var textForPages = ["ELENA KREJČOVÁ – NADEZHDA STALYANOVA                              KOUZLO A UMĚNÍ PŘEKLADU                                                       MASARYKOVA UNIVERZITA","","Masarykova univerzita                                                  Filozofická fakulta                                        KOUZLO A UMĚNÍ PŘEKLADU                                   Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                                                               Brno 2018","© 2018 Elena Krejčová, Nadezhda Stalyanova              © 2018 Masarykova univerzita              ISBN 978-80-210-9017-0","OBSAH / СЪДЪРЖАНИЕ                               Předmluva ..........................................................................................................5                        Предговор .........................................................................................................6                       Филмовият превод и подготовката на преводачи ........................................9                       Преводач на филми .......................................................................................21                        Намиране на заклет писмен или устен преводач ......................................25                       Нови изисквания към съдебните преводачи ............................................. 28                        Професия преводач ...................................................................................... 30                       Езиците в институциите на Европейския съюз ......................................... 36                       Изкуството на превода, интервю с Невена Дишлиева-Кръстева .............41                        Изкуството на превода, интервю със Светлозара Лесева ......................... 44                       Изкуството на превода, интервю с Радосвета Гетова ................................47                        Изкуството на превода, интервю с Милена Попова ................................. 49                       Изкуството на превода, интервю с Маргарита Дограмаджян ..................51                        Изкуството на превода, интервю с Ани Орешкова ....................................53                       Дейвид Мосъп: Преводът е изкуство, опит и усет. .....................................56                       Интервю с преводача Асен Милчев .............................................................61                        Кръстан Дянков: „Българският език е силен и богат“ ...............................65                       Думи на Огнян Стамболиев за Изкуството на превода ............................ 69                       Ирена Кръстева: Преводът е изкусност, не изкуство.................................74","","Kouzlo a umění překladu                                                          Předmluva                            říručka Kouzlo a umění překladu (Магията и изкуството на превода) je součástí                   Přady pomůcek vydaných Masarykovou univerzitou pro studenty bulharské filologie.                   Kniha je určena pro předmět překladatelský seminář pro pokročilé a představuje organické                    pokračování pomůcek Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 1, Bulharské                   texty k překladatelskému semináři, část 2 a Bulharské texty k překladatelskému semináři,                   část 3. Nejnovější publikace je určena pokročilým studentům, kteří bulharštinu ovládají                   na stupni C1 a C2 dle evropského referenčního rámce a již se připravují k úspěšnému                   ukončení svého studia bulharské filologie nebo balkanistiky na Filozofické fakultě MU.                    Texty, které tvoří obsah příručky, můžou své uplatnění nalézt jak v hodinách praktické                   bulharštiny v magisterském studiu, tak i v jiných hodinách současného bulharského                   jazyka, např. v rámci cvičení z bulharské stylistiky.                       Příručka  je  cenný  zdroj  pro  všechny  bulharisty  a  balkanisty,  kteří  se  zabývají                   otázkami tlumočení a překládání, a to jak z praktického hlediska, tak i do jisté míry                   z hlediska teoretického.                      Texty jsou rozděleny do dvou částí – první je spojená s překladatelskou profesí, se                    společenskými oblastmi, kde se tlumočník může profesně realizovat, apod. Druhou část                   tvoří rozhovory s významnými bulharskými překladateli umělecké literatury, v nichž tyto                   osobnosti sdílejí své zkušenosti a přinášejí pohledy na otázky, které jsou aktuální a jež                    jsou velmi důležité pro každého překladatele, pro překládání jako umění a zkušenost,                   ale také na to, jaká je úloha překladatele při převádění určitého literárního díla do                   jiného jazyka: co je to, co dělá nějaký umělecký překlad kvalitním? Jaké jsou nejčastější                   obtíže při překládání? Jaké jsou největší výzvy při práci s originálním textem? Jakou                    část překladatelské činnosti můžeme označit za tvůrčí? Je překladatel spoluautor? Jaká                   je role překladatele uměleckého textu? Je důležité, do jaké míry překladatel ovládá svůj                   mateřský jazyk? Prostřednictvím názorů zkušených překladatelů budou mít studenti                   možnost seznámit se s tím, jakým způsobem se text převádí tak, aby byl dostatečně                    srozumitelný a přístupný čtenáři z jiného jazykového a kulturního okruhu a současně                   aby bylo zachováno co nejvíce prvků specifické kulturní sémantiky originálu, dále do                   jaké hloubky by měl překladatel ovládat nejjemnější detaily z kultury a dějin země,                   z níž vzešel originální text, ale to samé i ohledně vlastní kultury, historie a jazyka, což                    předpokládá vysokou úroveň vládnutí oběma jazyky – cizím i mateřským.                                                     Elena Krejčová a Nadežda Staljanovová (editorky)                                                                                              Brno 2018                                                                 5","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                          Предговор                              астоящото  помагало  „Магията  и  изкуството  на  превода“  е  включе-                   Нно  към  серията  помагала,  издадени  от  Масариковия  университет  за                   студентите,  следващи  българска  филология.  Книгата  е  предназначена  за                    семинара  по  превод  за  напреднали.  Помагалото  представлява  органично                   продължение  на  помагалата  Bulharské  texty  k  překladatelskému  semináři,                   část 1, Bulharské texty k překladatelskému semináři, část 2 и Bulharské texty                   k  překladatelskému  semináři.  Část  3,  като  настоящата  публикация  е  пред-                   назначена за напредналите студенти със степен на владеене на българския                    език С1 и С2, подготвящи се за успешно завършване на специалностите бъл-                   гарска филология и балканистика във Философския факултет на Масари-                   ковия университет и които преди своето завършване усилено се занимават                    и с превод. Текстовете, които са представени в помагалото, могат да наме-                   рят приложение както в часовете по практически български език в магис-                   търска програма, така и в часовете по съвременен български език, в рамките                   на упражненията по българска стилистика или в часовете по практически                    български език.                      Помагалото е ценен източник и за всички българисти и балканисти, кои-                   то се занимават с проблемите на транслатологията, и то както от практиче-                    ска гледна точка, така и до известна степен в теоретичен аспект.                      Текстовете са разделени на две части – първата е свързана с преводаче-                   ската професия, със сферите в обществото, където преводачът може да се                   реализира професионално и т.н. Втората част съдържа интервюта на изтък-                    нати български преводачи на художествена литература, в които те споделят                   своя опит и възгледи по въпроси, които са актуални и от изключителна важ-                   ност за всеки преводач, за превода като изкуство и опит, както и за мястото                   на преводача в пресъздаването на една творба на друг език: Какво прави                    един  художествен  превод  добър?  Кои  са  най-често  срещаните  трудности                   в преводаческата професия? Кои са най-големите предизвикателства при                   работата с оригинала на текста? Каква част от превода е творчество? Пре-                   водачът съавтор ли е? Каква е ролята на преводача на художествения текст?                    Има ли значение колко добре преводачът владее родния си език? Студенти-                   те ще имат възможност да се запознаят, през погледа на опитни преводачи,                   с това как текстът се пресъздава по начин, по който той ще бъде разбираем                    и достъпен за чуждоезичния читател с възможно най-малко загуба на кул-                                                                 6","Kouzlo a umění překladu                           турната семантика, как преводачът би трябва да владее в най-фини и дъл-                   боки подробности културата и историята на страната, откъдето произлиза                    оригиналният текст, както и своята собствена култура, история и език, което                   предполага едно високо ниво на владеене на двата езика – чуждия и родния.                                                Елена Крейчова и Надежда Сталянова (cъставители)                                                                                           Бърно 2018                                                                                                                                   7","","Kouzlo a umění překladu                         Филмовият превод и подготовката на преводачи                                                          Милен Шипчанов                           ълго време обучението по превод във филологическите специалности                    Дсе  ограничаваше  в  превеждане  на  откъси  художествена  литература.                   Няма да се спираме върху целесъобразността да се предават от един език на                   друг текстове с характерните за всеки писател език и стил. Подобно обуче-                   ние има своето място, но ние ще насочим вниманието си към една новопоя-                    вила се необходимост от подготовка на специализирани преводачи в много                   особена област.                      През  последните  години  се  наблюдава  бурно  развитие  на  медийното                   пространство, особено в неговото телевизионно измерение. Увеличи се бро-                    ят на националните и местните телевизионни канали, появиха се и развиха                   дейност много кабелни оператори навсякъде в страната. От друга страна,                   лесният и евтин достъп до Интернет позволи на много потребители да полу-                    чат достъп (законен или незаконен, тъй като се нарушават авторските пра-                   ва) до многобройни филмови заглавия. На свой ред много издания от пе-                   чатната преса, с цел да увеличат привлекателността си и оттам продажбите,                   започнаха да влагат DVD филми към своите печатни произведения. Накрая,                    много издателски фирми започнаха да тиражират филми за ползване във                   видео-клубовете или за директна продажба на потребителите.                      Целият този подем изведе на преден план необходимостта от преводачи,                    които бързо и качествено да превеждат филмовата продукция, прожектира-                   на по ефирните и кабелните телевизии или създаващи субтитрите на DVD                   дисковете. Ето защо, в нашето изложение ще обърнем внимание на исто-                   рията на филмовия превод, на видовете филмов превод, на някои грешки                   в произволно избрани филми от Интернет и печатната преса, а накрая ще                    направим препоръки за подготовката на преводачи на филми.                        История на филмовия превод. По времето на немите филми преводът                    не е бил специфично кинематографичен: самият филм е достатъчно лесен                   за разбиране, а т.нар. „междинни заглавия“, прекъсващи през определен                   период действието, са превеждани лесно на езика-цел и заменяни с подоб-                   ни или пък собственикът или нает работник са ги превеждали устно на пуб-                    ликата.                                                                9","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                             Проблемът се проявява с появата на „говорещите филми“ в края на 20-те                   години на ХХ век. Отначало някои американски филмови компании търсят                    решението в производството на две версии на филма – едната на англий-                   ски, а другата (със същия сценарий, но с другоезични актьори) на друг език.                   Скоро обаче се отказват, защото продукцията се оскъпява, а от друга страна                   качеството е ниско.                       Появата на говорещите филми позволява на Холивуд да упражнява не-                   прекъснато доминиране на филмовата индустрия. Тези филми предполагат,                   че публиката ясно си дава сметка кой е изворът на тази култура и нейната                   природа,  и  по  този  начин  американското  производство  заема  водеща  по-                    зиция. С увеличаването на разходите по реализирането на филмите много                   малки страни не успяват да устоят на конкуренцията и не успяват да изна-                   сят своята продукция. От 30-те до 50-те години на ХХ век американските                   компании  властват  над  цялата  филмова  индустрия  и  монополизират  за-                    писващата техника. Естествено, за англоезичните страни (Великобритания                   и нейните бивши колонии) проблемът с превода не стои.                      След  известен  период  на  възстановяване  някои  европейски  страни  като                    Франция,  Италия,  Германия  и  Испания  въвеждат  протекционистки  мерки                   срещу вноса на американски филми и се установяват квоти и такси за амери-                   канските филми. От друга страна, правителствата на тези държави подкрепят                   собствената  филмова  продукция  със  субсидии  и  заеми.  Някои  исторически                    фактори определят и избора на начин за превод на филмите от чужд произход.                      Например  във  Франция  се  предпочита  дублирането.  На  първо  място                   това  е  обусловено  от  схващането,  че  филмовата  форма  има  културна  ми-                    сия. Франция е една от малкото страни, силно заинтересувана от запазва-                   нето на чистотата на езиковата и културната си традиция от чуждо (главно                   американско) влияние (прословутият „закон Тубон“ от 4 август 1994 г. за                   изключителна употреба на френски в надписите, заглавията, държавните                   документи,  обществените  услуги,  конгресите,  медиите  и  т.н.). Освен  това                    френският език се смята от дълго време като средство за инструмент на кул-                   турна централизация. Освен това французите винаги са смятали превода за                   известно насилие над оригинала. Не на последно място изборът на дубли-                    ране във Франция се мотивира от факта, че населението е привикнало да                   слуша френска реч по телевизията и в кината благодарение на протекцио-                   низма на собствената телевизионна и филмова продукция.                      В Германия и Италия изборът на дублирането като преводна политика                    по време на Втората световна война се базира на факта, че говорещите фил-                                                                10","Kouzlo a umění překladu                          ми имат голям импакт-фактор върху масите и спомагат за изграждането на                   силни национални държави и за разпространение на съответната идеология.                       За  разлика  от  големите  страни,  малките  държави  като  Холандия,  Бел-                   гия, Швеция, Португалия избират субтитрирането като форма на превод на                   вносните филми поради много причини: малобройно население, за което                   не е мотивирано дублирането, по-ниски разходи за субтитрирането в срав-                    нение с дублирането, наличието на повече от един език в държавата и др.                      В  епохата  на  глобализацията  се  очертава  тенденция  към  еднопосочна                   англицизация поради доминирането на англоезичната и англо-американ-                   ската култура за сметка на другите езици и култури. Английският се пре-                    връща  в  нещо  като  „лингва  франка“  и  средство  за  комуникация  между                   не-англоезични култури. Много филмови компании не само в САЩ използ-                   ват чуждестранни актьори в англоезични версии на филмите си. Други на-                   ции умишлено дублират на английски свои филми (напр. българския „Хан                    Аспарух“), за да могат да ги покажат пред световната публика. На другия                   полюс се намират някои национални компании, начело с индийската фил-                   мова  промишленост  (Боливуд),  които  провеждат  подчертано  анти-амери-                    канска стратегия, която привлича многоброен зрителски интерес.                        Видове  филмов  превод.  Понастоящем  съществуват  два  основни  вида                   филмов превод: дублиране и субтитриране.                         Дублирането е метод за превод в голяма степен на изходния текст, за                   да бъде направен достъпен за много широка публика чрез доместикацията                    (естественото усвояване). При този метод диалогът на езика-цел се синхро-                   низира с говора и движенията на актьора от филма, като целта е публиката                   да има усещането, че актьорът говори на родния й език.                        Субтитрирането пък представлява писмен превод на говоримия език-из-                    точник под формата на синхронизирани записи в долния край на екрана.                   Този  вид  превод  променя  изходния  диалог/текст  до  крайните  възможни                   граници  и  позволява  на  публиката  да  възприема  едновременно  чуждия                    език и природа на филмовото произведение заедно с частичен превод на                   родния си език.                        Дублиране.  Дублирането  се  възприема  като  превод  в  „прозрачен,  лек,                    ‘невидим’ стил, за да се намали чуждестранният аспект на текста-цел“ (Мън-                                                                11","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          ди 2001, по А. Шарковска [2]). По този начин всички чужди елементи се                   асимилират в доминиращата местна култура, а публиката се лишава от ня-                    кои значими характеристики на изходната култура. Доместикацията фаво-                   ризира и привилегирова местната култура в сравнение с изходната. Нека не                   забравяме, че според някои теории преводът често се възприема като форма                   на завоевание и израз на национализъм. В много случаи дублираният филм                    се  възприема  като  съвсем  нов  продукт,  а  не  като  преработено  произведе-                   ние – той престава да бъде „чуждестранен филм“ и става просто „филм“.                   Той също може да се схване и като средство за налагане превъзходството на                   националния език и за защита срещу културната инвазия на изходния език                    и култура. Това е особено типично за страните, в които националният език                   се възприема като обединяващ елемент на нацията.                      Съществува  също  и  схващане,  че  дублирането  засяга  в  голяма  степен                   структурата на оригинала. Някои критици отбелязват, че дублираният текст                    диалог е по-малко автентичен, защото оригиналното изпълнение е закрито                   от различен глас. Не случайно за дублиране на някои филми, особено дет-                   ски, се канят водещи, познати за масовата публика актьори (напр. Камен                    Воденичаров за „Стюарт Литъл“ и др.).                      Очевидно е, че филмовият превод се подчинява на изискванията за теа-                   трален превод. То спомага за реализацията на един спектакъл, като прево-                   дачът работи в екип – с художествения директор, актьорите, техниците. Той                    е задължен да отчита случайностите на една прожекция в определено мяс-                   то и за определено време. От друга страна, необходимо е една автентична                   разговорна реч да се предаде в не по-малко естествен стил. Това налага на                    дублиращия известни ограничения. Това, което дублиращият превежда, не                   е просто писмен или произнесен текст, който той трябва да постави в устата                   на роден актьор с типичния за страната начин на игра. Това е текст, про-                   изнесен от чуждестранен актьор, чийто образ присъства на екрана и играе                   чуждия текст. Дублиращият актьор дава назаем гласа си, но чуждият образ                    командва очите. Преводачът трябва да състави текст, който да звучи естест-                   вено и да „пасне“ на движението на актьорските устни и на мимиката му.                      Първата трудност следователно е синхронизирането между звука и изо-                    бражението. На отварянията на устата трябва да съответстват закръглени                   гласни, а на подчертаните затваряния на устата – експлозивни съгласни [п,                   б, м]. Преводачът не работи единствено изречение по изречение, но срич-                   ка по сричка, буква по буква. И най-банални изрази могат да се превърнат                    в непреодолимо препятствие (напр. „Yes, sir!“ трудно се покрива със „Слу-                                                                12","Kouzlo a umění překladu                          шам, господин полковник!“). Дори да успее да съчетае текста с движението                   на  устните,  преводачът  трябва  да  отчита  и  екстралингвистичната  инфор-                    мация (мимики, жестове, пози и движения на тялото и др.). Преводът на                   филми с един по-жив, по-естествен диалог може да се превърне в истински                   подвиг, като произведението неминуемо ще претърпи загуби заради син-                   хронизацията.                       Личните ни наблюдения на дублирани филми във Франция свидетелстват                   за истински постижения в областта на превода, синхронизацията е толкова                   съвършена, че зрителят придобива наистина впечатление, че актьорите го-                   ворят на френски, макар да са например американци. Тук трябва да споме-                    нем един телевизионен похват, наричан от някои критици „припокриване                   на глас“ (vоice over). Тук преводът се извършва по фонограма, след което ак-                   тьорите дублират филма, но истинските гласове на играещите се чуват като                   фонова картина. Така се избягва пълната синхронизация, записът не е тол-                    кова скъп, ето защо се прилага при превода на многосерийните поредици.                        Субтитриране.  Субтитрирането  е  преводачески  похват,  който  позволя-                    ва зрителят да се „потопи в чуждоезиковата среда“. При него преведеният                   текст няма претенции да бъде „оригинален“, а чуждестранната идентичност                   на изходната култура е подчертана – това прави доминирането на културата,                   типична за езика-цел, невъзможно. Субтитрирането позволява на зрителя                    да се наслади на чуждия език и култура повече, отколкото другите начини                   за превод на филми, защото оригиналният саундтрак не е заглушен, както                   при дублирането. Възможността да се слуша оригиналният глас на актьо-                    ра компенсира ограниченията при превода, принуден да резюмира диалога                   в 2-3 реда по 20 знака всеки.                      Подобен превод на филми стимулира изучаването на чужди езици, ка-                   къвто е случаят с английския например в Гърция, където гледането на суб-                   титрирани  произведения  дава  уникалният  шанс  да  се  слуша  оригинална                    разговорна реч, а преводът да се следи само в случаите на неразбиране на                   диалога.                      Факторите,  които  обуславят  избора  в  някои  страни  на  субтитрирането                    пред дублирането, са главно интересът към чуждата култура и по-малки-                   те разходи за този вид превод, като икономическият фактор стои на второ                   място.                      Субтитрирането  привидно  запазва  произведението  в  неговата  цялост.                    Все пак то има недостатъка да представя осакатен диалог. Репликите тряб-                                                               13","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          ва да бъдат кондензирани, калибрирани в зависимост от времето, което им                   е отделено, или от смяната на различни планове. Те трябва да са накъса-                    ни на кратки фрази, за да не превземат екрана. В същото време зрителят                   е принуден да упражнява специфична гимнастика на очите, а това го кара                   да изпуска част от играта на актьорите или половината от преведения текст.                   Ако трябва да резюмираме, зрителите, които не владеят езика на оригинала,                    са принудени да обръщат повече внимание на изписаните реплики, а тези,                   които владеят езика, се дразнят от появата и изчезването на субтитрите.                      Съществува и трето решение на проблема – това е „слуховото субтитрира-                   не“, или по-точно филмът се прожектира, придружен със синхронен устен                    превод. Подобна практика съществуваше някога във филмотечните кина,                   където лимитираният брой прожекции на някои известни филми не оправ-                   даваше разходите за превод чрез дублиране или субтитриране.                         Критичен преглед на някои филмови преводи. Основната причина да                   осъществим  настоящата  публикация  е  множеството  неточности,  грешки,                   недоглеждания в преводите на филми, разпространявани както в магазини                    за аудио- и видеоносители, така и в пресата и в някои телевизионни кана-                   ли. Без да претендираме за изчерпателност, ще наблегне на някои типични                   грешки, срещани в преводите на филми.                         1. Слабо владеене на пунктуацията на български език. Прави впечатление,                   че в много филми не се отделят със запетайки обръщенията (напр. „Елена от                   Троя“), вметнати изречения, както и подчинени изречения, въведени с от-                    носителни местоимения.                        2.  Интересна  грешка  представлява  сливането  на  отрицателната  части-                   ца  „не“  с  глагола  в  отрицателна  форма,  най-вече  при  определени  модал-                   ни глаголи, както и сливане на други частици с глагола. Подобна грешка                    наблюдаваме при „чатенето“ в Интернет, което ни навежда на мисълта, че                   е предизвикана от трансфер на писмовния стил в мрежата към писането на                   превода на филма. Напр.:                       •  Немога! … Несъзнаваш! („Съдията Дред“)                      •  Можеби. („Разрушителят“)                      •  намира (вм. „на мира“, „Елена от Троя“)                                                                     14","Kouzlo a umění překladu                             3.  Масови  грешки,  предизвикани  от  слабото  владеене  на  членуването                   в български език, особено при формите на пълен/кратък член в мъжки род.                    Напр.:                      •  Ръководителът („Съдията Дред“)                      •  Цикълат („Разрушителят“)                      •  Подобно е положението с членуването на съществителните в женски                          род, завършващи на „т“:                      •  смърта („Съдията Дред“„)                      •   бруталноста, лудоста, светоста, часта, власта, бременноста, популяр-                         носта, отговорноста, последователноста („Разрушителят“)                         •  4. Изключително груби грешки, произлизащи от непознаване морфо-                         логичния правопис на българския език. Напр.:                      •  отегля, отегляне, отегляш, отеглям                       •  въстановете, чуства („Съдията Дред“)                      •  възтановително, възтановете, възтановен                      •  згради, истрелва, изтрел („Разрушителят“)                       •  посланник („Пърл Харбър“)                      •  безопастност („Елена от Троя“)                        Многократното  повторение  на  словоформи  и  словоупотреби  от  един                    и същи корен подсказват, че грешката не е от изписването, а е системна                   в езика на съответния преводач.                      В много от случаите правописните грешки се дължат и на интерференция                    на говора от съответния район на произход на съответния преводач (Източ-                   на или Западна България например). Ето някои примери, които може би се                   дължат на западен български говор:                      •  излязал  от  затвора;  ръководителът;  Прокалнатата  земя  („Съдията                         Дред“)                       •  каде, веднаж (8 пъти !!!, вм. „къде“, „Елена от Троя“)                        Ето  примери  на  грешки,  вероятно  предизвикани  от  източнобългарски                    говор:                      •  манияк, съжелявам, акордион, притиснявам („Разрушителят“)                                                                      15","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                             Прави впечатление, че някои от преводачите допускат грешки, понеже                   не вникват в етимологията на думите и оттам се поддават на импулсите си.                       Напр.:                      •  рициклирана храна (вм. рециклирана храна)                      •  Прокалнатата земя (вм. Прокълнатата…) („Съдията Дред“)                      •  креогенен (вм. криогенен)                       •  замръзен (3 пъти), замръзяване (2 пъти), замръзя (вм. замразя и про-                         изводни)                      •  дедектив (вм. детектив)                      •  ултиматома (вм. ултиматума), неотрони (вм. неутрони), акомулатор                          (вм. акумулатор), касметлия (вм. късметлия) („Разрушителят“), задръ-                         ще (вм. задръжте), къртечницата (вм. картечницата) („Пърл Харбър“)                      •  Ченгетата трябва да бъдат озъптявани! (вм. озаптявани) („Трета смяна“)                         Отново припомняме, че многократното повторение на грешките в един                   и същи филм не може да се отдаде на печатни грешки по време на въвежда-                   не на текста. Не е наша цел да правим анализ на обучението по български                    език и литература в училище, но се налага впечатлението (не само от фил-                   мовите преводи), че езиковата култура на по-младите поколения е много                   ниска,  може  би  поради  занемаряване  на  обикновените  граматически  уп-                   ражнения върху езика в полза на писането на дълбокомъдри съчинения по                    теми, в които безпросветно се възпроизвеждат писанията на литературни                   критици.                        Превод на филмови заглавия. Тук не можем да твърдим, че се наблюда-                    ват много грешки, като изключим някои примери като филма „Eyewitness“,                   преведен като „Око свидетел“ вместо „Очевидец“.                      Ще споделим обаче някои наблюдения. През 1978 г. в София се прове-                   де Седмица на френския филм. Тогава ни направи впечатление преводът                    на някои филмови заглавия, напр. „Сбогом, пиленце“ („Adieu, poulet“), пус-                   нат по-късно по кината като „Сбогом, полицай“. Преводачът не е обърнал                   внимание на факта, че в един френски полицейски филм ще се съдържат                    главно жаргонни думи, включително и в заглавието – правилният превод                   е „Сбогом, ченге!“. Подобна грешка имаше и при заглавието на „За кожата                   на един полицай“ с Ален Делон („Pour la peau d’un flic“), в което думата „flic“                   е жаргонна и следва да се преведе с подобна на български (напр. „ченге, кука,                    фанте“ и др.). Непознаването на жаргона често подвежда недобросъвестни-                                                                16","Kouzlo a umění překladu                          те преводачи да правят смайващи преводи на заглавия. Например силно                   социалният и антирасистки френски филм „Baise-moi“ беше преведен като                   „Целуни ме!“, въпреки бруталните сексуални сцени в него, а правилното за-                   главие на български би било „Изчукай ме!“.                      Понякога преводачите изневеряват на добрия тон с търговска цел. При-                   мер за това е филмът с Жерар Дьопардийо и Жан Рено „Tais-toi“ („Замъл-                    чи!“). В магазините на „Александра“ се появи под заглавие „Руби и Куентин“                   по  имената  на  главните  действащи  лица.  Тук  замяната  на  едно  заглавие                   с друго убива идеята на френското наименование, което дава идея за извест-                   на завръзка в интригата на филма (безкрайното бърборене на единия от                    героите). Да не говорим, че нито Руби, нито Куентин съответстват на френ-                   ските варианти на имената (Рюби, Кентен).                        Грешки в собствените имена. Склонни сме да смятаме, че този вид греш-                    ки се дължи главно на предоверяване в собствените познания по езика и из-                   вестно нехайство към по-щателна проверка на всяко име, особено историче-                   ско. Христоматиен е примерът, цитиран дори от председателката на Съюза                    на преводачите, за Джон Баптиста (вм. Йоан Кръстител) от филм по канал                  „Hallmark“. Подобна е и грешката в библейското име Лазаръс (вм. Лазар) от                  „Съдията Дред“. Сгрешено е името и на коня-сенатор в „Калигула“ – Инцитарт                   (вм. Инцитат(ус)). Вероятно преводачът е работил от фонограма и не е чул                    добре, но все пак подобен исторически персонаж заслужава да бъде проверен.                      За сметка на това във филма „Елена от Троя“ във версията, разпростра-                   нявана по Интернет, преводачът направо е оставил имената на латиница                   – напр. Mycenae вместо Микена, Tyndareus вместо Тиндарей, някои имена                   са сбъркани като това на Агамемном (вм. Агамемнон), а други са дадени                   в английско-американския им вариант – напр. Стъбос вместо Стиб (река).                        Непознаване на специализирана терминология. Много често се наб-                    людават грешки, причинени от непознаване и главно от пренебрежително                   отношение към определена терминология, преобладаваща в някои филми.                   Такава  е  например  религиозно-мистичната  в  историческите  филми,  оръ-                    жия и правна терминология в криминалните и пр.                      Ето няколко примера: Във филма „Троя“ Ахил след двубоя с грамадния                   троянец предизвиква останалите троянци. Като пропуснем факта, че дейст-                   вията от Троянската война стават на десетата година, а Ахил е най-извест-                    ният воин на Елада, то въпросът „Кой си ти, войниче?“ е просто нелогичен.                                                               17","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          Това обаче е виждане на сценариста. Троянският пълководец подава коман-                   дирския си скиптър на Ахил, като субтитрите дават следния текст „Владете-                    лят на Тесалия носи този меч“, като ясно се чува и още по-ясно се вижда, че                   става въпрос за скиптър.                      В същия пасаж е допусната и друга терминологична грешка. Прекалено-                   то доверяване в познанията по английски са подвели преводача да пресъз-                    даде английската дума „king“ с българската „крал“, макар да е известно, че                   за древна Елада е прието да се говори за царе.                      Подобна  грешка  е  допусната  и  във  филма  „Точен  стрелец“.  Там  поли-                   цейски началник прави доклад за търсения престъпник и споменава, че се                    записва във Втори парашутен корпус на Чуждестранния легион в Корсика.                   Според  преводача,  Корпусът  се  състои  от  щаб,  снабдяване  и  четири  ком-                   пании. По-нататък става въпрос, че не са компании в смисъл на предпри-                   ятия или стопански обекти, а по едно от следващите значения на думата                   „company“ – военна рота.                                 Препоръки за подготовката на преводачи на филми                        1. Всички преводачи трябва да изкарват задължителен курс по практи-                   чески български език (граматика и синтаксис), придружен с много практи-                   чески упражнения. Целта на този курс е да се превъзмогнат някои пропуски                    в езиковата подготовка по български и да се избегнат фрапантните грама-                   тически грешки.                      2. Специализирана подготовка по терминология. Тази подготовка може                    да премине под формата на курса „Номинална лексика“, какъвто се провеж-                   даше в специалността „Френска филология“ в СУ. Студентите трябва да раз-                   работват семантични гнезда, свързани с определена ключова дума, напри-                   мер „човешко тяло“, „облекло“, „оръжия“, като изваждат всички синоними,                   свободни и устойчиви словосъчетания от дадената тема. По този начин ще                    обогатят познанията си както по лексика, така и по определена терминоло-                   гия. Освен това подготовката може да включва работа с т.нар. „конкордан-                   съри“ – компютърни програми за анализ на текстове, с помощта на които да                    изработват честотни и азбучни речници на текстове с определена тематика.                   Терминологичната подготовка може да включва и занятия със специалисти                   от определена област (военни, полицаи, медици, юристи), които да обяснят                   дадени термини и техните съответствия на български. По такъв начин ще се                    избегнат  грешки  от  рода  „пистолет-револвер“,  „компания-рота“,  „сабя-ра-                                                                18","Kouzlo a umění překladu                          пира-шпага“ и прочие, които могат да имат значение за сюжета на филма                   (в по-голямата част полицейски, медицински сериали, научно-популярни                    филми и др.).                      3. Практически занятия за работа по превод на филмови откъси.                      Преподавателят трябва да овладее някои компютърни програми за обра-                   ботка на видео-файлове (напр. Virtual Dub), с помощта на които да избират                    определени видео-пасажи за работа в клас. Трябва също да се изгради уме-                   ние за работа с програми за конвертиране (рипване) на DVD филми в ком-                   пютърни  филмови  формати  (*.avi,  *.mpeg)  за  по-лесна  работа.  Студенти-                   те трябва да провеждат занятия за изграждане на умения за аудиране на                    звуковите пътечки на филма, да долавят нюансите на диалога или на съ-                   провождащия текст (при научно-популярни филми) и да превеждат текста                   с помощта на текстообработваща програма. След това работата се анализи-                   ра съвместно, като се поправят допуснатите грешки.                       4. Усвояване на субтитриращи програми. В Интернет-пространството съ-                   ществуват  множество  безплатни  програми  (freeware),  позволяващи  да  се                   субтитрират филми във видео-формат. При нашите посещения в Училището                    за преводачи „Мари Апс“ към Свободния университет на Брюксел отбеляза-                   хме, че там студентите се обучават да работят на Subtitle Workshop. В наши-                   те занимания в курса „Информационни технологии в превода“ ние запозна-                   ваме студентите с друга подобна програма – DivXLand Media Subtitler 205.                       5. Последната ни препоръка е преводачите непрекъснато да обогатяват                   общата си култура и да разширяват специфичните си познания, за да дават                   качествени преводи не само на филми, но и на други материали.                                                         Библиография                    Кари 1956: Cary Edmond, La Traduction dans le monde moderne, Université de                   Genève Ecole d’Interprètes, Georg \& Cie S.A Genève, 1956                     Шарковска  2005:  Szarkowska  Agnieszka,  The  Power  of  Film  Translation,                   Translation  Journal  and  the  Author  2005,  URL:  http://accurapid.com/                   journal/32film.htm                     Шарковска  2005:  Szarkowska  Agnieszka,  On  Teaching  Forms  of  Address                   in  Translation,  Translation  Journal  and  the  Author  2005,  http://www.                   translationdirectory.com/article538.htm                                                                  19","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          Кой 2005: Coelh Leonardo Jordão, Subtitling and Dubbing: Restrictions and                   Priorities,  http://www.translationdirectory.com/article326.htm  http://www.                    translationdirectory.com/article326.htm                    Врина-Николов 2004: Врина-Николов Мари, Отвъд пределите на превода.                   Историята на една дихотомия, Colibri, София 2004 г.                     Бъчваров 2007: Бъчваров Стефан, Как да вградим субтитри във видео, сп.                   Download, 07/2007                        Филмография                   „Съдията Дред“ („Judge Dredd“, 1995, прeводач Eretic)                   „Разрушителят“ („Demolition Man“, 1996, преводач Joker Gorski)                    „Калигула“ („Calligula“, 1973)                   „Пърл Харбър“ („Pearl Harbor“, 2001)                    „Троя“ („Troy“, 2004)                   „Елена от Троя“ („Helen of Troy“, преводач ITZO )                                                                        tm                   „Точен стрелец“ („Straight Shooter“, 2005)                   „Бригадите на Тигъра“ („Les brigades du Tigre“, 2006)                   „Фанфан Лалето“ („Fanfan la Tulipe“, 2003)                    „Руби и Куентин“ („Tais-toi“, 2002)                   „Трета смяна“ („Third Watch“, AXN, 13.07.2008, 15:50)                        Източник:                    http://ebox.nbu.bg/cel/stud04.html                                                                           20","Kouzlo a umění překladu                                                  Преводач на филми                             ога се мокрим повече от дъжда – когато вървим спокойно или когато бяга-                   Кме? Вярно ли е, че независимо откъде и как се пусне, една намазана с масло                   филия хляб винаги пада върху маслото? Ако знаете отговорите на тези въпро-                    си, по всяка вероятност следите една от най-популярните поредици по Discovery                   Channel – „Ловци на митове“. Едва ли обаче изобщо сте се замисляли за труда на                   тези, които ви помагат да разберете експериментите на „ловците“ Адам Савидж                   и Джейми Хайнеман. Още по-добре – щом не сте обърнали внимание на прево-                   да, значи преводачът се е справил със задачата си успешно.                       Discovery,  Animal  Planet,  HBO,  AXN,  National  Geographic,  Explorer,  History,                   Reality... Откакто в България навлязоха толкова много чужди телевизионни ка-                   нали, които излъчват предимно собствена продукция, преводачите на филми                    буквално са затрупани с работа. Превежда се най-вече от английски на българ-                   ски и специалистите в бранша очакват тази тенденция да се запази. Има и по-                   ръчки  за  обратния  превод.  Потребността  от  други  езици  –  френски,  немски,                   руски, е по-скоро изключение.                       Ако работи чисто по пет-седем часа дневно, преводачът на филми печели                   добре. Това обаче в никакъв случай не са лесни пари – тази работа изисква висо-                   ко ниво на владеене не само на чуждия, но и на българския език, техническа под-                    готовка, богата обща култура. Погрешно е да се смята, че човек може да започне                   веднага, без въвеждащо специализирано обучение. Също толкова неправилно                   е да се мисли, че този превод може да се прави между другото, за допълнителен                   доход, подчертават експертите. Така че, който иска да превежда филми, трябва                    да приеме това занимание като съвсем истинска и сериозна професия.                                                       Моята професия                                                       Елена Филипова                                              преводач в „БГ Текст“ ЕООД                                       Завършила е философия и английски език.                                          В „БГ Текст“ работи от седем години.                      Моите задачи и отговорности                      Целта на моята работа е, когато един зрител гледа чужд филм, дори да                    не забелязва, че той не е на родния му език. Колкото по-естествено се въз-                                                                21","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          приема преводът, толкова по-качествен е той. Когато зрителят започне да                   забелязва субтитрите, значи нещо го е подразнило. Името ми стои в края на                    субтитрите, но аз предпочитам зрителите да не го запомнят, защото човек                   обръща внимание кой е бил преводачът само когато нещо не му е харесало.                     Чисто технически филмите пристигат на сървъра на компанията, а ние си                   ги теглим от него чрез интернет връзка. Обикновено към тях има скриптове                    (репликите във филма в писмен вид). Отваряме филма в специална субти-                   трираща програма. Обикновено правим превода и таймкода, т.е. указваме                   кога да излиза един субтитър на екран и кога да изчезва. Преводачът трябва                   да прецени колко текст да влезе в един субтитър, кога да се появи следващи-                    ят, как да се раздели изречението, така че мисълта да се възприема най-не-                   принудено.                      Има доста технически изисквания – например един субтитър не може да                   бъде по-дълъг от два реда, в зависимост от дължината му той трябва да оста-                    не на екрана не по-малко от секунда и пет квадрата (30 кадъра) при кратък                   едноредов субтитър, минимум 6 секунди при двуредов. Преводачът прави                   всичко това едновременно с превода.                       Като цяло политиката на фирмата е да има взаимозаменяемост – прево-                   дачите да могат да превеждат от повече области и теми. Аз лично предпо-                   читам да редувам филмите като тематика. Тъкмо разнообразието е хубавото                   на тази работа – днес превеждаш за самолети, утре за лемури, вдругиден за                    риболов...                      Един преводач може да направи средно 25 – 30 минути от филма дневно                   при пълен работен ден. Тъй като ние превеждаме главно научно-популярни                    филми от Discovery Channel и Animal Planet, работата върви малко по-бавно,                   отколкото при игралните – има твърде много специализирана терминоло-                   гия, налагат се много справки. Преди филмът да се пусне за излъчване, суб-                   титрите минават и през редактор.                      Преводачите на филми могат да работят където им е удобно и нямат ра-                    ботно време. Имаме срокове, разбира се, но до голяма степен можем да ги                   определяме сами в границите на разумното. Това е голямо удобство.                      Моите предизвикателства                      Основната трудност в нашата работа е съкращаването. Много хора, които                   знаят чужди езици, казват: „Ама те във филма казват много повече, откол-                   кото пише“. Така е. Обаче, ако напишем всичко, което се казва, ще закри-                    ем картината с текст. Често хората във филмите говорят доста бързо и ние                                                                22","Kouzlo a umění překladu                          трябва  да  подберем  основното,  да  запазим  смисъла,  по  възможност  и  ре-                   гистъра на изказването, но да го съберем в максимум два реда. Това отнема                    доста много време, но пък е забавно – все едно по цял ден решаваш ребуси.                   Техническата страна на работата също е предизвикателство, но тя се науча-                   ва. Понякога имаме трудности с терминологията. В такива случаи се кон-                   султираме със специалисти, търсим специализирана литература.                      Моите обучения                      Не е задължително преводачът на филми да е филолог по образование.                   Аз например съм завършила „Философия“ с втора специалност английски                    език. Философията определено ми помага в работата – от нея човек се на-                   учава  да  схваща  бързо  общото,  да  търси  основната  идея.  В  правенето  на                   субтитри това е много важно, защото там много бързо трябва да се разбере                   идеята и да се намери начин да се изрази по възможно най-краткия и точен                    начин. Стига да знаят добре езика, специално в нашата фирма би било дори                   много желателно преводачите да са с някакъв друг тип образование – при-                   мерно инженерно, биологическо, медицинско, защото те познават съответ-                    ните области и по-лесно се ориентират в съдържанието на филмите.                      Предимството на филолозите е, че имат изграден усет към идиоматиката                   и нюансите на езика, който понякога липсва на хора с друг тип образование.                   Той може да се изгради в хода на работата. Ако го няма, често се залита към                    един прекалено буквален превод, който звучи неестествено на български.                      Езикът е развиваща се система и не може да бъде научен окончателно.                   Така че преводачът непрекъснато учи, особено когато работи с живия език.                    Ние работим с филми, в които се говори един доста естествен език и тъкмо                   оттам научаваме и следим новостите. Непрекъснато се налага да се само-                   образоваме в движение. Има курсове по филмов превод, но те дават само                   някаква основа, не подготвят за реална практическа работа. В нашата фир-                   ма, ако човек издържи задължителните входящи езикови тестове, премина-                    ва и техническо обучение за работа със специализирания софтуер.                     Моите източници на информация                       Помага ми най-вече интернет – там има много речници в различни об-                   ласти. Разбира се, ползваме специализирана литература – речници, спра-                   вочници.  Печатните  издания  обаче  обикновено  изостават  от  новостите                   в езика. Затова често се допитваме до консултанти в различните области.                                                                  23","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          Моята професионална общност                      Нямаме формална професионална общност. Моята професионална общ-                    ност са колегите от фирмата и консултантите, с които винаги мога да комен-                   тирам всякакви проблеми.                     Моите планове за развитие                       Преводачът би могъл да стане редактор. Но за тази работа е добре човек                   да има по-голям житейски опит и повече натрупана обща култура. Аз лично                   се опитвам да обогатя портфолиото си от езици. За един преводач винаги                   е добре да знае повече от един чужд език.                      Източник:                   https://www.karieri.bg/mojata_kariera/689237_prevodach_na_filmi/                                                                                                                       24","Kouzlo a umění překladu                          Намиране на заклет писмен или устен преводач                             ко е необходимо да можете да разбирате или да бъдете разбирани по                   Авреме на съдебно заседание, което се провежда в друга държава членка,                   или ако ви е необходим юридически превод на договор или друг юридиче-                    ски документ, може да пожелаете да намерите юридически устен или пис-                   мен преводач.                     Въведение                      С увеличаване на мобилността и миграцията в рамките на Европейския                    съюз съразмерно се увеличава и броят на всякакъв вид взаимоотношения                   (било то търговски, юридически, академични или лични) между граждани                   с различна националност, култура и език. Това от своя страна води до го-                    лямо разнообразие от ситуации, които изискват услуги за писмен и устен                   езиков превод. Тъй като много от тези ситуации трябва да бъдат санкциони-                   рани или наблюдавани от органите (често от съдилища или други юриди-                   чески институции), съвсем обичайно е да се изисква официален превод на                    документи, написани в оригинал на друг език.                      Целите на един официален превод са да се установят факти в един юри-                   дически или административен процес/съдебно дело, да се признаят юриди-                    чески факти с произход от чужда държава, и да се приложи за чужди граж-                   дани правото на източника (международно частно право).                      Услугите  за  официален  превод  са  различно  организирани  в  държави-                   те-членки  на  Европейския  съюз,  с  най-различни  професионални  рамки                    (разнородни системи и практики). Например в Обединеното кралство и Ир-                   ландия тази професия не е регулирана, докато в държавите с гражданско                   право, като Испания или Гърция, достъпът до професията на заклетия пре-                   водач се регламентира от различни правила и се практикува в различни ус-                    ловия на работа по отношение на закона, заплащането на такса или серти-                   фицирането.                     Какво означава „юридически писмен преводач“?                       Писменият преводач създава писмен документ, като превежда един текст                   от  един  език  на  друг.  Юридическият  писмен  преводач  трябва  да  вла-                   дее основните понятия и терминология не само в областта на правото, но                    и в сферата, в която то се прилага. Юридическият писмен превод е в същ-                                                                25","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          ността на многоезиковата комуникация, тъй като прави възможно общува-                   нето за хората, стопанските дружества, юридическите и правителствените                    органи с различни езици и култури в рамките и извън границите на дър-                   жавите. Юридическият писмен превод изисква познаване на специализи-                   рана терминология и на езиковите условности, използвани в съответните                   документи. Като част от екипа от юристи и имащ достъп до юридическите                    експерти, юридическият писмен преводач ще ви даде възможност напълно                   да разберете всеки конкретен случай и изискваната юридическа термино-                   логия. Поз наването на юридическата система или системи и на съответни-                   те юридически процеси е гаранция, че юридическият писмен преводач ще                    може да ви подпомогне във вашите юридически действия.                      Когато  търсите  юридически  писмен  преводач,  много  важни  са  профе-                   сионалните  стандарти  по  отношение  на  езиковата  компетентност,  прево-                   даческите умения и познаването на системите, процесите, терминологията                    и езиковите условности, които се прилагат в определени случаи.                     Какво означава „юридически устен преводач“?                       Устният преводач предоставя устни езикови услуги, като използва раз-                   лични начини за устен превод от един език на друг (симултантен, консеку-                   тивен или шепотен устен превод). Юридическите устни преводачи са спе-                   циалисти, които работят предимно с адвокати по юридически случаи, като                    съдебни  дела,  показания  под  клетва,  изслушвания,  медиация,  арбитраж,                   срещи с клиенти и др. Тези експерти ще ви помогнат в общуването с други                   страни, когато участвате в трансграничен съдебен процес.                      Съдебен писмен/устен преводач                      Съдебните писмени/устни преводачи са упълномощени да превеждат                   официални  документи  (брачни  свидетелства,  свидетелства  за  завършено                   образование, университетски дипломи, становища в съда, съдебни решения                    и др.), както и да превеждат устно в съда (напр. когато страните или свиде-                   телите дават показания), в полицейски участъци (по време на разпит, след                   задържане) или пред административни органи (например по време на мит-                    ническа проверка). Официалните съдебни писмени/устни преводачи имат                   право да поставят официален печат на своите писмени преводи за заверка                   на превода.                      Съдебните писмени/устни преводачи обикновено трябва да са завърши-                    ли университет по специалност в областта на своя работен език (езици) и да                                                                26","Kouzlo a umění překladu                          владеят различни умения за писмен и устен превод, въпреки че изисква-                   нията са различни в различните държави членки.                       В повечето държави членки на ЕС има система за подбор и назначаване                   на съдебни писмени/устни преводачи. Обикновено заклетите писмени пре-                   водачи имат квалификацията да работят също и като съдебни устни прево-                   дачи. В различните държави се използват различни официални наимено-                    вания за съдебните писмени/устни преводачи.                     Как да намеря писмени/устни преводачи?                      Понастоящем е възможно да се намери юридически писмен или устен                    преводач, като се използват националните бази данни с писмени и/или уст-                   ни преводачи. Но не във всички държави членки има такива бази данни.                   Понякога на уебсайтовете на министерствата на правосъдието или на вис-                   шите  областни съдилища  може  да има  връзка към  официални  или  полу-                    официални регистри с квалифицирани писмени/устни преводачи.                      По въпроси с наказателноправен характер държавите членки са задъл-                   жени в съответствие с Директива 2010/64/ЕС да се стремят да съставят та-                    къв регистър до 27 октомври 2013 г. – срокът, определен за транспониране                   на  директивата  в  националното  законодателство.  Съгласно  директивата                   държавите членки трябва да създадат процедура или механизъм, за да уста-                   новят дали заподозрените или обвинените лица имат нужда от помощта на                    устен и писмен преводач. Държавите членки трябва да предоставят превод                   на заподозрените или обвинените лица без забавяне. Писмен превод се пре-                   доставя за документи, които са от основно значение за упражняване на пра-                    вото на защита и, по изключение, може да се предостави устен превод или                   резюме на тези основни документи, при условие че не се засяга справедли-                   востта на производството. Държавите членки поемат разходите за устните                   и писмените преводи, независимо от изхода на производството.                      Източник:                   https://e-justice.europa.eu/content_find_a_legal_translator_or_an_                   interpreter-116-bg.do                                                                           27","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                             Нови изисквания към съдебните преводачи                            Трябва да притежават квалификация в познаването на дадения чужд език                            наказателното производство се въвежда фигурата на съдебния прево-                    Вдач. Това става с одобрена от кабинета промяна в Наказателно-проце-                   суалния кодекс, с които се транспонира напълно директива относно правото                   на устен и писмен превод в наказателното производство.                      С тях се въвежда фигурата на съдебния преводач и се допълва списъкът                    на документите, които има право да получи обвиняемият, който не владее                   български език, съобщава правителствената информационна служба.                      Изискването за назначаване на преводач, когато участниците в процеса                   не владеят български език, съществува и в момента. Разграничаването на                    съдебния преводач е необходимо с оглед отговорността му и специфичните                   изисквания към него като участник в съдебното производство, респективно                   в наказателния процес. Действащите разпоредби се допълват и с правото на                    обвиняемия, който не владее български език, да ползва устен превод в нака-                   зателното производство до неговото приключване.                      За  обезпечаване  качеството  на  превода  се  добавя  нова  разпоредба,  съ-                   гласно която назначаваните съдебни преводачи трябва да притежават съот-                    ветната квалификация в познаването на дадения чужд език.                      Законопроектът  предвижда  също,  когато  определени  обстоятелства  са                   станали известни на съдебен преводач при срещите на обвиняемия със за-                    щитника му, преводачът да не може да бъде разпитван за тях като свидетел.                      Съгласно правната уредба към момента, в случаите, когато обвиняемият                   не владее български език, му се предоставя писмен превод на разбираем за                   него език на постановлението за привличане под отговорност, на определе-                   нията на съда за налагане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт,                    на постановената присъда и на решението на въззивната инстанция.                      С оглед пълното въвеждане на директивата, в законопроекта се предла-                   га на обвиняемия да се предоставя и писмен превод на решението на каса-                    ционната инстанция, както и на всички документи, които са от съществено                   значение за упражняване правото на обвиняемия на защита.                      Писменият превод може да бъде заменен с устно резюме на документите                   при условие, че обвиняемият е съгласен, не се нарушават процесуалните му                    права и има защитник.                                                                28","Kouzlo a umění překladu                          Източник:                   http://inews.bg/Нови-изисквания-към-съдебните-преводачи_l.a_i.343227.html                                                                                                                                               29","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                  Професия преводач                       К    ак се става преводач?                            Професията „преводач“ е интересна, но трудна, доходоносна, но из-                   искваща знания, понякога напрегната, a понякога спокойна…                       Това май прозвуча малко странно. Ами такава си е и професията! Много                   хора се насочват към тази професия, без да съзнават какво точно представ-                   лява тя… и как да имат – информацията в нета е крайно оскъдна и се свежда                   до това, че трябва да „знаеш“ език и да кандидатстваш в някоя агенция…                   съгласете се, това е нищо! Когато човек се насочва към дадена професия                    (независимо коя), той иска…да е максимално информиран и подготвен…да                   знае точно в какво се въвлича.                      Тук ще разгледам максимално подробно (от всички аспекти, за които се                    сетя) професията „преводач“. Няма да Ви спестя нито хубавите, нито непри-                   ятните моменти. Ако някой колега може да добави нещо или да ме кориги-                   ра, ще съм благодарен! Далеч съм от мисълта, че няма да имам пропуски…                   просто по темата наистина има какво да се каже.                       Така, първо ще разгледаме какво казва настоящата нормативна уредба по                   въпроса (която всъщност датира от далечната 1958 г, с няколко допълнения                   и изменения в годините!). Според актуалните разпоредби всяко лице, придо-                    било образование или квалификация (които ще опиша малко по-долу), може                   да стане „заклет“ преводач към някоя преводаческа агенция. Тук е и недора-                   зумението в българската нормативна уредба. Заклет преводач може да се ста-                   не единствено към преводаческа агенция и НЕ може да бъдеш заклет прево-                    дач на свободна практика. Също така заклет преводач се става към конкретна                   агенция и ако някой иска да работи с повече от една фирма, то той трябва да                   премине процедурата към всяка една поотделно… или защо преводач да не                   може да носи отговорност за преводите си, освен ако не премине една и съща                    процедура с да кажем 20 преводачески агенции… тук коментарът е излишен.                      В България преводаческите услуги се регламентират и контролират от                   Министерство на външните работи. Заклет преводач е лице, което е придо-                   било образование или квалификация от следните:                       •  висше образование по езика с успех над 4.50                      •  висше  образование  или  следдипломна  квалификация,  за  които  се                         кандидатства с изпит по езика, завършени с диплома или дисертация                          с успех над 4.50                                                                30","Kouzlo a umění překladu                             •  диплома за средно образование от езикова гимназия с успех по езика                         над 4.50                       •  диплома  за  каквото  и  да  е  висше  образование,  при  което  се  държи                         държавен изпит по езика, с успех от изпита над 4.50                      •  международно признат сертификат:                          •  -  английски  език  -  ESU  6,7,  8  \&  9;  Pitman  –  Higher  Intermediate                               \&  Advanced;  IELTS  –  6,7,8  \&  9]  UCLES  –  CAE  \&  CPE;  UCLES                              RSA  (CCSE)  3  \&  4;  OxfordHigher  \&  Diploma;  ARELS-Higher;                              Trinity 10,11  \&  12;  LCCI  SEFIC-Intermediate  \&  Advanced, и  при-                              равнените  към  тях американски тестове;                           •  - френски език – DALF – последно ниво                          •  - испански език – DELE SUPERIOR                          •  - немски език – ZMP на Гьоте институт                          •  - За останалите езици се приемат международно признати серти-                               фикати със степен владеене на езика C2.                        И  е  подписало  декларация  за  носената  от  него  отговорност  според  чл.                    290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс за достоверността на преводите. Тази                   декларация трябва да бъде подписана пред нотариус. При смяна на име (на-                   пример при брак или развод), преводачът трябва да предостави нова декла-                   рация с името, с което ще подписва преводите. Дипломите от чужди универ-                    ситети/училища трябва да имат легализация.                      Така... процедурата с няколко думи е: придобивате подходящото образо-                   вание/квалификация, правите нотариална заверка на дипломата/удостове-                    рението и декларация на преводача и ги предавате в преводаческа агенция,                   която от своя страна ги депозира в МВнР.                      Дотук с нормативната страна на нещата. Нека разгледаме сега същността                   на професията. За да станете преводач, е нужно да се постараете малко повече                   от изискванията на МВнР. На първо място, разбира се, са познанията по ези-                    ка – нали все пак професията се нарича ‘преводач’. Да не се заблуждаваме...                   един документ (диплома, сертификат, др.) не гарантира задълбочени позна-                   ния по езика. Не искам да обиждам никого, нито да коментирам българското                    образование. Факт е обаче, че има хора, завършили един и същ университет,                   но познанията на единия са на ниво подготве в езикова гимназия, а на дру-                   гия – свободно владеене. Също така историята познава преводачи с езикова                   гимназия, имащи по-добра подготовка и предоставящи по-коректни преводи                    от преводачи с филология от знатен български университет.                                                               31","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                             Това, което искам да кажа, е, че преводът изисква задълбочени познания                   по езика  и всеки, който е решил да се захване с тази професия, трябва да                    даде най-доброто от себе си при „овладяването“ на езика. Да преведеш нещо                   не означава да обърнеш значението му на друг език буквално (както би го                   превела машина), а да вникнеш в смисъла и да го предадеш в превода си.                   Има текстове, в които преводачът губи повече време да вникне в смисъла,                    отколкото да го преведе. Всеки, сблъскал се с подобен текст, ще потвърди!                   Идеята е, че не всеки, който е учил между другото в средното училище даден                   език, може да стане преводач – замислете се над това.                                                       Писмени преводи                       Преводачите на свободна практика получават заплащане според преве-                   дените страници, т.е. те трябва да превеждат освен качествено, спазвайки                    терминологията и изискванията на клиентите, и бързо. Бързият превод от                   своя страна се постига със задълбочени познания, но и с бърз текстонабор!                   Все пак ако не можеш да пишеш бързо, колкото и свободно да боравиш с це-                    левия език, скоростта на превод ще е все така незадоволителна. Съответно,                   ако усвоиш бързия текстонабор до нивото да пишеш със скоростта на ми-                   сълта си, това ще гарантира добрите ти приходи! Това, което се опитвам да                   кажа, е, че усвояването на бърз текстонабор е толкова важно, колкото и по-                    знанията по езика. В нета има достатъчно програми за обучение за писане                   по десетопръстна система – нужно е само търпение. Няма да задълбавам                   тук…                       Друга важна особеност е, че преводачите на свободна практика трябва                   да са на разположение. С това имам в предвид да поддържат активни те-                   лефон/мейл/скайп или друга форма на комуникация, според договорката                   си с клиентите/агенциите. Хубавото на професията преводач е, че можете                   да си разполагате с времето, но това не означава да отговаряте на обажда-                    нията само, когато сте в настроение! Преводаческите услуги са динамичен                   бизнес и ако един преводач не е на линия, то друг ще вземе поръчката… или                   отново свеждаме нещата до добрите доходи. Ще го кажа още веднъж: по-                    добре да откажете поемането на дадена поръчка, отколкото да не отговаря-                   те на обажданията! Това гарантира, че клиентът/агенцията ще Ви се обадят                   и следващия път, а няма просто да Ви прескочат...                                                                     32","Kouzlo a umění překladu                                                             Оборудване                       За да извършвате писмени преводи, Ви е необходимо съответното обо-                    рудване. Плюс на преводача на свободна практика е липсата на шеф на гла-                   вата, но минусът е, че техническо и софтуерно обезпечение се прави от Вас.                   А именно – сносен компютър (под сносен разбирайте компютър, работещ                    безпроблемно  с  текстообработващи  програми…  т.е.  слаб  компютър,  спо-                   ред съвременните разбирания), добра интернет връзка, текстообработващи                   програми, програми за комютърно подпомаган превод (CAT tools), речници.                   Незадължителни са принтер, скенер, софтуер за отчетност на поръчките.                      Тук е моментът да спомена и колко са важни добрите познания на софту-                    ера, с който работите. Форматирането на текстовете е изключително важно                  – когато човек си няма идея от функционалността на софтуера (например                   Word-а), форматирането се получава толкова ужасно, а в някои случаи дори                    се загубват части от текста, и клиентът/агенцията трябва после да префор-                   матира/редактира целия текст, … нещо, което, разбира се, не би повлияло                   добре бизнес отношенията Ви.                      Софтуерът за компютърно подпомаган превод е нещо изключително важ-                    но, което в България тепърва се утвърждава. Скоро ще направим тема спе-                   циално за него, затова тук няма да задълбавам. Само ще спомена, че CAT га-                   рантира терминологичното единство и повишава скоростта на превода…т.е.                    изкарвате повече пари!                                                        Устни преводи                        Устните преводи се делят на симултанни и консекутивни преводи. Симулта-                   нен превод е превод в момента на говоренето, при който говорещият не изчаква                   преводача. Извършва се в кабина обикновено в екип от двама души. Използва                   се различна техника за предаване на говор. Този превод е най-труден, тъй като                    изисква отлични познания по езика, познаване на съответната терминология,                   както и спокойствие по време на работа (ако преводачът се притесни и изтърве                   даден термин/изречение, се получава лавинообразен ефект). Също така тряб-                   ва да се познава и техниката за превод. Тъй като са малко преводаческите аген-                    ции, които предлагат обучение за симултанен превод (в смисъл това включва                   притежаването на техниката), бих препоръчал посещението на специализиран                   курс. Тъй като не искам да правя реклама, няма да споменавам имена на фир-                    ми, предлагащи тази услуга – всеки може да попита google.                                                                33","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                             Консекутивният превод е по-лесен. Това не означава, че отпада изиск-                   ването за владеене на езика! Просто тук говорещият си казва изречението                    и изчаква преводача да го преведе. Учудващото е, че някои хора намират за                   по-лесен симултанния превод, тъй като при него не попадат в полезрението                   на говорещия и слушателите, а са „скрити“ в кабината.                      Важно при устните преводи е преводачът предварително да се запознае                    с темата на събитието и да се подготви от терминологична гледна точка, за-                   познавайки се с всички материали, предоставени от клиента.                                                        Кандидатстване                       Преводаческите агенции постоянно набират преводачи. Както се казва,                   за добрите преводачи винаги е имало и ще има работа! При преводачите на                   свободна практика правилата на конкуренцията важат с пълна сила!                       Препоръчвам да преминете към фазата с кандидатстването, ако отгова-                   ряте на по-горе описаните условия. В противен случай, шансовете Ви за ус-                   пех не са големи.                       За преводач на свободна практика е важно да работи с колкото е възмож-                   но повече агенции, тъй като това би му гарантирало достатъчна заетост – все                   пак повече агенции означава повече предложения. Добра идея би било кан-                   дидатстването във всяка агенция.  Под кандидатстване разбирайте попъл-                    ване на въпросниците на агенциите и/или изпращане на CV. Тук е важно                   да отбележа, че трябва да сте максимално изчерпателни в тези въпросници,                   защото малко търпение при кандидатстването може да Ви осигури много                    работа в последствие.                      Практиката  е  след  кандидатстването  да  Ви  бъде  възложен  тест  и/или                   пробен превод на място или дистанционно. Под пробен превод разбирайте                   кратък текст около страница и съветът ми е да не приемате по-големи обе-                   ми, тъй като на пазара има много недобросъвестни агенции… При одобре-                    ние от страна на фирмата моят личен съвет е да сключите договор, който да                   регламентира отношенията клиент-преводач в писмена форма. Практика-                   та е да не се правят такива договори и не можете да си представите колко                    преводачи биват лъгани от некоректни фирми. А като нямаш договор, не                   можеш да си търсиш правата в съда.                      Обикновено новите преводачи се използват за по-лесни и/или по-кратки                   преводи. Това се прави с цел допълнително оценяване качеството и надежд-                    ността на преводача (спазването на крайните срокове). Така че не се отчай-                                                                34","Kouzlo a umění překladu                          вайте в началото, ако работата е малко! Това е като във всеки друг бизнес                  – доверието се гради бавно.                       Хонорарите за превод се определят в повечето случаи според бюджета на                   поръчката, така че не може да се определят точни цени. Ако сте склонни да                   преговаряте с агенциите за цената си според срока, сложността, обема, това                   би било плюс за Вас. Оценяването става на база преводаческа страница от                    1800 символа с интервали. Към момента повечето агенции/преводачи так-                   суват на преведена (получена) страница. Единици са фирмите, които таксу-                   ват според текста на оригинала, но тъй като това е международната практи-                   ка, съвсем скоро ще се наложи и в България. И така, хонорарите зависят от                    езика, сложността, срока и обема на превода, но като цяло са около 50 % от                   цената, която агенцията договори с крайния клиент.                     Източник:                    http://prevodi.bg/blog/2011/01/profesia_prevodach/                                                                                                                 35","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                           Езиците в институциите на Европейския съюз                             вропейските институции започнаха своята работа през 1958 г. на чети-                   Ери езика. Днес те използват 24 официални и работни езика, а в опреде-                   лени случаи — някои регионални езици от различни държави членки, както                    и други езици (руски, арабски, китайски, японски и т.н.). Като демократич-                   на организация ЕС трябва да общува със своите граждани на собствения им                   език. Това важи в пълна сила и по отношение на правителствата и нацио-                   налните администрации, бизнес средите и другите организации на терито-                   рията на целия ЕС. Европейските граждани имат право да знаят какво се                    прави в тяхно име, за да могат да бъдат активно действащи лица. Основно                   изискване на демократичната легитимност на Европейския съюз е предос-                   тавянето на всеки участник в дискусия на възможността да се изразява и да                    ползва документи на своя собствен език. По време на заседанията не трябва                   да има пречки за разбирането и излагането на гледните точки. В Брюксел,                   Люксембург и Страсбург европейските граждани следва да се представляват                   от найдобрите си лингвисти; като техни представители могат да бъдат из-                    пращани най-добрите експерти, а разбирането помежду им се обезпечава от                   устните преводачи на ЕС. Писмените преводачи на ЕС осигуряват наличие                   на документите на всички официални езици, тъй като приеманите от евро-                    пейските институции закони се прилагат пряко за всеки гражданин в ЕС.                   Всички — отделните граждани, организациите, съдилищата — трябва да мо-                   гат да ги разбират. Те трябва да могат също да проследяват на собствения си                   език целия законодателен процес, както и да разполагат с възможността да                    се обръщат към институциите на своя език.                     Устен превод                      Участниците в международните заседания и конференции идват от раз-                    лични среди и култури, като често говорят и на различни езици. Винаги                   е за предпочитане да им бъде предоставено компетентно професионално                   съдействие, отколкото просто да се разчита на хора, на които им се удават                   чужди езици. При конферентен превод устните преводачи спомагат за об-                    щуването между заинтересованите лица не чрез превод на всяка изречена                   от тях дума, а чрез предаване на изразените идеи. Чутото и видяното от тях                   остава напълно поверително. Устните преводачи са с водеща роля в мно-                    гоезичието, като с работата си гарантират, че езикът няма да представлява                                                                 36","Kouzlo a umění překladu                           пречка за разбирането. Службите за устни преводи на Европейския съюз са                   най-големият работодател на конферентни преводачи в света. Докато пис-                    мените преводачи работят с писменото слово, устните преводачи предават                   смисъла на устната реч. Те възприемат казаното на един език и предават съ-                   щото послание точно и почти едновременно на друг език. Като способстват                    за общуването и улесняват осъществяването на диалог, устните преводачи                   изграждат мост между културите и нерядко се оказват в центъра на процеса                   по вземане на решения.                      Две са основните техники на устен превод. Първата е консекутивният пре-                   вод, при който устният преводач използва специална система за водене на                    бележки по време на изказването на говорещия и възпроизвежда речта му                   на друг език след края на изказването. При втората, прилагана в над 90 % от                   всички случаи на конферентен превод, преводът е симултанен: преводачът                    слуша говорещия и едновременно с това превежда думите му, като следва                   неговия ритъм. Тази техника на устен превод изисква специално оборудва-                   не на заседателните зали със звукоизолирани кабини за устните преводачи,                   както и с електронно оборудване за усилване на звука, за неговото предава-                    не, а често — и за запис. Езиковият режим по време на международни срещи                   може да бъде много различен: от консекутивен превод между два езика, за                   което може да е необходим само един устен преводач, до симултанен превод                    на и от 24 (или повече) езика по време на заседания на равнище ЕС, което                   изисква участието на най-малко 72 устни преводачи.                     Писмен превод                       Писмените  преводачи  са  хора,  способни  да  градят  мостове  между  ези-                   ковите общности. Тяхната амбициозна цел понякога се разглежда като из-                   куството на непостижимото: да бъдат предадени на определен език идеи,                   първоначално замислени и формулирани на друг език, като същевременно                    се възпроизвежда и начин на използването му , специфично обусловен от                   различна култура. Независимо че на теория това е трудно, писменият пре-                   вод представлява ефикасно средство за общуване. Той позволява на граж-                   даните в този все повзаимосвързан свят да си сътрудничат и да участват                    в изграждането на общото си бъдеще, без да е необходимо да се отказват от                   собствения си език — неразделна част от тяхната идентичност. Службите за                   писмени преводи на институциите на ЕС са най-големите в света по брой                    на служителите и разнообразие на обхванатите теми и езици. Те предлагат                                                                37","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          отлични перспективи за професионално развитие в самото сърце на евро-                   пейската интеграция.                       Отвъд рамките на европейските институции писмените преводи са в ос-                   новата на процъфтяваща индустрия, която включва дейности, вариращи от                   глобализация на уебсайтове до създаване на местни версии на наръчници                   и видеоигри, от юридически преводи до субтитри за филми и видеозаписи.                    Напредъкът в дейностите по писмен превод е непосредствено свързан с раз-                   витието на новите компютърни приложения. Понастоящем вече се е нало-                   жила практиката на използване на преводаческа памет, която се допълва                   чрез Euramis — междуинституционалната база данни на ЕС за съхранение                    на преводаческа памет. Също така с усилията на Европейския съюз бе раз-                   работена IATE — база данни за всякаква свързана с ЕС терминология, която                   съдържа 8 милиона термина и е на разположение на 24-те официални ези-                   ка на ЕС. Макар компютрите да представляват мощно средство за повиша-                    ване на производителността и подобряване на качеството и последовател-                   ността на текстовете, човешката мисъл остава незаменима в самата същност                   на това трудно изкуство.                      Как можете да станете устен преводач?                      Счита се, че най-подходящото обучение за конферентни преводачи с ви-                   сока компетентност е програма в рамките на висшето образование. Пока-                    зателна  в  това  отношение  е  Европейската  магистърска  програма  по  кон-                   ферентен превод. Широко разпространено е схващането, че в работата на                   устния преводач се изисква двуезичие или свободно използване на няколко                    чужди езика. Това е само мит: повечето конферентни преводачи превеждат                   единствено към своя роден език.                     Възможности за професионална реализация в службите за устни преводи                      В Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) са съсредоточени                    междуинституционалните процедури по подбор както на постоянни служи-                   тели, така и на временно нает персонал. Следете нейния уебсайт, на който                   можете да намерите подробна информация за предстоящите конкурси за                    устни  преводачи:  europa.eu/epso  www.eu-careers.eu  Европейският  парла-                   мент, Европейската комисия и Съдът на Европейския съюз разполагат със                   свои собствени служби за устни преводи, но провеждат съвместно набира-                   нето на щатни устни преводачи и подбора на устни преводачи на свободна                    практика.                                                                38","Kouzlo a umění překladu                             Ако желаете да работите за европейските институции като устен преводач                   на свободна практика, първо трябва да преминете междуинституционален                    тест за акредитация. Ако направите това успешно, Вашето име и данните                   Ви за контакт ще бъдат въведени в общата база данни на ЕС за акредитира-                   ни устни преводачи на свободна практика. europa.eu/interpretation/index_                   bg.htm  Подробно  описание  на  изискваните  от  европейските  институции                    умения са на разположение на страниците за прием на уебсайта на Евро-                   пейската магистърска програма по устен превод: www.emcinterpreting.org                      Как можете да станете писмен преводач или юрист-лингвист?                      За да станете писмен преводач, трябва да владеете отлично своя основен                   език, който по принцип е Вашият роден език, така че да можете да предадете                   всеки възможен регистър и всяка тънкост на оригиналния текст. Освен от-                   лично владеене на езиците, от които превеждате, и познаване на свързаните                    с тях култури е необходимо да притежавате умения в областта на управле-                   нието на проекти, тематични и междукултурни познания, както и умения                   за търсене на информация и за осъществяване на терминологични проуч-                    вания. Ако желаете да превеждате като юрист-лингвист в Съда, трябва да                   притежавате съответна диплома за юридическо образование, издадена от                   държава членка. Това ще гарантира, че разполагате с достатъчно знания за                   националното законодателство и правната система на тази държава. Трябва                    да владеете отлично езика, на който се е провеждало обучението по право,                   както и съответната правна терминология. Освен това трябва да разполага-                   те със задълбочени познания по други 2 официални езика на ЕС. Доброто                    владеене на френски език ще бъде считано за предимство.                     Възможности  за  професионална  реализация  в  службите  за  писмени                   преводи                      В Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) са съсредоточени                    междуинституционалните процедури по подбор както на постоянни служи-                   тели, така и на временно нает персонал. Следете нейния уебсайт, на кой-                   то можете да намерите подробна информация за предстоящите конкурси:                    europa.eu/epso www.eu-careers.eu Моля, имайте предвид, че Европейската                   инвестиционна  банка,  Европейската  централна  банка  и  Центърът  за  пре-                   води  в  Люксембург  имат  собствени  процедури  по  набиране  на  персонал.                   Повечето институции също така прибягват до използването на срочно нает                    персонал и на преводачи на свободна практика. Повече информация може-                                                               39","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          те да намерите на уебсайтовете, посочени в настоящата брошура. Подробно                   описание на изискваните от европейските институции умения са на разпо-                    ложение на уебсайта на Европейската магистърска програма по писмен                     Превод:                   ec.europa.eu/dgs/translation/ programmes/emt.                      Източник:                   https://cdt.europa.eu/sites/default/files/documentation/pdf/qd0117611bg.pdf                                                                                                                               40","Kouzlo a umění překladu                                               Изкуството на превода,                             интервю с Невена Дишлиева-Кръстева                              носител на специалната награда „Кръстан Дянков“, 2013 г.                           евена Дишлиева-Кръстева беше наградена за превода на „Творците на                    Нпамет“ от канадския писател Джефри Мур.                     От колко време превеждате?                      От средата на 90-те, вече повече от 15 години.                      Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?                      Едно  фентъзи,  „Първото  правило  на  магьосника“  от  Тери  Гудкайнд  –                   първата книга от поредица, която набъбна до тринайсет тома през годините.                      Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?                      Понякога е трудно да се изолираш от света, а се налага. Аз лично не мога                   да работя по друг начин, освен в пълна изолация и усамотение. Затова често                    ми се случва физически да присъствам някъде, но емоционално и умствено                   да съм много далеч. Това може да нарани някого. Трудно е също така да                   описваш места, където никога не си бил или които съществуват само в не-                    чие въображение. Или да търсиш еквиваленти на липсващи в целевия език                   понятия. Трудно е, когато си обсебен от книгата, която превеждаш, но пък                   е още по-трудно да превеждаш, когато не си успял да се свържеш по ника-                   къв начин с текста. Трудно е, когато не харесаш герой.                      Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и из-                   дателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?                      Авторът: Повечето автори в моя опит са били много отзивчиви и склонни                    да отговарят на безбройните въпроси от всякакво естество – въпроси, кои-                   то на всеки друг може да звучат безумно, но за преводача са базисни. Рана                   Дасгупта, Мохсин Хамид, Джефри Мур – общуването ми с тях беше много                   плодотворно, оцених какво предимство е да работиш книга на съвременен                    жив автор. От друга страна съм работила и с автори „чешити“. Например,                   получавала съм категорична писмена забрана да слагам бележки под линия                   от страна на една канадска авторка. Тя беше направила „ръководство“ за                    преводачите си по света и държеше да се придържаме стриктно към него.                                                                41","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                             Редакторът:  Няма  по-ценен  съветник,  съмишленик,  съюзник  за  един                   преводач от добрия редактор. Трудно е за обясняване защо преводачът има                    нужда от този страничен поглед, но е факт, че когато превеждам и когато                   редактирам чужд превод, мозъкът ми функционира по различен начин. До-                   брият редактор е нещо като алтер его на преводача – хем се опитва да гледа                   през твоите очи, хем те гледа под лупа, но отстрани. Името, което първо из-                    никва в главата ми, е Жени Божилова. Най-хубавото, което може да се случи                   на един преводач на художествена литература от английски език в Бълга-                   рия, е Жени да му е редактор.                      Издателят: С годините установих, че не мога да работя с издатели, чиито                    усещания за литература са драстично различни от моите. Общуването с из-                   дателя влияе на всички нива – от избора на книгата, през решенията, които                   се вземат в процеса на работа, до окончателния вид на книгата и нейния път                   до читателите. Избягвам да работя с издатели, за които книгата е стока.                      Какво прави един художествен превод добър?                      Добрият художествен превод сияе, без да блести; услажда се, без да нат-                    ръшква; верен е на оригинала, без да е негов затворник; предполага смире-                   ние, но не сервилност от страна на преводача.                     Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригина-                    ла на наградения превод?                      Oбичайните предизвикателства, които съм имала с превод на художест-                   вена  литература,  са  свързани  с  някой  от  следните  компоненти:  езикова                    сложност  и/или  идиоматичност  на  текста;  речеви  особености  на  героите                   (диалекти,  жаргон,  говорни  дефекти…);  потискаща  или  твърде  тежка  за                   смилане тематика; необходимост от сериозна подготвителна работа пора-                   ди терминология в различни области; литературни препратки. „Творците                   на памет“ е единствената книга в досегашния ми преводачески опит, която                    стовари отгоре ми едновременно и по много от всичко това. Текст, изтъкан                   от идиоми и каламбури, че и пълен с вицове и смешки. Освен това разказът                   се води от петима протагонисти, чиито гласове се редуват и са много, много                    различни един от друг. Има дневници, псевдо факсимилета, реклами, спо-                   мени… Сюжетната линия лъкатуши напред и назад във времето и отприщва                   дълбоко скрити в същността ни човешки страхове. Ужасно тежък в емоцио-                   нално отношение роман. Използваната терминология изисква задълбочена                    подготовка в редица сфери – химия, биология, медицина, литература, из-                                                                42","Kouzlo a umění překladu                          куства. В текста има анаграми, панграми, азбучници, изобилие от скрити                   и явни цитати, включително поетични (преведени от Манол Пейков).                      Считате ли се за съавтор?                      Ни най-малко. За внимателен читател – да. Една от причините да си оби-                   чам професията толкова много е именно това, че импонира чудесно на за-                    ложената в характера ми склонност да не обичам предната линия, прожек-                   торите. Предпочитам да съм в сянка. Изразявам се добре чрез чуждо слово,                   особено когато намеря близост. Не страдам от амбиции да се наредя до ав-                   торите си. Напротив, стремя се да ги усещам с максимално отворени сетива                    и да бъда адекватен техен глас на моя роден език.                     Подтиква ли Ви превеждането към писане?                      Писане на художествени текстове? Пиша, да. Но не мисля, че това е пря-                    ко свързано с преводаческите ми занимания. Не изпитвам необходимост да                   дописвам авторите си. За мен авторските ми текстове са терапевтични, за                   собствена консумация и без литературни претенции. Рядко ги показвам. От                    друга страна, като се замисля, може би все пак са до някаква степен вдъхно-                   вени от врящите у мен чужди думи. Не знам.                     Източник:                    https://ekf.bg/pages/page/100                                                                                                 43","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                               Изкуството на превода,                                   интервю със Светлозара Лесева                               носител на голямата награда „Кръстан Дянков“, 2014 г.                          ветлозара  Лесева  беше  наградена  за  превода  на  „Под  сянката  на  све-                   Сщеното дърво“ на американската писателка от камбоджански произход                    Вадей Ратнър.                     От колко време превеждате?                      Занимавам се с превод на художествена и документална литература от                    2008 година, но знаех, че някой ден ще превеждам, още от първите часове                   по англо-български и българо-английски превод в 10-и клас.                     Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?                       Първият художествен текст, който имах удоволствието да преведа, се каз-                   ва „Снежно цвете и тайното ветрило“ на Лиса Сий. Това е втората преведена                   от мен книга, но споменавам именно нея, тъй като издаването ѝ хроноло-                    гично предшества публикуването на първия ми превод, който е от областта                   на популярната психология.                     Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?                       От гледна точка на преводача трудност представляват, разбира се, непо-                   знатите културни реалии и предаването, дори чисто фонетично, на специ-                   фични за дадена култура или език думи, изрази, имена. В книгите, които                    съм превеждала, съм „се сблъсквала“ с китайски, урду, пущунски, кхмерски,                   индонезийски, и досегът с тези екзотични за мен езици винаги е удоволст-                   вие.                      За мен лично по-голямо предизвикателство представлява задоволител-                   ното предаване на спецификата на една творба с изразните средства на май-                    чиния ми език – както по отношение на лексиката, синтаксиса, езиковите                   регистри и стилистиката на творбата, така и по отношение на постройката                   на мисълта, образността и т.н. При това изразните средства трябва да са до-                    зирани правилно, така че преводачът да не натрапва внушения, да не слага                   думи в устата на автора, да не се опитва да го „надвиква“.                     Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и из-                    дателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?                                                               44","Kouzlo a umění překladu                             Опитвам се да се абстрахирам от всичко, което не засяга произведение-                   то. Авторът ми влияе, доколкото, докато чета текста, се стремя да изпитам                    емпатия с него, да вникна в мотивите му да създаде един или друг герой по                   точно този начин, по който го е направил, или да използва именно думи-                   те, които е използвал. Опитвам се да му отдам дължимото. За подбора на                   книгите се осланям изцяло на редакторката, с която работя и която е връз-                    ката ми с издателството, Вера Янчелова. Отвъд възлагането на конкретен                   текст тя ми предоставя пълна свобода на работа. В общия случай не позна-                   вам стиловия редактор и не контактувам с него, което не означава, че не                   съм отворена за дискусии. По-скоро приемам този факт като знак, че всеки                    е свършил своята работа по веригата. Имам доверие в компетентността на                   редакторите и коректорите.                     Какво прави един художествен превод добър?                       Правдивото  отношение  към  текста.  В  работата  си  преводачът  се  бори                   с куп изкушения. Изкушението да вплиташ в текста смисъл по собствено                   вдъхновение. Изкушението да дотълкуваш или да дописваш автора. Изку-                    шението  да  префинваш,  да  заглаждаш  прекалено  фразата.  Изкушението                   да се осланяш на рутината. Изкушението да не разплетеш докрай смисъла.                   Добрият преводът е вдъхновен и с мярка. Гласът на преводача не бива да                   заглушава гласа на автора. Изпитвам дълбока признателност към наслед-                    ството на големите български преводачи от миналото и съвремието, от кои-                   то съм се учила и продължавам да се уча на изкуството на превода.                      Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригина-                   ла на наградения превод?                      Най-големите предизвикателства бяха свързани с това да почувствам и да                   пресъздам  адекватно  лакътушността  и  екзотичността  на  мисълта,  образ-                   ността и изказа на героинята, от чието лице се води повествованието, как-                    то и сгъстеността и динамиката на фразата. По тази причина много внима-                   ние посветих на синтактичната постройка на изреченията, на търсенето на                   най-подходящите езикови средства, за да предам без големи щети богатство-                    то и смисловите пластове на романа, така както съм ги почувствала. Тряб-                   ваше и да усъвършенствам езика на притчата и на мита, езика на изповедта                   и саморефлексията, езика на лозунгите и политическото папагалстване, как-                   то и превключването между тях. Немалко предизвикателство за мен като чо-                    век бе да понеса емоционалното бреме на историята и да я съпреживея.                                                               45","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          Считате ли се за съавтор?                      Далеч съм от тази мисъл и искрено се надявам да не съм превишила пра-                    вата си като преводач.                     Подтиква ли Ви превеждането към писане?                      Засега не. Имам още много да раста в личностно отношение, преди да                    мога да се нагърбя с такава задача. Но когато порасна, може да стана писа-                   тел.                      Източник:                   https://ekf.bg/pages/page/169                                                                                                                          46","Kouzlo a umění překladu                                               Изкуството на превода,                                      интервю с Радосвета Гетова                              носител на голямата награда „Кръстан Дянков“, 2017 г.                         адосвета Гетова беше наградена за превода на „Законът за детето“ от                   Рбританския писател Иън Макюън.                      От колко време превеждате?                      От 1978 г., когато започнах работа като щатен преводач в новосъздадена-                   та френска редакция на в. „Софийски новини“ в Агенция „София прес“. На-                    пуснах в края на 1989 г., но имам прекрасни спомени от този период. Има-                   хме добри учители. Занимавам се с превод общо от около 40 години.                     Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?                       Френският роман „Американска нощ“ от Кристофър Франк, публикуван                   от издателство „Народна култура“.                      Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?                      Те са най-разнообразни и зависят от жанра на превеждания текст, от  сти-                   ла на автора, от епохата и героите, които обрисува, от езиковия регистър                   на произведението, от необходимите справки. Днес техническата работа на                    преводача е улеснена в много отношения.                     Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и из-                    дателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?                      Мисля, че за един преводач е изключително важно да харесва автора, чи-                   ето произведение пресъздава, да се вълнува от оригиналния текст, да работи                   над него с любов. За съжаление сред преведените от мен книги има и таки-                   ва, които приемах, просто понеже ми бяха предложени, за което съжалявам.                    С огромно удоволствие превеждах от френски Амин Маалуф и имах чудесен,                   плодотворен  контакт  с  редактора.  Преводите  на  книги  от  Нанси  Хюстън                   и Иън Макюън също ми донесоха голямо удовлетворение. Досега винаги                    съм работила с издатели, които много уважавам. Бих искала специално да                   благодаря на Росица Ташева, редактор в издателство „Колибри“ за работата                   й върху наградената книга.                                                                    47","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                             Какво прави един художествен превод добър?                      Преводното произведение трябва да се чете леко, читателят не бива да се                    препъва в текста, а особено пък ако е компетентен на езика на оригинала, да                   отгатва прозиращия чужд език.  От друга страна, дори и да звучат „грапаво“                   в превод, особеностите на авторовия стил трябва да бъдат максимално съх-                   ранени. С други думи, преводачът трябва да се стреми да постигне макси-                    мално равновесие между двата текста.                     Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригина-                    ла на наградения превод?                      Иън Макюън има прекрасен стил, но пък е труден за превод. И може би                   точно поради това ми доставяше силно удовилствие  да се потапям в езика                   му и да се старая да го предам колкото мога по-добре на български. Едно от                   предизвикателствата в „Законът за детето“ за мен бе юридическата терми-                    нология. В тази област се съветвах с адвокат Антония Дремсизова и искрено                   съм благодарна за помощта й.                      Считате ли се за съавтор?                      Не, не се считам за съавтор, но е известно, че художеснвеният превод нико-                   га не може да достигне абсолютна еквивалентност с оригинала. Той предста-                   влява вид интерпретация на оригиналния текст, така че преводачът, колкото                    и да се стреми да остане верен на оригинала, неизбежно участва в творческия                   процес и се превръща в невидим съавтор. Той  пресъздава една творба за нова                   аудитория,  принадлежаща към друга култура и напълно различна от тази, за                    която  творбата е  била предназначена.  Освен това всеки превод е уникален,                   донякъде обагрен от стилистичните предпочитания на преводача, от реше-                   нията, които постоянно трябва да взима при подбора  на изразните средства.                      Подтиква ли Ви превеждането към писане?                      Не съм опитвала да пиша. За мен писането и преводът, макар и две силно                   творчески дейности, са много различни начинания, които изискват набор                   от различни умения и мотивация. Въпреки това, животът е непредсказуем                    и никога не бих казала „никога“!                     Източник:                   https://ekf.bg/pages/page/313                                                                  48","Kouzlo a umění překladu                                               Изкуството на превода,                                       интервю с Милена Попова                            носител на специалната награда „Кръстан Дянков“, 2017 г.                            илена Попова беше наградена за превода на „Пламтящият свят“ от                   Мамериканската писателка Сири Хуствет.                      От колко време превеждате?                      Започнах  като  студентка  –  превеждах  статии  от  теория  на  литература-                   та, философия, културознание, изкуствознание и пр., в помощ на състуден-                    ти и приятели; по-късно мои преводи в тези области започнаха да излизат                   в „Литературен вестник“ и „Факел“. Последваха разкази в „Съвременник“,                   а скоро след това и книги.                      Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?                      Един разказ на Сюзан Зонтаг – „Сцената с писмото“, – който излезе във                  „Факел“; а като отделна книга – „Никъде, никога, никой“ от Нийл Геймън,                    излязла през 2000 г.                     Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?                       По-скоро има трудности при работата с текста – и те са различни при все-                    ки автор, при всяка книга. Обикновено се иска доста предварително четене,                   подготовка, мислене. И още нещо – не бих казала, че това е точно трудност,                   но ми се иска да го спомена: често ми липсва работата с редактор. В послед-                    ните години има все по-малко редактори и се налага – както и в този случай,                  – преводът да се лиши от ценната им помощ.                     Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и из-                    дателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?                      Влияние от автора усещам единствено чрез текста. Разбира се, когато да-                   ден писател стане „твой автор“, тоест преведеш няколко негови книги, вече                   разбираш по-дълбоко и по-широко езика и стила му, чуваш гласа му по-от-                    четливо и ясно. Имала съм щастието да работя с прекрасни редактори, от                   които съм се учила както на превод, така и на редакция – Иглика Василева,                   Красимир Мирчев, Жени Божилова, Искра Николова, София Бранц. За да                   върви работата, с редактора трябва да сте на една вълна; добрият редактор                    предлага, а не налага; за него, както и за преводача, най-важни са авторът                                                               49","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          и  читателят.  Редакторът  може  да  направи  един  добър  превод  още  по-до-                   бър, но пред лош превод е безсилен. Обикновено издателите не участват                    в работата по превода – най-много да се включат накрая, ако заглавието не                   им харесва поради някакви маркетингови или други съображения. В моята                   практика обаче това се е случвало рядко и обикновено заедно сме стигали                   до вариант, който да удовлетворява всички.                      Какво прави един художествен превод добър?                      Верността към смисъла, духа, стила, музиката на оригинала. А също уме-                   нието  да  използваш  богатството  на  родния  език  –  думи,  които  са  точни,                    звънки, будят въображението, рисуват картини, извикват асоциации.                     Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригина-                   ла на наградения превод?                       Може би полифонията – романът има формата на фикционална антоло-                   гия от текстове и обема многообразие от гласове и стилове: дневници, спо-                   мени, рецензии, интервюта... Освен това в текста има цитати, позовавания                    и препратки от най-различни области – философия, изкуствознание, лите-                   ратурознание, психология и психоанализа, невробиология, история на ки-                   ното, математика и логика.                      Считате ли се за съавтор?                      Не  бих  казала,  въпреки  че  преводачът  несъмнено  е  автор  на  превода.                   Стремя се да бъда вярна на оригинала, а ако бях съавтор, значи да внеса                    нещо, което липсва в него, тоест да му изневеря.                     Подтиква ли Ви превеждането към писане?                      Има такива мигове, но майсторството на авторите, които превеждам, ме                   обезсърчава. Понякога, докато пиша текстове за корици или рецензирам за                    издателства новоизлезли книги, ми се иска да имах време да пиша за кни-                   гите, които чета.                      Източник:                   https://ekf.bg/pages/page/315                                                                      50","Kouzlo a umění překladu                                               Изкуството на превода,                                интервю с Маргарита Дограмаджян                            носител на специалната награда „Кръстан Дянков“, 2016 г.                            аргарита  Дограмаджян  беше  наградена  за  превода  на  „Котешката                   Ммаса“ от канадския писател Майкъл Ондатджи.                      От колко време превеждате?                      От около трийсет години.                      Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?                      Разказ на Надин Гордимър за пловдивското литературно списание „Тракия“.                     Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?                       Понякога трудностите започват още от заглавието. Доста често буквал-                   ният му превод е невъзможен и трябва да изпробвам собственото си въоб-                   ражение, като в същото време се старая да запазя смисъла на оригиналното                    заглавие. Трудността се увеличава и от необходимостта заглавието да при-                   влича вниманието на читателя. Ще дам конкретен пример. Преди време                   преведох книгата на Андрю Вахтел за литературата в Източна Европа – със-                   тояние  и  тенденции.  Заглавието  на  английски  беше  „Remaining  Relevant                    After  Communism“.  Моето  предложение,  което  се  прие  от  издателството                   и автора, беше „Да твориш след комунизма“. Мисля, че го приеха, защото                   с него успях да постигна изискванията, за които споменах по-горе. Разбира                    се, сред останалите препъни-камъни се нареждат играта на думи, идиомите                   и жаргонът. Понякога е трудно да се намери точното съответствие и трябва                   доста да се поровиш и да напрегнеш мозъка си, а за жалост специализирани                   английско-български речници на идиомите и жаргона все още няма. Кол-                   кото до така наречените реалии, които толкова много са затруднявали пре-                    водачите преди, днес, слава богу разполагаме с интернет, където могат да                   се намерят не само обясненията им, но и техните изображения. Основната                   трудност за мен обаче е да успееш да предадеш духа на книгата. Направиш                    ли го – значи си успял в най-главното. Според мен това е мерилото за талан-                   та на преводача – умението му да влезе в кожата на автора.                                                                      51","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и из-                   дателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?                       С удоволствие, защото в ума ми веднага изниква името на Жени Божило-                   ва – един от най-изтъкнатите български преводачи и редактори. Тя ми по-                   могна да се справя с неща, с които се бях борила години наред. Мога много                   да говоря за съветите й, но ще спомена основният – казваше ми: „Старай се                    да останеш максимално вярна на оригиналния текст, но го прави така, че да                   звучи естествено и на български“.                      Какво прави един художествен превод добър?                      Според мен за постигането на добър превод са необходими най-вече три                   неща – съвестност, компетентност, талант.                     Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригина-                    ла на наградения превод?                      Най-голямото предизвикателство винаги е да предадеш духа на автора.                   Ондатджи е особен творец, в чието творчество се преплитат мит и реалност,                    поезия и проза. А в тази книга го имаше и автобиографичният елемент.                     Считате ли се за съавтор?                      Не бих казала. Може би дотолкова, доколкото съм успяла да предам духа                    на автора. Но тогава и актьорите и музикантите би трябвало да се наричат                   съавтори – а не са.                      Подтиква ли Ви превеждането към писане?                      Това според мен е голямото изкушение, до което преводачът стига в оп-                   ределен момент. Лично за себе си ще кажа, че нямам достатъчно въображе-                   ние, за да се пробвам в писателската професия.                      Източник:                   https://ekf.bg/pages/page/297                                                                             52","Kouzlo a umění překladu                                               Изкуството на превода,                                         интервю с Ани Орешкова                              носител на голямата награда „Кръстан Дянков“, 2012 г.                          ни Орешкова беше наградена за превода на „Измамен чар“ от амери-                   Аканската писателка Елизабет Франк.                      От колко време превеждате?                      Професионално от 2010 година, но преди това имам сравнително дълъг                   опит като чирак в този занаят – като класически филолог ми се е налагало                    да се изправям пред обезсърчителни в сложността си антични текстове и си                   мисля, че това ме научи на самообладание, търпение и концентрация.                     Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?                       Гимназиалната ми дипломна работа – четвърта книга от „Тускулански                   беседи“ на Цицерон. Този текст съдържа и проза, и поезия, и докато рабо-                   тех по превода му, си дадох сметка, че ми е еднакво хубаво и любопитно да                    превеждам и двете.                     Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?                      За българския преводач е почти невъзможно да се издържа изцяло от                    труда  си,  което  е  доста  обезсърчаващо  и  в  известен  смисъл  унизително.                   В чисто занаятчийски план затрудненията дебнат от много посоки: поняко-                   га ми се е случвало да се размина с текста и да се отегча от него, както и от-                    кровено да не мога да проумея смисъла на наглед просто изречение. В други                   ситуаци съм се сблъсквала с безсилието да предам на собствения ми език                   специфични синтактични структури, каламбури и езикови „мерудии“, кои-                   то превръщат потока от думи в литература. Традиционно по-разточителни-                   те славянски лексика и синтаксис са ме изправяли пред необходимостта да                   „изневеря“ на понякога пределния лаконизъм на оригиналната английска                   фраза и по този начин да я разводня.                      Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и из-                   дателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?                      Преводният процес е особен вид прочит и реконструкция на определен                   художествен свят, толкова по-въздействащ за преводача, колкото по-попъ-                    тен е за него. В този смисъл понякога ми  е трудно да изляза от унеса, в който                                                               53","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          ме потапя превежданият автор, и имам усещането, че ако трябва да напиша                   собствен текст, той би бил силно повлиян от въпросния автор. Случвало ми                    се е да ме жегне истинско съжаление, че най-любимите ми писатели, като                   Чехов и Селинджър например, са вече преведени, защото ми се е искало да                   преживея с тях тази дълбока и донякъде болезнена връзка, която са прежи-                   вели преводачите им.                       Що се отнася до редакторите, ми се струва, че работата с тях може да се                   окаже както благословия, така и проклятие – подготвеният, надарен с тъ-                   нък нюх за езика и деликатен редактор може да въздигне превода, а нехай-                   ният, самоуверен и формален редактор – да го остави на първоначалното                    му ниво или дори да му навреди. Мисля, че засега съм имала късмет в това                   отношение и мога само да чукам на дърво. Благодарна съм и на издатели-                   те на досегашните ми преводи, защото са ми предоставяли шанса да пред-                   лагам автори и са заставали зад избора ми. Надявам се тази тенденция да                    продължи.                     Какво прави един художествен превод добър?                       Способността на преводача да заживее с текста и да намери ключ и към                   най-дълбоките му подмоли, както и комбинацията от дързост и смирение –                   дързост, за да надскочи собствените си вътрешни ограничения и опасения,                   и смирение, за да не си въобрази, че е безгрешен.                      Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригина-                   ла на наградения превод?                      Да  предам  адекватно  на  български  специфичния  Холивудски  жаргон                    от 50-те години на миналия век и да направя проучвания върху културна-                   та и политическа история на Америка за период от около 30 години. Тези                   особености наложиха поставянето на доста бележки под линия, което е из-                   тощително и досадно, опасявам се не само за преводача, но и за читателя.                    Безкрайно съм признателна на авторката на книгата Елизабет Франк, която                   в дълги разговори отговори на всичките ми въпроси и ми показа една Аме-                   рика, която не познавах.                      Считате ли се за съавтор?                      Според  мен  преводаческото  занимание  е  своеобразна  шизофрения,  за-                   щото отрежда на преводача две противоречиви роли: на създател и на слуга.                    Според думите на Хосе Ортега-и-Гасет: „В интелектуален план няма по-ни-                                                                54","Kouzlo a umění překladu                          сше занимание от превода. Въпреки всичко, оказва се, че измеренията му                   са необятни“. Такова е усещането ми и за собствената ми работа – съзнавам,                    че авторът ме предхожда и превъзхожда творчески, но плахо допускам, че                   пресъздаването на художествен текст на друг език и в различна културна                   ситуация заслужава да се нарече творчески акт.                      Подтиква ли Ви превеждането към писане?                      Превеждането на истински добра литература по-скоро е в състояние да                   ме обезсърчи като евентуален писател, защото ме кара да си дам ясна смет-                   ка за невъзможността да меря сили с големите в занаята. От друга страна                    човек е устроен така, че макар и рядко милостиво да забравя за съмненията                   и страховете си, а и животът непрестанно предлага поезия в чист вид, стига                   да имаш сетива за това. Надявам се да събера достатъчно кураж за писане,                   защото понякога усещам трепет в тази посока.                      Източник:                   https://ekf.bg/pages/page/96                                                                                                             55","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                         Дейвид Мосъп: Преводът е изкуство, опит и усет.                              Дейвид се запознах преди 7 години. Тогава активно пишех, без да имам                   Снещо  завършено  за  превод,  но  ми  беше  интересно  да  си  поприказва-                   ме за работата му, за него. На едно приятно кафене пред Народния театър                    проведохме една продължителна и изключително полезна опознавателна                   среща, след която си тръгнах щастлива, че един ден, когато реша да се проб-                   вам навън, имам човек за преводите на английски. И че съм се запознала                   с един много специален човек. Той е англичанин, много възпитан и фин чо-                   век. Пристига в България преди 30 години, за да преподава английски език                    в Британски съвет, и оттогава превежда на президенти и министър-предсе-                   датели. С докторска степен по българска филология към Софийски универ-                   ситет, бивш преподавал по теория и практика на превода в няколко руски                    университета, сега е бизнес и политически консултант за България и Русия,                   води курс по лексикална семантика към СУ и превежда на свободна практи-                   ка художествени текстове от български, руски и френски на английски език.                   За превода като изкуство и опит, както и за мястото на преводача в пресъз-                    даването на една творба на друг език поговорихме в едно интервю, специ-                   ално за bgstoryteller и изцяло на български, в първата възможност, която се                   отвори в натоварения му график.                                  Дейвид Мосъп: Обичам авторите да остават доволни                    Защо от български език? Кое те вдъхнови и какво те влюби после в ези-                    ка ни?                      Българският език ми стана почти втори роден, а България – втора роди-                   на. Много хора са ме вдъхновили – от учители до ученици, от най-обикно-                   вените хора до най-просветените, но най-вече чувството, че мога да правя                    нещо полезно и добро със своите умения и познания.                     Кое  беше  първото  художествено  произведение,  което  преведе  от  бъл-                   гарски на английски?                       Първото нещо, което преведох, беше „Портретът на моя двойник“ на Ге-                   орги Марков.                                                                      56","Kouzlo a umění překladu                          Каква е ролята на преводача? Само да преведе от един език на друг или                   да адаптира към другия език?                       Ролята на преводача на художествен текст е да го пресъздаде по начин,                   по който той ще бъде разбираем и достъпен за чуждоезичния читател с въз-                   можно най-малко загуба на културната семантика.                      Има ли значение колко добре говориш български или само с какво раз-                   биране го четеш?                      Преводачът на художествен текст трябва да владее в най-фини и дълбоки                   подробности културата и историята на страната, откъдето произлиза ориги-                    налният текст, както и своята собствена култура, история и език. Това само                   по себе си предполага едно високо ниво на владеене на двата езика – бъл-                   гарски и английски, чуждия и родния.                      Каква част от превода е творчество? Често ли ти се налага да практику-                   ваш „творческо писане“?                      Някои го наричат вторично творчество, използващо изразните средства                    и творческите идеи на чужд човек. Аз лично не се смятам за творец, а поня-                   кога като пресъздател и посредник на идеи. Има случаи, когато се опитвам                   да „подобря“ оригинала в своя превод.                      Имаш ли винаги точна представа колко работа те чака или често се из-                   ненадваш от обема на възникналите казуси?                      Благодарение  на  опита  си  почти  винаги  имам  представа  колко  работа                    и затруднения ме чакат, докато авторите често не се замислят колко е тру-                   ден преводът като изкуство и умение. Веднъж един автор ми каза: „Не го                   превеждай, ти нали си англичанин и без това, просто го пренапиши набързо                   на английски“. Подценява се колко години и колко труд са необходими, за                   да стигнеш до нивото на владеене на езика и културата, за да си в състояние                    да превеждаш творчески текст.                     Коя е най-трудната част от преводаческата работа?                       За мен най-трудната част на преводаческата дейност, съвсем честно, е да                   си искам възнаграждението за работата.                                                                      57","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          А коя ти е любимата?                      Любимата част е, когато си чета за втори или за трети път свършения                    текст на английски и си казвам, че „звучи добре“.                     В какво мислиш, че си уникално добър като преводач от български на                   английски?                       Не съм уникално добър. И никога не бих го твърдил за себе си. Знам, че за                   някои хора съм добър, за други – не. Въпросът е много субективен – другите                   ще кажат.                      В какви случаи би поискал да се консултираш с автора – когато думата                   я няма в речниците ти или когато не разбираш какво е искал да каже                   с прости думи?                      Консултирам се с авторите, когато има нещо, което не разбирам. Послед-                    но  имах  затруднения  с  врачански  диалектни  думи  и  попитах  авторката.                   Много често се получава така, че в един момент самите автори не разбират                   какво са писали.                     „Проверяват“ ли те авторите? Имат ли често съмнения добре ли се спра-                   вяш?                     „Проверяват“, да. Не мога да кажа, че тази практика и липсата на доверие                    ми харесват, но хората са такива, каквито са. Често, когато не разбират ан-                   глийски идиоми или някакви конотации на думите, ме питат.                      От какъв жанр обичаш да превеждаш?                      Определено исторически текстове. Преведох биографичен роман на Га-                   лина Златарева за живота на Георги Бенковски и Априлското възстание, от                   който научих страшно много. Напоследък много се пише в жанра фентъзи                   и научна фантастика.                      С какви инструменти за работа разполагаш?                      Имам настолен компютър с три екрана. Държа превода отворен на цен-                    тралния екран, на десния – речници и справочна информация като уикипе-                   дия и т.н., а левият ми екран е за комуникациите – имейл, Skype, Facebook.                   Ползвам програми за превод за нехудожествени преводи, където бързнина-                   та, прецизността и терминологичния стандарт са важни. А за художествени                    текстове работя „ръчно“, тоест директно в Word.                                                                58","Kouzlo a umění překladu                          Какъв е процесът ти на работа? Първо четеш цялото произведение и на                   второ четене започваш да превеждаш, или предпочиташ да превеждаш                    направо?                      Много  рядко  чета  текста  предварително.  Предпочитам  да  го  откривам                   за себе си, докато работя. Превеждам сравнително бързо грубия вариант,                   а след това изчитам и редактирам два пъти на английски.                       Правиш ли проучвания за преводите, когато тематиката е специфична,                   или разчиташ, че авторът е „казал“ каквото е трябвало да се знае?                      Когато  тематиката  е  специфична,  да  –  чета  и  проучвам,  особено  кога-                    то текстът е исторически. Важно е правилно да се изпишат личните име-                   на, градовете и т.н. Скоро превеждах един текст за историята на „Златната                   Орда“ в Тартарстан от руски на английски и с часове ровех в интернет, за да                    търся имената на племена и вождове.                     С каква скорост превеждаш?                      Ако текстът е увлекателен и добре написан, понякога превеждам до 20                    страници на ден. Друг път и две думи могат да отнемат половин ден.                     Съмняваш ли се някога дали си дал най-доброто от своя английски на                    даден превод? Има ли въобще перфектен превод?                      Перфектният превод не съществува – това е моето лично мнение. Той ви-                   наги може да бъде подобрен. За съжаление, много автори искат най-добрия                   превод за най-кратките срокове – ако може за утре. Това са несъвместими                    неща. Има случаи, когато съм доволен от своята работа. Има и случаи, кога-                   то не съм. Най-много обичам авторите да остават доволни.                      С кои свои преводи можеш да се похвалиш?                      Най-много се гордея с една книга за историята на българското изкуство                   на  проф.  Атанас  Божков,  „Български  приноси  за  европейската  цивилиза-                   ция“. Но и с преводите си на драматургията на Христо Бойчев и на Румен                   Шомов – също.                      Какво и на какъв език четеш, когато не работиш?                      Не ми остава много време за четене за собствено удоволствие. Решил съм                    да препрочета едни мои любими руски автори и ще започна с Достоевски.                                                                59","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          Скоро прочетох „Мадам Бовари“ на френски, и научих малко турски, за да                   мога да чета Орхан Памук.                      Как поддържаш английския си свеж, живеейки в България?                     Често  пътувам  и  когато  работя,  непрекъснато  слушам  БиБиСи.  Много                   внимавам да поддържам нивото на английски.                      Какво  ще  кажеш  на  хората,  които  смятат,  че  могат сами  да  направят                   превода си или искат да гласуват доверие на сънародник българин за                    превод на английски?                     Честно казано, когато чуя думите „сам го преведох“ или „съседът ми, кой-                   то завърши курс по английски, го преведе“, „бихте ли погледнали?“, първа-                   та ми реакция е да се хвана за главата. Преводът е изкуство, опит и усет.                      Има изключения, разбира се. Има изключително талантливи български                    преводачи, които работят много добре на английски. Проблемът с българ-                   ския език е, че много малко чужденци го владеят до степен, за да могат да                   превеждат.                      Какъв е твоят съвет към начинаещите автори, които искат да бъдат пре-                   ведени на английски?                      Съветът ми е да пишат, но докато пишат, да се събразяват, че един ден                    произведението може да бъде преведено, както и да бъдат милостиви към                   преводача. Ако са учили английски, нека самите те да се опитат да преведат                   три-четири страници. Но нека авторите не забравят, че преводачът също                    е човек, заслужаващ уважение и любов.                     Източник:                   https://bgstoryteller.co/2017/11/26/дейвид-мосъп-преводът-е-изкуство-опит/                                                                                    60","Kouzlo a umění překladu                                     Интервю с преводача Асен Милчев                              о повод превода на книгата Кафе Хиена от словашката писателка Яна                   ПБеньова Ви предлагаме интервю с г-н Асен Милчев, преводач на кни-                   гата и дългогодишен деятел в културната сфера в България, Чехия и Слова-                    кия. Той е журналист, автор на книги, книгоиздател и преводач.                     Г-н Милчев, кажете моля, няколко думи за Вас, за вашата дейност в ли-                   тературата и превода?                      Моята  връзка  с  литературата  е,  така  да  се  каже,  наследствена.  Майка                    ми, Христина Милчева, е завършила „Право“ в Софийския университет, но                   никога не е работила по специалността си. По време на комунистическия                   режим семейството ни бе преследвано като „политически неблaгонадежд-                    но“. Дядо ми е бил офицер и герой от три войни, осъден от скалъпените от                   Сталин и Георги Димитров в Москва процеси, убит от т.н. „Народен съд“.                   Затова до края на активния си живот тя нямаше постоянна работа, което я                   принуди да работи като журналист на хонорар. Всъщност писането се оказа                    и нейно призвание и остави след себе си забележителни журналистически                   материали, публицистика и художествена литература. Книгата й „За май-                   сторите, цветорезците и зографите“ е единствена по рода си монография за                    българското възрожденско изкуство, написана на високохудожествен език.                   Осъзнах това в края на 90-те години, когато дойдох на работа в Българския                   културен  институт в Словакия. Тогавашният посланик Яни Милчаков  ме                   попита дали имам нещо общо с Христина Милчева. Разбрах, че самият той                    е завършил Националната гимназия за приложни изкуства в Трявна, дър-                   ворезбата му е хоби, а на народните художествени занаяти са се учели от                   книгата на майка ми. Имайки за пример образците на литературната й дей-                   ност, бъдещето ми до голяма степен бе предопределено. Макар че по стече-                    ние на обстоятелствата се дипломирах като електроинженер, аз се посветих                   на писането – журналист в различни медии, автор на книги, после книгоиз-                   дател, а в последните години и преводач.                      Г-н Милчев, откога се занимавате с превод на книги от словашки език?                       Много пъти съм си мислел дали да се захвана с преводаческа дейност.                   Това стана почти случайно. През 2005 г. Кирил Кадийски, мой съученик                    и приятел, известен наш поет, преводач и книгоиздател, тогава директор                                                               61","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          на БКИ в Париж, ми се обади в Прага, където бях сътрудник по културните                   въпроси. Не бих ли могъл да преведа за неговото издателство „Нов Злато-                    рог“ една малка книжка, събрани творби – проза и поезия – на патриарха                   на словашката литература, последния жив сюрреалист Алберт Маренчин.                   Колебанието ми бе голямо – нямах никакъв опит в превода, да не говорим,                   че никога не бях не само превеждал, но и писал стихове. Накрая се съгласих,                    работата ме увлече, открих един нов свят. В резултат днес Алберт Маренчин                   ме нарича свой приятел и ме приема в дома си. На следващата година се                   пробвах и с чешкия поет Петр Крал – използвах оригинали на стиховете му                   и преводите им на френски. Но дори тогава не си представях, че преводът на                    художествена литература ще стане моя съдба и професия. Това го разбрах,                   едва когато през 2012 и 2013 година излязоха двата романa „Компаньонът“                   (с  оригинално  заглавие  „Ескорт“)  и  „Дунав  в  Америка“  на  тогава  съвсем                   младия, но вече утвърден словашки писател Михал Хворецки, последвани                    от романа „Майки“ на Павол Ранков (2014) и наградения с награда за лите-                   ратура на ЕС за 2012 г., роман „Кафене „Хиена“ (2015) и най-вече на сбор-                   ника, посветен на съвременната словашка проза, чието съставителство (22                    автори), редакторство и превод на половината от съдържанието е мое дело                   (Списание „Панорама“ - бр. 1/2014 г.).                     Къде се крие подтикът да се занимавате с тази благородна, но неблаго-                    дарна работа, и то не само във финансово отношение? Всички знаем, че                   в днешно време средства за културната сфера са повече от недостатъчни.                      Мисля,  че  подтикът  за  превеждане  е  вътрешна  потребност.  У  нас  пре-                    водачите, както и повечето от останалите хора на изкуството и културата,                   са изключително подценени. Не става въпрос, че те не могат да живеят от                   хонорарите,  които  получават,  а  за  скандалното  отношение  във  финансов                   смисъл (и не само в него!) към тях. Например, за да напиша рецензия на                   словашки роман, оценен с европейска награда за литература, засрамено ми                    предложиха 40 лева. Това е колкото плащаме на жената, която ни помага                   вкъщи 2-3 часа веднъж в седмицата. Не че тя не си заслужава парите. Но                   какво означава, например 30 стотинки на страница за високо интелектуа-                    лен труд? Така че не парите задържат литераторите при литературата. Из-                   вестен изход от това положение дават различните национални програми за                   насърчаване на издаването на родната литература в чужбина. Чудесен при-                   мер за това е комисията „Слолия“ към Литературния център на Министер-                    ство на културата в Словакия. В България положението в тази сфера е още                                                                62","Kouzlo a umění překladu                          по-трагично. По-големи възможности има програмата за превод на лите-                   ратура на европейските народи към Европейската комисия. Но там броят                    на проектите е ограничен... Тогава откъде се пръква това море от преводни                   книги, което ни залива? Една от причините е скромността на преводачите                   и любовта им към словото.                     В какво се състои „ситото“ или какви са критериите за подбор на                    превежданите  от  Вас  книги,  след  като  книжарниците  са  залети                   с огромни количества печатни произведения, които ние нарича-                   ме четива, а не литература.                       Преводачите имат огромна отговорност за подбора на преводните загла-                   вия. От тях зависи формирането на представата за чуждестранната литера-                   тура и състоянието на книжния пазар – във всяка страна поотделно и в све-                   та като цяло. А от какви критерии се ръководят преводачите при избора им                    на заглавията за превод. Това е строго индивидуално. Разбира се, влияние                   оказва и модата (литературни течения, жанрове), и критиката, и пазарният                   резултат. Но един опитен преводач може да не се спре винаги върху бест-                    селъри, но няма да посегне и към посредствени заглавия. Така се създават                   сравнителните критерии и възможностите да се прави сравнение.                     Какви са непосредствените ви творчески задачи?                       Както може да се очаква, те са свързани с превод. За следващата година                   съм поел обещание да завърша преводите на два нашумели романа в ро-                   дината ни – „Петата лодка“ на Моника Компаникова и „Къщата на глухия“                    на Петер Крищуфек. Амбициозна задача, тъй като става дума за около 750                   страници.                                                                                        63","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          Г-н Милчев, позволете накрая да Ви пожелаем здраве и плодотворна                   работа в преводаческото поприще.                         По-долу публикуваме откъс от превода на стихотворение от Алберт Ма-                   ренчин.                         Едно тесто – един хляб                      От едно тесто сме                      Но това тесто не е от брашно                      И това брашно не е от зърно                       И това зърно не го е млял мелничар                      И това тесто не е месил пекар                      Това тесто си месим сами                      От брашното на нашата мъка                       И от своите радости                      Цели дни и нощи го месим                      Прибавяме към него квасец от сънищата                       И солта на любовта                      И мера на Млечния път                      И щипка звезден прах……                      Източник:                   http://www.bulgarite.sk/index.php/interviews/43-interview-s-asen                                                                                               64","Kouzlo a umění překladu                                                     Кръстан Дянков:                                „Българският език е силен и богат“                            дно от последните и непубликувани интервюта на големия наш прево-                   Едач с Огнян Стамболиев                         На Кръстан Дянков (1933–1999) дължим познанството си с големите об-                   разци на американската литература на ХХ век. Чрез неговите преводи  се                   срещнахме с:  Джон Стайнбек, Ърскин Колдуел, Джон Ъпдайк, Джон Чий-                   вър, Уйлям Сароян, Карл Сандбърг, Уилям Фокнър. И това не бяха просто                    преводи, а претворяване. Владееше не само английския американски, но                   и българския език виртуозно. Беше ненадминат майстор в това свръхтруд-                   но и не винаги благодарно изкуство. Беше не само преводач, но и литера-                    туровед и културолог, човек с огромна култура, широко скроен, духовно бо-                   гат, който се грижеше за чистотата и богатството на съвременния български                   книжовен език. И без да бъде преподавател, учеше безкористно и всеотдай-                   но младите си колеги.                       Това интервю взех от нашия именит колега по време на едно от послед-                   ните му гостувания в Русе на Дружеството на преводачите. В продължение                   на  няколко  години  –  от  1985  до  1988  година  той  гостува  на  града  на  Ду-                    нава с тематични вечери, посветени на модерната американска литература.                   Беше предназначено за русенското литературно издание „Светлоструй“, но                   не излезе. Кръстан беше много обичан  от всички: литератори, театрали, ху-                   дожници, музиканти. Джазмените дори направиха серия концерти с негово                    участие.                                                                                 Огнян  Стамболиев                      Как се насочихте към изкуството на превода? Случайно или съзнател-                   но? Имаше ли някакъв повод? Сред Вашето поколение преводачи, Вие                   сте сред първите, които се насочиха към английския език и по-специал-                   но към американската художествена проза. И защо именно към амери-                   канската?                       Към превода се насочих отначало съвсем любителски. Бях още гимназист,                   когато ми попадна една брошурка, кратко жизнеописание на Блез Паскал,                   който по това време беше мой любимец в областта на физиката. Заех се да я                    преведа от английски, за да я прочетат съучениците ми. Усещането, че тек-                                                                65","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          стът ми се „удаде“, ми достави особена радост и по-късно, вече като студент,                   реших да превърна това любителско задоволство в професионално. Когато                    бях ученик на мода беше немският. Навсякъде в България можеше да се на-                   мери едно немско списание, казваше се „Сигнал“. Беше богато илюстровано                   и се различаваше от българските тогава. Никак не обичах немците, които,                   начело с Хитлер, бяха завладели половин Европа. Като реакция срещу тях,                    се обърнах към английския и към американската култура и литература. След                   това учих в университета. Като студент започнах да се занимавам по-сери-                   озно с езика на Шекспир и Байрон. Четях американски писатели. Първо-                   начално преведох няколко разказа на Ърскин Колдуел, който беше и тема                    на дипломната ми работа. Три от тях бяха публикувани в първия брой на                   възроденото списание на Гео Милев „Пламък“ през далечната 1957.  Така                   започнах. Зарът ми беше хвърлен. Преводът стана моя съдба…                      Какво ви дава и какво ви отнема преводът? Мнозина колеги споделят,                   че преводът общо-взето е неблагодарно изкуство…                      Даде  ми  неизброими  познания  в  безброй  области:  литература,  история,                    обществени науки, фолклор, религия, но като че ли най-важното беше задъл-                   боченото опознаване на нашия собствен език, нещо, което дори оригинално-                   то литературно творчество не може да предложи. Амбицията за сътворяване                   на художествено, индивидуално писане като че ли винаги ми е била чужда                   – стигало ми е това, че познанството с чуждата литература ми е предоставяло                   възможността да се изпробвам в литературоведската работа. А ми отне зави-                   наги заблудата, че има непреводими текстове. Не, противно на това широко                    разпространено мнение, непреводими текстове няма! Още нещо бих искал                   да подчертая: българският език съвсем не е беден и неразвит, както твърдят                   някои. Той е много по-силен и по-богат, отколкото сме склонни да вярваме.                      Мислите ли, че един професионален преводач на художествена литера-                   тура може да работи с няколко езика и във всички жанрове?                      Мисля, но не съм убеден, че успехът му за всеки език и жанр може да                   бъде равностоен. За всекиго има един и само един език, в чиито дълбини                    (а най-вече в съответната национална култура) той ще проникне най-добре.                     Какво мислите за критиката на превода?                      Необходима е, но за съжаление у нас е все още непопулярна. Добре е, че                    нашето хубаво и полезно списание, на преводачите, „Панорама“ се обърна                                                               66","Kouzlo a umění překladu                          към този вид критика. И мисля, че засега се прави добре. Но в повечето ли-                   тературни издания дори не се споменава името на преводача, да не говорим                    за вестниците и останалите списания. За повечето от тях нашият труд оста-                   ва скрит.                     Споделяте ли своя опит с младите? Вие сте сред най-популярните и ува-                    жавани преводачи у нас.                      Напоследък все повече. По едно време дори мислех да се откажа от акти-                   вен превод (макар едното да не пречи на другото) и да дам натрупания си                   опит на онова поколение преводачи, които ще трябва един ден да ни сменят                   – надали ще се намери по-благодарна работа. Само че разбрах, предаването                   на опита не става с откъсване от професията, а тъкмо наопаки – с постоян-                   но  поддържане  на  наличната  квалификация,  дори  може  би  и  тук  приме-                   рът е най-доброто обучение. Разбира се, младите по закон обичат сами да се                    сдобиват с необходимото, но усъвършенстването всякога става, когато след-                   ваш някакви образци. Помня колко трудно ни беше преди години, нямаше                   оформена българска школа за превода и всичко трябваше да налучкваме                    с много труд и големи усилия. Сега младите могат да си спестят това.                     Вашите по-конкретни препоръки за начинаещите преводачи?                      Те произтичат от казаното дотук. Преди всичко убеденост, че професио-                    налният избор не е плод на прищявка, а вътрешно усещане за необходимост,                   отдаденост на литературата, най-вече неотклонното желание да направиш                   достояние на другите онова хубаво, което си прочел на един чужд език. След                    първоначалното лутане (исторически период, течение, представители, стил                   и др.) трябва да намериш себе си съобразно своя личен вкус. Един текст не                   бива в никакъв случай да ти бъде чужд, още по-зле, ако ти е противен. Тряб-                   ва да усещаш себе си в автора и автора в себе си – инак тъй необходимото                   покриване на автора с преводача никога не би се получило. Последно (раз-                    бира се, за този разговор), но по мое мнение най-важното – безпределна                   преданост към българския език. Само той (и нищо друго!) е ковкият метал                   в ковачницата на преводача.                      С какво ви привлече работата над Вашия любим Уилям Фокнър? Посве-                   тихте му толкова време и сили досега…                      Та  той  е  най-големият  епик  на  съвременната  американска  литература,                    една малка „енциклопедия американа“. От него съм научил повече, отколко-                                                               67","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          то от всички други книги за Америка. И не само това. Фокнър е непомръква-                   щият пример, без който нямаше да има нито О’Конър, нито Тенеси Уилямс,                    нито Габриел Гарсия Маркес. Да не говорим какво велико предизвикател-                   ство е той за преводача. Какво изпитание, какво напрежение, изтощение на                   човешки умствени, та и физически ресурси и какво огромно удовлетворе-                   ние накрая. С прозата му не можеш да свикнеш, не можеш я „научи“. Фок-                    нър вечно изненадва, смайва, плаши и респектира, бяга от тебе, връща се,                   спотайва се, чезне и наново се въззема – огромен, непроницаем, вездесъщ…                      Източник:                   https://literaturensviat.com/?p=38054                                                                                                                          68","Kouzlo a umění překladu                                            Думи на Огнян Стамболиев                                         за Изкуството на превода                              ма хора, които все още твърдят, че преводът бил завареничето на лите-                   Иратурата, че бил неблагодарно, вторично изкуство. Много са определе-                    нията за превода и преводачите. В средата на  19 век  Балзак ги нарече „по-                   щенските коне, които се сменят от станция на станция на човечеството“.  Сто                   години след него  мексиканският поет, белетрист и преводач Октавио Пас                   определи превода като „златна монета в духовния обмен между народите“.                    Представете си, че ги нямаше тия „коне“ или  тази „златна  монета“ – колко                   бедни духом щяхме да бъдем...                      Много  похвални  слова  са  казани  и  написани  за  изкуството  на  прево-                   да. Още през през 16 век големият френски поет Жоашен Дю Беле  е  те-                    оретизирал върху това  сложно, неблагодарно и зле платено изкуство. Но                   преводът има и отрицатели. Италианците имат поговорка: „Il traduttore e                   sempre un traditore“ /Преводачът е винаги предател/, французите пък каз-                    ват, че преводът бил като жената: „ако е красива, е невярна, ако е вярна,                   е некрасива...“                      Да, преводът е трудна работа. Тук ще цитирам още една интересна фраза,                   с която може и да не се съгласим, но в нея има известна доза истина. Нем-                    ският романтик Фридрих Шлегел  пише в една своя статия буквално след-                   ното: „Художествения превод е смъртен двубой. При него  търпи поражение                   или този, който превежда, или онзи, когото превеждат!“.                       Наистина, много похвални слова са изписани и за нас, преводачите. Напо-                   следък имах щастието да преведа и да съставя една  антология под надслов                  „Сълзи и светци“  с текстове на големия румънско-френски мислител  и фи-                   лософ, един от последните хуманисти на нашето време, румънеца от  Сибиу,                   Емил Мишел Чоран. Бях поласкан да прочета и преведа следното: „Прево-                    дачите, които срещнах през живота си, почти винаги превъзхождаха писа-                   телите. Те бяха по-образовани, по-културни, много по-добри  и по-достойни                   от повечето от тях...“.                       Но мисля,че най-голямата похвала, за която може да мечтае един прево-                   дач, без съмнение е пълното отричане на онова, което е постигнал: не бива                   да се забелязва въобще, че е имало превод...                      Наистина, когато четеш един автор на чужд език и той ти харесва, изпит-                    ваш почти непреодолимото желание да го преведеш. Това е понятно, тъй                                                               69","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          като едно от удоволствията на четенето, както и на музиката, е да го споде-                   лиш с приятели и съмишленици. Познавам хора, които научиха чужд език                    и навлязоха сериозно в някои чужди култури, само за да  общуват чрез ези-                   ка на оригинала с любимите си автори. А после, с огромна радост и удовлет-                   ворение споделиха своите открития, станали техни пристрастия. Спомням                   си за големия наш преводач, покойния Кръстан Дянков, когото съм канил                    на литературни вечери неведнъж в Русе. В едно свое интервю той сподели,                   че е научил английски език, защото през ученическите му години  у нас – по                   политически причини – е бил по-популярен немският, а той е искал  да вле-                   зе в  света на голямата  американска литература на ХХ век и да го сподели                    първо с приятели и съмишленици. Това е бил началният тласък при него.                      Ще споделя, че и при мен – преди повече от 30 години  се случи  почти                   същото. Чрез една  малка книжка с  руски преводи влязох отначало в света                   на голямата румънска поезия, считана за една от най-добрите в Европа, при                    това не особено позната до 70-те години у нас. Подценявана, защото е от                   съседна страна, а не например, от далечната или екзотична Португалия. За-                   това реших да залегна над този богат и красив език и да се посветя  на стихо-                    вете на Никита Станеску, Марин Сореску, Григоре Виеру, Лучиан Блага, Ана                   Бландиана, Мирча Динеску, Матей Вишниек... Да ги представя у нас.                    Родството по избор е  всъщност и  „разпознаване“                       Ние,  преводачите,  разпознаваме  един  език,  една  литература  по  същия                   начин, както разпознаваме едно населено място, където преди това не сме                   били, защото сме усетили, за миг сме почувствали, че това място отговоря                    на нещо, което е  дълбоко вътре в нас, че ние принадлежим на това място,                   така, както можем да принадлежим не на родния край, колкото и близък                   да ни е той, а на земята, на културата, които пробуждат у нас дълбок трепет,                   именно чрез тях откриваме най- съкровеното съответствие със самите себе                   си. Някои го наричат „въпрос на идентичност“.  И сигурно е така. Самият                    аз се чувствам в съседна Румъния и особено в прекрасния Букурещ, малкия                   Париж на Източна Европа, като у дома си. И когато дойда тук, напоследък                   по-рядко, винаги съм изпитвал желанието да възкликна: „Това е моят лю-                    бим град!  И въпреки, че обичам България и родния си град Русе, и произ-                   хождам от стар род, съжалявам, че не съм се родил тук. А може би съм бил                   тук в някой от предишните си животи. Кой знае...                      Любовта ми към румънската литература, и в частност към румънската поезия, се                   дължи преди всичко на особената музика на езика,  на румънския език, един богат,                                                                70","Kouzlo a umění překladu                          многопластов и гъвкав език,  чрез който влязох с помощта на италианския и на                   прекрасното Радио Букурещ, на Втората му програма, сега Романиа културал, една                   от най-стилните, културни и изискани радиопрограми в Европа. Всъщност, всичко                    дължа на това радио и сега бих искал да изразя огромното си уважение и благодар-                   ност към онези, които го правят...                      Всъщност, какво е това превеждаш поезия?                      Казваме: изкуството на актьора, на художника, на певеца,на музиканта,                   на поета... Мисля, че напълно уместно е да кажем и „изкуството на превода-                   ча“. Защото преводът е изкуство. Особено преводът на художествена лите-                    ратура. Особено преводът на поезия. Тук съвсем не искам да подценя прево-                   дът на проза или драматургия. Те също са изкуство. Но преводът на поезия                   се оказва най-трудното нещо, с което може де се сблъска един преводач. За-                   щото, докато в  прозата, все пак има някаква възможност непреводимите                    думи или фрази да се дадат описателно, бе това да накърни особено цялото                   съчинение, което се състои от много епизоди и пластове, в лириката това                   е много трудно, едва ли не невъзможно. Защото в стихотворение от няколко                    строфи едва ли ще можеш да се отклониш от текста и да не нарушиш ця-                   лостта и сърцевината на превежданата творба. Затова мнозина считат, че                   поезията, особено лирическата, е  по принцип непреводима. Повод за тези                   твърдения ни дават някои наистина непреводими поетични опуси. Стихове                    с определен национален или местен колорит, трудно преносим на чужда                   почва, или пък творби, построени главно върху принципа на музикалното                   или синтактичното внушение. И поради това, че музиката на използваните                    думи не отговаря на музиката на думите в езика, на който се превежда. Тък-                   мо тогава цялото внушение отпада и преводът не се получава.                      Преводът е призван да предаде музиката на оригинала или по-точно онази                   музика на оригинала, за която нашият език разполага с толкова възможности.                   Ритъмът в поезията, както знаем, се  състои от повтарящи се или противопо-                    ложни по интонация фрази. И ако преводачът не обърне внимание на всичко                   това и ако не го предаде на български, то и преводът ще обеднее от загубата на                   ритъм, който е пулсът на поезията и кръвообращението на прозата. Но и пре-                    водът на проза не е лесна работа. Иван Бунин беше казал: „Да намериш звука“.                   Това значи да намериш ритъма на прозата и основното й звучене. Прозата при-                   тежава същата  вътрешна мелодия, както поезията и музиката. Чувството за                   ритъм на прозата и за нейното музикално звучене е органично и може да се по-                    стигне само  когато притежаваш наистина тънко чувство към родния си език.                                                               71","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                             В порядъка на тези мисли, бих искал да приведа тук  още  едно интересно                   мнение за превода на поезия. То е на френския поет Пол Валери, който не                    приема по принцип преводите на поезия: „Стихотворенията, когато биват                   преведени, престават да бъдат произведения на тогова, който ги е написал.                   Защото съществува една психология на думите. Във всеки език  има опреде-                   лена интонация, свойствена на неговите звуци. Моите стихотворения, казва                    Валери, са преведени на доста езици по света, дори на китайски! Но аз не                   мога да ги позная. Райнер Мариа Рилке ги преведе на немски: бих казал, че                   работата му е много добра. Но това, подчертавам, е само една нова версия на                   моите стихотворения, това не са моите песни...“. В тази връзка, бих казал, че                    преводът на поезия, всъщност е нещо като транскрипция за даден инстру-                   мент на музикална пиеса, която е композирана от автора за друг инстру-                   мент, нещо като транскрибиране на пиеса, създадена за цигулка и пиано                   в пиеса за виолончело и пиано...                       Всеки  сполучлив  стих  поражда  впечатлението,  че  единствен,  съдбовен,                   избликнал нещо, което стои по-високо от поета. Наистина само тогава оче-                   видното проблясвапред читателя и чрез него всеки разпознава чувствата,                    които  преди  това  са  го  вълнували  сляпо.  Всъщност  да  се  превежда  често                   е по-трудно, отколкото да се създаде оригинално произведение. Това важи                   особено за лириката. Защото при нея  отговорността е двойна: да си верен                   на оригинала и да представиш достоен еквивалент на този оригинал. Защо-                    то когато създаваш собствено произведение, читателят не знае какво е било                   първоначалното ти  намерение, през какви трудности и изменения си минал                   и точно това ли което си искал да кажеш, си казал. Докато при  превода за-                    почваш от едно завършено начало – оригинала на автора – и трябва да  из-                   ведеш на български читателя именно къам това ревнувано от него начало...                   Ще го потвърдя и с думите на нашата голяма поетеса Елисавета Багряна,                   която ни остави немалко поетични преводи от различни  литератури, в т.ч.                   и от румънската поезия: „Лично за мен, писа през 1961 година авторката на                   „Вечната и Святата“, превеждането на едно стихотворение е дори по-трудно                   от написването на ново, оригинално, защото просто не разполагам със сво-                   бодата на създаването“.                       Понякога, неразгадаем за окото, стихът говори на ухото. Защото ако бе-                   летристът може да стигне дотам, че да пренебрегне звуковите качества на                   езика, поетът разчита тъкмо на тях. В един хубав стих, ако наистина е такъв,                   мисълта си остава винаги неотделима от музиката.                       Лично за мен преводът на поезия е „родство по избор“, ако мога да си                                                                72","Kouzlo a umění překladu                          послужа със този прекрасен израз на Гьоте, дал заглавието на едноименния                   му роман. Като преводач аз отдавна съм си изградил свой  поетичен свят,                    в който се чувствам най-сигурен. Превеждам  главно стихове, които допадат                   на моята природа. Не мога да посегна към автор, който ми е напълно чужд.                     „Думите пеят“ – писа някъде  блестящият чилийски поет и есеист Пабло                   Неруда. – „Прекланям се пред тях, защото цялата мисъл се променя, щом                    някоя от тях смени мястото си или ако друга се разположи царски във фраза,                   която не е очаквала тази дума, ала й се е подчинила“.                      Да, възможно е един посредствен стих да стане по-хубав при превод. Но                   по-често е възможно обратното. И общо взето, поезията е онова, което дори                    на езика, на който е била създадена, няма точен еквивалент, не разполага                   с други средства, за да се възпроизведе.                      И все пак, нека не забравяме  най-главното: четенето на едно преведено                   стихотворение е поетичен акт, който почива върху вяра...                      ОГНЯН  СТАМБОЛИЕВ,  критик,  преводач,  журналист.  Автор  на  книги-                   те: „Нова книга за операта“ в 2 т., на първата българска „Книга за оперета-                    та и мюзикъла или от Офенбах до Уебър“, „Несравнимият баритон Кирил                   Кръстев“, „Слънчевият тенор Николай Здравков“. Издал редица преводни                   книги с поезия, проза и драматургия от: Михай Емениску, Йоан Славич, Лу-                   чиан Блага, Йон Лука Караджале, Никита Станеску, Григоре Виеру, Мирча                    Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Захария Станку, Йожен Йонеско, Ма-                   тей Вишниек, Жан Пол Сартр, Клаудио Магрис  и др. Преводач и автор на                   оперни либрета, на критически студии, рецензии, отзиви и проблемни ста-                    тии в  периодичния печат. Носител на редица национални и международни                   награди, сред които и на Румънската академия /1997/.   Член на ПЕН- цен-                   търа, България.                      Източник:                   https://fakel.bg/index.php?t=6078                                                                               73","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                                                     Ирена Кръстева:                                 Преводът е изкусност, не изкуство                             рена Кръстева е доцент по теория и практика на превода в Софийския                   Иуниверситет „Св. Климент Охридски“. Доктор по семиология на Уни-                    верситета Париж 7. Сред последните й трудове са и публикуваните от френ-                   ското издателство L’Harmattan монографии Pascal Quignard: la fascination                   du fragmentaire („Паскал Киняр: фасцинацията на фрагментарното“) и Pour                   comprendre la traduction („За да разберем превода“).                      Лесинг пише: „Нашите преводачи рядко разбират езика; те смятат                   тепърва да се учат да го разбират; те превеждат, за да се упражня-                   ват, и са достатъчно умни да искат да им заплащат упражненията.                    Да следват мисълта на оригинала, обаче, не са способни“. Можем                   ли да приложим този ефектен цитат към актуалната картина на българ-                   ското преводаческо изкуство?                      Зад привидно лековатото, иронично заиграване с преводачите, Лесинг                    поставя разбирането като условие за добър превод. Разбирането е изклю-                   чително важно за смисловия пренос. Още през Ренесанса Леонардо Бруни,                   авторът  на  първият  модерен  преводачески  трактат  –  „За  правилния  пре-                    вод“ от 1424, изразява убеждението си, че „правилният“ превод зависи от                   сходимостта между тълкуване и разбиране. От друга страна, връзката меж-                   ду език, текст, контекст и културна традиция е безспорно определяща за                   адекватното предаване на смисъла на оригинала. Ако тази връзка бъде пре-                    късната в някоя точка, преводът не се получава. Добрият преводач успява                   да разреши в превода собствените си затруднения, свързани с разбирането                   на оригинала. С други думи, той безусловно трябва да разбере текста, за да                   може да го преведе. Но и обратното също е вярно, т. е. преводът помага да                    се разбере текстът. Винаги е имало преводачи, които не разбират какво пре-                   веждат. Има ги и у нас. Неразбирането е резултат на недостатъчна езикова                   компетентност, на неспособност да се схване мисълта на оригинала или на                   непознаване на контекста и културната традиция, в която се вписва превеж-                    даният текст. Добрите намерения и хъсът за превеждане (което понякога                   дегенерира в преводаческа булимия) не са гаранция за сполучлив превод.                      Друг проблем на превода е объркването на разбиране и обясняване. Имен-                    но това е „изкушението“ на преводачите, особено на онези с опит и „с име“,                                                                 74","Kouzlo a umění překladu                          които нерядко си позволяват да дописват и дообясняват оригинала, да про-                   менят заглавията, да подменят стилистичните фигури или регистри „в име-                    то“ на яснотата и хубавия език. Не бих могла да се съглася с подобно наси-                   лие над текста, макар че преводът предполага насилие. Обяснението, както                   показват херменевтите, е много полезно в подготвителния етап на превода                  – етапът на оформянето на интерпретативните хипотези, но не бива да се                    проявява в самия превод и да го превръща в коментар. Разбирането гаран-                   тира адекватното предаване на смисъла в неговото приложение, т.е. в самия                   превод. Обяснение – разбиране – приложение са всъщност трите фази на                   преводаческата работа.                       Що се отнася до т. нар. „преводаческо изкуство“, бих предпочела да го-                   ворим за преводаческа изкусност или майсторство. Преводът не е изкуство,                   както не е и наука. Изкуството е човешка дейност, при която се създават                   оригинални творби с естетическо въздействие. Преводът не е оригинална                    творба, а преводачът не е съ-автор, както все още смятат доста от колеги-                   те. Задачата на преводача не е да създаде ново произведение на изкуството,                   а да съумее да „събуди ехото на оригинала“, според Бенямин, в родния си                    език.                      Ако все пак държите да използваме добилия популярност в България тер-                   мин, аз бих отнесла превода към интерпретативните изкуства, като балета                   или пантомимата, например. В този смисъл преводът е своеобразен миме-                    сис,  разбиран  не  като  имитация,  не  като  точно  възпроизвеждане  на  ори-                   гинала, а като способност за проявяване на „нещото“ на текста в неговата                   оригиналност, в цялата му дълбочина и нюансираност с цел да се постигне                    цялостното му въздействие. Това никак не е лесно. То зависи тъкмо от из-                   кусността на преводача и до голяма степен от неговото смирение. При пре-                   вода няма място за съревнование, за съперничество с автора, за налагане.                      Имат ли място редакторите в тази интелектуална картина? И къде е то?                      Аз виждам ролята на редактора именно в неговото съдействие за по-до-                   брото разбиране на текста: разбиране, а не обяснение. Преводачът е човеш-                   ко същество и като такова има своите граници. Обективно погледнато, всеки                    превод – а особено първият превод на една книга – е подвластен на опреде-                   лен брой съзнателни деформации и компромиси, но също и на несъзнател-                   ни грешки. Редакторът би могъл да ги ограничи: другият поглед винаги е от                   полза. Казано накратко, редакторът следва да бъде гарант за адекватността                    на превода, а не цензор или фигурант, както понякога се случва.                                                               75","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          Говорите за преводачи „с име“... Според вас има ли в България фалши-                   ви преводачески знаменитости? Какви са вашите наблюдения – инте-                    ресуват ли се преводачите „от кариерата“ от теорията на превода?                      Всеки  преводач,  дори  и  най-опитният,  и  най-компетентният,  и  най-съ-                   вестният може да се размине с някоя книга, да не я разбере, да я преинтер-                   петира, да изпусне „неуловимото“, което отличава творбата. Разбира се, ако                    името му е достатъчно известно, това минава незабелязано: не е изключено                   дори и награда да получи...                      Без  да  предлагам  типология  на  преводачите  в  България,  бих  ги  разде-                   лила условно на три категории: преводачи по призвание, преводачи от ка-                    риерата и преводачи-издатели. Първата категория обхваща преподаватели,                   студенти или просто вдъхновени любители на даден автор, които превеждат                   при определени обстоятелства или в определен етап от своето професионал-                   но или личностно развитие. Преводачите по призвание се интересуват по                    принцип от теорията на превода: интересът им е мотивиран от желанието                   да се преведат добре ценни за тях книги. Тук бих споменала чудесните пре-                   водачески постижения на университетски преподаватели, като Анна Нико-                    лова, Цочо Бояджиев, Весела Кацарова... Сред втората категория – на кари-                   ерните преводачи – преобладава убеждението, че „с теория не се превежда“.                   Щом няма рецепти за добър превод, теорията става излишна. И въпросът се                   изчерпва. Обективно погледнато, предвид унизителното заплащане на пре-                    водаческия труд в България, енергията на професионалните преводачи се                   изчерпва най-вече в пролетарски труд. При тези обстоятелства е естествено                   да нямат нито време, нито сили, нито желание за задълбочаване в теори-                    ята. А всъщност всеки преводач е добре поставен, за да говори за превода,                   и е упълномощен да го направи, т.е. той е призван и призован да разисква                   проблемите, с които се сблъсква в практиката си. Но малцина се решават                   на това, а още по-малко го правят отговорно, сериозно, с мяра, без само-                   изтъкване. Сред тях бих откроила Анна Златкова и Любомир Илиев, чиито                    размишления за превода споделям – имам предвид интервютата им за в.                  „Култура“ от 2006 г. и 2009 г. За щастие, главният редактор на сп. „Пано-                   рама“ Жела Георгиева също цени рефлексията върху превода и предоставя                    пространство  в  списанието  за  представяне  на  непревеждани  у  нас  ембле-                   матични текстове на философи и теоретици на превода. Щом им се отдаде                   възможност  да  представят  преводите  си,  повечето  професионални  прево-                   дачи, обаче, поставят акцента върху собственото си величие и „изкуство“,                    съизмерват се с автора, когото превеждат, дори изтъкват, че творбите му                                                               76","Kouzlo a umění překladu                         „живеят“ благодарение на тях. Подобни нагласи ме смущават. Третата кате-                   гория, преводачите-издатели, знаят всичко, разбират всичко, могат всичко,                    вършат всичко... При все това, непрекъснато се оплакват от неблагодарни-                   те читатели и злонамерените критици, недооценяващи или подценяващи                   техните старания и страдания. За тях теорията няма нищо общо с „реална-                   та реалност“ на превода, която единствено те владеят: тя е просто претекст,                    оправдание за безгрижна университетска кариера, от която те доброволно                   се били отказали, жертвайки се за пореден път. В резултат на подобна ком-                   бинация от интелектуални претенции и финансов интерес най-често се по-                   лучават анти-преводи.                      Тук съществен става въпросът за подготовката...                      По-зрялото поколение наши преводачи са самоуки. Казвам го с цялото си                   уважение към всички безкористно посветили се на една не особено доходо-                    носна професия от любов към даден език и култура. От няколко години на-                   сам подготовката на младите преводачи е по-добре структурирана. Макар че                   у нас все още няма преводачески школи, Факултетът по класически и нови                    филологии на Софийския университет предлага Магистърска програма по                   превод,  съвместно  организирана  от  Катедрата  по  англицистика  и  амери-                   канистика и Катедрата по романистика. Това е единствената магистърска                   програма в България с подобен профил – член на Европейската мрежа на                    магистърските програми по превод ЕМТ. В нея е потърсено равновесието                   между теория и практика, предоставена е възможността за избор между 12                   практически  модула,  докато  други  магистърски  програми  се  задоволяват                    с по 2-3, което не е особено сериозно. Резултатите са обнадеждаващи. Поз-                   волявам си да обърна внимание на този факт не от нарцисизъм, а от отго-                   ворност.                      Докъде обаче води „проба-грешка“ в преводаческата еволюция?                      В идеалния случай формулата „проба-грешка“ би трябвало да подобри                   качеството на следващите преводи, ако има такива. Но нека не забравяме,                   че  съществува  и  т.  нар.  „натрапчивост  към  повторение“,  която  се  проявя-                    ва в превода като неконтролируемо повтаряне на грешки от един и същи                   тип. Аз бих причислила този проблем към несъзнаваните деформации при                   превода. Разбирате, че като такива, те са трудно преодолими. В този сми-                   съл, би бил от полза един своеобразен „анализ“, който би помогнал на пре-                    водача да спазва рамката на превода, да изясни собственото си отношение                                                               77","Elena Krejčová – Nadezhda Stalyanova                          към употребата на езиковите норми, да осъзнае потенциалните рискове от                   деформации, да контролира свободните асоциации. Така би се подобрило                    качеството на превода. Ето че пак се върнахме към теорията.                     А какво превеждат теоретиците на превода?                      Повечето  значими  теоретици  на  превода  от  втората  половина  на  ХХ                    век превеждат: някои – художествена литература, други – хуманитаристика,                   трети – и двете. Ето няколко примера: Бенямин превежда Бодлер, Балзак,                   Пруст  и  Сен-Джон  Перс;  Антоан  Берман  превежда  Новалис,  Шлайермах-                   ер и латиноамерикански писатели, като Аугусто Роа Бастос и Роберто Арлт;                    Жан Болак – първите философи досократици и големите трагици Еврипид                   и Софокъл; Умберто Еко – Нервал и Кьоно; Пол Рикьор и Жак Дерида – Ху-                   серл; Анри Мешоник и Юджийн Найда – Библията. Всички те размишляват                   по проблемите на превода, търсейки решения на конкретни затруднения,                    възникнали в собствената им преводаческа практика. Както виждате, сред                   изброените имена, освен „чисти“ теоретици на превода, има и философи,                   филолози, семиотици, чиито занимания с теория на превода на пръв поглед                    изглеждат периферни спрямо основните им изследователски търсения, но                   съвсем не са безинтересни или повърхностни. И това не е случайно, защо-                   то, противно на мнението, че „с теория не се превежда“, рефлексията върху                   превода не е куха реторика или неделно занимание.                      Какви тогава са стратегическите щети за културата при условие, че бъл-                   гарската среда не е чувствителна към теорията на превода?                      Бих предпочела да обърнем въпроса и да говорим за ползите. Културните                    хора са убедени в ползата от превода. Но малцина от тях се замислят над                   въпросите какво се превежда?, защо се превежда?, как се превежда?                      Преводът, посредник между два езика, два светогледа, две култури, е грани-                   чен опит. Между него и оригинала винаги остава междина, чието запълване                    е проблематично. Именно това поражда необходимостта от критична рефле-                   ксия. Теорията на превода отдавна е напуснала границите на стриктно линг-                   вистичното измерение и се е ориентирала към други, интердисциплинарни                    територии. Лично аз я виждам като преводаческа херменевтика, учленяваща                   заедно практиката, анализа и критиката на превода. За преодоляването на схо-                   ластичната представа за теорията на превода, обаче, са нужни вещина, търпе-                   ние и тактичност.                                                                   78","Kouzlo a umění překladu                             Ала преводът е и място на срещата на два езика, на два светогледа, на две                   култури. Той поражда вкуса към другото. Чрез него майчиният език полу-                    чава от чуждия възможност за обновяване, а читателят разширява култур-                   ния си хоризонт. И тъй като езикът е едновременно продукт на културата                   и най-важният й елемент, културата печели от добрите преводи и е ощетена                   от лошите. Тя несъмнено се обогатява, ако успешно премине през „изпита-                    нието на чуждото“, според Берман, и съумее да предложи своето „езиково                   гостоприемство“  на  различното,  според  Рикьор.  Какво  по-хубаво  от  удо-                   волствието да приемеш чужденеца в своя дом? Но не за да го оставиш без-                   мълвен, а за да чуеш неговото слово и да дадеш и на другите възможност да                    разговарят с него.                     Източник:                   http://www.kultura.bg/bg/article/view/18280                                                                                                                    79","Kouzlo a umění překladu                  Mgr. Elena Krejčová, Ph.D., doc. Nadezhda Stalyanova, Ph.D.                  Návrh obálky: Pavel Pilch                 Vydala Masarykova univerzita, Žerotínovo nám. 617/9, 601 77 Brno                1., elektronické vydání, 2018                 ISBN 978-80-210-9017-0"];