ал. 4.                                                                   95","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            Ограничаване на родителските права                         Чл. 131. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за                   личността,  здравето,  възпитанието  или  имуществото  на  детето,  районни-                   ят съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава роди-                   телските права – отнема или поставя условия за упражняването на някои                   от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда                   може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настане-                   но извън семейството.                       (2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физиче-                   ска или душевна болест или други обективни причини родителят не е в със-                   тояние да упражнява родителските си права.                         Лишаване от родителски права                        Чл. 132. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:                           1. в особено тежки случаи по чл. 131;                         2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето                         и не му дава издръжка.                                                        Глава десета                                                       ИЗДРЪЖКА                       Право на издръжка                         Чл. 139. Право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не                   може да се издържа от имуществото си.                        Ред на лицата, които дължат издръжка                         Чл. 140. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси                   в следния ред от:                          1. деца и съпруг;                           2. родители;                          3. бивш съпруг;                           4. внуци и правнуци;                          5. братя и сестри;                           6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.                       (2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка,                   дължат издръжка лицата от следващия ред.                                                                    96","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            Ред на лицата, които имат право на издръжка                         Чл. 141. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен                   да я дава в следния ред:                          1. деца и съпруг;                           2. родители;                          3. бивш съпруг;                           4. внуци и правнуци;                          5. братя и сестри;                           6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.                        Размер на издръжката                        Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на                   лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я                   дължи.                        (2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от раз-                   мера на минималната работна заплата.                         Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители                           Чл.  143. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности                   и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за раз-                   витието на детето.                        (2)  Родителите  дължат  издръжка  на  своите  ненавършили  пълнолетие                   деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от                   имуществото си.                       (3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън се-                   мейството.                         Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители                         Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако                   учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на                   обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в сред-                   но и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно за-                   ведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на                   имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.                          Издръжка на бивш съпруг                        Чл. 145. (1) Невиновният за развода съпруг има право на издръжка.                       (2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването                                                                97","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                         на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да про-                   дължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние,                   а задълженият може да я дава без особени затруднения.                       (3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той                   встъпи в брак.                         Плащане на парична издръжка                         Чл. 146. (1) Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава                   се дължи законната лихва.                                                     Глава единадесета                                   НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО                       Условия за учредяване                        Чл. 153. (1) Настойничество се учредява над малолетни, чиито родите-                   ли са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лише-                   ни от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени                   под пълно запрещение.                        (2)  Попечителство  се  учредява  над  непълнолетни,  чиито  родители  са                   неизвестни,  починали,  поставени  под  пълно  запрещение  или  лишени  от                   родителски права. Попечителство се учредява и над лица, поставени под                   ограничено запрещение.                        (3) Лице, на което стане известно, че е необходимо учредяване на настойни-                   чество или на попечителство, е длъжно незабавно да уведоми органа по настой-                   ничество и по попечителство, а когато се отнася до дете – и дирекция „Социал-                   но подпомагане“. В случай че детето е настанено в специализирана институция,                   уведомлението се прави от директора в 7-дневен срок от настаняването.                         Орган по настойничеството и по попечителството                         Чл. 154. Орган по настойничеството и по попечителството е кметът на                   общината или определено от него длъжностно лице.                        Местоживеене на лицето, поставено под настойничество                         Чл. 163. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника,                   освен ако важни причини налагат отделно живеене.                       (2) Когато поставеното под настойничество лице се отклони или бъде от-                   клонено от определеното му местоживеене, настойникът може да поиска от                   районния съд връщането му, след като го изслуша. Определението на съда                   може да се обжалва пред окръжния съд, като обжалването не спира изпъл-                   нението. Връщането се осъществява по административен ред.                                                                98","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            Права и задължения на настойника                        Чл. 164. (1) Дейността на настойника е почетна.                       (2) Настойникът на малолетен има правата и задълженията по чл. 125                   и 129, а когато детето е настанено в приемно семейство – тези по чл. 129.                       (3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за                   него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.                        Управление и разпореждане с имуществото на поставения под настойни-                   чество                         Чл. 165. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под                   настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.                       (2) Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по                   настойничеството  и  по  попечителството  за  придобитото  след  учредяване                   на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва                   в  описа по чл. 159, ал. 1.                       (3) Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под                   настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им.                   За несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва.                       (4) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се при-                   лагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Към молбата за раз-                   решение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.                     Източник: www.asp.government.bg/.../e3903aa1-d33e-49d1-8261-45cba985                      1. Употребете в подходящ контекст:                        Да сключи брак                      Роднини по съребрена линия до четвърта степен                       Представлявам пред трети лица                      Осигурявам условия на живот                       Лице, което е неработоспособно                       Взаимно, свободно и изрично съгласие                       Унищожаване на брак                      Уронвам достойнството                       Заверява се от нотариус                      Режим на имуществените отношения                                                                    99","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                         2. Попълнете с подходящия предлог:                        Настойничество се учредява ... малолетни                      Поставени ... пълно запрещение                       Лишен ... родителски права                       Право ... издръжка                      Развод ... взаимно съгласие                      Разпореждане ... недвижими имоти                      ... съответствие ... нуждите и наклонностите ... детето                       Доброволно уреждане ... спора                                                                                                                            100","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                              ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ                                                       Глава първа.                                               ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ                      Чл. 1. Този закон урежда защитата на правата на физическите лица при                   обработването на личните им данни.                       (2) Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността                   и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при не-                   правомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на сво-                   бодното движение на данните.                       (3) Този закон се прилага за обработването на лични данни със:                         1. автоматични средства;                          2. неавтоматични средства, когато тези данни съставляват или са пред-                         назначени да съставляват част от регистър.                      (4) Този закон се прилага за обработването на лични данни, когато адми-                   нистраторът на лични данни:                         1. е установен на територията на Република България и обработва лич-                         ни данни във връзка със своята дейност;                          2. не е установен на територията на Република България, но е задължен                         да прилага този закон по силата на международното публично право;                          3. не е установен на територията на държава - членка на Европейския                         съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо                         пространство, но за целите на обработването използва средства, разпо-                         ложени на българска територия, освен когато тези средства се използ-                         ват само за транзитни цели; в този случай администраторът трябва да                         посочи представител, установен на територията на Република Бълга-                         рия, без това да го освобождава от отговорност.                      (5) Доколкото в специален закон не е предвидено друго, този закон се                   прилага и за обработването на лични данни за целите на:                          1. отбраната на страната;                         2. националната сигурност;                          3. опазването на обществения ред и противодействието на престъпността;                        4. наказателното производство;                          5. изпълнението на наказанията.                      (6) Когато в рамките на полицейско или съдебно сътрудничество данни                   по ал. 5, т. 3, 4 и 5 са получени от или са предоставени на държава - членка                   на Европейския съюз, или органи или информационни системи, създадени                   въз основа на Договора за създаването на Европейския съюз или на Догово-                   ра за функциониране на Европейския съюз, те се обработват при условията                   и по реда на този закон.                                                                101","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (7) Обработването на данните по ал. 5 се извършва под контрола на съот-                   ветния държавен орган.                       (8) Условията и редът за обработването на единен граждански номер и на                   други идентификационни номера с общо приложение се уреждат в специ-                   ални закони.                       (9) Този закон не се прилага за обработването на лични данни, извърш-                   вано от физически лица за техни лични или домашни дейности, както и за                   информацията, която се съхранява в Националния архивен фонд.                      Чл. 2. (1) Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо                   лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко                   или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече спе-                   цифични признаци.                       (2) Личните данни трябва да:                         1. се обработват законосъобразно и добросъвестно;                          2. се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се                         обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допъл-                         нително обработване на личните данни за исторически, статистически                         или научни цели е допустимо, при условие че администраторът оси-                         гури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват                         за други цели с изключение на случаите, изрично предвидени в този                         закон;                         3. бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които                         се обработват;                        4. бъдат точни и при необходимост да се актуализират;                          5. се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или                         непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;                         6. се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответ-                         ните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите,                         за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхра-                         няват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни                         цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на фи-                         зическите лица.                       (3) Лични данни, получени по чл. 1, ал. 6, могат да бъдат обработвани                   допълнително за друга цел, различна от целта, за която са събрани, когато                   са налице едновременно следните условия:                          1. това обработване е съвместимо с целта, за която са били събрани да-                         нните;                         2.  съществува  основание,  предвидено  в  закон,  за  обработване  на  да-                         нните за тази друга цел;                         3. обработването е в съответствие с изискванията на ал. 2.                       (4) Администратор, получил данни по чл. 1, ал. 6, уведомява физическото                                                               102","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         лице, за което се отнасят данните, за допълнителното обработване по ал. 3, освен                   в случаите по чл. 36д, ал. 2 или когато в специален закон е предвидено друго.                      Чл. 3. (1) Администратор на лични данни, наричан по-нататък „админи-                   стратор“, е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната                   власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго                   лице определя целите и средствата за обработване на личните данни.                      (2) Администратор е и физическо или юридическо лице, както и орган на                   държавната власт или на местното самоуправление, който обработва лични                   данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със                   закон. В тези случаи администраторът или специфичните критерии за него-                   вото определяне са нормативно уредени.                      (3) Администраторът на лични данни обработва личните данни самостоя-                   телно или чрез възлагане на обработващ данните.                       (4) Администраторът осигурява спазването на изискванията на чл. 2, ал.                   2.                      Чл. 4. (1) Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, ко-                   гато е налице поне едно от следните условия:                         1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установе-                         но задължение на администратора на лични данни;                          2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично свое-                         то съгласие;                          3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по дого-                         вор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна,                         както и за действия, предхождащи сключването на договор и предпри-                         ети по негово искане;                         4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на                         физическото лице, за което се отнасят данните;                         5.  обработването  е  необходимо  за  изпълнението  на  задача,  която  се                         осъществява в обществен интерес;                         6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, пре-                         доставени със закон на администратора или на трето лице, на което се                         разкриват данните;                         7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси                         на администратора на лични данни или на трето лице, на което се раз-                         криват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат                         интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.                      (2) Обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се                   извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литератур-                   ното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нару-                   шава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. В тези                   случаи разпоредбите на глава трета не се прилагат.                                                                103","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                           Чл. 5. (1) Забранено е обработването на лични данни, които:                          1. разкриват расов или етнически произход;                         2.  разкриват  политически,  религиозни  или  философски  убеждения,                         членство в политически партии или организации, сдружения с рели-                         гиозни, философски, политически или синдикални цели;                          3. се отнасят до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном.                      (2) Алинея 1 не се прилага, когато:                         1. обработването е необходимо за целите на изпълнението на специ-                         фични права и задължения на администратора в областта на трудово-                         то законодателство;                          2.  физическото  лице,  за  което  се  отнасят  тези  данни,  е  дало  изрич-                         но своето съгласие за обработването им, освен ако в специален закон                         е предвидено друго;                          3.  обработването  е  необходимо  за  защита  на  живота  и  здравето  на                         физическото лице, за което тези данни се отнасят, или на друго лице                         и състоянието на физическото лице не му позволява да даде съгласие                         или съществуват законни пречки за това;                         4. обработването се извършва от организация с нестопанска цел, вклю-                         чително с политическа, философска, религиозна или синдикална цел,                         в хода на законосъобразната й дейност и с подходяща защита, при ус-                         ловие че:                           а)  обработването  е  свързано  единствено  с  членовете  на  тази  орга-                            низация или с лица, които поддържат редовни контакти с нея във                            връзка с нейните цели;                            б) данните не се разкриват на трети лица без съгласието на физиче-                           ското лице, за което те се отнасят;                          5.  обработването  се  отнася  до  данни,  публично  оповестени  от  физи-                         ческото лице, или то е необходимо за установяването, упражняването                         или защитата на права по съдебен ред;                          6.  обработването  е  необходимо  за  целите  на  превантивната  медици-                         на, медицинската диагностика, предоставянето или управлението на                         здравни услуги, при условие че данните се обработват от медицински                         специалист, задължен по закон да пази професионална тайна, или от                         друго лице, обвързано с подобно задължение за опазване на тайна;                          7. обработването се извършва единствено за целите на журналистиче-                         ската дейност, литературното или художественото изразяване, докол-                         кото то не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се                         отнасят тези данни.                                                                      104","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                                            Глава втора.                               КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ                      Чл. 6. (1) Комисията за защита на личните данни, наричана по-нататък                  „комисията“, е независим държавен орган, който осъществява защитата на                   лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването                   на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон.                       (2) Комисията съдейства за провеждането на държавната политика в об-                   ластта на защита на личните данни.                      (3) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище                   София и е първостепенен разпоредител с бюджет.                      Чл. 7. (1) Комисията е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове.                      (2) Членовете на комисията и председателят й се избират от Народното                   събрание по предложение на Министерския съвет за срок 5 години и могат                   да бъдат преизбирани за още един мандат.                      (3)  Председателят  и  членовете  на  комисията  осъществяват  своята  дей-                   ност по трудово правоотношение.                      (4) Членовете на комисията получават основно месечно възнаграждение,                   равно на 2,5 средномесечни работни заплати на наетите лица по трудово                   и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на На-                   ционалния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се                   преизчислява  всяко  тримесечие,  като  се  взема  предвид  средномесечната                   работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.                      (5) Председателят на комисията получава месечно възнаграждение с 30                   на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по ал. 4.                      (6)  Комисията  до  31  януари  всяка  година  представя  годишен  отчет  за                   своята дейност пред Народното събрание.                      Чл. 8. (1) За членове на комисията могат да бъдат избирани български                   граждани, които:                          1. имат висше образование по информатика, по право или са магистри                         по информационни технологии;                         2. имат трудов стаж по специалността си не по-малко от 10 години;                          3. не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления                         от общ характер, независимо дали са реабилитирани;                      (2) Членове на комисията не могат:                         1. да бъдат лица, които са еднолични търговци, управители/прокурис-                         ти или членове на управителни или на контролни органи на търговски                         дружества, кооперации или администратори на лични данни по сми-                         съла на този закон;                         2. да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна                         или преподавателска дейност;                                                                105","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               3. да бъдат лица, които са съпрузи или се намират във фактическо съ-                         жителство, роднини по права линия, по съребрена линия - до четвърта                         степен включително, или по сватовство - до втора степен включително,                         с друг член на комисията.                      (3) За председател на комисията се избира правоспособен юрист, който                   отговаря на изискванията по ал. 1 и 2.                      (4) Мандатът на председателя или член на комисията се прекратява пред-                   срочно:                          1. при смърт или поставяне под запрещение;                         2. по решение на Народното събрание, когато:                            а) е подал молба за освобождаване;                           б) е извършил грубо нарушение на този закон;                             в) е извършил умишлено престъпление от общ характер, за което                            има влязла в сила присъда;                            г) е налице невъзможност да изпълнява задълженията си за срок,                            по-дълъг от шест месеца;                             д) е налице влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на инте-                            реси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на                            интереси.                       (5)  В  случаите  по  ал.  4  Министерският  съвет  предлага  на  Народното                     събрание да избере нов член за срок до края на първоначалния мандат на                   съответния член на комисията.                       (6) Времето, през което лицето е работило като председател или член на                   комисията, се признава и за служебен стаж по Закона за държавния служи-                   тел.                      Чл. 9. (1) Комисията е постоянно действащ орган, който се подпомага от                   администрация.                      (2) Комисията урежда в правилник своята дейност и дейността на адми-                   нистрацията си и го обнародва в „Държавен вестник“.                      (3) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от общия брой на                   членовете й.                       (4) Заседанията на комисията са открити. Комисията може да реши от-                   делни заседания да бъдат закрити.                                                       Глава четвърта.                                        ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ                      Чл.  23.  (1)  Администраторът  на  лични  данни  предприема  необходими-                   те технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно                   или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен дос-                                                                106","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         тъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на                   обработване.  Администраторът  на  лични  данни  определя  срокове  за  про-                   веждане на периодични прегледи относно необходимостта от обработване                   на данните, както и за заличаване на личните данни.                      (2) Администраторът взема специални мерки за защита, когато обработ-                   ването включва предаване на данните по електронен път.                      (3) Мерките по ал. 1 и 2 са съобразени със съвременните технологични                   постижения и осигуряват ниво на защита, което съответства на рисковете,                   свързани с обработването, и на естеството на данните, които трябва да бъдат                   защитени.                      (4) Мерките и сроковете по ал. 1 и 2 се определят с инструкция на адми-                   нистратора на лични данни.                       (5)  Комисията  определя  с  наредба  минималното  ниво  на  технически                   и организационни мерки, както и допустимия вид защита. Наредбата се об-                   народва в „Държавен вестник“.                      Чл. 23а. (1) При обработване на лични данни, получени по чл. 1, ал. 6,                   администраторът блокира съхраняваните данни, за да ограничи тяхното об-                   работване в бъдеще, вместо да ги заличава, ако са налице достатъчно осно-                   вания да се смята, че заличаването би могло да засегне законните интереси                   на физическото лице, за което се отнасят данните.                       (2) Блокираните данни се обработват само за целта, която е препятствала                   заличаването им.                      Чл. 23б. (1) Когато са получени данни по чл. 1, ал. 6, без да са поискани от                   администратора, той незабавно проверява дали тези данни са необходими                   за целта, за която са предоставени.                       (2) Когато администраторът, предоставящ данни по чл. 1, ал. 6, установи,                   че те са неточни или са били предоставени незаконосъобразно, той незабав-                   но уведомява получателя на данните за това.                      (3) Администратор, получил данни по чл. 1, ал. 6, които са неточни или са                   получени незаконосъобразно, и е уведомен за това от предоставящия дан-                   ните, е длъжен незабавно да предприеме действия за тяхното коригиране,                   заличаване или блокиране.                       (4) Когато лицето, за което се отнасят данните по чл. 1, ал. 6, оспори точ-                   ността на данните и не може да бъде проверена тяхната точност, админи-                   страторът може да ги отбележи като оспорени, като това не ограничава тях-                   ното обработване в бъдеще.                      Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Администраторът може да обра-                   ботва данните сам или чрез възлагане на обработващ данните. Когато е не-                   обходимо по организационни причини, обработването може да се възложи                   на повече от един обработващ данните, включително с цел разграничаване                   на конкретните им задължения.                                                                  107","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (2) В случаите, когато обработването на данните не се извършва от ад-                   министратора, той е длъжен да определи обработващ данните и да осигури                   достатъчни гаранции за тяхната защита.                       (4) Отношенията между администратора и обработващия лични данни                   се уреждат с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администра-                   тора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от админи-                   стратора на обработващия данните.                      (5) За вреди, причинени на трети лица от действия или бездействия на                   обработващия данни, администраторът отговаря солидарно с него.                       (6) Обработващият лични данни, както и всяко лице, действащо под ръ-                   ководството на администратора или на обработващия, което има достъп до                   лични данни, може да ги обработва само по указание на администратора,                   освен ако в закон е предвидено друго.                                                         Глава пета.                                       ПРАВА НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА                      Чл. 26. (1) Всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за                   него лични данни.                      (2) В случаите, когато при осъществяване правото на достъп на физиче-                   ското лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администра-                   торът  е  длъжен  да  предостави  на  съответното  физическо  лице  достъп  до                   частта от тях, отнасяща се само за него.                     Чл. 28. (1) При упражняване на правото си на достъп физическото лице                   има право по всяко време да поиска от администратора на лични данни:                          1. потвърждение за това, дали отнасящи се до него данни се обработ-                         ват, информация за целите на това обработване, за категориите данни                         и за получателите или категориите получатели, на които данните се                         разкриват;                         2. съобщение до него в разбираема форма, съдържащо личните му дан-                         ни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния                         източник;                          3. информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на                         лични данни, отнасящи се до него, поне в случаите на автоматизирани                         решения по чл. 34б.                       (2) Администраторът на лични данни предоставя информацията по ал. 1                   безплатно.                       (3) При смърт на физическото лице правата му по ал. 1 и 2 се упражняват                   от неговите наследници.                     Чл. 28а. Физическото лице има право по всяко време да поиска от адми-                   нистратора да:                                                                 108","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               1. заличи, коригира или блокира негови лични данни, обработването                         на които не отговаря на изискванията на този закон;                          2. уведоми третите лица, на които са били разкрити личните му данни,                         за всяко заличаване, коригиране или блокиране, извършено в съответ-                         ствие с т. 1, с изключение на случаите, когато това е невъзможно или                         е свързано с прекомерни усилия.                     Чл. 29. (1) Правото на достъп по чл. 26 и правата по чл. 28а се осъществя-                   ват с писмено заявление до администратора на лични данни.                       (2) Заявление може да бъде отправено и по електронен път по реда на                   Закона за електронния документ и електронния подпис.                      (3) Заявлението по ал. 1 се отправя лично от физическото лице или от из-                   рично упълномощено от него лице чрез нотариално заверено пълномощно.                      Чл. 30. (1) Заявлението по чл. 29 съдържа:                         1. име, адрес и други данни за идентифициране на съответното физи-                         ческо лице;                         2. описание на искането;                          3. предпочитана форма за предоставяне на информацията по чл. 28,                         ал. 1;                        4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция.                       (2) При подаване на заявление от упълномощено лице към заявлението                   се прилага и нотариално завереното пълномощно.                       (3) Заявленията по чл. 29 се завеждат в регистър от администратора.                     Чл. 31. (1) Информацията по чл. 28, ал. 1 може да бъде предоставена под                   формата на устна или писмена справка или на преглед на данните от съот-                   ветното физическо лице или от изрично упълномощено от него друго лице.                      (2)  Физическото  лице  може  да  поиска  копие  от  обработваните  лични                   данни на предпочитан носител или предоставяне по електронен път, освен                   в случаите, когато това е забранено от закон.                       (3) Администраторът на лични данни е длъжен да се съобрази с предпочи-                   таната от заявителя форма на предоставяне на информацията по чл. 28, ал. 1.                      Чл. 32. (1) В случаите по чл. 28, ал. 1 администраторът на лични данни                   или изрично оправомощено от него лице разглежда заявлението по чл. 29                   и се произнася в 14-дневен срок от неговото подаване.                       (2) Срокът по ал. 1 може да бъде удължен от администратора до 30 дни                   в случаите по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2, когато обективно се изисква по-дълъг срок                   за събирането на всички искани данни и това сериозно затруднява дейност-                   та на администратора.                       (3) В 14-дневен срок администраторът взема решение за предоставянето                   на пълна или частична информация по чл. 28, ал. 1 на заявителя или моти-                   вирано отказва предоставянето й.                                                               109","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (4) В случаите по чл. 28а, т. 1 администраторът взема решение и  извършва                   съответното действие в 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 29                   или мотивирано отказва извършването му.                      (5) В случаите по чл. 28а, т. 2 администраторът на лични данни взема                   решение в 14-дневен срок и незабавно уведомява третите лица или мотиви-                   рано отказва да извърши уведомяването.                     Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Администраторът на лични данни                   писмено уведомява заявителя за решението или отказа си по чл. 32, ал. 3 - 5                   в съответния срок.                       (2) Уведомяването по ал. 1 е лично срещу подпис или по пощата с обратна                   разписка.                       (3) Липсата на уведомление по ал. 1 се смята за отказ.                      Чл. 34. (1) Администраторът отказва достъп до лични данни, когато те не                   съществуват или предоставянето им е забранено със закон.                        (3) Администраторът отказва пълно или частично предоставяне на дан-                   ни на лицето, за което те се отнасят, когато от това би възникнала опасност                   за отбраната или националната сигурност или за защитата на класифици-                   раната информация и това е предвидено в специален закон.                       (4) Администраторът отказва пълно или частично предоставяне на данни,                   получени по чл. 1, ал. 6, на лицето, за което те се отнасят, в случаите, когато:                         1. това би попречило на предотвратяването или разкриването на прес-                         тъпления, на провеждането на наказателно производство или на из-                         пълнението на наказания;                         2. това е необходимо за защита на:                            а) националната сигурност;                           б) обществения ред;                             в) лицето, за което се отнасят данните.                      (5) Администраторът, който е получил данни по чл. 1, ал. 6, не информи-                   ра лицето, за което се отнасят данните, ако това е указано изрично от пре-                   доставящия данните.                     Чл. 34а. (1) Физическото лице, за което се отнасят данните, има право да:                          1. възрази пред администратора срещу обработването на личните му                         данни при наличие на законово основание за това; когато възражение-                         то е основателно, личните данни на съответното физическо лице не                         могат повече да бъдат обработвани;                          2. възрази срещу обработването на личните му данни за целите на ди-                         ректния маркетинг;                                                                      110","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               3. бъде уведомено, преди личните му данни да бъдат разкрити за пръв                         път на трети лица или използвани от тяхно име за целите по т. 2, като                         му бъде предоставена възможност да възрази срещу такова разкриване                         или използване.                      (2) Администраторът уведомява физическото лице за правата му по ал. 1,                   т. 2 и 3.                                                        Глава шеста.                          ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ НА ТРЕТИ ЛИЦА                      Чл. 36. (1) Предоставянето на лични данни от администратора на чужде-                   странни физически и юридически лица или на чужди държавни органи се                   допуска с разрешение на Комисията за защита на личните данни, ако нор-                   мативните актове на страната получател гарантират по-добра или еднаква                   с предвидената в този закон защита на данните.                       (2) При прехвърлянето на лични данни в случаите по ал. 1 се спазват из-                   искванията на този закон.                     Чл. 36а. (1) Предоставянето на лични данни в държава - членка на Евро-                   пейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономи-                   ческо пространство, се извършва свободно при спазване на изискванията на                   този закон.                      (2) Предоставяне на лични данни в трета държава се допуска само ако тя                   осигурява адекватно ниво на защита на личните данни на своя територия.                      (3) Преценката на адекватността на нивото на защита на личните данни                   в трета държава се извършва от Комисията за защита на личните данни,                   като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с действието или                   съвкупността от действията по предоставянето на данните, включително ха-                   рактера на данните, целта и продължителността на обработването им, прав-                   ната им уредба и мерките за сигурност, осигурени в третата държава.                       (4) Комисията за защита на личните данни преценява адекватността на                   нивото на защита съгласно ал. 3 и при предоставяне на лични данни по чл.                   1, ал. 6 на трета държава или на международна организация.                       (5) Комисията за защита на личните данни не извършва преценка по ал.                   3 в случаите, когато е необходимо изпълнение на решение на Европейската                   комисия, с което тя се е произнесла, че:                         1.  третата  държава,  в  която  се  предоставят  лични  данни,  осигурява                         адекватно ниво на защита;                         2.  определени  стандартни  договорни  клаузи  осигуряват  адекватно                         ниво на защита.                       (6) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 81 от 2011 г.)                   В случаите по ал. 5, т. 2 администраторът използва стандартните договорни                   клаузи при предоставяне на данни в трета държава.                                                                111","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (7) Извън случаите  по ал. 2 и 5, администраторът може  да предоставя                   лични данни в трета държава, ако:                          1. лицето, за което се отнасят данните, е дало изрично съгласие за това;                         2.  предоставянето  е  необходимо  за  изпълнението  на  задължения  по                         договор между физическото лице и администратора, както и за дейст-                         вията, предхождащи сключването на договор и предприети по искане                         на физическото лице;                          3. предоставянето е необходимо за сключването и изпълнението на за-                         дължения по договор, сключен в интерес на физическото лице между                         администратора и друг субект;                        4. предоставянето е необходимо или се изисква от закона поради зна-                         чим обществен интерес или за установяването, упражняването или за-                         щитата на права по съдебен ред;                         5. предоставянето е необходимо, за да се защитят животът и здравето                         на лицето, за което се отнасят данните;                          6. източник на данните е публичен регистър, достъпът до който се осъ-                         ществява при условия и по ред, предвидени в закон.                       (8)  Предоставянето  на  лични  данни  в  трети  държави  е  допустимо  във                   всички случаи, когато то се извършва единствено за целите на журналисти-                   ческата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото                   това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което                   се отнасят данните.                      Чл. 36б. (1) Извън случаите по чл. 36а, предоставянето на лични данни                   в трета държава се извършва след разрешение на Комисията за защита на                   личните  данни,  при  условие  че  администраторът,  предоставящ  данните,                   и администраторът, който ги получава, представят достатъчно гаранции за                   защитата им.                      (2) Комисията уведомява Европейската комисия и компетентните органи                   на другите държави членки за разрешенията, предоставени по ал. 1, както                   и за отказите за предоставяне на такива разрешения.                     Чл. 36в. Администраторът води регистри на данните, предоставени и по-                   лучени по чл. 1, ал. 6.                      Чл. 36г. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) В съответствие с чл. 2, ал. 3 данни,                   получени по чл. 1, ал. 6, могат да бъдат обработвани допълнително за цели,                   различни от целите, за които първоначално са били предоставени тези дан-                   ни, ако целите са във връзка със:                          1. предотвратяване или разкриване на престъпления, провеждане на                         наказателно производство или изпълнение на наказания;                          2. предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за общест-                         вения ред;                                                                  112","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               3. друга цел само ако за това има предварително съгласие на предоста-                         вящия данните или на лицето, за което те се отнасят.                      Чл. 36д. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) (1) В случаите, когато специален закон                   въвежда ограничения за предоставящия данни по чл. 1, ал. 6, свързани с об-                   работването на данните, получателят задължително се уведомява за това от                   предоставящия данните.                      (2) Когато администратор, получил данни по чл. 1, ал. 6, бъде уведомен от                   предоставящия данните за наличието на ограничения съгласно национал-                   ното му законодателство, свързани с тяхното обработване, той задължител-                   но се съобразява с тези ограничения.                      (3) При предоставяне на данни по чл. 1, ал. 6 администраторът, предоста-                   вящ данните, може да посочи изрични срокове за запазване на данните или                   за провеждане на преглед дали те все още са необходими.                       (4) Администратор, получил данни по чл. 1, ал. 6, е длъжен да заличи или                   блокира данните или да проведе преглед дали те все още са необходими                   след изтичане на сроковете, определени от предоставящия данните.                       (5) Алинея 4 не се прилага, когато към момента на изтичане на сроковете                   за съхранение данните са необходими за неприключило наказателно про-                   изводство или изпълнение на наказание.                      Чл. 36е. (1) Администратор, получил данни по чл. 1, ал. 6, може да ги пре-                   дава на компетентен орган в трета държава или на международна организа-                   ция само когато са налице едновременно следните условия:                          1. това е необходимо за предотвратяването или разкриването на прес-                         тъпления,  провеждането  на  наказателно  производство  или  изпълне-                         нието на наказания;                          2. получателят е компетентен да осъществява дейности по т. 1;                          3. съответната държава - членка на Европейския съюз, от която са по-                         лучени  данните,  е  дала  съгласие  за  тяхното  предоставяне  в  съответ-                         ствие с националното си законодателство;                         4.  получателят  осигурява  адекватно  ниво  на  защита  за  планираното                         обработване на данни.                       (2) Съгласието по ал. 1, т. 3 не е необходимо, когато предоставянето на                   данните е от съществено значение за предотвратяването на непосредствена                   и сериозна заплаха за обществения ред на държава - членка на Европейския                   съюз, или на трета държава, и предварителното съгласие не може да бъде                   получено своевременно. В този случай предоставящият данните се уведо-                   мява незабавно.                     Чл. 36ж. Комисията за защита на личните данни не извършва преценка                   на адекватността на нивото на защита по чл. 36е, ал. 1, т. 4, когато е налице                   поне едно от следните условия:                                                                   113","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               1.  националното  законодателство  на  предоставящия  данните  допус-                         ка такова предоставяне за защита на законни интереси на лицето, за                         което се отнасят данните, или за защита на особено важен обществен                         интерес;                         2. получателят на данните предоставя достатъчно гаранции за защита.                      Чл. 36з. (1) Администратор, получил данни по чл. 1, ал. 6, може да ги пре-                   достави на трето физическо или юридическо лице само в случай че:                          1. предоставящият данните е дал съгласие за предоставянето им;                          2. предоставянето на данните няма да засегне законни права на лицето,                         за което те се отнасят;                          3. предоставянето е от съществено значение за:                           а) изпълнение на законоустановено задължение на предоставящия                            данните;                            б) предотвратяване или разкриване на престъпления, провеждане                            на наказателно производство или изпълнение на наказания;                             в)  предотвратяване  на  непосредствена  и  сериозна  заплаха  за  об-                            ществения ред;                            г) предотвратяване на сериозно нарушение на конституционни пра-                            ва на физически лица.                       (2) При предоставянето на данни по ал. 1 третото физическо или юри-                   дическо лице се уведомява от предоставящия данните за целите, за които                   могат да бъдат обработвани данните, като тези данни могат да бъдат обра-                   ботвани само за тези цели.                      Чл. 36и. При поискване от администратора, предоставящ данните, адми-                   нистраторът, получил данни по чл. 1, ал. 6, незабавно писмено го информи-                   ра за тяхното обработване.                                                         Глава седма.                     ОБЖАЛВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ НА АДМИНИСТРАТОРА НА ЛИЧ-                                                      НИ ДАННИ                      Чл. 38. (1) При нарушаване на правата му по този закон всяко физическо                   лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едного-                   дишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от                   извършването му.                       (2) Комисията се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение,                   като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстра-                   няване на нарушението или да наложи административно наказание.                       (3) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.)                                                                   114","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            (4) Комисията за защита на личните данни изпраща копие от решението                   си и на физическото лице.                       (5) В случаите по ал. 1, когато се обработват лични данни за целите на                   отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за нужди-                   те на наказателното производство, решението на комисията съдържа само                   констатация относно законосъобразността на обработването.                      (6) Решението на комисията по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на                   Административнопроцесуалния  кодекс  в  14-дневен  срок  от  получаването                   му.                      Чл. 39. (1) При нарушаване на правата му по този закон всяко физическо                   лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред                   пред съответния административен съд или пред Върховния администрати-                   вен съд по общите правила за подсъдност.                       (2) В производството по ал. 1 физическото лице може да иска обезщете-                   ние за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработва-                   не на лични данни от страна на администратора.                       (3) В производството по ал. 1 администратор, получил данни по чл. 1, ал.                   6, които са неточни, не може да използва в своя защита неточността на по-                   лучените данни.                       (4) Физическото лице не може да сезира съда, ако има висящо производ-                   ство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно съ-                   щото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По                   искане  на  физическото  лице  комисията  удостоверява  липсата  на  висящо                   производство пред нея по същия спор.                                                         Глава осма.                           АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ                      Чл. 42. За нарушения по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 4 администраторът на                   лични данни се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 100                   000 лв.                      (2) За нарушения по чл. 5 администраторът се наказва с глоба или с иму-                   ществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.                      (3) За нарушения по чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 администраторът се наказ-                   ва с глоба или с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв.                       (4) Администратор, който не изпълни задължението си за регистрация по                   чл. 17, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.                       (5) Администратор, който започне обработване на лични данни в нару-                   шение на чл. 17б, ал. 4, се наказва с глоба или с имуществена санкция в раз-                   мер от 2000 до 20 000 лв.                      (6) Администратор, който не изпълни задълженията си по чл. 22, ал. 1 и 2,                   се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.                                                               115","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (7) Администратор, който не се произнесе в срок по заявление по чл. 29,                   се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., ако не                   подлежи на по-тежко наказание.                      (8) За отказ от съдействие на комисията във връзка с контролните й пра-                   вомощия лицата се наказват с глоба или с имуществена санкция от 1000 до                   10 000 лв.                      (9) За други нарушения по този закон виновните лица се наказват с глоба                   или с имуществена санкция от 500 до 5000 лв.                      Чл. 42а. Когато нарушенията по този закон са извършени повторно, се                   налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално                   наложената.                                                Допълнителни разпоредби                        § 1. По смисъла на този закон:                          1. „Обработване на лични данни“ е всяко действие или съвкупност от                         действия, които могат да се извършват по отношение на личните дан-                         ни  с  автоматични  или  други  средства,  като  събиране,  записване,  ор-                         ганизиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване,                         консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространява-                         не, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, зали-                         чаване или унищожаване.                         2.  „Регистър  на  лични  данни“  е  всяка  структурирана  съвкупност  от                         лични данни, достъпна по определени критерии, централизирана, де-                         централизирана или разпределена на функционален или географски                         принцип.                         3. „Обработващ лични данни“ е физическо или юридическо лице, дър-                         жавен  орган  или  орган  на  местно  самоуправление,  който  обработва                         лични данни от името на администратора на лични данни.                        4. (отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.)                          5. „Предоставяне на лични данни“ са действия по цялостно или час-                         тично пренасяне на лични данни от един администратор към друг или                         към трето лице на територията на страната или извън нея.                          6. „Анонимни данни“ са лични данни, приведени във форма, която не                         позволява  те  да  бъдат  свързани  със  съответното  физическо  лице,  за                         което се отнасят.                          7. „Блокиране“ е складирането на лични данни с временно прекратява-                         не на обработката им.                         8. (отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.)                          9. „Повторно“ е нарушението, което е извършено в едногодишен срок                                                                116","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложе-                         но наказание за същия вид нарушение.                          10. „Човешки геном“ е съвкупността от всички гени в единичен (дипло-                         иден) набор хромозоми на дадено лице.                          11. „Трето лице“ е физическо или юридическо лице, орган на държавна                         власт или на местно самоуправление, различен от физическото лице,                         за което се отнасят данните, от администратора на лични данни, от об-                         работващия лични данни и от лицата, които под прякото ръководство                         на администратора или обработващия имат право да обработват лич-                         ни данни.                         12. „Получател“ е физическо или юридическо лице, орган на държав-                         на власт или на местно самоуправление, на когото се разкриват лични                         данни, независимо дали е трето лице или не. Органите, които могат да                         получават данни в рамките на конкретно проучване, не се смятат за                         получатели.                         13. „Съгласие на физическото лице“ е всяко свободно изразено, конкрет-                         но и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което                         се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат об-                         работвани.                         14. „Трета държава“ е всяка държава, която не е член на Европейския                         съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо                         пространство.                         15. „Директен маркетинг“ е предлагане на стоки и услуги на физически                         лица по пощата, по телефон или по друг директен начин, както и до-                         питване с цел проучване относно предлаганите стоки и услуги.                         16. „Специфични признаци“ са признаци, свързани с физическа, физи-                         ологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, кул-                         турна, социална или друга идентичност на лицето.                      § 1а. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 95/46/ЕС на Евро-                   пейския парламент и на Съвета за защита на физическите лица при обра-                   ботването на лични данни и за свободното движение на тези данни.                     Източник: www.bulnao.government.bg/files/_bg/Zzastita_lichniDanni.doc                      1. Употребете в подходящ контекст:                        Неприкосновеност на личността и личния живот                      Свободно движение на данните                       Европейско икономическо пространство                      Опазване на обществения ред                       Противодействие на престъпността                                                               117","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            Съвкупност от действия                       Имуществена санкция                      Неправомерен достъп                       2. Попълнете с подходящия предлог:                        Влязла ... сила присъда                       Умишлени престъпления ... общ характер                      Дейност ... трудово правоотношение                      ... съответствие ... изискванията ...                     ... обществен интерес                       Изпълнение ... задължения ... договор                      Право ... достъп                                                                                                                    118","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                   Етичен кодекс на българските медии                        Съгласно конституцията на България и нейните международни споразу-                   мения в сферата на човешките права;                      Като потвърждаваме, че всеки има основното право на свобода на изразя-                   ване, достъп до информация, защита на личното достойнство и неприкос-                   новеността на личния живот и право на безопасност и сигурност;                      Като потвърждаваме, че трябва да бъде гарантирано правото на медиите                   да работят без всякаква цензура;                       Като съзнаваме, че за да се балансират тези права, медиите имат както                   свободи, така и отговорности, както права, така и задължения;                       Като декларираме, че нашата основна цел, възприемайки духа и буквата                   на този Кодекс, е да уважаваме правото на обществото да получава и раз-                   пространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят ак-                   тивна роля в условията на прозрачна демокрация;                       Като  признаваме  своята  отговорност  да  уважаваме  тези  права,  ние,                   представителите  на  българските  медии,  приемаме  следните  принципи:                             1. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДОСТОВЕРНА ИНФОРМАЦИЯ                                                   НА ОБЩЕСТВОТО                                                       1.1 Точност                       1.1.1  Ще  предоставяме  на  обществото  точна  и  проверена  информация                   и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.                       1.1.2 Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна.                      1.1.3 Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са из-                   ползвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.                       1.1.4 Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията                      1.1.5  В  коментарите  и  анализите  ще  се  стремим  да  представяме  разно-                   образни мнения и гледни точки.                       1.1.6 При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на                   засегнатите страни да изразят своята позиция.                                                         1.2 Поправки                       1.2.1 Ще публикуваме ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде                   доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация, и ще се                   извиним, ако е необходимо.                       1.2.2 Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегна-                   ти пряко от неточни или подвеждащи публикации.                                                                119","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                          1.3 Източници                       1.3.1 Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публи-                   куване, като търсим и използваме различни източници, и доколкото е въз-                   можно ще посочваме нейния произход.                      1.3.2 Предпочитаме да използваме идентифицирани източници пред ано-                   нимните, чиято честност и надеждност не може да се прецени от обществото.                       1.3.3 Няма да разкриваме поверителните си източници на информация.                      1.3.4 Винаги ще посочваме, когато информацията не е потвърдена.                               2. СЪБИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ                                                  2.1 Идентификация                       2.1.1 Ще събираме информация с честни и законни средства.                      2.1.2 Ако използваме уловки, скрити камери и микрофони или друга спе-                   циална техника, както и прикриване на професионалната си идентичност,                   това ще става, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна                   за обществения интерес информация; ще посочваме в информацията, че са                   използвани такива методи.                                                          2.2 Тормоз                       2.2.1 Няма да използваме заплахи, принуда и тормоз за събиране на ин-                   формация.                                      2.3 Неприкосновеност на личния живот                       2.3.1 Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки.                      2.3.2 Ще избягваме публикуването на снимки и записи, направени извън                   обществените места, ако засегнатите лица не са съгласни.                       2.3.3 Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или постра-                   дали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие                   и сдържаност.                       2.3.4 Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръб-                   та си.                      2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата                   на медиите в личния и семейния живот.                      2.3.6 Съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека пуб-                   личните лица се ползват с по-ниска степен на защита на личния живот и за-                   това информация за техния личен живот може да бъде разкривана, но само                   когато се налага от обществения интерес.                                                                120","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                                              2.4 Деца                       2.4.1 Ще проявяваме специална отговорност за спазване на правата на                   децата, включително и правото им да бъдат чути.                       2.4.2 Няма да се възползваме от тяхната неопитност и доверчивост.                      2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на                   деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.                      2.4.4 Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или                   засегнати от престъпления, когато това може да им навреди.                       2.4.5 Ще избягваме да интервюираме деца без съгласие на възрастни, от-                   говарящи за тях.                                                     2.5 Дискриминация                       2.5.1 Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопас-                   ност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи ом-                   раза, насилие и всякаква форма на дискриминация.                       2.5.2  Няма  да  посочваме  расовата,  религиозната,  етническата  принад-                   лежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние,                   ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията.                                              2.6 Престъпления и жестокост                       2.6.1 Спазваме презумпцията за невинност и не квалифицираме никого                   като „престъпник“ преди издадена присъда.                       2.6.2 Ако сме информирали за обвинения срещу някого, ще съобщим и за                   изхода от съдебния процес.                      2.6.3 Ще проявяваме предпазливост при разкриването на самоличността                   на жертви на престъпления и свидетели на престъпления, особено в случа-                   ите на сексуално насилие, освен ако самите жертви не се съгласят да бъдат                   идентифицирани.                      2.6.4 Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сенза-                   ционност отразяване на престъпления, насилие и жестокост.                       2.6.5 Ще внимаваме да не бъдем използвани за платформа от онези, кои-                   то насърчават, подбуждат или прилагат насилие; ще съобщаваме за техните                   действия с необходимата сдържаност и само ако това е в очевиден общест-                   вен интерес.                                                    2.7 Благоприличие                       2.7.1 Ще се придържаме към добър тон и благоприличие в нашите публи-                   кации.                                                               121","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                        2.8 Самоубийства                       2.8.1 При съобщаване за самоубийства, ще избягваме да огласяваме под-                   робности за начина, по който са извършени, за да ограничим риска от под-                   ражание.                                        3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ                       3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или                   влияния.                       3.2 Ясно ще разграничаваме вземането на редакционни решения от тър-                   говската политика на медията.                      3.3  Ясно  ще  разграничаваме  редакционното  съдържание  от  платените                   публикации, рекламните или спонсорираните материали.                       3.4 Ние не приемаме каквито и да било лични, политически или финан-                   сови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоста-                   вяме на обществото точна информация.                       3.5 Няма да използваме достъпа си до информация като средство за лич-                   но облагодетелстване, особено по отношение на информация за развитието                   на бизнеса и финансовите пазари.                       3.6 Няма да отразяваме събития или теми, в които имаме пряк личен ин-                   терес, или ще посочим личните си интереси, когато това има отношение                   към материала.                       3.7 Уважаваме правото на журналиста да откаже да изпълни задачи, или                   да бъде посочен като автор на материали, нарушаващи буквата и духа на                   този Кодекс.                      3.8 Ние няма да плащаме на източници за информация, но където се на-                   ложи плащане, за да се получи информация, която обществото има право                   да знае, ние ясно ще посочим, че е било платено за нея.                         4. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В МЕДИИТЕ И МЕЖДУ МЕДИИТЕ                       4.1 Ние вярваме, че взаимоотношенията между медиите, както и между                   медийните професионалисти, работещи в тях, трябва да се характеризират                   с взаимно уважение и честна конкуренция, с цел запазване на авторитета на                   професията.                      4.2 Ние вярваме, че обществото има право да знае кой притежава и кон-                   тролира медиите.                       4.3 Ние смятаме за неприемливи всички форми на плагиатство.                      4.4 Ние уважаваме авторското право и спазваме авторскоправните спора-                   зумения.                      4.5 Кратки извадки от чужди материали могат да се използват без разре-                                                                122","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         шение, но задължително трябва да се посочва от коя медия са взети.                       4.6 По-дълги откъси или цели материали от други медии могат да се из-                   ползват само с предварително разрешение и като се посочат авторът и ме-                   дията.                       4.7 Ще подкрепяме наши колеги от други медии, когато те са несправед-                   ливо нападани или критикувани. От друга страна обаче, професионалната                   солидарност не ще бъде извинение за укриване или изкривяване на инфор-                   мация.                       4.8 Ние вярваме, че журналистите, които са спазили буквата и духа на                   този Кодекс, но са преследвани в съда от трети страни заради техни публи-                   кации, трябва да бъдат подкрепяни от медиите, в които работят.                                               5. ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС                       5.1 Нарушаването на условията на този Кодекс може да бъде оправдано,                   само ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес.                       5.2 По смисъла на този Кодекс информацията „в обществен интерес“ не                   бива да се обърква с информацията, която е „интересна на обществото“.                       5.3 Една публикация е „в обществен интерес“, само когато:                         •  Е в защита на здравето, безопасността и сигурността;                        •  Съдейства  за  предотвратяване  и  разкриване  на  тежки  престъпле-                            ния и злоупотреба с власт;                        •  Предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждава-                            но.                      Източник: www.economedia.bg/news.php?guid=802558                      1. Употребете в подходящ контекст:                        спазваме авторскоправните споразумения                      изкривяване на информация                       неприкосновеност на личния живот                      духа и буквата на този Кодекс                       достоверна информация                      расова, религиозна, етническа принадлежност                       обществен интерес                      поверителни източници на информация                       разкриване на самоличността на деца                                                                123","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                           2. Попълнете с подходящия предлог:                        свобода ... изразяване,                      достъп ... информация                       право ... отговор                      поддавам се .... политически или икономически натиск                       да ограничим риска .... подражание                      презумпцията ... невинност                       възползваме се ... тяхната неопитност                                                                                                                             124","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                                   ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ                                                       Глава първа.                                               ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ                      Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазва-                   нето, стопанисването и ползването на горските територии в Република Бъл-                   гария, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление                   на горските екосистеми.                      (2) Целите на закона са:                          1. опазване и увеличаване площта на горите;                          2. поддържане и подобряване състоянието на горите;                         3. гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и иконо-                         мическите функции на горските територии;                        4. гарантиране и увеличаване производството на дървесина и недър-                         весни  горски  продукти  чрез  природосъобразно  стопанисване  на  гор-                         ските територии;                         5. поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие и по-                         добряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора,                         фауна и микота;                         6. осигуряване на възможности за отдих на населението и подобряване                         на условията за рекреация;                          7. постигане на баланс между интересите на обществото и собствени-                         ците на горски територии;                         8. подпомагане и насърчаване на собствениците на поземлени имоти                         в горски територии;                          9. изпълнение на международни и европейски ангажименти за съхра-                         нение на горските местообитания.                      Чл. 2. (1) Гора по смисъла на този закон са:                         1. земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от                         един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5                         м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните                         дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от                         10 на сто от площта на насаждението;                         2. площи, които са в процес на възобновяване и все още не са достигна-                         ли, но се очаква да достигнат минимална проекция на короните 10 на                         сто и височина на дърветата 5 м;                         3. площи, които в резултат на антропогенна дейност или естествени                         причини са временно обезлесени, но подлежат на възобновяване;                        4. защитни горски пояси, както и ивици от дървета с площ, по-голяма                         от един декар, и широчина над 10 м;                                                                125","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               5.  насаждения  в  системи  и  съоръжения  за  предпазване  от  вредното                         въздействие на водите;                          6. клекови формации;                         7. съобщества от дървесни или храстови видове, разположени край во-                         дни обекти.                      Чл. 3. (1) Не се допуска намаляване на съществуващата лесистост:                         1. на територията на Република България;                         2. на територията на общини, в които лесистостта е под 10 на сто.                       (2) Дейностите в горските територии се извършват по начин, който не                   води до увреждане на растителни и животински видове и на техните мес-                   тообитания, на почвите, водните обекти и елементите на техническата ин-                   фраструктура.                                                          Глава втора.                                 УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ                                                        Раздел I.                             Функции и категоризация на горските територии                      Чл. 4. Горските територии изпълняват следните основни функции:                          1. защита на почвите, водните ресурси и чистотата на въздуха;                         2. поддържане на биологичното разнообразие на горските екосистеми;                          3. осигуряване на социални, образователни, научни, ландшафтни и ре-                         креационни ползи за обществото;                         4. защита на природното и културното наследство;                         5. производство на дървесни и недървесни горски продукти;                          6. регулиране на климата и усвояване на въглерода.                     Чл. 5. (1) Горските територии в съответствие с преобладаващите им функ-                   ции се делят на три категории:                          1. защитни;                         2. специални;                          3. стопански.                      (2) Защитни са горските територии за защита на почвите, водите, урба-                   низираните територии, сградите и обектите на техническата инфраструкту-                   ра; горната граница на гората; защитните пояси, както и горите, създадени                   по технически проекти за борба с ерозията.                      (3) Специални са горските територии:                          1. включени в границите на защитените територии по смисъла на За-                         кона за защитените територии и защитените зони, обявени по реда на                                                                126","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               Закона за биологичното разнообразие, както и такива, върху които по                         реда на други закони са определени и въведени особени статути и ре-                         жими;                         2. за семепроизводствени насаждения и градини; горски разсадници;                         опитни и географски култури от горски дървесни и храстови видове;                         дендрариуми; научноизследователски и учебно-опитни гори; токови-                         ща; до 200 м около туристическите хижи и обекти с религиозно значе-                         ние; бази за интензивно стопанисване на дивеча;                         3. с рекреационно значение, за поддържане на ландшафта и с висока                         консервационна стойност.                      (4) Стопански са горските територии, които не са обхванати в ал. 1 - 3                   и чието стопанисване е насочено към устойчиво производство на дървесина                   и недървесни горски продукти, както и предоставяне на услуги.                                                           Раздел II.                      Инвентаризация на горските територии и горско планиране                      Чл. 7. (1) За установяване състоянието на ресурсите и изготвяне на тяхна-                   та оценка се извършва инвентаризация на горските територии.                      (2)  За  целите  на  инвентаризацията  на  горските  територии,  както  и  за                   планирането на ловностопанските дейности и на дейностите по опазване от                   пожари, се обособяват горски териториални единици.                      (3) Горските териториални единици по ал. 2 се обособяват със заповед на                   министъра на земеделието и храните и обхващат територията на една или                   повече цели общини в границите на една област.                      Чл. 8. Основните принципи на горското планиране са:                         1. интегрирано управление на горските територии и ползване на гор-                         ски ресурси за постигане на устойчиво икономическо развитие;                          2. разнообразяване на дейностите в горите за устойчиво възпроизвод-                         ство на техните функции чрез разкриване на алтернативни източници                         на доходи и на заетост;                          3. поддържане на екосистемната цялост на гората и прилагане на еко-                         логичните принципи в развитието на горското стопанство;                         4. равномерност и постоянство в ползването на дървесината и недър-                         весните горски продукти;                         5. участие на обществото в процеса на планирането;                          6. отчитане интересите на собствениците, без да се накърняват интере-                         сите на обществото;                          7. въвеждане на система от мерки и мероприятия за опазване и защита                         на горските територии;                                                                 127","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               8. въвеждане на единна информационна система за горските терито-                         рии и дейностите в тях.                                                           Раздел III.                                               Горска сертификация                      Чл.  20.  (1)  Горската  сертификация  е  доброволен  инструмент,  който  се                   прилага чрез оценяване и валидиране на практики за управление на горите                   с помощта на набор от стандарти.                      (2) Горска сертификация се извършва от независими, недържавни серти-                   фициращи органи.                       (3) За извършената сертификация на стопанисващия горската територия                   се издава сертификат от сертифициращия орган по определена от него про-                   цедура.                       (4) Със сертификата по ал. 3 се удостоверява, че стопанисването на гор-                   ските територии се осъществява по отговорен начин, балансиращ екологич-                   ните, икономическите и социалните ползи.                      Чл. 21. Горската сертификация е непрекъснат процес и осигурява:                         1. надеждна и независима проверка от трето лице на дейностите по сто-                         панисване на горските територии и проследяване на продукцията от                         горите;                         2. съответствие с международните норми за сертификационна акреди-                         тация и разработване на стандарти;                          3. прилагане на световно утвърдените принципи за баланс между ико-                         номическите, екологичните и социалните измерения в управлението                         на горите;                         4. равнопоставеност по значение и участие на заинтересованите стра-                         ни в създаването на стандартите;                         5. постигане на баланс в интересите на заинтересованите от стопанис-                         ването на горските територии страни;                         6. избягване на ненужни пречки при търговията с продукти от гората;                          7. ползването на обективни и измеримо-приложими стандарти, адап-                         тирани към местните условия;                         8. недопускане конфликт на интереси в сертификационния процес от                         страна на участниците;                          9. прозрачност при вземане на решения и задължителни консултации                         със заинтересованите страни в процеса на сертифициране;                          10. осъществяване на непрекъснато подобрение в управлението на горите;                         11. достъпност за всички желаещи да прилагат системата и ефектив-                         ност на разходите за всички страни в процеса на сертификация.                                                                128","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                                            Глава трета.                                                    СОБСТВЕНОСТ                                                         Раздел I.                                               Право на собственост                      Чл. 22. Правото на собственост върху горските територии принадлежи на                   физически и юридически лица, на държавата и на общините.                     Чл. 23. (1) Политически партии, организации, движения и коалиции с по-                   литически цели не могат да притежават право на собственост върху горски                   територии.                      (2) Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху                   горски територии.                      (3) Граждани на държавите - членки на Европейския съюз и на държави-                   те – страни по Споразумението за Европейското икономическо простран-                   ство могат да придобиват право на собственост върху горски територии по                   реда на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за при-                   съединяване на Република България към Европейския съюз.                      (4) Юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз или                   от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо                   пространство могат да придобиват право на собственост върху горски тери-                   тории по реда на ал. 3.                      (5) Чужденци - граждани на трета държава, както и чуждестранни юри-                   дически  лица,  създадени  в  съответствие  със  законодателството  на  трета                   държава, могат да придобиват право на собственост върху горски терито-                   рии при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл.                   22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл                   в сила, както и чрез наследяване по закон.                      Чл. 24. (1) Лицата по чл. 23, ал. 5, които придобиват право на собственост                   върху горски територии чрез наследяване по закон и за които не е предви-                   дено друго в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2                   от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок                   от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които                   имат право да придобиват такива имоти.                       (2) За лицата по ал. 1, на които е възстановено право на собственост върху                   горски територии, тригодишният срок за прехвърлянето на собствеността                   тече от момента на възстановяването му.                      (3) При неспазване на срока по ал. 1 държавата изкупува горските терито-                   рии по цени, определени с наредбата по чл. 86, ал. 2.                       Чл. 25. Частна собственост са горските територии, правото на собственост                   върху които е възстановено на физически и/или юридически лица, както                   и тези, придобити чрез правна сделка или по други придобивни способи                   и не са държавна или общинска собственост.                                                                 129","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                           Чл. 26. Не може да се придобиват по давност горски територии - държав-                   на или общинска собственост.                      Чл. 27. (1) Държавни са горските територии, които не принадлежат на фи-                   зически и юридически лица и на общините.                       (2) Горските територии са изключителна държавна собственост, когато                   са определени за такива с друг закон.                      (3) Публична държавна собственост са:                          1. горските територии - държавна собственост, предоставени за управ-                         ление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка                         с националната сигурност и отбраната, или за извършване на здравни,                         образователни и хуманитарни дейности;                          2.  горските  територии  -  държавна  собственост,  попадащи  в  най-вът-                         решния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците                         и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и на водоизточни-                         ците на минерални води по Закона за водите;                          3. горските територии - държавна собственост в защитените територии                         по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии;                         4. горските територии - държавна собственост, включени в територии                         за опазване на недвижимото културно наследство по Закона за култур-                         ното наследство;                         5. защитните горски пояси;                         6. семепроизводствените градини, клоновите колекции, географските                         култури и дендрариумите, както и горските разсадници с национално                         значение съгласно приложение № 2;                          7. горските територии в 200-метровата ивица покрай границите на Ре-                         публика България с държави, които не са членки на Европейския съюз,                         както и горските територии, включени в границите на системите и съ-                         оръженията за предпазване от вредното въздействие на водите.                      (4) Горските територии - държавна собственост, извън посочените в ал. 2                   и 3 са частна държавна собственост.                       (5) Собствеността на държавата върху поземлени имоти в горски терито-                   рии се удостоверява с един от следните документи:                         1. акт за държавна собственост;                          2. договор за придобиване право на собственост;                         3.  удостоверение,  издадено  от  общинската  служба  по  земеделие  по                         местонахождението на поземления имот, с приложена към него скица                         на имота.                      (6) По дела, които се отнасят до горски територии - държавна собстве-                   ност, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието                   и храните или от оправомощено от него длъжностно лице.                                                                130","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                           Чл.  28.  (1)  Общинска  собственост  са  горските  територии,  правото  на                   собственост върху които е възстановено на общините, както и тези, придо-                   бити от тях чрез правна сделка или по други придобивни способи и не са                   държавна или частна собственост.                      (2) Публична общинска собственост са горските територии - общинска                   собственост:                         1. предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функци-                         ите им или във връзка с националната сигурност и отбраната, или за                         извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности;                          2. попадащи в най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони                         на  водоизточниците  и  съоръженията  за  питейно-битово  водоснабдя-                         ване и на водоизточниците на минерални води по Закона за водите;                          3. попадащи в защитени територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от                         Закона за защитените територии;                        4. включени в териториите за опазване на недвижимото културно на-                         следство по Закона за културното наследство.                      (3) Собствеността на общината върху поземлени имоти в горски терито-                   рии се удостоверява с един от следните документи:                          1. акт за общинска собственост;                         2. договор за придобиване право на собственост;                          3. решение, издадено от общинската служба по земеделие по местона-                         хождението на поземления имот, с приложена към него скица на имо-                         та.                      Чл. 29. Собствениците на горски територии трябва да упражняват право-                   то си на собственост върху тях по начин, който не влошава състоянието им                   и не причинява вреда на други собственици или на обществото.                                                            Раздел II.                                        Разпореждане със собствеността                      Чл. 30. Държавата може да придобива поземлени имоти в горски терито-                   рии чрез покупка, замяна, дарение, делба, завещание или чрез други начи-                   ни, определени в закона.                      Чл. 31. Държавата може да закупува горски територии - собственост на                   физически лица, юридически лица и общини.                       Чл. 32. (1) Закупуването от държавата на горски територии се извършва                   въз основа на решение на Министерския съвет, с което се възлага на минис-                   търа на земеделието и храните да проведе процедура и да сключи договор                   за покупка на поземлени имоти.                       (2) С предимство се купуват горски територии, граничещи с горски територии                  - държавна собственост, разположени в защитни и специални горски територии.                                                               131","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (3) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал. 1 министъ-                   рът на земеделието и храните взема решение за откриване на процедурата,                   в което се посочват:                         1. общините и землищата, в които държавата желае да закупи имоти;                          2. методиката за оценка на предложенията, както и критериите за из-                         бор на имотите - предмет на сделката;                         3. датата, мястото и часът на разглеждане на предложенията;                         4. начинът на плащане и евентуални обезпечения;                         5. други условия.                       (4) Решението по ал. 3 се публикува в един централен и един местен еже-                   дневник и се оповестява публично на интернет страницата на Изпълнител-                   ната агенция по горите в срок не по-малък от два месеца преди датата на                   разглеждане на предложенията.                       (5) Собствениците на поземлени имоти в горски територии правят пис-                   мено  предложение  до  изпълнителния  директор  на  Изпълнителната  аген-                   ция по горите, в което посочват предлаганата от тях цена и прилагат:                          1. документ за собственост;                         2. скица на имота;                          3. данъчна оценка на имота;                        4. извадка от горскостопанския план или програма за съответния имот.                       (6)  В  деня,  определен  за  разглеждане  на  предложенията,  изпълнител-                   ният директор на Изпълнителната агенция по горите назначава комисия,                   която да разгледа получените предложения и да направи предложение за                   закупуване на имотите, съответно за отказ за закупуване. За работата на ко-                   мисията се изготвя протокол.                      (7) Протоколът по ал. 6 се предоставя на министъра на земеделието и хра-                   ните, придружен със становище от изпълнителния директор на Изпълни-                   телната агенция по горите, проект на решение за закупуване на имотите на                   лицата, чиито предложения са приети, и проект на договор.                      (8) Въз основа на решението по ал. 7 министърът на земеделието и хра-                   ните сключва договор.                      Чл. 33. (1) Държавата може да продава горски територии - частна държав-                   на собственост:                          1.  за  прекратяване  на  съсобственост  върху  горски  територии  между                         държавата и други съсобственици;                         2. когато с влязъл в сила общ устройствен план е предвидена промяна                         на предназначението на горската територия за създаване на нови или                         разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани                         територии.                                                                 132","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            (2) Продажбата на горски територии - частна държавна собственост по ал.                   1, т. 2, се извършва след провеждане на търг по реда на Закона за държавна-                   та собственост.                      (3) В случаите по ал. 1, т. 2 не подлежат на продажба поземлени имоти                   в горски територии - частна държавна собственост, попадащи в Европей-                   ската екологична мрежа Натура 2000.                      (4)  Обособяването  на  поземлени  имоти  в  горски  територии,  включени                   в общия устройствен план по ал. 1, т. 2, се извършва след влизането в сила                   на подробен устройствен план за съответната територия.                       (5) Въз основа на влезлия в сила подробен устройствен план по ал. 4 ми-                   нистърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжност-                   но лице предприема действия за отразяването на имотите в кадастралната                   карта или в картата на възстановената собственост.                       (6) Продажбата на горски територии - частна държавна собственост по ал.                   1, т. 1, се извършва без провеждане на търг, когато другите съсобственици                   са приели предложението за продажба по реда на Закона за собствеността.                       (7) В случаите на прекратяване на съсобственост върху горски територии,                   когато съсобствеността е между държавата и собственици, обединени в гор-                   ско сдружение, продажбата се извършва без провеждане на търг, като съ-                   гласието за закупуване на горските територии се дава от ръководния орган                   на съответното сдружение.                     Чл. 34. (1) Търгът за продажба на поземлени имоти в горски територии се                   открива със заповед на министъра на земеделието и храните.                       (2) Когато началната цена за провеждане на търга е над 500 000 лв., съ-                   щият се провежда след решение на Министерския съвет по предложение на                   министъра на земеделието и храните.                       (3) Обявлението за провеждане на търга се публикува в един централен                   и един местен ежедневник.                      (4) В обявлението по ал. 3 се посочват общината, землището, номерата на                   имотите, площта, координатите на граничните точки, видът на търга, на-                   чалната цена, времето и мястото за провеждане на търга и за закупуване на                   тръжната документация.                       (5) Когато определената по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 цена за про-                   дажба на горските територии - предмет на търга, е по-ниска от тяхната данъч-                   на оценка, търгът се провежда при начална цена, равна на данъчната оценка.                      (6) Приходите от продажбата на горски територии постъпват в бюджета                   на Изпълнителната агенция по горите и се разходват само за закупуване на                   горски и земеделски територии, както и за създаване на нови гори.                     Чл. 35. (1) Замяна на поземлени имоти в горски територии - частна дър-                   жавна собственост, с поземлени имоти в горски територии - собственост на                   физически, юридически лица и общини, се извършва със заповед на минис-                   търа на земеделието и храните.                                                               133","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (2) Замяната на поземлени имоти в горски територии - частна държавна                   собственост, чиято оценка, определена по реда на наредбата по чл. 86, ал.                   2, е над 100 000 лв., с поземлен имот в горски територии - собственост на                   физически или юридически лица, се извършва с решение на Министерския                   съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.                      (3) Замяна на поземлени имоти в горски територии - частна държавна                   и общинска собственост, може да се извърши само в случай че тя е:                         1.  способ  за  прекратяване  на  съсобственост  върху  горски  територии                         между държавата, съответно общината и други съсобственици;                          2. начин за изпълнение на задължения, произтичащи от междунаро-                         ден договор;                          3. необходима във връзка със строителството на обекти с национално                         значение по смисъла на Закона за устройство на територията или на                         национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;                        4. необходима във връзка със строителството на общински обекти от                         първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на тери-                         торията, които са публична общинска собственост;                         5. способ за промяна на собствеността върху съществуващи горски ав-                         томобилни пътища или части от тях между държавата, общини и гор-                         ски сдружения;                         6. между държавата и община или между общини.                       (4) В случаите по ал. 3, т. 1 придобиваните от държавата или общината                   поземлени имоти вследствие на замяната трябва да граничат с горски тери-                   тории - държавна, съответно общинска собственост.                       (5) Не се допуска замяна на поземлени имоти в горски територии - частна                   държавна и общинска собственост, когато:                         1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) върху имотите,                         собственост на физически или юридически лица, са учредени ипотека                         или други вещни права;                         2. разликата в стойността на имотите - предмет на замяна, определени                         по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2, е по-голяма от 5 на сто;                          3. имотите - предмет на замяна, са отдадени под наем или под аренда;                        4. в резултат на замяната се разделят имоти - държавна или общинска                         собственост.                       (6) В случаите по ал. 3, т. 2 - 5 с договора за замяна се определя и срокът                   за изграждане на обекта или съоръжението. При неспазване на условията                   по договора същият се разваля по съдебен ред.                      Чл. 36. (1) Замяната на поземлени имоти в горски територии - частна дър-                   жавна собственост, се извършва по писмено заявление на заинтересованото                   лице.                                                                 134","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:                          1. оценка на предлаганите от него поземлени имоти;                         2. документ за собственост на имотите по т. 1;                          3. скици на имотите от кадастралната карта и извадка от кадастралния                         регистър с данни за имотите или скици на имотите от картата на въз-                         становената собственост и партиди за тях;                        4. доказателства, че искането попада в хипотезата на чл. 35, ал. 3;                         5. доказателства, че няма пречки по чл. 35, ал. 5, т. 1 и 3.                       (3) Заявлението се подава в съответната регионална дирекция по горите                   по местонахождение на имота - собственост на заинтересованото лице.                      (4) По всяко заявление регионалната дирекция по горите комплектува                   преписка, към която прилага документите по ал. 2, както и оценка на имо-                   тите - държавна собственост, и я изпраща със становище в Изпълнителната                   агенция по горите.                      (5) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите дава                   становище по заявлението за замяна в едномесечен срок от постъпване на                   преписката по ал. 4, за което уведомява заявителя.                      (6) При положително становище по заявлението изпълнителният дирек-                   тор на Изпълнителната агенция по горите предлага на министъра на земе-                   делието и храните да издаде заповед за замяна.                      (7) В тримесечен срок от постъпване на предложението по ал. 6 министъ-                   рът на земеделието и храните се произнася по него, като издава или отказва                   да издаде заповед за замяна. Заповедта за замяна съдържа:                          1. цената на всеки от имотите - предмет на замяната;                         2.  описание  на  имотите  и  документите,  удостоверяващи  правото  на                         собственост;                         3. размерът на режийните разноски, държавната такса и дължимия да-                         нък, които са за сметка на заявителя.                       (9) В едномесечен срок от връчването на заповедта заявителят заплаща                   дължимите данъци, такси и разноски.                       (10) Въз основа на влязлата в сила заповед и извършените плащания ми-                   нистърът на земеделието и храните сключва договор, който се вписва от за-                   явителя в службите по вписване по местонахождението на имотите за него-                   ва сметка.                       (11) Замяната на поземлени имоти в горски територии - частна общинска                   собственост, се извършва при спазване изискванията на чл. 35, ал. 3 и по                   реда на Закона за общинската собственост.                       (12) Отказът по ал. 7 се съобщава и може да се обжалва по реда на Адми-                   нистративнопроцесуалния кодекс.                                                                 135","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                           Чл. 37. (1) Горски автомобилни пътища - публична държавна собственост,                   могат да бъдат предоставени за управление на общини за изпълнение на                   техните функции, както и за трайно задоволяване на обществени потребно-                   сти от местно значение, с решение на Министерския съвет след решение на                   съответния общински съвет и по предложение на министъра на земеделие-                   то и храните. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът                   на земеделието и храните сключва договор, в който се уреждат правата и за-                   дълженията на двете страни.                       (2)  Горски  автомобилни  пътища  -  частна  държавна  собственост,  могат                   да бъдат предоставени за управление на общини за изпълнение на техните                   функции със заповед на министъра на земеделието и храните. Въз основа на                   заповедта министърът на земеделието и храните сключва договор, в който                   се уреждат правата и задълженията на двете страни.                      (3) Когато част от горски автомобилен път е публична държавна собственост,                   предоставянето му за управление на общини се извършва по реда на ал. 1.                      Чл. 38. (1) Собственици на поземлени имоти в горски територии, намира-                   щи се в границите на едно землище, които са се обединили в горско сдруже-                   ние, могат да предлагат уедряване на своите имоти.                       (2) Предложение за уедряване на поземлени имоти в горски територии                   могат да подават и държавните горски стопанства, държавните ловни сто-                   панства и общините.                       (3) Предложението по ал. 1 и 2 се подава от заинтересованите лица до                   министъра на земеделието и храните, придружено с писмено съгласие на                   собствениците на засегнатите имоти, което съдържа данни за собственици-                   те и за имотите, които се предвижда да се включат в плана за уедряване.                   Към  заявлението  се  прилага  копие  от  картата  на  възстановената  собстве-                   ност или от кадастралната карта, върху която собствениците са отразили                   предложението си за уедряване (схема на желанията).                       (4) Министърът на земеделието и храните се произнася писмено по пред-                   ложението в двумесечен срок от получаването му. Когато становището е по-                   ложително, заинтересованите лица изработват за собствена сметка план за                   уедряване на горските територии.                       (5)  Планът  за  уедряване  може  да  включва  горски  територии  -  частна                   държавна  и/или  частна  общинска  собственост,  и/или  горски  територии  -                   собственост на физически или юридически лица. Горски територии - частна                   държавна и частна общинска собственост, могат да се включват в плана за                   уедряване, при условие че не се допуска разпокъсване на целостта им.                       (6) Имотите на всеки участник в плана за уедряване се проектират така,                   че да съответстват по парична равностойност на имотите му преди уедрява-                   нето. Оценките се изготвят по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2. Разходите                   по изготвяне на оценките са за сметка на заинтересованите лица.                       (9) При изработването на плана за уедряване може да се ползват графич-                   ни данни и от системата за идентификация на земеделските парцели.                                                                136","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            (10) Включването на горски територии - държавна и общинска собстве-                   ност, в плана за уедряване се извършва след предварително писмено съгла-                   сие от министъра на земеделието и храните, съответно от общинския съвет.                   За  включване  в  плана  за  уедряване  на  горски  територии,  собственост  на                   физически и юридически лица, съгласието на собствениците се представя                   с нотариално заверена декларация.                       (11) В плана за уедряване не се включват имоти - държавна и общинска                   собственост, в защитени територии; имоти, върху които е наложена възбра-                   на, обременени са с други вещни тежести или ограничени вещни права; за                   които се извършва делба; предмет са на съдебен спор за правото на собстве-                   ност или са предмет на процедура по отчуждаване.                       (12) Имоти с наложени ограничения на ползването, включително произ-                   тичащи от разположението им в нарушени територии, се включват в плана                   за уедряване със съгласието на собствениците.                       (13) Имоти, за които са сключени договори за наем или за аренда със срок                   5 и повече години, се включват в плана за уедряване със съгласието на нае-                   мателя или на арендатора. Ползването по договорите за наем или за аренда                   преминава върху уедрения имот.                       (14) Министърът на земеделието и храните издава заповед за назначава-                   не на постоянна комисия, която:                          1. извършва проверка на данните и обстоятелствата по заявлението;                         2. одобрява техническото задание за изработване на плана за уедряване;                          3. приема проекта на плана за уедряване.                      (15) В състава на комисията по ал. 14 се включват представители на Из-                   пълнителната агенция по горите, на общинската служба по земеделие, на                   службата по геодезия, картография и кадастър, на общината, както и пред-                   ставител на заявителя/заявителите. При необходимост в състава на коми-                   сията могат да се привличат и други експерти.                      (16) Комисията се запознава на място с всички данни и обстоятелства, из-                   вършва и служебни проверки по документи в общинската служба по земе-                   делие и съставя протокол за резултатите от проверката.                      (17) Въз основа на протокола на комисията министърът на земеделието                   и храните издава заповед за одобряване на плана за уедряване.                       (18) Заповедта по ал. 17 подлежи на обжалване по реда на Администра-                   тивнопроцесуалния кодекс.                       (19) Въз основа на влязлата в сила заповед министърът на земеделието                   и храните издава заповед за промяна на картата на възстановената собстве-                   ност. Когато за землището е одобрена кадастрална карта, изменението на                   границите на горските територии се извършва по реда на Закона за кадас-                   търа и имотния регистър.                                                                   137","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (20) Общинската служба по земеделие издава на собствениците решения                   и скици на уедрените имоти, които имат силата на констативен нотариален                   акт за правото на собственост. Когато за територията е одобрена кадастрал-                   на карта, скиците се издават по реда на Закона за кадастъра и имотния ре-                   гистър.                      (21)  Забранява  се  промяна  на  предназначението  на  поземлени  имоти                   в горски територии за срок 20 години след уедряването им. Забраната не се                   прилага, когато промяната на предназначението е свързана със:                      1. националната сигурност и отбраната на страната;                       2. изпълнението на инвестиционни проекти, одобрени с решение на Ми-                   нистерския съвет;                       3. изпълнението на инвестиционни проекти за нужди на общината, одо-                   брени с решение на общинския съвет.                     Чл. 39. (1) Министърът на земеделието и храните се разпорежда безвъз-                   мездно с недвижими имоти - държавна собственост, които не са горски те-                   ритории, когато разпореждането е между Изпълнителната агенция по го-                   рите, нейните структури и специализирани териториални звена.                      (2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Изпълнителният директор на Изпълни-                   телната агенция по горите се разпорежда безвъзмездно с движими вещи                  -  държавна  собственост,  когато  разпореждането  е  между  Изпълнителната                   агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални зве-                   на.                      Чл. 40. (1) Разпореждането с горски територии - общинска собственост, се                   извършва по реда, предвиден в Закона за общинската собственост.                      (2) Разпореждането с горски територии, които не са държавна и общин-                   ска собственост, се извършва в нотариална форма.                                                        Раздел IV.                   Учредяване на ограничени вещни права върху поземлени имоти                                                 в горски територии                      Чл. 54. (1) Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии                   без промяна на предназначението на територията се учредява за изгражда-                   не на:                         1. стълбове за въздушни електропроводи;                          2. стълбове за телекомуникационно оборудване, радио- и телевизион-                         но разпространение, съобщителни линии, безжичен интернет и други                         съоръжения на техническата инфраструктура;                          3. сгради и съоръжения, свързани с управлението, възпроизводството,                         ползването и опазването на горите и дивеча, независимо от тяхната                         собственост:                            а) автомобилни горски пътища;                                                                 138","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                 б) заслони за обществено ползване;                             в) ферми за отглеждане на дивеч, риболюпилни и рибарници;                            г) посетителски и информационни центрове, които не включват по-                            мещения за постоянно или временно обитаване;                             д) горски и ловни кантони, които не включват помещения за посто-                           янно или временно обитаване;                           е) (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) контролни                            горски пунктове, които не включват помещения за постоянно или                            временно обитаване, както и съоръжения за опазване на горите от                            пожари;                            ж) (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) зооветеринарни и биотехнически съ-                           оръжения;                        4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) нефтопроводи, топлопроводи, газопро-                         води,  нефтопродуктопроводи,  надземни  и  подземни  проводи  за  хи-                         дротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия;                         5. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) надземни и подземни проводи за хидро-                         технически съоръжения, водопроводи и канализации с диаметър над                         1500 мм;                         6. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) станции и стълбове на съществуващи                         лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство                         на  територията,  включително  за  нуждите  на  основен  ремонт,  рекон-                         струкция, подмяна и/или модернизация - за срок до 20 години;                         7. (нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) съоръжения и обекти за реставрация                         и адаптация на недвижими археологически културни ценности.                       (2) Правото на строеж се учредява безсрочно или за определен срок:                         1. от Министерския съвет - за горски територии - публична държавна                         собственост, с изключение на случаите, когато правото на строеж се                         учредява за изграждане на обекти по ал. 1, т. 3;                         2. от министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в гор-                         ски територии - частна държавна собственост:                            а) за стълбовете на въздушни електропроводи над 20 kV;                           б) за обектите по ал. 1, т. 4, 5 и 6;                         3.  от  изпълнителния  директор  на  Изпълнителната  агенция  по  гори-                         те  -  за  поземлените  имоти  в  горските  територии  -  частна  държавна                         собственост, извън посочените в т. 1 и 2, както и за изграждане в горски                         територии - публична държавна собственост, на обекти по ал. 1, т. 3;                        4.  от  кмета  на  общината  след  решение  на  общинския  съвет  -  за  по-                         землени имоти в горски територии - общинска собственост;                          5. от други собственици или обединения на собственици на поземлени                         имоти в горски територии - за собствените им имоти.                                                               139","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (3) Не се разрешава изграждането на обекти по ал. 1, т. 3, букви „б“ - „е“,                   когато това не е предвидено в приетите за съответната територия горскосто-                   пански планове, програми или планове за управление на защитени терито-                   рии.                      (4) Не се учредява право на строеж върху поземлени имоти в горски те-                   ритории в случаите, когато в специален закон е въведена забрана за строи-                   телство.                     Чл. 55. (1) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски                   територии инвеститорът прави искане за предварително съгласуване пред:                          1. министъра на земеделието и храните - за поземлените имоти в гор-                         ските територии - публична държавна собственост, както и за обектите                         по чл. 54, ал. 2, т. 2, буква „а“ и чл. 54, ал. 1, т. 4 - 7;                          2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за                         поземлените имоти в горски територии - частна държавна собственост,                         извън посочените в т. 1;                          3. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - об-                         щинска собственост;                        4. собственика - за останалите поземлени имоти в горски територии.                       (2) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски те-                   ритории за изграждане на обекти, свързани с националната сигурност и от-                   браната  на  страната,  искането  за  предварително  съгласуване  се  прави  от                   съответните министри и ръководители на ведомства. Учредяването на пра-                   вото на строеж е безвъзмездно.                      (3)  Искането  за  предварително  съгласуване  за  учредяване  право  на                   строеж за поземлени имоти в горските територии - държавна и общинска                   собственост, се придружава от следните документи:                          1. скица на имота или извадка за група поземлени имоти от кадастрал-                         ната карта или от картата на възстановената собственост, извадка от                         кадастралния регистър на недвижимите имоти или от картата на въз-                         становената собственост с данни за имотите и партиди за тях;                         2.  задание  за  изработване  на  подробен  устройствен  план,  изготвено                         в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията;                          3. становище от съответната регионална дирекция по горите, издадено                         въз основа на документите по т. 1 и 2;                        4. акт за предоставяне на статут на недвижима археологическа култур-                         на ценност съгласно Закона за културното наследство, в случаите по                         чл. 54, ал. 1, т. 7.                      (4) В двумесечен срок от постъпване на искането лицата по ал. 1 се произ-                   насят по него. Решението на лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се съобщава и може да                   се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.                      (5) Когато искането е за поземлен имот в горска територия - държавна                                                                140","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         собственост, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасяне по него служебно                   изисква  становище  от  съответното  държавно  горско  стопанство  или  дър-                   жавно ловно стопанство.                     Чл. 56. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) За учре-                   дяване право на строеж по чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2, т. 3, буква „ж“, т. 4 - 7 върху                   поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост,                   се подава заявление по образец до органа, дал предварително съгласуване                   за учредяване правото на строеж, комплектувано със следните документи:                         1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) скица на имота                         от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост,                         извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти или от кар-                         тата на възстановената собственост с данни за имотите и партиди за                         тях или комбинирана скица, съдържаща същите данни;                          2.  одобрен  подробен  устройствен  план  и  удостоверение,  че  актът  за                         одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одоб-                         рил;                         3. оценка на имота съгласно наредбата по чл. 86, ал. 2;                        4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) влязъл в сила административен акт, из-                         даден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда                         и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие или станови-                         ще на компетентния орган по околна среда.                      (2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) В случаите по чл. 55, ал. 6 заявлението се                   подава до компетентния орган по чл. 55, ал. 1.                       (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Заявленията за учредяване пра-                   во на строеж се разглеждат по реда на тяхното постъпване.                       (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Органът по чл. 55, ал. 1 се про-                   изнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му,                   като учредява право на строеж върху горската територия или постановява                   отказ.                       (5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) В случаите по чл. 55, ал. 6, когато за-                   явлението е за поземлен имот в горска територия - държавна собственост,                   компетентният орган по чл. 55, ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасяне по него слу-                   жебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или                   държавно ловно стопанство.                       (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) За учредяване право на строеж                   върху поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, се за-                   плаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2. За учредяване право на                   строеж върху поземлени имоти в горски територии - общинска собственост,                   се заплаща цена, определена с наредба на общинския съвет.                      (7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Цената за учреденото вещно                   право на строеж се посочва в акта за учредяването му и се заплаща в триме-                   сечен срок от влизането в сила на акта.                                                                141","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (8) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 13 от 2017                   г.) Актовете по ал. 4 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Адми-                   нистративнопроцесуалния кодекс.                      (9) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Въз основа на влезлия                   в сила акт за учредяване правото на строеж и извършеното плащане по ал.                   7 се сключва договор между заявителя и изпълнителния директор на Из-                   пълнителната агенция по горите, съответно кмета на общината. Договорът                   се вписва от заявителя в службата по вписванията по местонахождение на                   имота, а копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална                   дирекция по горите.                      Чл. 57. (1) Правата на лицето, в полза на което е учредено правото на стро-                   еж, се погасяват:                         1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) в случай на неплащане на дължимата                         цена в срока по чл. 56, ал. 7;                         2. ако правото не се упражни в продължение на 5 години.                       (2) Средствата от учреденото право на строеж постъпват:                         1. в съответното държавно предприятие по чл. 163 - за горските терито-                         рии - държавна собственост;                          2. в съответната община - за горските територии - общинска собстве-                         ност.                      (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Определената по реда на чл. 86, ал. 3                   стойност  на  дървесината  от  горските  територии  -  държавна  собственост,                   върху които е учредено право на строеж, постъпва в приход на съответното                   държавно предприятие по чл. 163.                       (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) В случай на погасяване на пра-                   вата по ал. 1 лицето, в чиято полза е учредено правото на строеж, е длъжно                   да премахне за своя сметка изградените в имота постройки и съоръжения,                   както и да извърши възстановяване на терена, освен ако не е уговорено дру-                   го в акта за учредяването.                      Чл. 58. (1) За изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3 за осъществяване                   на дейността на структури на Изпълнителната агенция по горите, държав-                   ни горски стопанства, държавни ловни стопанства и учебно-опитни горски                   стопанства  се  издава  писмено  разрешение  от  министъра  на  земеделието                   и храните или оправомощено от него длъжностно лице - за горски терито-                   рии, държавна собственост.                      (2) За изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3 за осъществяване на дей-                   ността на съответната община се издава решение на общинския съвет - за                   горски територии, общинска собственост.                     Чл. 59. (1) Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии,                   които не са държавна и общинска собственост, се учредява в нотариална                   форма.                                                                 142","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            (2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Не е необходимо учредяване право на                   строеж за изграждане на обектите по чл. 54, ал. 1 в случаите, когато строи-                   телството се извършва от собственика на територията или от горско сдру-                   жение по чл. 183, в което собствеността на отделните собственици е възста-                   новена в идеални части. Изграждането на такива обекти се допуска след                   издаване на разрешение за строеж.                      Чл. 60. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Дървесината от поземлените имоти                   в горските територии - държавна и общинска собственост, върху които е уч-                   редено възмездно право на строеж, е собственост на заявителя.                      (2) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 1 се организира от                   заявителя по реда на този закон за негова сметка.                      (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Добивът и разпореждането с дървесината                   от обектите по чл. 59, ал. 2 се извършват след издаване на разрешение за                   строеж.                      (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) В едногодишен срок след из-                   тичане на срока, за който е учредено правото на строеж, лицето, в полза на                   което е учредено, е длъжно да премахне за своя сметка постройките и съ-                   оръженията, както и да извърши възстановяване на терена, освен ако не                   е уговорено друго в акта за учредяването му.                      (5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Дървесината от поземлени имоти в гор-                   ски територии, върху които е учредено безвъзмездно право на строеж по чл.                   55, ал. 2, е собственост на:                         1. съответното държавно предприятие - за поземлени имоти - държав-                         на собственост, които се управляват от държавните предприятия по чл.                         163;                         2. съответната община - за поземлени имоти - общинска собственост.                       (6) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Добивът и разпореждането с дървесината                   по ал. 5 се организират от съответното държавно предприятие или община.                     Чл. 61. (1) Сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да                   се учреди за изграждане и/или обслужване на:                         1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) надземни                         и  подземни  проводи  за  хидротехнически  съоръжения,  водопроводи                         и канализации с диаметър под 1500 мм, включително на прилежащи-                         те към тях хидротехнически съоръжения (шахти) с площ до 15 кв. м,                         както и въздушни и подземни електропроводи, кабели и други довеж-                         дащи и отвеждащи проводи на техническата инфраструктура;                          2. телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии;                         3. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) лифтове и влекове - за срок до 30 години;                         4. обхвата на съоръжения от ветрогенераторни и фотоволтаични паркове.                      (2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Сервитут върху поземлени имоти в гор-                   ски територии може да се учреди за обслужване на надземни и подземни                                                                143","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                         проводи  за  хидротехнически  съоръжения,  водопроводи  и  канализации                   с диаметър над 1500 мм, нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, неф-                   топродуктопроводи, надземни и подземни хидротехнически съоръжения за                   производство на електрическа енергия.                      (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Сервитут върху поземлени                   имоти в горски територии се учредява безсрочно или за определен срок:                         1. от Министерския съвет - за поземлени имоти в горски територии -                         публична държавна собственост;                          2. от министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в гор-                         ски територии - частна държавна собственост:                           а) за въздушни електропроводи над 20 kV;                            б) за лифтове и влекове;                            в) за обектите по ал. 1, т. 4;                          3. от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите                        - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собстве-                         ност, извън тези по т. 1 и 2;                         4.  от  кмета  на  общината  след  решение  на  общинския  съвет  -  за  по-                         землени имоти в горски територии - общинска собственост;                         5. от собственика - за останалите поземлени имоти в горски територии.                      Чл. 62. (1) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски те-                   ритории инвеститорът прави искане за предварително съгласуване пред:                          1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) министъра на земеделието и храните                        -  за  поземлените  имоти  в  горските  територии  -  публична  държавна                         собственост, както и за обектите по чл. 61, ал. 3, т. 2;                         2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) изпълнителния директор на Изпълни-                         телната агенция по горите - за поземлените имоти в горски територии                        - частна държавна собственост, по чл. 61, ал. 3, т. 3;                         3. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - об-                         щинска собственост;                        4. собственика - за останалите поземлени имоти в горски територии.                       (2) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски терито-                   рии, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, искането                   за предварително съгласуване се прави от съответните министри и ръково-                   дители на ведомства.                       (3)  Искането  за  предварително  съгласуване  за  учредяване  на  серви-                   тут върху поземлени имоти в горските територии - държавна и общинска                   собственост, се придружава от следните документи:                          1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) скица на                         имота или извадка за група поземлени имоти от кадастралната карта                         или от картата на възстановената собственост, извадка от кадастрал-                                                               144","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               ния регистър на недвижимите имоти или от картата на възстановената                         собственост с данни за имотите и партиди за тях;                          2.  задание  за  изработване  на  подробен  устройствен  план,  изготвено                         в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията;                          3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) становище от съответната регионална                         дирекция по горите, издадено въз основа на документите по т. 1 и 2.                      (4) В едномесечен срок от постъпване на искането лицата по ал. 1 се про-                   изнасят по него. Решението на лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се съобщава по реда                   на Административнопроцесуалния кодекс и може да се обжалва при усло-                   вията и по реда, определени в него.                      (5) Когато искането е за поземлен имот в горска територия - държавна                   собственост, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасяне по него служебно                   изисква  становище  от  съответното  държавно  горско  стопанство  или  дър-                   жавно ловно стопанство.                      (6) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Не се изисква предварително съгласуване                   за учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии за:                         1. национални обекти и общински обекти от първостепенно значение                         по смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устрой-                         ство на територията;                          2. обекти на техническата инфраструктура на територията на повече                         от  една  община  или  една  област,  когато  няма  друга  техническа  въз-                         можност или когато друго техническо решение е явно икономически                         нецелесъобразно.                     Чл. 63. (1) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски те-                   ритории се подава заявление по образец до:                          1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) министъра на земеделието и храните - за                         поземлени  имоти  в  горски  територии  -  публична  държавна  собстве-                         ност, както и за обектите по чл. 61, ал. 3, т. 2;                          2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за                         поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост,                         извън посочените в т. 1;                          3. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - об-                         щинска собственост;                        4. собственика - за горската територия, частна собственост.                       (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:                         1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) скица на имота                         от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост,                         извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти или от кар-                         тата на възстановената собственост с данни за имотите и партиди за                         тях или комбинирана скица, съдържаща същите данни;                          2.  одобрен  подробен  устройствен  план  и  удостоверение,  че  актът  за                                                               145","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одо-                         брил;                          3. документ за определяне на цената за сервитута;                        4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) влязъл в сила административен акт, из-                         даден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда                         и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие или станови-                         ще на компетентния орган по околна среда.                       (3) Когато за изграждането на обект или съоръжение в горски територии                   е необходимо учредяване право на строеж и сервитут, заявленията се раз-                   глеждат едновременно.                      (4) Органът по ал. 1, т. 1 - 3 се произнася по заявлението в едномесечен                   срок от датата на постъпването му, като учредява сервитут или постановява                   отказ. Когато искането е за поземлени имоти в горски територии - държавна                   собственост, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасяне по него служебно                   изисква  становище  от  съответното  държавно  горско  стопанство  или  дър-                   жавно ловно стопанство.                       (5) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии                  - държавна и общинска собственост, се заплаща цена, определена с наред-                   бата по чл. 86, ал. 2. Цената за учредяване на сервитута се посочва в акта за                   учредяването му.                       (6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Актовете по ал. 4 се съобщават и могат да                   се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.                       (7) Цената по ал. 5 се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на                   акта за учредяване на сервитут. В случай че цената не бъде заплатена в оп-                   ределения срок, правата на лицето, в чиято полза е учреден сервитутът, се                   погасяват.                       (8) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване на сервитут и извър-                   шеното плащане на дължимата цена се сключва договор между заявителя                   и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, съответ-                   но кмета на общината. Договорът се вписва от лицето, в чиято полза е уч-                   реден сервитутът, в службата по вписванията по местонахождение на имота                   и копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирек-                   ция по горите.                      (9) Цената за учредения сервитут постъпва:                          1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) в бюджета на Изпълнителната агенция                         по горите - за горските територии - държавна собственост;                          2. в съответната община - за горските територии - общинска собстве-                         ност.                      (10) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Определената по реда на чл. 86, ал. 3                   и 4 стойност на дървесината от горските територии - държавна собственост,                   върху които е учреден сервитут или такъв възниква по силата на специални                   закони, постъпва в приход на съответното държавно предприятие по чл. 163.                                                               146","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            (11) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Учредяването на сервиту-                   ти върху поземлени имоти - горски територии, които са предоставени за                   нуждите  на  националната  сигурност  и  отбраната  на  страната,  се  извърш-                   ва след разрешение от ръководителя на съответното ведомство, на което са                   предоставени. Разрешението се изисква от заявителя и се прилага към до-                   кументите по ал. 2.                      Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За сервитутите, които възникват по                   силата на специални закони в горските територии, се прилагат разпоредби-                   те на съответните закони.                      (2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Приемането на подробен устройствен                   план за сервитутите по ал. 1 се разрешава след уведомяване на лицата по чл.                   62, ал. 1.                      (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Алинея 2 не се прилага за обекти с на-                   ционално  значение  или  общински  обекти  от  първостепенно  значение  по                   смисъла на Закона за устройство на територията.                      (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Определянето на обез-                   щетението за сервитута по ал. 1 се извършва по реда на наредбата по чл. 86,                   ал. 2.                     Чл. 65. (1) Сервитутът върху поземлени имоти в горски територии, които                   не са държавна или общинска собственост, се учредява от собственика в но-                   тариална форма.                      (2) Начинът на плащане за учредяване на сервитут в имот - собственост                   на физическо или юридическо лице, се определя в договора по ал. 1.                      Чл. 66. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Когато собственикът на обектите по                   чл. 61, ал. 1 и 2 и на горската територия, върху която са разположени - частна                   собственост, е едно и също лице, не се учредява сервитут за изграждане и/                   или обслужване на обектите.                      Чл. 67. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Титулярят на сервитута е длъжен за                   своя  сметка  да  поддържа  територията,  върху  която  е  учреден  сервитутът,                   в състояние, което да гарантира безопасната експлоатация на обекта по чл.                   61, ал. 1 и 2.                     Чл. 68. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Собствеността върху дървесината от                   поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост,                   върху които са учредени сервитути или такива възникват по силата на спе-                   циални закони, е на титуляря на сервитута, като добивът и разпореждането                   с дървесината се организира от него и за негова сметка по реда на този закон.                     Чл. 69. (1) Право на ползване върху поземлени имоти в горски територии                   може да се учреди:                         1. за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на под-                         земни богатства по реда на Закона за подземните богатства - за срока                         на разрешението, издадено по реда на Закона за подземните богатства;                          2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) на държавни органи, извършващи дей-                                                               147","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               ности по контрол и опазване на околната среда - когато това е свързано                         с дейността им, както и на училища, научни институти и юридически                         лица, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свър-                         зани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на го-                         рите - безсрочно;                         3. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) за извършване на теренни проучвания                         и консервация на археологически ценности - за срок не по-дълъг от                         три години.                      (2) Право на ползване върху поземлени имоти в горски територии се уч-                   редява:                         1. от Министерския съвет - в случаите по ал. 1, т. 2 и 3, за поземлени                         имоти в горски територии - държавна собственост;                          2. от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите                        - в случаите по ал. 1, т. 1, за поземлени имоти в горски територии - дър-                         жавна собственост;                          3.  от  кмета  на  общината  след  решение  на  общинския  съвет  -  за  по-                         землени имоти в горски територии - общинска собственост;                        4. от собственика - за горската територия, частна собственост.                       (3) Извън случаите по ал. 1 и 2 право на ползване върху поземлени имоти                   в горски територии може да се учреди за устройване на постоянни пчелини                   по смисъла на Закона за пчеларството от:                          1. директора на държавното предприятие по чл. 163 или оправомощено                         от него длъжностно лице - за поземлени имоти в горски територии -                         държавна собственост, предоставени за управление на предприятието;                          2. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - об-                         щинска собственост;                         3. собственика - за горската територия, негова собственост.                      Чл. 70. (1) За учредяване право на ползване върху поземлени имоти в гор-                   ски територии се подава заявление по образец до:                          1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) министъра на земеделието и храните -                         в случаите по чл. 69, ал. 1, т. 2 и 3;                         2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за                         извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни                         богатства по реда на Закона за подземните богатства;                          3. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - об-                         щинска собственост;                         4. собственика - за горската територия, частна собственост.                      (2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Когато заявлението по ал. 1 е за горски                   територии - държавна или общинска собственост, към него се прилага ски-                   ца на имота или скица-проект с координатите на точките, определящи гра-                                                                148","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         ниците на поземления имот от кадастралната карта или от картата на въз-                   становената собственост, съгласувана от съответната регионална дирекция                   по горите, и оценка на имота, а когато правото на ползване се учредява за                   извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни бо-                   гатства по реда на Закона за подземните богатства, и:                         1. разрешение за търсене и/или проучване, издадено по реда на Закона                         за подземните богатства;                         2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) влязъл в сила административен акт, из-                         даден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда                         и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие или станови-                         ще на компетентния орган по околна среда;                         3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) изготвен и одобрен проект за рекулти-                         вация в съответствие с нормативно установените изисквания за рекул-                         тивация на нарушени терени - когато дейността, за която се учредява                         правото на ползване, е свързана с отнемане на повърхностния почвен                         слой;                        4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) безусловна неотменяема банкова гаран-                         ция за изпълнение на проекта по т. 3 в размер на общата стойност на                         рекултивацията и базисната цена на имота, върху който се учредява                         правото на ползване, определена по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2,                         издадена в полза на собственика или на съответното държавно пред-                         приятие по чл. 163, когато дейността, за която се учредява правото на                         ползване, е свързана с отнемане на повърхностния почвен слой; гаран-                         цията се освобождава в едномесечен срок след приемане на рекулти-                         вацията.                       (3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Органът по чл. 69, ал. 2, т. 1 - 3 се произна-                   ся по заявлението, като учредява право на ползване или постановява отказ.                   Когато искането е за извършване на дейности, свързани с търсене и проуч-                   ване на подземни богатства, или за извършване на теренни проучвания на                   археологически ценности, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасянето по                   него  служебно  изисква  становище  от  съответното  държавно  горско  пред-                   приятие или държавно ловно стопанство.                      (4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Актовете по ал. 3 се съобщават и могат да                   се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.                      (5) За учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски те-                   ритории за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пче-                   ларството собственикът на пчелина подава заявление до лицата по чл. 69,                   ал. 3. Към заявлението се прилагат доказателства, че заявителят е вписан                   в регистъра по чл. 8 от Закона за пчеларството и е собственик на постоянен                   пчелин с над 10 пчелни семейства.                      (6) За настаняване или преместване на временен пчелин по смисъла на                   Закона за пчеларството не се учредява право на ползване върху поземлени                   имоти в горски територии по реда на ал. 5, а се издава разрешение от лицата                                                                149","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                         по чл. 69, ал. 3.                       (7) Актът за учредяване право на ползване по ал. 5 и разрешението по ал.                   6 се издават в деня на подаване на заявлението.                     Чл. 71. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За учредяване право на ползване                   върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собстве-                   ност, за извършване на дейности по чл. 69, ал. 1, т. 1, се заплаща цена, опре-                   делена с наредбата по чл. 86, ал. 2.                       (2) Учредяването на право на ползване върху поземлени имоти в горски                   територии - държавна и общинска собственост, в полза на училища, научни                   институти и юридически лица, които провеждат обучение или извършват                   научна  дейност,  свързани  с  управлението,  стопанисването,  устройството                   и опазването на горите, както и за извършване на теренни проучвания на                   археологически ценности, се извършва безвъзмездно.                       (3) Цената по ал. 1 се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на                   акта за учредяване право на ползване. В случай че цената не бъде заплатена                   в определения срок, правата на лицето, в чиято полза е учредено правото на                   ползване, се погасяват.                      (4) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване право на ползване,                   а в случаите по ал. 1 - и след извършено плащане, изпълнителният дирек-                   тор на Изпълнителната агенция по горите, съответно кметът на общината,                   сключва договор със заявителя. Договорът се вписва от лицето, в чиято пол-                   за е учредено правото на ползване, в службата по вписванията по местона-                   хождението на имота и копие от вписания договор се изпраща в съответна-                   та регионална дирекция по горите.                       (5) Цената за учреденото право на ползване постъпва:                         1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) в бюджета на Изпълнителната агенция                         по горите - за горските територии - държавна собственост;                          2. в съответната община - за горските територии - общинска собстве-                         ност.                       (6) Правото на ползване за поземлени имоти в горски територии, които                   не са държавна или общинска собственост, се учредява от собственика в но-                   тариална форма, с изключение на случаите по чл. 69, ал. 1, т. 3.                       (7) Учредяването на право на ползване върху поземлени имоти в горски                   територии по чл. 69, ал. 3, както и издаването на разрешение по чл. 70, ал.                   6 е безвъзмездно.                     Чл. 72. (1) Дървесината от поземлени имоти в горски територии - държав-                   на или общинска собственост, върху които е учредено право на ползване,                   е собственост на титуляря на правото на ползване.                      (2) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 1 се организират от                   титуляря на правото на ползване по реда на този закон за негова сметка.                       (3) След изтичане на срока, за който е учредено правото на ползване по                                                                150","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         чл. 69, ал. 1, т. 1 и 3, титулярят на правото на ползване е длъжен да извърши                   рекултивация на терена. Рекултивацията се извършва за негова сметка в ед-                   ногодишен срок от погасяване правото на ползване. Рекултивацията се из-                   вършва при условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи.                                                           Раздел V.                                         Промяна на предназначението                      Чл. 73. (1) Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски                   територии се допуска за:                         1. площадки за изграждане на транспортни съоръжения (пристанища,                         летища, жп гари, автогари), промишлени предприятия и ферми за от-                         глеждане на животни, риба и други водни животни, добив на подзем-                         ни богатства, гробищни паркове, депа за отпадъци, насипища и хвос-                         тохранилища, електроцентрали, язовири, пречиствателни станции за                         питейни или отпадъчни води и други хидротехнически съоръжения,                         както  и  на  площадкови  енергийни  обекти  по  смисъла  на  Закона  за                         енергетиката;                         2. трасета на линейни обекти, разположени върху повърхността на те-                         рена - пътища и железопътни линии, включително съоръженията към                         тях, водни канали;                         3.  създаване  на  нови  или  разширяване  строителните  граници  на  съ-                         ществуващи  урбанизирани  територии  в  случаите,  когато  има  дейст-                         ващи  общи  устройствени  планове  на  общините  или  за  части  от  тях,                         в които се намират имотите;                        4.създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имо-                         ти, за които има влязъл в сила:                            а) подробен устройствен план - за реализиране на проекти за пре-                            доставяне на социални услуги - резидентен тип, и социални услуги                           от специализираните институции;                            б) общ устройствен план - в останалите случаи;                         5. национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост,                         обекти, свързани с националната сигурност и отбраната на страната,                         с опазването на околната среда, за изграждането на които има реше-                         ние на Министерския съвет, както и общински обекти от първостепен-                         но значение по смисъла на Закона за устройство на територията;                          6. изграждане на стълбове за лифтове и влекове, както и на основи на                         съоръжения от ветрогенераторни и фотоволтаични паркове;                         7. изграждане на ски писти.                       (2)  Забранява  се  промяна  на  предназначението  на  поземлени  имоти                   в горски територии за срок 20 години след опожаряването им. Забраната не                   се прилага, когато промяната на предназначението е свързана със:                                                                151","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               1. отбраната или сигурността на страната;                          2. изпълнението на инвестиционни проекти, одобрени с решение на                         Министерския съвет;                         3. изпълнение на инвестиционни проекти за нужди на общината, одо-                         брени с решение на общинския съвет.                       (3)  Приходите  от  промяна  на  предназначението  на  поземлени  имоти                   в горски територии постъпват в бюджета на Министерството на земеделие-                   то и храните и се разходват само за залесяване и строителство и поддръжка                   на горски пътища.                      (4) Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски терито-                   рии по ал. 1, т. 3 и т. 4, буква „б“ се извършва, след като заявителят е придо-                   бил правото на собственост върху имота.                       (5)  Поземлени  имоти  в  горски  територии  се  смятат  с  променено  пред-                   назначение  от  датата  на  влизане  в  сила  на  подробен  устройствен  план,                   предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от                   първостепенно значение по смисъла на Закона за държавната собственост                   и Закона за устройство на територията, които стават публична държавна                   или общинска собственост.                       (6) Не се допуска промяна на предназначението на горски територии за ски                   писти и стълбове за лифтове и влекове, когато изграждането им не е предви-                   дено в приетите областни планове за развитие на горските територии.                      (7) За срок до 30 години не се допуска промяна на функционалното пред-                   назначение на обекти, изградени върху поземлени имоти, чието предназна-                   чение е променено по реда на ал. 1, т. 4, буква „а“.                      (8)  Не  се  допуска  промяна  на  предназначението  на  поземлени  имоти                   в горски територии в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизирани-                   те територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за                   устройството на Черноморското крайбрежие, в които съгласно становище                   на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъж-                   ностно лице попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия                   закон.                     Чл. 74. (1) Промяната на предназначението на поземлени имоти в горски                   територии - публична държавна собственост, се извършва с решение на Ми-                   нистерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.                   Промяната на предназначението на горски територии - публична държавна                   собственост, се извършва само за строителство на обекти, които са държав-                   на или общинска собственост.                     Чл. 75. (1) За промяна на предназначението на поземлени имоти в горски                   територии собственикът или инвеститорът прави искане за предварително                   съгласуване пред:                         1. министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в горски                         територии - публична държавна собственост;                                                                152","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               2. съответната комисия по чл. 74, ал. 2 - за поземлени имоти в горски                         територии извън посочените в т. 1.                       (2) Искането за предварително съгласуване за промяна на предназначе-                   нието на поземлени имоти в горски територии се придружава от следните                   документи:                       1. скица на имота или скица-проект от кадастралната карта или от карта-                   та на възстановената собственост, съгласувана от съответната регионална                   дирекция по горите по местонахождение на имота;                       2. одобрено задание за изработване на подробен устройствен план, изгот-                   вено в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията;                      3. решение на общинския съвет - за поземлени имоти в горски територии                  - собственост на общините;                       4. становище на министъра на околната среда и водите или оправомоще-                   но от него длъжностно лице - за имотите по чл. 17а от Закона за устройство-                   то на Черноморското крайбрежие;                       (3) В едномесечен срок от постъпване на искането органът по ал. 1 се про-                   изнася по него. Когато искането е за поземлени имоти в горски територии                  - държавна собственост, органът по ал. 1 преди произнасянето по него слу-                   жебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или                   държавно ловно стопанство. Органът по ал. 1 незабавно прекратява произ-                   водството, ако съгласно становището по ал. 2, т. 4 в поземления имот попа-                   дат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от Закона за устройството на                   Черноморското крайбрежие. Решението се съобщава и може да се обжалва                   по реда на Административнопроцесуалния кодекс.                      (4) Одобряването на подробен устройствен план по реда на Закона за ус-                   тройство на територията се извършва след предварително съгласуване про-                   мяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии.                      Чл. 76. Не се изисква предварително съгласуване за промяна на предназ-                   начението на поземлени имоти в горски територии в случаите по чл. 73, ал.                   1, т. 3, 4 и 5.                      Чл. 77. (1) За промяна на предназначението на поземлени имоти в горски                   територии собственикът или инвеститорът подава заявление по образец до                   органа, издал решението за предварително съгласуване, комплектувано със                   следните документи:                          1. документ за собственост - за поземлени имоти в горски територии,                         които не са държавна собственост, а когато заявлението е подадено от                         инвеститор - и писмено съгласие на собственика;                          2. скица на имота от кадастралната карта или от картата на възстанове-                         ната собственост, съгласувана от съответната регионална дирекция по                         горите по местонахождение на имота;                          3. одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одо-                         бряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;                                                               153","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                              4. оценка на имота по наредбата по чл. 86, ал. 2;                          5. влезли в сила административни актове, издадени по реда на глава                         шеста от Закона за опазване на околната среда или по реда на Закона                         за биологичното разнообразие, или становище на компетентния орган                         по околна среда по двата закона;                       (2) Органът по чл. 75, ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен                   срок от датата на постъпването му, като издава решение за промяна на пред-                   назначението на поземления имот или постановява отказ.                       (3) Решението по ал. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Ад-                   министративнопроцесуалния кодекс.                     Чл. 78. (1) За промяна на предназначението на поземлени имоти в горски                   територии се заплаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2.                       (2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Цената за промяна на предназначението                   се заплаща в тримесечен срок от съобщаването на акта за промяна на пред-                   назначението.                       (3) Правата на лицата, в полза на които е постановена промяна на пред-                   назначението, се погасяват, когато:                          1. цената за промяна на предназначението не бъде заплатена в срока                         по ал. 2;                         2. в тригодишен срок от влизане в сила на разрешението за строеж на                         обекта, за който е променено предназначението, не е започнало стро-                         ителството му, а за обектите на техническата инфраструктура - в чети-                         ригодишен срок, но не повече от 10 години от влизане в сила на акта за                         промяна на предназначението.                       (4) Промяната на предназначението се извършва безвъзмездно в случаите:                         1. по чл. 73, ал. 1, т. 5 относно обектите, свързани с националната сигур-                         ност и отбраната на страната;                          2. на изграждане на обекти по чл. 73, ал. 5.                      (5) В 7-дневен срок от заплащането на цената за промяна на предназначе-                   нието Изпълнителната агенция по горите изпраща препис от акта за промя-                   на на предназначението на службата по геодезия, картография и кадастър                  - за отразяване в кадастралната карта и регистри, или на общинската служба                   по земеделие - за отразяване в картата на възстановената собственост.                       (6) В случаите по чл. 73, ал. 5 в 7-дневен срок от влизането в сила на под-                   робния устройствен план органът, одобрил плана, изпраща копие от него                   в службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на                   имотите - за отразяване в кадастралната карта и регистри, съответно в об-                   щинската служба по земеделие - за отразяване в картата на възстановената                   собственост.                      (7)  В  случай  на  погасяване  на  правата  по  ал.  3  лицето,  в  чиято  полза                   е постановена промяна на предназначението, е длъжно да премахне за своя                                                                154","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         сметка изградените в имота постройки и съоръжения, както и да извърши                   възстановяване на терена, освен ако не е уговорено друго в акта за промяна                   на предназначението.                     Чл. 86. (1) При промяна на предназначението на поземлени имоти в гор-                   ски територии, уедряване, разпореждане и учредяване на ограничени вещ-                   ни права върху горски територии - държавна и общинска собственост, както                   и в случаи, за които това е предвидено в нормативен акт, се изготвя оценка                   на имота.                      (2) Оценките се изготвят от правоспособни независими оценители, реги-                   стрирани по Закона за независимите оценители, като условията и редът за                   извършване на оценка се определят с наредба на Министерския съвет.                      (3) При изготвяне на оценки за учредяване на ограничени вещни права                   върху горски територии - държавна и общинска собственост, в оценката се                   включва и стойността на дървесината.                      (4) Разпоредбата на ал. 3 се прилага и при изготвяне на оценки за опреде-                   ляне на обезщетението за сервитути, които възникват в горските територии                   по силата на специални закони.                      (5)  При  промяна  на  предназначението,  учредяване  или  възникване  на                   сервитути, както и при учредяване на ограничени вещни права върху гори                  - държавна и общинска собственост, се заплаща цена за компенсационно за-                   лесяване, определяна ежегодно със заповед на министъра на земеделието                   и храните.                                                      Глава четвърта.                               СТОПАНИСВАНЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ                                                         Раздел I.                                                    Стопанисване                     Чл. 87. Стопанисването на горските територии обхваща дейностите по за-                   лесяване, защита срещу ерозия и порои и провеждане на сечи в горите.                      Чл. 88. (1) Горите се стопанисват като високостеблени, издънкови за пре-                   връщане в семенни и нискостеблени.                       (2) Високостеблените гори се стопанисват по начин, запазващ семенния                   им произход.                      (3) Издънковите за превръщане в семенни гори се стопанисват по начин,                   осигуряващ превръщането им в семенни.                       (4) Нискостеблените гори се стопанисват по начин, осигуряващ издънко-                   вото им възобновяване.                       (5) Не се стопанисват като гора:                         1. плантации за коледни елхи и зеленина;                          2. плантации от дървесни или храстови видове, създадени с цел уско-                                                               155","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               рено производство на биомаса;                          3. насаждения за производство на плодове;                        4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) плантации от бързорастящи горскодър-                         весни  видове,  създадени  върху  земеделски  земи  или  урбанизирани                         територии, с кратък срок на отглеждане с цел производство на специ-                         ална дървесина; срокът за отглеждане на горскодървесните видове се                         определя с наредбата по чл. 18, ал. 1.                                                            Раздел II.                            Залесяване и защита на горските територии срещу                                                   ерозия и порои                     Чл. 89. Залесяването обхваща дейностите по създаване на гори:                          1. събиране, добив и производство на горски репродуктивни материа-                         ли;                         2.  подготовка  на  почвата  и  засаждане/засяване  на  горски  репродук-                         тивни материали и ограждане;                          3. попълване, отглеждане, инвентаризация на културите;                        4. подпомагане на естественото възобновяване.                     Чл. 90. (1) Защитата на горските територии срещу ерозия и порои обхваща                   дейностите, свързани с предпазване изнасянето на фини фракции от застра-                   шената почва, за поддържане на почвеното плодородие, чрез ограничаване                   или намаляване на повърхностния воден отток, предпазване на най-горния                   слой от ветрова ерозия и осигуряване на възможност за развитие на расти-                   телност, включително чрез създаване на технически съоръжения.                      (2) Защитата на горските територии срещу ерозия и порои, както и стро-                   ежът на укрепителни съоръжения се извършват при условията и по реда на                   наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 4.                     Чл. 91. (1) Залесяването и защитата на горските територии срещу ерозия                   и порои се извършват в съответствие с утвърдените горскостопански плано-                   ве и програми.                      (2) Залесяването се извършва въз основа на технологични планове за за-                   лесяване. Технологичните планове за залесяване се изготвят по реда на на-                   редбата по чл. 95, ал. 2, т. 1.                      (3) Когато в резултат на бедствия, пожари и каламитети е необходимо за-                   лесяване на горската територия, което не е предвидено в утвърдения гор-                   скостопански план или програма, то се извършва само въз основа на техно-                   логичен план за залесяване.                                                                      156","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                                            Глава пета.                               ПОЛЗВАНЕ НА ДЪРВЕСИНА И НЕДЪРВЕСНИ                                                ГОРСКИ ПРОДУКТИ                                                         Раздел I.                                              Ползване на дървесина                       Чл. 111. (1) Ползването на дървесина от горските територии представлява                   добивът на дървесина и/или разпореждането с нея.                       (2) Добивът на дървесина от горските територии се извършва от търгов-                   ци, регистрирани в публичния регистър по чл. 241, ал. 1, с изключение на                   случаите, когато:                          1. добивът се извършва самостоятелно от физически лица в собствени-                         те им гори;                         2.  добивът  се  извършва  от  физически  лица,  закупили  стояща  дърве-                         сина на корен за лична употреба от държавни или общински гори без                         право на продажба.                      (3) Физическите лица по ал. 2, т. 2 закупуват дървесината от горските те-                   ритории, собственост на общината, в която е постоянният им адрес, а когато                   това е невъзможно - от горските територии, държавна собственост.                      (4) Количеството дървесина, което може да се добива по реда на ал. 2, т.                   2, се определя:                          1. с решение на общинския съвет - за горските територии - общинска                         собственост;                          2. от директора на съответното държавно предприятие по чл. 163 за                         всяко териториално поделение по предложение на директорите на съ-                         ответните държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства                        - за горските територии - държавна собственост;                          3. от директора на учебно-опитните горски стопанства - за горските те-                         ритории, предоставени им за управление.                                                           Раздел II.                                  Ползване на недървесни горски продукти                      Чл. 117. (1) Ползването на недървесни горски продукти е добивът на смо-                   ла, борина, сено, кори, лико, семена, гъби, лечебни и ароматни растения                   или части от тях, лишеи и мъхове, горски плодове, зеленина, коледни елхи,                   листников фураж, улов на животни, които не са дивеч, както и разпорежда-                   нето с тях.                      (2) Ползване на недървесни горски продукти, когато представлява сто-                   панска дейност, се извършва само ако това е предвидено в утвърден горско-                   стопански план.                                                                  157","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                           Чл. 118. Ползването на лечебни растения се урежда по реда на Закона за                   лечебните растения.                                                           Раздел III.                                           Паша в горските територии                      Чл. 123. (1) Пашата на селскостопански животни в горските територии -                   държавна и общинска собственост, се извършва след заплащане на цена за                   календарната година, определена:                         1. със заповед на министъра на земеделието и храните или на оправо-                         мощени от него длъжностни лица - за горските територии - държавна                         собственост;                         2. с решение на общинския съвет - за горските територии - общинска                         собственост.                       (2) За заплатената по ал. 1 цена на лицето се издава документ, в който се                   посочват видът и броят на животните.                       (3) Пашата на селскостопански животни в горските територии - собстве-                   ност на физически и юридически лица, се извършва след писмено съгласие                   на собственика.                     Чл. 124. Забранява се:                          1. пашата в горски територии на селскостопански животни без пастир;                         2. пашата в поройните и ерозираните горски територии, дендрариуми-                         те, одобрените и регистрираните източници за производство на горски                         репродуктивни материали и в горските разсадници;                         3. пашата в горските култури и младите насаждения от семенен произ-                         ход и в издънковите насаждения, докато достигнат височина 3 м;                        4. пашата в горски територии, в които е започнало или е възможно ес-                         тественото им възобновяване;                          5. нощната паша в горските територии;                                                        Глава шеста.                                     ЗАЩИТА НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ                                                         Раздел I.                                                  Общи положения                      Чл. 128. Защитата на горските територии обхваща мерките за превенция                   и борба с болести, вредители, пожари и други абиотични въздействия.                                                                       158","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                                              Раздел II.                                  Защита на горските територии от болести                                           и вредители и други повреди                      Чл. 129. Защитата на горските територии от болести, вредители и други                   повреди осигурява създаването и отглеждането на здрави, устойчиви и ви-                   сокопродуктивни гори и включва: оценка на здравословното им състояние,                   прогноза за разпространение на вредителите, болестите и други повреди                   в горите, профилактични и карантинни мероприятия и провеждане на бор-                   бата с вредителите, болестите и други повреди.                     Чл. 130. Защитата на горските територии от болести, вредители и други                   повреди се извършва чрез:                          1. профилактични и карантинни мероприятия;                         2. провеждане на наблюдения, обследвания и сигнализация за поява-                         та, развитието и разпространението на причинителите на болести, на-                         секоми, плевели и други вредители;                         3. оценка и мониторинг на въздействието на абиотични и биотични                         фактори върху състоянието на горскодървесната растителност;                         4.  провеждане  на  растителнозащитни  мероприятия  и  борба  с  вреди-                         телите, включваща биологични, химични, физико-механични и инте-                         грирани методи и средства.                      Чл. 131. (1) Оценка на здравословното състояние на горите и на необходи-                   мостта от провеждане на защитни мероприятия в тях се извършва с прогно-                   за, изготвена от специализирани териториални звена към Изпълнителната                   агенция по горите - лесозащитни станции, и утвърдена от изпълнителния                   директор на Изпълнителната агенция по горите.                      (2) Изпълнителната агенция по горите, регионалните дирекции по гори-                   те и лесозащитните станции оказват безплатно методическо ръководство,                   консултират общините и другите собственици на гори, дават предписания                   и извършват контрол по защитата на горите от болести, вредители и други                   повреди.                       (3) Предписанията на органите по ал. 2 за защитата на горите от болести,                   вредители и други повреди са задължителни за държавните предприятия                   по чл. 163, общините, учебно-опитните горски стопанства и собствениците                   на горски територии.                      Чл. 132. Защитата на горските територии от болести и вредители и други                   повреди се организира и провежда при условия и по ред, определени с на-                   редба на министъра на земеделието и храните.                                                                         159","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                             Раздел III.                                  Защита на горските територии от пожари                      Чл. 136. (1) Мерките и мероприятията за защита на горските територии от                   пожари се планират за всяка горска териториална единица независимо от                   собствеността на територията и са задължителни за изпълнение.                      (2) Планирането на мерките и мероприятията за защита на горските те-                   ритории от пожари е за сметка на държавния бюджет.                      (3)  Изпълнението  и  поддържането  на  мерките  и  мероприятията  за  за-                   щита  на  горските  територии  от  пожари  се  организира  и  осъществява  от                   собствениците, съответно от лицата, на които територията е предоставена                   за управление, за тяхна сметка.                      (4) Условията и редът за проектиране на мерките и мероприятията за за-                   щита на горските територии от пожари се определят с наредбата по чл. 18,                   ал. 1.                     Чл. 137. (1) Ежегодно, по предложение на директора на регионалната ди-                   рекция по горите, областният управител със заповед определя пожароопа-                   сен сезон в горските територии за областта.                       (2) Заповедта по ал. 1 се оповестява публично на интернет страницата на                   съответната областна администрация, на регионалната дирекция по горите                   и на Изпълнителната агенция по горите.                       (3) По време на пожароопасния сезон се забранява паленето на открит                   огън и извършването на огневи работи на разстояние, по-малко от 100 м от                   границите на горските територии.                                                          Глава седма.                                                ДОСТЪП ДО ГОРИТЕ                      Чл. 144. (1) Достъпът до горските територии е свободен, на собствен риск,                   при спазване указанията на горската администрация и собственика на гор-                   ската територия, освен в случаите, предвидени в този закон.                     Чл. 145. В имотите в горските територии не може да се извършва огражда-                   не или други действия, които ограничават свободното придвижване на хора,                   диви животни и води, с изключение на имоти, за които това е предвидено                   в нормативен или административен акт.                     Чл. 146. (1) Директорът на регионалната дирекция по горите със заповед                   може временно, за срок до три месеца, да ограничи или да забрани достъпа                   до определена горска територия:                         1. с цел опазването и защитата на горските територии и дивеча;                          2. в интерес на здравето и безопасността на гражданите.                     Чл. 148. (1) Товарни превозни средства и пътни превозни средства с живо-                   тинска тяга могат да се движат в горските територии и по горските пътища                                                                160","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         само във връзка с изпълнение на горскостопански, селскостопански и лов-                   ностопански дейности.                      Чл. 150. (1) Организирани обществени или спортни мероприятия в гор-                   ските територии, както и в територии, които граничат с такива, могат да                   се провеждат след получаване на разрешение от директора на съответната                   регионална дирекция по горите.                      (2) Искането за издаване на разрешение се подава най-малко 14 дни пре-                   ди датата на мероприятието, като се посочат мястото на провеждане и очак-                   ваният брой участници и се приложи писмено съгласие на собственика или                   на лицето, управляващо територията.                      (3) Разрешението се издава в срок до 7 дни преди датата на провеждане на                   мероприятието и в него могат да бъдат определени допълнителни условия                   за провеждане на мероприятието, които са задължителни за организатора.                       (4) Организаторът на мероприятието по ал. 1 осигурява:                         1. пожарната безопасност на провежданото мероприятие;                          2.  почистването  на  територията  и  премахването  на  поставените  пре-                         местваеми обекти.                                                     Глава тринадесета.                                   ОПАЗВАНЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ                                                         Раздел I.                                                  Общи положения                      Чл.  187.  (1)  Опазването  на  горските  територии  обхваща  действията  по                   предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на закона.                      (2)  Действията  по  предотвратяване  на  нарушенията  се  организират  от                   собствениците на съответните горски територии за тяхна сметка.                      Чл. 188. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Предотвратяването и установяването                   на нарушения в горските територии се извършва от служители, назначени от:                          1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) държавните пред-                         приятия, държавните горски стопанства и държавните ловни стопан-                         ства - за горските територии - държавна собственост, предоставени за                         управление на съответните държавни предприятия по чл. 163, както                         и за териториите по чл. 187, ал. 3;                          2.  учебно-опитните  горски  стопанства  -  за  горските  територии,  пре-                         доставени им за управление;                          3.  общините  -  собственици  на  гори  -  за  горските  територии  -  тяхна                         собственост.                      (2) Опазването на горските територии - собственост на физически лица, на                   юридически лица или на техни обединения извън посочените в ал. 1, може да                   се извършва от лица, наети от собственика или въз основа на договор.                                                               161","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            (3) Кметовете на общини могат да назначават лица за предотвратяване                   и установяване на нарушения в горските територии, попадащи в землището                   на съответната община.                     Чл. 190. (1) Функциите по опазване на горските територии, независимо от                   тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование.                       (2) Лицата по ал. 1:                         1. опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания                         и увреждания;                          2.  следят  за  спазването  на  правилата  за  сеч  и  другите  ползвания  от                         горите,  опазването  на  съоръжения,  сгради,  гранични  и  други  знаци                         и обекти;                          3. проверяват всички документи за сеч, паша, лов и други ползвания                         от горите;                        4.  следят  за  спазването  на  противопожарните  правила,  а  при  пожар                         предприемат действия за неговото ограничаване и потушаване;                         5. следят за появата на болести, вредители и други повреди;                          6. опазват защитените видове животни и растения и следят за спазва-                         нето на режимите на защитените територии и защитените зони;                         7. сигнализират незабавно органите на Министерството на вътрешни-                         те работи при установяване на данни за извършване на престъпления,                         свързани с дейностите в горите, и съдействат за тяхното разкриване;                         8. дават предписания при констатиране на пропуски и нарушения;                          9. издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при                         констатиране на нарушения в горските територии;                         10. задържат вещите - предмет на нарушения, както и вещите, които са                         послужили за тяхното извършване;                         11. уведомяват незабавно органите по Закона за устройство на терито-                         рията за извършване на незаконно строителство в горските територии;                          12. спират превозни средства, които превозват дървесни и недървесни                         горски продукти, за проверка на техния произход.                       (3) При изпълнение на задълженията си лицата по ал. 1 се легитимират:                          1. със служебни карти - за служителите, назначени за опазване на гор-                         ските територии - държавна и общинска собственост;                          2. с удостоверения - за лицата, наети за опазване на горските терито-                         рии, извън посочените в т. 1.                      (4) Служебните карти и удостоверенията по ал. 3 се издават от съответна-                   та регионална дирекция по горите по образец, утвърден от изпълнителния                   директор на Изпълнителната агенция по горите.                      (5) Лицата, изпълняващи функции по опазване на горските територии,                                                                162","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         имат право да носят и употребяват за служебни цели служебно дълго и късо                   оръжие за охрана и лично късо нарезно оръжие.                       (6) При изпълнение на служебните си задължения служителите, назна-                   чени за опазване на горските територии - държавна или общинска собстве-                   ност, носят униформено облекло и отличителни знаци, които не могат да се                   преотстъпват.                                                  Глава четиринадесета.                                          БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ                      Чл.  214.  (1)  Физическите  и  юридическите  лица,  извършващи  дейности                   в горския сектор, могат да създават браншови организации въз основа на                   следните производствени принципи:                         1. бранш „Горско стопанство“ - обхваща дейностите по чл. 233 и 241;                          2.  бранш  „Дървопреработваща  и  мебелна  промишленост“  -  обхваща                         дейностите по първична и вторична преработка на дървесина.                       (2)  Браншовите  организации  в  горския  сектор  са  юридически  лица                   с  нестопанска  цел, които  се  учредяват,  регистрират,  управляват, преобра-                   зуват и прекратяват по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска                   цел и осъществяват дейност в обществена или в частна полза.                       (3) Браншовите организации извършват своята дейност при спазване на                   закона, въз основа на устава и в изпълнение на решенията на своите органи                   на управление.                       (4) Браншовата организация по ал. 1 не може да нарушава самостоятел-                   ността на своите членове или на друга браншова организация.                      (5) Наименованието на браншовата организация трябва да съдържа ясно                   означение,  че  представлява  обединение  на  лица  на  браншови  принцип,                   както и да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.                                                   Глава седемнадесета.                                   ОБЩЕСТВЕНИ ЕКОСИСТЕМНИ ПОЛЗИ                                           ОТ ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ                      Чл. 248. (1) Обществени екосистемни ползи от горските територии са ре-                   зултатите от специализираните дейности по управлението им.                      (2) Обществени екосистемни ползи от горските територии са:                          1. защита срещу ерозия на почвата от лавини и наводнения;                         2. обезпечаване на количеството и качеството на водата;                          3. поддържане на биологичното разнообразие;                        4. екраниране, поглъщане на шум и замърсители, поддържане на ми-                         кроклимат;                                                               163","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               5. осигуряване на условия за рекреация и туризъм;                          6. поддържане на традиционния ландшафт;                         7. защита на природното и културното наследство;                          8. защита на инфраструктурни обекти и съоръжения;                         9. забавяне и регулиране на въздействията от промените на климата.                      Чл. 249. (1) Обществените екосистемни ползи по чл. 248, ал. 2, когато бла-                   гоприятстват извършването на стопанска дейност, са възмездни.                      (2) В областните планове за развитие на горските територии се опреде-                   лят:                          1. конкретните горски територии и зоните извън тях, в които ползване-                         то на обществени екосистемни ползи е възмездно;                          2. видовете стопански дейности, за които се дължи плащане за общест-                         вени екосистемни ползи.                      (3) Лицата, които извършват стопанската дейност по ал. 1 в горските те-                   ритории и зони, определени в областния план за развитие на горските те-                   ритории, заплащат в общината, на чиято територия извършват дейността,                   обезщетение за съответните обществени екосистемни ползи.                      (4) Ежегодно до 30 април общината разпределя постъпилите средства от                   обезщетения между собствениците на горски територии, държавните гор-                   ски стопанства и държавните ловни стопанства.                                               Допълнителни разпоредби                       § 1. По смисъла на този закон:                         1. „Абиотични“ са въздействия, фактори и повреди, причинени от еле-                         менти на неживата природа - вятър, сняг, ниски и високи температури,                         пожари и други.                         2. „Архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма“ е пуб-                         лично достъпна инфраструктура за обслужване на отдиха и туризма                         без търговско предназначение, като кътове за отдих, беседки, заслони,                         пейки,  маси,  информационни  табла,  чешми,  дървени  огради,  скари,                         дървени мостчета, екопътеки, които не представляват строителство по                         смисъла на Закона за устройство на територията.                         3. „Биомаса“ е биологично разграждащи се продукти или части от про-                         дукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от горските тери-                         тории и свързаните с тях промишлености.                        4. „Биотични“ са фактори и въздействия, причинени от елементи на                         живата природа - флора, фауна и микота.                         5. „Висше лесовъдско образование“ е висше образование по специал-                         ност от професионално направление „Горско стопанство“ с придобита                                                                164","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               професионална  квалификация  „инженер  по  горско  стопанство“  или                        „магистър-инженер  по  горско  стопанство“  или  „магистър-инженер“                         по  специалностите  „Горско  стопанство“,  „Лесовъдство“,  „Лесоползва-                         не“, „Лесоустройство“, „Ловно стопанство“, „Селекция, семепроизвод-                         ство и горски култури“, „Защита на горите“, „Стопанисване на горите“,                        „Ловно и рибно стопанство“, „Лесоползване и икономика на горското                         стопанство“ в съответствие с изискванията на Закона за висшето обра-                         зование.                          6.  „Временен  склад“  е  терен,  утвърден  с  технологичния  план  за  сеч                         и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина                         преди транспортирането ѝ.                          7. „Възобновителна сеч“ е сеч, при която след изсичане на дървета се                         осигурява възобновяване на насаждението.                          8.  „Географска  култура  от  горски  дървесни  и  храстови  видове“  е  из-                         куствено създадено насаждение по определена схема с фиданки от раз-                         лични географски произходи на един и същ дървесен вид.                         9. „Гола сеч“ е възобновителна сеч, при която за период, не по-дълъг                         от една година, се отсичат всички дървета на зрялото насаждение на                         определена територия.                         10. „Голина“ е незалесена горска площ, подлежаща на залесяване.                          11. „Горска екосистема“ е съвкупността от организми от горската флора,                         фауна и микота заедно със свързаната с тях нежива материя, които си                         взаимодействат в рамките на определени пространствени граници.                          12. „Горска семепроизводствена база“ са всички одобрени и регистри-                         рани източници за производство на горски репродуктивни материали.                          13. „Горски автомобилни пътища“ са трайни горски пътища с асфал-                         товобетонно покритие, повърхностна обработка или трошенокаменна                         настилка.                         14. „Горски култури“ са гори, създадени по изкуствен начин.                          15. „Горски пътища“ са временни или трайни съоръжения, необходими                         за стопанисване, опазване и защита на горските територии, добив на                         дървесина и недървесни горски продукти, стопанисване и ползване на                         дивеча.                          16. „Горски разсадник“ е площ, на която се извършва производство на                         фиданки от горски дървесни и храстови видове.                          17. „Горски репродуктивни материали“ са единици за възпроизводство,                         части от растения и посадъчен материал от горски видове, предназна-                         чени за размножаване или залесяване.                          18.  „Горски  територии  с  висока  консервационна  стойност“  са  горски                         територии с критично значение за опазване и поддържане на биоло-                         гичното разнообразие, екологичните и социалните функции на горите.                                                                165","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                               19. „Горскостопански дейности“ са дейности, свързани със стопанисва-                         нето, защитата и опазването на горските територии и добива на дър-                         весина, както и с изготвянето на горскостопански планове и програми.                         20. „Дендрариум“ е жива колекция от дървета и храсти върху опреде-                         лена територия, организирани по систематичен, географски или друг                         принцип.                         21. „Добив на дървесина“ е сеч и извоз на дървесина до временен склад.                          22. „Ерозирани горски територии“ са горски земи, по повърхността на                         които се наблюдават процеси на разрушаване, пренасяне и отлагане на                         земни материали от водни потоци и вятър.                         23. „Заслон“ е временна постройка в горска територия без помещения                         за постоянно или временно настаняване.                          24. „Защитни горски пояси“ са линейни горски култури, създадени за                         защита  на  почвите,  инженерни  съоръжения  и  урбанизирани  терито-                         рии и за подобряване на микроклимата.                          25.  „Зона  за  защита  от  урбанизация“  е  част  от  горските  територии,                         в която е забранено извършването на строителство, с изключение на                         елементи от техническата инфраструктура и хидротехнически съоръ-                         жения, както и на съоръжения, свързани с управлението на горските                         територии.                         26. „Инвентаризация на горските територии“ е установяване на площ-                         та, количествените и качествените характеристики на горските тери-                         тории по конкретни горскостопански показатели чрез оглед и измер-                         ване.                         27. „Износ“ е придвижването на стоки от държава - членка на Европей-                         ския съюз, в трета държава.                          28. „Каламитети“ са масови прояви на вредители, свързани с нанася-                         нето на значителни повреди на насажденията.                          29. „Клон“ е група индивиди (копия), първоначално произведени от                         един индивид (майка) посредством вегетативно размножаване.                         30. „Клонова колекция“ е горска култура, създадена от отделни клоно-                         ве в определено съотношение.                         31. „Лесистост“ е процентното отношение на площта на една терито-                         рия, заета от гори, към цялата ѝ площ.                          32.  „Лесовъдско  образование  с  образователно-квалификационна  сте-                         пен  „магистър“  е  висше  лесовъдско  образование  с  професионална                         квалификация „магистър-инженер по горско стопанство“ по специал-                         ностите  „Горско  стопанство“,  „Лесовъдство“,  „Лесоползване“,  „Лесоу-                         стройство“,  „Ловно  стопанство“,  „Селекция,  семепроизводство  и  гор-                         ски култури“, „Защита на горите“, „Стопанисване на горите“, „Ловно                         и рибно стопанство“, „Лесоползване и икономика на горското стопан-                                                                166","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               ство“ или професионална квалификация „инженер по горско стопан-                         ство“, придобити по Закона за висшето образование.                          33. „Лесовъдско образование“ е средно или висше образование по спе-                         циалност от професионално направление „Горско стопанство“ с при-                         добита  квалификация  „техник-лесовъд“  или  „техник-технолог“,  или                         професия  „техник-лесовъд“  или  „техник-механизатор“,  или  профе-                         сионална  квалификация  „инженер  по  горско  стопанство“,  или  „ма-                         гистър-инженер  по  горско  стопанство“  или  „магистър-инженер“  по                         специалностите  „Горско  стопанство“,  „Лесовъдство“,  „Лесоползване“,                        „Лесоустройство“,  „Ловно  стопанство“,  „Селекция,  семепроизводство                         и  горски  култури“,  „Защита  на  горите“,  „Стопанисване  на  горите“,                        „Ловно и рибно стопанство“, „Лесоползване и икономика на горското                         стопанство“ в съответствие с изискванията на Закона за предучилищ-                         ното и училищното образование, Закона за професионалното образо-                         вание и обучение и Закона за висшето образование.                          34.  „Логистика“  е  подпомагане  вземането  на  решения,  основани  на                         обективна, точна, достоверна и навременна информация чрез събира-                         не, съхраняване, обработка, анализ и разпространение на тази инфор-                         мация.                          35. „Микота“ са многоклетъчни организми от царство гъби.                         36. „Мъртва горска постилка“ е надпочвен органичен пласт, формиран                         от отпаднала дървесна и друга растителна маса.                          37.  „Недървопроизводителни  земи“  са:  поляни,  ливади,  ниви,  ерози-                         рани почви, горски пътища, просеки, скали, морени, грохоти, сипеи,                         пясъци, кариери и насипища, площи, заети от сгради в горските тери-                         тории, и дворни места, горски разсадници и други.                         38. „Необработен дървен материал“ са повалени и окастрени дървета                         с отделена връхна част, със или без кора, разкроени или нацепени.                          39. „Новосъздадени горски култури“ са горски култури на възраст от                         една до три години или от една до пет години, когато са създадени във                         високопланинската зона над 1600 м надморска височина.                         40. „Нощна паша“ е пашата, извършвана в периода между 23,00 и 04,00                         часа.                        41. „Опитна култура от горски дървесни и храстови видове“ е изкустве-                         но създадено насаждение за изпитване на видове, клонове, произходи,                         сортове, форми и други с цел изследване и установяване на определе-                         ни лесовъдски показатели.                        42. „Пожароопасен сезон“ е период от време, през което горските на-                         саждения се характеризират с голяма пожарна опасност в зависимост                         от метеорологичните условия и риска от възникване на пожари.                        43. „Поройни горски територии“ са горски земи, разположени в тери-                         торията на поройни водни течения и водосбори.                                                                167","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                              44. „Пътно превозно средство“ е съоръжение за предвижване на колела                         или друг начин, използвано за превозване на хора и/или товари, вклю-                         чително всички съоръжения, използващи за предвижването двигате-                         ли с вътрешно горене, електрически двигатели или животинска тяга.                        45. „Репродуктивни материали“ са семена, части от растения (калеми,                         резници, тъкани, отводки и други), полен, фиданки от горски дървес-                         ни и храстови видове.                        46. „Семепроизводствена градина“ е горска култура, създадена от се-                         лекционирани клонове или семенни фиданки от потомства на фами-                         лии, която е изолирана или се поддържа по такъв начин, че да се из-                         бегне или намали опрашването от нежелани индивиди и да се получат                         многократни, богати и лесни за прибиране семенни реколти.                        47. „Семепроизводствено насаждение“ е одобрено естествено насажде-                         ние или горска култура за производство на горски репродуктивни ма-                         териали, селекционирано по фенотипни признаци на ниво популация,                         което е разположено в определен район на произход.                        48. „Сеч без материален добив“ е отстраняване на изостанали, повреде-                         ни, пречещи и нежелани дървета и храсти дейност с цел подобряване                         състоянието на младите насаждения на възраст, до която от тях не се                         добива реализуема дървесина.                         49. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от                         01.08.2016 г.) „Средно лесовъдско образование“ е средно образование                         от професионално направление „Горско стопанство“ с придобита ква-                         лификация  „техник-лесовъд“  или  „техник-технолог“,  или  професия                        „техник-лесовъд“, или „техник-механизатор“, или приравнени към тях                         образование и квалификация в съответствие с изискванията на Закона                         за предучилищното и училищното образование и Закона за професио-                         налното образование и обучение.                          50. „Плантация“ е изкуствено насаждение, създадено за производство                         на дървесина и горски продукти.                         51. „Специална дървесина“ е обла необработена дървесина, от която се                         добиват  специфични  асортименти  с  определено  качество  и/или  раз-                         мери.                         52. „Домакинство“ са две или повече лица, които живеят заедно в един                         самостоятелен обект или в част от него, в който са регистрирани по                         постоянен или настоящ адрес, и имат общ бюджет, без оглед на род-                         ствената връзка помежду им. Домакинство е и едно лице, което живее                         в самостоятелно жилище, в стая или в част от нея към дадено жили-                         ще, има самостоятелен бюджет по отношение на разходите за хранене                         и задоволяване на други потребности.                          53. „Скица-проект“ е скица, изработена по реда на наредбите, издадени                         на основание чл. 31 и § 4, ал. 1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния                         регистър, във връзка с възлагане на устройствени планове по реда на                                                                168","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                               Закона за устройство на територията, както и с постановяване на адми-                         нистративни актове по този закон.                          54.  „Нискостеблени“  са  акациевите,  келяв  габърови,  мъждрянови                         и гледичиеви гори за издънково възобновяване.                          55. „Тъмна част на денонощието“ е:                            а) от 18.30 часа до 06.30 часа - за месеците ноември, декември и януари;                           б) от 20.30 часа до 06.00 часа - за месеците февруари, март и април;                            в) от 22.00 часа до 05.00 часа - за месеците май, юни и юли;                             г) от 21.00 часа до 06.00 часа - за месеците август, септември и ок-                           томври.                         Източник: www.iag.bg/data/docs/Zakon_za_gorite.doc                           1. Употребете в подходящ контекст:                        Природосъобразно стопанисване на горските територии                       Превозни средства с животинска тяга                      Урегулирани поземлени имоти                       Ерозирани горски територии                      Депа за отпадъци                       Скица на имот                      Кадастрална карта                            2. Попълнете с подходящия предлог:                         Включени ... границите ... защитените територии                      Добив ... дървесина                       Задължителни ... изпълнение                      Следят ... появата ... вредители                       Регулиране ... въздействията ... промените на климата                      Обжалва се ... реда ... Административнопроцесуалния кодекс                                                                     169","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            ПОДРОБНИ ИНСТРУКЦИИ ЗА УПОТРЕБА НА                            ВЕРТИКАЛЕН ХЛАДИЛНИК И ФРИЗЕР                       Благодарим ви, че ни се доверихте, закупувайки наш уред. Желаем ви да                   го използвате с удоволствие. Този уред е предназначен единствено за до-                   машна употреба.                       Хладилник и фризер 2 50049 (наричан по-надолу „уредът“) се състои                   от две части: горната част е хладилник, а долната – фризер. Хладилникът                   е предназначен за съхраняване на свежа храна при температури над 0°C.                   Фризерът е предназначен за замразяване на свежа храна и дългосрочно съх-                   ранение на хранителни продукти (до една година, в зависимост от храната).                      ВАЖНО! ЗАБЕЛЕЖКИ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ: Този уред може да бъде                   използван  от  деца,  навършили  8-годишна  възраст,  или  по-големи,  както                   и от лица с намалени физически, сензорни или умствени способности или                   без опит и познания за работа с уреда, само ако са под наблюдение или са                   инструктирани за безопасната му употреба и са наясно с евентуалните опас-                   ности. Не позволявайте на деца да си играят с уреда. Почистването и под-                   дръжката не трябва да се извършва от деца без наблюдение от възрастен.                   Преди да включите уреда към електрическата мрежа, моля, прочетете вни-                   мателно  инструкциите  за  употреба,  които  описват  уреда  и  правилата  за                   правилна и безопасна употреба. Ръководството за употреба включва модела                   NO FROST на фризера, който е снабден с вентилатор и при който процесът                   на размразяване е автоматизиран. Премахнете опаковките или специални-                   те части, предназначени за защита на уреда по време на транспортиране.                   Преди да включите уреда към електрическата мрежа, оставете го в покой                   във вертикално положение за приблизително 2 часа. Това ще намали ве-                   роятността от неизправности, дължащи се на въздействието на транспор-                   тирането върху охладителната система. Уредът трябва да бъде свързан към                   електрическата мрежа и заземен в съответствие с действащите стандарти                   и разпоредби. Уредът не трябва да се използва на открито и не бива да бъде                   излаган на дъжд. Не съхранявайте експлозивни субстанции като аерозолни                   контейнери със запалими вещества в уреда. Преди почистване изключете                   уреда от електрическата мрежа (изключете захранващия кабел от контакта).                   Ако захранващият кабел е повреден, той трябва да бъде заменен от сервизен                   техник или друго подходящо обучено лице. Ако уредът ще бъде изваден от                   употреба за по-продължителен период от време, изключете го чрез съответ-                   ния бутон и му прекъснете захранването. Изпразнете уреда, размразете го,                   почистете го и оставете вратата открехната. Ако LED индикаторът не рабо-                   ти, обадете се на сервизен техник. Не се опитвайте да поправяте сами LED                   осветлението, тъй като има опасност от високо напрежение! За да опазите                   околната среда, занесете излезлия от употреба уред в оторизиран център                   за събиране на домакински уреди. Не използвайте механични устройства                   или други средства за ускоряване на процеса на размразяване, освен пре-                   поръчаните  от  производителя.  Символът  върху  продукта  или  опаковката                   му показва, че този продукт не трябва да се третира като домакинските от-                                                                170","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         падъци. Вместо това, той трябва да се предаде в специализиран пункт за                   рециклиране на електрическо и електронно оборудване. Като се погрижи-                   те  този  продукт  да  бъде  изхвърлен  по  подходящ  начин,  вие  ще  помогне-                   те за предотвратяване на възможните негативни последствия за околната                   среда и човешкото здраве, които иначе биха могли да бъдат предизвикани                   от неправилното изхвърляне като отпадък на този продукт. За по-подроб-                   на информация за рециклиране на този продукт се обърнете към местната                   градска управа, службата за вторични суровини или магазина, откъдето сте                   закупили продукта.                     СЪВЕТИ КАК ДА ПЕСТИМ ЕНЕРГИЯ С ВАШИЯ ХЛАДИЛНИК                       • Прочетете внимателно инструкциите за инсталация.                       • Не отваряйте често вратата на хладилника, ако това не е необходимо.                      • Проверявайте периодично дали в пространството зад хладилника сво-                   бодно циркулира въздух.                      • Отделението за кондензирана вода в задната част на хладилника трябва                   да се почиства редовно. (виж „Почистване на уреда“)                       • Ако уплътнението е повредено или отлепено, подменете го възможно                   най-бързо.                      • Съхранявайте храната в затворени съдове или подходяща опаковка.                      • Преди да поставите храната в хладилника, оставете я да се охлади до                   стайна температура.                       • Размразявайте храната в хладилното отделение.                      • Размразявайте фризерното отделение, когато по повърхностите се на-                   трупа лед с дебелина 3-5 милиметра.                       • Уверете се, че полиците са правилно разпределени и храната е подреде-                   на така, че да позволява въздуха да циркулира свободно (препоръчителното                   разпределение на храната ще намерите в инструкцията).                       • За уреди с вентилатор, внимавайте да не блокирате отворите на венти-                   латора.                                            ИНСТАЛИРАНЕ И СВЪРЗВАНЕ                                              ИЗБОР НА ПОМЕЩЕНИЕ                       • Инсталирайте уреда в сухо и добре вентилирано помещение. Уредът ще                   работи правилно, ако температурата на околната среда е в интервалите, по-                   сочени в таблицата. Класът на уреда е указан на заводската табелка/ етикета                   заедно с основната информация за уреда. Уверете се, че помещението, в което                   ще инсталирате уреда, е достатъчно голямо. Необходимо е да има поне 1 m                                                                                                       3                   пространство на 8 грама охлаждаща течност. Количеството на охлаждащата                   течност е указано на заводската табелка във вътрешността на уреда.                                                                171","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                  ИНСТАЛИРАНЕ НА УРЕДА                       Инсталирането на уреда трябва да бъде извършено от поне двама човека,                   за да се избегне евентуално физическо нараняване или повреда на уреда.                        • Уредът трябва да е поставен върху равна повърхност или да е леко на-                   клонен назад, като стои стабилно върху здрава основа. Отпред на уреда има                   закрепени две регулируеми крачета, които могат да се използват за ниве-                   лиране на уреда. Отзад има закрепени колелца, които позволяват по-лесно                   инсталиране на уреда.                       • Необходимо е да има разстояние от поне 5 cm между уреда и шкафа, мон-                   тиран над уреда, за да се осигури подходящо охлаждане на кондензатора.                       • Не излагайте уреда на директна слънчева светлина и не го поставяйте                   близо до какъвто и да е източник на топлина. Ако това не може да бъде из-                   бегнато, монтирайте изолационен панел.                                                 СВЪРЗВАНЕ НА УРЕДА                         •  Свържете  уреда  към  електрическата  мрежа,  като  използвате  свърз-                   ващ кабел. Контактът, в който ще включвате уреда, трябва да бъде заземен                   (обезопасен контакт).                       • Уредът трябва да бъде свързан към електрическата мрежа и да бъде за-                   земен в съответствие с действащите стандарти и законови разпоредби. Уре-                   дът ще устои на краткотрайни отклонения от номиналното напрежение, но                   не повече от +/- 6%.                      • Уредът може да стои самостоятелно или да бъде поставен до шкаф или                   стена. Спазвайте необходимото разстояние, за да можете да отваряте изця-                   ло вратата и да изваждате чекмеджетата и рафтовете                            УПРАВЛЕНИЕ НА УРЕДА С МЕХАНИЧНИТЕ БУТОНИ                                   ВКЛЮЧВАНЕ/ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА УРЕДА                         За  да  включите  уреда:  завъртете  диск  A  по  посока  на  часовниковата                   стрелка. За да изключите уреда: Завъртете диск A обратно в начална пози-                   ция, така че стрелката да сочи към символа (внимание: уредът ще остане                   включен към електрическата мрежа, т.е. в него ще продължи да тече елек-                   трически ток).                                          РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА                       • За да настроите желаната температура, завъртете диск A по посока на                   часовниковата стрелка, т.е. надясно.                                                                   172","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            • Промяната в температурата на околната среда ще се отрази на темпе-                   ратурата в уреда. Регулирайте съответно температурата с диск A. Позиции-                   те по посока на по- дебелата част от знака означават по-ниска температура                   в уреда (по-студено). Настройките по посока на по-тънката част от знака                   означават по-висока температура (по-топло). Ако температурата в помеще-                   нието, където е инсталиран уредът, е под 16°C, ви препоръчваме да настрои-                   те температурата, като завъртите диск A към по-дебелата част на знака.                      ФУНКЦИЯ ЗА ПОНИЖАВАНЕ ТЕМПЕРАТУРАТА НА ОХЛАЖДАНЕ                       За да активирате функцията за понижаване температурата на охлаждане,                   натискайте бутона А, докато светне символът С.                       • Използвайте тази настройка след като включите уреда за пръв път, пре-                   ди почистване или 24 часа преди да сложите голямо количество храна.                       • За да изключите функцията за понижаване температурата на охлажда-                   не, натиснете бутона А, за да изберете желаната температура (В). Ако функ-                   цията не бъде дезактивирана ръчно, това ще стане автоматично след при-                   близително два дни.                       • Препоръчителната настройка на температурата е 5 °C.                      • Ако температурата на стаята, където е разположен уредът, е под 16°C,                   препоръчваме да зададете температура под 5 °C.                                             АЛАРМА ЗА ОТВОРЕНА ВРАТА                       Ако вратата на хладилника или фризера е отворена за повече от две ми-                   нути, се активира звукова аларма (продължителен звуков сигнал). За да по-                   твърдите и изключите звуковата аларма, натиснете бутона А или затворете                   вратата.                               ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА                        Aко температурата в уреда е твърде висока, ще се активира звукова алар-                   ма и ще свети символ D.                      • Използвайте бутона А, за да дезактивирате звуковата аларма. Ако аларма-                   та не бъде дезактивирана, тя ще звъни през първите пет минути от всеки час                       • Символът D ще мига, докато уредът достигне подходяща температура.                                        ВЪТРЕШНО ОБОРУДВАНЕ НА УРЕДА                       • За по-лесен достъп до храната и видимост, рафтовете могат да бъдат                   частично издърпани.                                                                 173","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                            •  Рафтовете  могат  да  бъдат  подредени  според  вашите  предпочитания,                   като използвате водачите във вътрешността на хладилника. За да извадите                   даден рафт от хладилника, издърпайте го до мястото, където се спира от во-                   дача. След това повдигнете леко предната му част и го издърпайте докрай.                   Съхранявайте нетрайните храни в задната част на рафтовете, където темпе-                   ратурата е по-ниска.                       • Някои модели включват рафт с фиксатори за бутилки.                      • Рафтовете могат да бъдат използвани за съхранение на храна, бутилки,                   консерви и др.)                        • Максималният капацитет на всеки рафт е 9 бутилки с вместимост 0,75                   л. или 13 килограма общо тегло.                                     ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ                       • Отделението на дъното на хладилника е предназначено за съхранение                   на плодове и зеленчуци. То осигурява влажност и предпазва храната от из-                   съхване.                        • Съхранявайте храната в подходящи контейнери, за да предотвратите                   изпускане или поемане на миризми.                               ВЪТРЕШНА ЧАСТ НА ВРАТАТА НА ХЛАДИЛНИКА                         На  вратата  на  хладилника  има  монтирани  отделения  (рафтове  или                   контейнери),  предназначени  за  съхранение  на  сирене,  масло,  яйца,  кисе-                   ло мляко и други малки опаковки с храна, тубички, метални кутийки и др.                   В долната част на вратата има рафт за бутилки. Bисочината на отделенията/                   рафтовете на вратата може да бъде регулирана според вашите предпочита-                   ния без да се налага да ги изваждате от уреда. Стиснете лостчетата от двете                   страни и преместете отделението/рафта нагоре или надолу. За да извадите                   отделение от уреда, го повдигнете максимално и го издърпайте.                                        ЙОНИЗАТОР ЗА ВЪЗДУХА (IONAIR)                        • Йонизатор, монтиран в хладилното отделение, поддържа въздуха посто-                   янно свеж. В резултат на това храната се запазва свежа и вкусна за по-дълго.                        •  Йонизаторът  на  въздуха  може  да  бъде  включен  и  изключен  посред-                   ством ключа, разположен на вентилатора от страната на охлаждащия панел                   (в зависимост от модела).                                                                        174","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                                      NO FROST УРЕДИ (само с електронни бутони)                       Иновативна сензорна технология позволява регулиране на работата на                   уреда  съобразно  навиците  и  поведението  на  потребителя.  Интелигентна                   адаптивна  система  наблюдава,  анализира  и  записва  ежедневно  и  ежесед-                   мично употребата на уреда и регулира работата му съобразно получените                   данни. Ако уредът успее да предвиди зачестяване на отварянето на вратата,                   той автоматично ще намали температурата преди това, за да предотврати                   повишаването на температурата на храната поради по- честото отваряне на                   вратата. Уредът също така ще предвиди добавянето на големи количества                   храна в хладилника или фризера и ще се адаптира като охлажда или замра-                   зява по-интензивно.                          ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ХРАНАТА В УРЕДА                       Отделения в хладилника:                        - горна част: консервирана храна, хляб, вино, сладкиши и др.                         - средна част: млечни произведения, полуфабрикати, десерти, безалко-                         холни напитки, бира, готова храна и др.                         - контейнер FreshZone: месо, месни произведения, деликатеси;                         - панер за плодове и зеленчуци: пресни плодове, зеленчуци, салати, ко-                         реноплодни зеленчуци, картофи, лук, чесън, домати, тропически пло-                         дове, кисело зеле, ряпа и др.                       Отделения на вратата на хладилника:                        - горни/ средни контейнери на вратата: за яйца, масло, сирене и др.                         - долни контейнери на вратата: за напитки, метални кутийки, бутилки                         и др.                       Отделения във фризера:                        - за замразяване, съхранение на замразена храна.                                    СЪХРАНЕНИЕ НА ХРАНА В ХЛАДИЛНИКА                       Правилната  употреба  на  уреда,  подходящата  опаковка,  поддържането                   на необходимата температура и спазването на хигиенните стандарти имат                     важно значение за качественото съхранение на храната. Обръщайте внима-                   ние на срока на годност на храната, указан на опаковката. Храната, която                   поставяте в хладилника, трябва да се съхранява в затворени съдове или под-                   ходяща  опаковка,  за  да  предотвратите  излъчване  или  поемане  на  мириз-                   ми. Не съхранявайте лесно запалими, летливи и избухливи вещества в хла-                   дилника. Бутилки с високо алкохолно съдържание трябва да бъдат плътно                   затворени  и  да  се  съхраняват  в  изправено  положение.  Някои  органични                   разтвори, етеричните масла, съдържащи се в кората на лимона и портока-                                                                175","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                         ла, мастните киселини и др., могат да повредят пластмасовите повърхности                   при продължителен контакт с тях и да причинят преждевременно износва-                   не на тези материали. Ако усетите неприятна миризма в хладилника, при-                   чина за нея може да е това, че не сте почистили уреда или има развалена                   храна (виж раздел „Почистване на уреда“). Ако отсъствате от дома дълго                   време, извадете от хладилника храните, които се развалят бързо.                                                ТРАЙНОСТ НА ХРАНАТА                       Препоръчително време за съхранение на храна в хладилника                      Вид храна, време за съхранение:                         •  яйца, маринована храна, пушено месо до 10 дни;                        •  сирене до 10 дни;                         •  кореноплодни зеленчуци до 8 дни;                        •  масло до 7 дни;                         •  десерти, плодове, полуфабрикати, парчета сурово месо до 2 дни;                        •  риба, сурово кълцано месо, морски дарове до 1 ден;                        • Когато купувате храна, се уверете, че тя е прясна, тъй като това определя                   качеството й, както и продължителността на съхранението й във фризера.                       • Съхранявайте храната в затворени съдове или подходящи опаковки, за                   да предотвратите излъчването или поемането на миризми.                      • Извадете храната от чекмеджето 30-60 минути преди употреба, за да                   позволите ароматът и вкусът й да се развият на стайна температура.                       • Чувствителните към ниски температури храни, които не са подходя-                   щи за съхранение в чекмеджето FreshZone, включват следните хранителни                   продукти: ананас, авокадо, банани, маслини, картофи, патладжан, краста-                   вици, боб, чушки (люти), пъпеш, диня, жълта тиква, зелени тиквички и др.                           ЗАМРАЗЯВАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА ЗАМРАЗЕНА ХРАНА.                        Уверете се, че прясната храна не се допира до храната, която вече е зам-                   разена. Най-подходящото място за замразяване на голямо количество све-                   жа храна, е горната част на фризера.                       ПРОЦЕС НА ЗАМРАЗЯВАНЕ                        Замразявайте само храна, която е подходяща за замразяване във фризера.                   Уверете се, че храната, която ще замразявате, е с високо качество и е прясна.                   Изберете  подходяща  опаковка  и  използвайте  опаковките  правилно.  Опа-                   ковките не трябва да поемат влага; те трябва да бъдат плътно затворени,                   за да предпазват храната от изсъхване и загуба на витамини. Надписвайте                   храната; указвайте вида й, количеството и датата на замразяване. Важно                                                                176","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                         е да замразите храната възможно най-бързо. Ето защо опаковайте храната                   на малки разфасовки. Оставете храната в хладилника, преди да я замразите.                       ТРАЙНОСТ НА ЗАМРАЗЕНАТА ХРАНА ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ВРЕ-                                      МЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ ВЪВ ФРИЗЕРА                       Вид храна, време за съхранение:                         •  плодове, говеждо месо: от 10 до 12 месеца;                        •  зеленчуци, телешко месо, птици: от 8 до 10 месеца;                         •  дивеч: от 6 до 8 месеца;                        •  свинско месо: от 4 до 6 месеца;                         •  кайма 4 месеца; хляб, сладкиши, полуфабрикати, месо без тлъсти-                            ни: 3 месеца;                         •  субпродукти: 2 месеца;                         •  пушени наденички, тлъста риба: 1 месец.                                    РАЗМРАЗЯВАНЕ НА ЗАМРАЗЕНА ХРАНА                       Замразяването на храната не убива микроорганизмите в нея. След като                   храната бъде размразена или започне да се отпуска, бактериите се реакти-                   вират и храната започва бързо да се разваля. Използвайте частично или на-                   пълно размразената храна възможно най-скоро. Частичното отпускане на                   храната намалява хранителната й стойност, особено на плодовете, зеленчу-                   ците и полуфабрикатите.                                               РАЗМРАЗЯВАНЕ НА УРЕДА                        Хладилникът не се нуждае от размразяване, защото ледът по задната                   стена във вътрешността на уреда се разтопява автоматично. Наслоеният лед                   ще се разтопи, когато компресорът е в покой. Капките вода при разтопява-                   нето на леда изтичат през отвор в задната стена на хладилника в табличка,                   разположена над компресора, откъдето водата се изпарява. Ако на задната                   стена във вътрешността на хладилника се образува дебел слой лед (3-5 mm),                   изключете уреда и го размразете ръчно.                                                ПОЧИСТВАНЕ НА УРЕДА                        Преди почистване изключете уреда от електрическата мрежа и изваде-                   те захранващия кабел от контакта. Използвайте мека кърпа за почистване                   на всички повърхности. Почистващи препарати, които съдържат абразивни                   вещества, киселини или разтворители, не са подходящи за почистване, тъй                                                                 177","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                         като е възможно да повредят повърхността. Почиствайте външната част на                   уреда с вода или мек разтвор от сапунена вода. Лакираните и алуминиеви-                   те повърхности можете да почистите с хладка вода, към която да добавите                   мек почистващ препарат. Можете да използвате и почистващи препарати                   с ниско алкохолно съдържание (например такива за почистване на стъкло).                   Не почиствайте пластмасовите части с препарати, които съдържат алкохол.                   Вътрешната част на уреда можете да почистите с хладка вода, към която                   можете да добавите малко оцет. Не използвайте никакви остри предмети,                   разтворители или спрейове.                        ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ШУМА, КОЙТО УРЕДЪТ ИЗДАВА                       Охлаждането в хладилника и фризера е възможно благодарение на охла-                   дителната система, която се състои от компресор (и вентилатор при някои                   уреди), който издава определен шум. Нивото на шума зависи от инсталира-                   нето, правилната употреба и годините на употреба на уреда. След като свър-                   жете уреда към електрическата мрежа, е възможно шумът от работата на                   компресора или от течащата охлаждаща течност да се чува по-силно. Това                   не е индикация за неизправност и няма да се отрази на времето за полезно                   използване на уреда. С течение на времето работата на уреда и този шум                   ще станат по-тихи.  Понякога е възможно по време на работа на уреда да                   се появи необичаен или силен шум; причина за това обикновено е непра-                   вилното инсталиране на уреда. Уредът трябва да бъде нивелиран и да стои                   стабилно върху здрава основа.  Уредът не трябва да се допира до стената или                   до мебели. Уверете се, че вътрешното оборудване е здраво закрепено и шу-                   мът не е породен от метални кутийки с напитки, бутилки или други съдове,                   разположени един до друг. Поради високата натовареност на охладителна-                   та система, когато вратата се отваря по-често, когато има голямо количе-                   ство храна или когато са активирани функциите за интензивно замразяване                   и охлаждане, е възможно уредът временно да създава повече шум.                    Източник: http://www.technopolis.bg/medias/sys_master/he2/hcc/9404274835486.pdf?attachment=true                                                                                         178","Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 3.                            1. Употребете в подходящ контекст:                       Лица с намалени физически, сензорни или умствени способности                      Заземен                       Захранващ кабел                      Съобразно навиците и поведението на потребителя                       Обезопасен контакт                      Излъчване или поемане на миризми                       Рафт с фиксатори за бутилки                      Полуфабрикати                       Кореноплодни зеленчуци                      Морски дарове                       Абразивни вещества                      За домашна употреба                      2. Попълнете с подходящия предлог:                       .... вертикално положение                       Свързан .... електрическата мрежа                      Предотвратяване ... възможните негативни последствия ... околната среда                      ... съответствие ... действащите стандарти и разпоредби                     ... посока ... часовниковата стрелка                       Срок ... годност ... храната                                                                                              179","Bulharské texty k překladatelskému semináři                Část 3.                  Mgr. Elena Krejčová, Ph.D., doc. Nadezhda Stalyanova, PhD.                  Návrh obálky: Pavel Pilch                  Vydala Masarykova univerzita, Žerotínovo nám. 617/9, 601 77 Brno               1., elektronické vydání, 2018                  ISBN 978-80-210-8940-2"];